№ 2948
гр. София, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20241100514528 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. В. Г. срещу Решение № 3324/26.02.2024 г. по
гр.д. № 56321/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 117- ти състав. В жалбата са
изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт, който се
твърди да е постановен при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Желае отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго такова, с което да бъде отхвърлено искането на Д. Д. Б. – Г.а за заместване на
съгласието на въззивника за пътуване на детето А. Г.а Г.а, родена на 06.11.2007 г., за периода
23.03.2024 г. – 31.03.2024 г. до гр.Виена, Република Австрия, придружавано от учителя си от
35 СЕУ, гр.София - К.Г.. Счита, че въпреки постигане на целения с молбата резултат в негов
интерес е провеждане на обжалването, доколкото първоинстанционният акт ограничава
правото му да влияе благоприятно върху развитието на детето.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Д. Д. Б. – Г.а е подала отговор, с
който оспорва въззивната жалба.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, който е валиден като цяло и е допустим в обжалваната част.
1
Софийски градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на страните,
приема за установено следното:
С Решение № 3324/25.02.2024 г. по гр.д. № 56321/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 117- ти състав е заместено, на основание чл.127а СК вр. чл.76, т.9 ЗБЛД,
съгласието на Г. В. Г. за пътувания на детето му А. Г.а Г.а извън пределите на Република
България в Република Австрия в периода 24.03.2024 г. – 31.03.2024 г., придружено от
неговата учителка от 35 СЕУ София – К.Г..
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Не е спорно между страните и по делото се установява от приетото като писмено
доказателство удостоверение за раждане от *********., издадено от Столична община –
район „Люлин“, че страните са родители на роденото на 06.11.2007 г. дете А. Г.а Г.а.
Страните не спорят и по делото се установява от приетите писмени доказателства, че
с решение от 21.03.2011 г. по гр.д. № 1603/2011 г. по описа на СРС е прекратен сключеният
между Д. Д. Б. – Г.а и Г. В. Г. граждански брак при сериозното им и непоколебимо взаимно
съгласие и е одобрено постигнато помежду им споразумение, с което упражняването на
родителските права по отношение на роденото от брака им дете А. Г.а Г.а е възложено на
майката, при която е определено то да живее, на бащата е определен режим на лични
отношения с дъщерята на страните. Режимът на лични отношения е изменен с протоколно
определение по гр.д. № 80290/2018 г. по описа на СРС.
Спор не е формиран и по делото се установява от проведеното за нуждите на
въззивното производство социално проучване от АСП, Д „СП“ – Красно село, че дъщерята
на страните А. се обучава в 35 СЕУ „Добри Войников“, където изучава немски език.
От приетото като писмено доказателство от първоинстанционния съд писмо изх. №
861/09.08.2023 г. от 35 СЕУ „Добри Войников“ се установява, че по програма „Акция -
Виена“ е организирана от Министерство на културата на Република Австрия екскурзия с
обучителна цел, която да се проведе в периода 24.03.2024 г. – 30.03.2024 г. за учениците в
десети клас в посоченото учебно заведение. Програмата на пътуването включва посещение
на културни обекти и концерт с класическа музика, цели подобряване на езиковите умения
на учениците и сплотяване на класовете.
Изслушана пред въззивния съд въззиваемата Д. Д. Б. – Г. споделя, че дъщеря й А. се е
върнала много въодушевена от екскурзията не само с оглед културното си обогатяване, но и
поради посещенията в учебни заведения, предоставили й възможност да направи избор
относно следващия етап на образованието си. Сочи, че след депозиране на сезиращата
молба е провела разговор с въззивника за получаване на разрешение от него за участие на
дъщеря им в организираната екскурзия, той поискал да говори с А., на която отказал да даде
разрешение, тъй като не заслужавала такова.
От постъпилия по въззивното дело социален доклад на АСП, Д „СП“ – Красно село се
установява, че след четиринадесетгодишна възраст детето А. отказала да общува с баща си,
2
тъй като контактите им протичали в неразбирателство. В периода 24.03.2024 г. – 30.03.2024
г. в посещаваното от девойката учебно заведение била организирана екскурзия до Република
Австрия с учебна цел, но А. не получила съгласието на баща си да се включи в нея, въпреки
желанието й да пътува със съучениците си. Въз основа на съдебно решение детето участвало
в програмата и било придружавано от учителя си по немски език К.Г.. След завръщането си
в страната непълнолетната споделя, че се чувства щастлива от пътуването и обогатена от
преживяването. Социалното проучване е установило, че дъщерята на страните участва
активно в учебните дейности, организирани в 35 СЕУ „Добри Войников“.
Съгласно чл. 35, ал. 1 от Конституцията на Република България всеки има право
свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и
да напуска нейните предели, като това право може да се ограничава само със закон, за
защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други
граждани.
Съгласно ТР № 1/03.07.2017 год. по тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК на ВКС въпросите,
свързани в пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за
това, са в правомощие на родителите. Разпоредбата на чл. 127а СК регламентира конкретно
родителско право при условията на съвместно упражняване на родителските права – по
общо съгласие, като брачният статус на родителите е без значение. Целта на закона е да бъде
гарантирано, че интересите на детето ще бъдат защитени в пълен обем. При липса на
съгласие на родителите, съгласно чл. 127а, ал. 2 СК спорът между тях се решава от съда в
производство по спорна съдебна администрация, по което съдът извършва преценка за
целесъобразност.
В конкретния случай е дадено от първоинстанционния съд разрешение ненавършило
пълнолетие дете на страните да напусне пределите на страната без съгласието на бащата до
конкретна държава за точно определен период от време. Установява се съществуването на
конкретен интерес на детето А. при пътуването му извън страната – подобряване на
езиковите му умения, подпомагане на избора му относно последващ етап от образованието,
сплотяване със съученици. Разрешението се отнася до държава, която е членка на
Европейския съюз и е страна по Хагска конвенция за гражданските аспекти на
международното отвличане на деца от 1980 г., поради което не би могло да се приеме, че
разрешение за пътуване на детето до тази държава би лишило Република България от
възможността да гарантира изпълнението на собственото си съдебно решение за
осигуряване на мерки на лични отношения между детето и бащата, който се противопоставя
на извеждането на детето зад граница. Държавата, до която е разрешено пътуването на
детето не е такава, в която има размирици, неотстранени последици от скорошни природни
бедствия и липсват предупреждения за непрепоръчително пътуване. Напускането на
страната се осъществява по организирана програма от изпълнителната власт на Република
Австрия, непълнолетната се придружава от свой преподавател, поради което отсъства
основание за извод, че сезиращата молба би довела до промяна в местопребиваването на
детето или крие риск за детето от поведението на родителя, полагащ непосредствените
3
грижи за него. По делото се установява, че бащата не е дал съгласие за пътуването на детето
и понастоящем продължава да се противопоставя на същото, поради което липсва съгласие
на родителите и спорът помежду им правилно е разрешен по съдебен ред (чл.127а, ал.2 СК).
Влошените отношения между бащата и детето не са основание за отхвърляне на
сезиралото съда искане.
По изложените съображения обжалваното решение на районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. При постановяването му не са нарушени
императивни правни норми.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3324/26.02.2024 г. по гр.д. № 56321/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 117- ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4