РЕШЕНИЕ
№ ……………../27.08.2021 г.
гр. Велики Преслав
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ,II с-в, в открито заседание, проведено на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ГЕРЕНСКА
при участие на секретаря Марияна Василева,
като
разгледа докладваното от съдията
АНД № 170 по
описа на съда за 2019 г.,
За да се произнесе
взе предвид следното
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН,
образувано въз основа на жалба, подадена от Ч.М.А. с ЕГН **********, с адрес ***,
срещу Наказателно постановление №19-0323-000378/22.05.2019 г., издадено от
Началника на РУ гр. Велики Преслав при ОД МВР гр.Шумен.
В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност на
наказателното постановление като издадено при допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон и несправедливост на наложеното наказание,
като се излагат подробни аргументи в подкрепа на соченото.
Жалбоподателят, се представлява от редовно упълномощен
защитник, който в съдебно заседание поддържа жалбата и моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна не изпраща представител, като същата депозира в становище
и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендират се и
разноски.
Призованата
на осн. чл. 62 от ЗАНН Районна прокуратура-Шумен, не изпращат представител в съдебно
заседание.
Съдът,
като обсъди материалите по приложената
административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното
производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната
съвкупност, установи от фактическа страна следното:
На 06.05.2019г. около 16.30 часа, на кръстовището на ул.“Кирил
и Методий“ и ул. „Борис Спиров“ в гр.Велики Преслав , Ч.А. като водач на лек
автомобил БМВ 325 ТДС с рег.№ ***, негова собственост, при навлизане в кръстовището и в
самото кръстовище се завъртял три поредни пъти около остта си на 360 градуса,
след което продължил движението си по ул."Кирил и Методий" в посока
към бензиностанция "Кастрол". Пътувайки в автомобил, движещ се по ул.“Кирил и Методий“ ,
св.Т. и съпругът й-св.Т., станали свидетели-очевидци
на извършеното от водача на автомобила, като св.Т., предвид, че бил служител на
РУ-В.Преслав съставил докладна записка. Въз основа на същата на водача бил
съставен акт за установяване на административно нарушение серия Т, № 678212 от 07.05.2019г.,
като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата
на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Актът бил подписан от нарушителя, който не посочил
възражения. Въз основа на съставеният акт било издадено обжалваното Наказателно
постановление №19-0323-000378/22.05.2019
издадено от Началника на РУ гр.Велики Преслав при ОД МВР
гр.Шумен, с което за извършено административно нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на
жалбоподателя били наложени административни наказания “глоба” в размер на 3 000.00
лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Приетата за
установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на анализа на
доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на настоящото производство,
вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие. Свидетелските показания
депозирани от разпитаните свидетели – св.Т., св.В. и св.Т. са напълно
безпротиворечиви, взаимно допълващи се и в
кореспондираща връзка помежду си, като колерират и с писмените доказателствени
средства, като поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема
с доверие и кредитира както показанията на разпитаните свидетели считайки ги
обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна
следното:
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид установените факти направи следните правни изводи:
Настоящото производство е от административно-наказателен
характер. Същественото в административно-наказателното производство е да се
установи: има ли административно нарушение; извършено ли е то от лицето,
посочено като нарушител; дали това лице го е извършило виновно. За да бъде едно
деяние административно нарушение, са необходими, сагласно чл.6 от ЗАНН три предпоставки:
това деяние да нарушава установения ред на държавно управление; да е извършено
виновно; да е обявено за наказуемо с административно наказание, като липсата на
която и да е от тях предпоставя и съотв.липсата на административно нарушение,
водещо като резултат и до отмяна на издаденото НП, като неправилно.
Същевременно, следва да бъдат спазени и всички законови
изисквания относно процедурата по издаване на наказателното постановление, като
неспазването на въведените процесуални изисквания е абсолютна положителна
предпоставка за отмяна на НП, като незаконосъобразно.
При
служебна проверка за законосъобразност на НП, настоящият състав обсъди същия
първо от процесуално правна страна. В резултат
на същата, се констатира, че НП, /както и АУАН/ е издадено
от компетентен орган и по смисъла на чл.189 от ЗДвП съгласно Заповед
№8121з-515/14.05.2018 г., изд. от Министъра на вътрешните работи, в
законоустановения, съгласно чл.34 от ЗАНН срок, в надлежната писмена форма, като при
издаването му съдът намира, че не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи неговото съдържание и
процесуалният му ефект, които да го опорочават до
степен на абсолютна незаконосъобразност, противно на посоченото
в депозираната пред съда жалба, релевираща такива свързани конкретно с вписването
на един свидетел в АУАН и непосочване на неговото ЕГН , както и с датата на
издаване на НП в същия ден в който е
съставен и акта.
Настоящата
инстанция намира за неоснователен наведения от жалбоподателя довод, че
съставянето на АУАН в присъствието на един свидетел съставлява съществено
процесуално нарушение на императивните норми на чл. 40 от ЗАНН. Действително, видно от
самия АУАН, се установява, че същия е съставен в присъствието само на един
свидетел. Същевременно разпоредбите на чл. 40, ал.1 и чл. 42, т.7 от ЗАНН боравят с множественото
число на термина "свидетели", а чл. 43, ал.1 от ЗАНН указва възможността
АУАН да се подпише и само от един от свидетелите. Следователно, изискванията на
закона са спазени в пълна мяра само тогава, когато актът е съставен в
присъствието на най-малко двама свидетели. Но това не означава, че съставянето
на акта в присъствието на един свидетел автоматично води до опорочаване на
процедурата до степен такава, че да представлява основание за
незаконосъобразност на наказателното постановление, издадено въз основа на
такъв акт. Настоящата инстанция изхожда от позицията, че съществено процесуално
нарушение е налице тогава, когато същото препятства или ограничава правото на
защита на санкционираното лице или разколебава достоверността на отразените в
АУАН и в НП факти. Обстоятелството, че АУАН е подписан само от един свидетел не
съставлява такова съществено процесуално нарушение, тъй като по никакъв начин
не е довело до ограничаване възможността на наказаното лице да разбере
фактическите или правните рамки на вмененото му административно нарушение и по
никакъв начин не е ограничило правото му на защита. Безспорен факт е, че
процесният АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и е съставен
непосредствено след констатиране на нарушението. Съгласно чл. 43, ал. 1 ЗАНН, актът е предявен на
нарушителя да се запознае със съдържанието му и същият го е подписал без да
направи възражение, като такива не са направени и в следващите 3 дни. В последствие
санкционираното лице е организирало адекватно правото си на защита и чрез
оспорване на издаденото НП по съдебен ред. Следователно
административнонаказващият орган не е допуснал нарушение и точно е изпълнил
предписанието на съответните норми на ЗАНН. А що се касае до
отразените в АУАН факти, то съдът намира, че в хода на въззивното производство са събрани достатъчно доказателства въз основа, на които съдът да
обоснове извод за достоверност на същите.
Неоснователни
са и доводите, посочени в касационната жалба, че АУАН не съдържа посочване на ЕГН на свидетеля, доколкото индивидуализацията на същото е определена освен
с трите му имена и с посочване на обстоятелството, че е служител в РПУ, като е
посочено и неговото качество, а именно – очевидец на
нарушението.
Що се касае до соченото нарушение касателно датата та издаването
на АУАН и НП, следва да се посочи същото за несъстоятелно, предвид, че че НП е издадено на 22.05.2019г, а АУАН – на
07.05.2019
Настоящата инстанция не споделя и твърденията
на жалбоподателя, че правото му на защита е било ограничено в
съществена степен, доколкото му е бил предоставен нечетлив екземпляра от даде съставения АУАН, предвид
че същият е изготвен в негово присъствие, лично му е бил предявен, същият лично
го е подписал и вписал липсата на възражения, както и преди това лично е
попълнил и Декларация по чл.188 от ЗДвП, като в този смисъл и бил запознат и
наясно със съдържанието му, досежно вида и характера на извършеното от него
нарушение с индивидуализиращите го характеристики и не е била препятствано
правото му на защита.
С оглед на посоченото,
настоящия съдебен състав изследва материалната законосъобразност на обжалваното
НП като в тази връзка намира следното:
Настоящата инстанция, съобразявайки приобщените писмени и гласни доказателства
приема, че със своите действия водачът е осъществил както от обективна така и
от субективна страна нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП, като правилно е
ангажирана административнонаказателната му отговорност за това нарушение и правилно
му е наложена съответната санкция. С нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП
законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени
за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение
за превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е видно, че жалбоподателя е
санкциониран именно за това, че използва пътищата отворени за обществено ползване
не по предназначение като ясно и точно са описани извършените от него действия
– като при навлизане в
кръстовището и в самото кръстовище се завъртял три поредни пъти около остта си
на 360 градуса, след което продължил движението си по ул."Кирил и методий"
в посока към бензиностанция "Кастрол". Този метод на
управление на преводно средство несъмнено представлява ползване на път, отворен
за обществено ползване за друга цел несъобразена с предназначението му за превоз
на хора и товари. В случая водачът е допуснал виновно опасно шофиране, като подобно
поведение в градовете застрашава живота и здравето на останалите участници в
движението, в това число и на останалите пътници в превозното средство, поради
което се характеризира с висока степен на обществена опасност.
Административното нарушение е съставомерно както от обективна, така и от субективна
страна от жалбоподателя и правилно административно-наказващият орган е ангажирал отговорността
на санкционираното лице. При определяне вида и размера на наказаниeто за извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл.104б, т.2
от ЗДвП, АНО е наложил опредените конкретни размери в закона чл.175а, ал.1 от ЗДвП на наказанията „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“. Съдът не разполага с правомощия да определи
наказание различно или под законоустановения размер, с оглед на което съдът прие, че преценката на
административно-наказващият орган е справедлива.
Отнемането на контролни точки на
водачите на МПС не представлява административно наказание, а има
контролно-отчетни функции. Самото отнемане на контролни точки се извършва само
въз основа на влезли в сила наказателни постановления и не представлява
изпълнение на наложено административно наказание, нито пък налагане на
принудителна административна мярка. С оглед характера на дейността по
отнемането на контролни точки към настоящия момент липсва законодателна уредба,
даваща възможност за съдебен контрол върху тази дейност.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че процесното Наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В настоящото производство са претендирани разноски от въззиваемата страна,
при определянето на които следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК и в частност нормата на чл.78 от ГПК . В контекста на приложението на цитираната разпоредба
към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията
на процесуалния представител на въззиваемата страна. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило
в две съдебни заседания,
без участието на представител на въззиваемата страна, съотв.
същото не представлява фактическа и правна сложност намира, че на страната
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер,
предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80
/осемдесет/ лева.
Воден от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №19-0323-000378/22.05.2019 г., издадено от Началника на РУ гр.
Велики Преслав при ОД МВР гр.Шумен, с което
на Ч.М.А. с ЕГН **********, за нарушение по чл.104б,т.2 от ЗДвП и на основание чл.53
от ЗАНН и чл.175а, ал.1, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания
“глоба” в размер на 3 000.00 лв. /три хиляди лева/ и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
ОСЪЖДА Ч.М.А. с
ЕГН ********** *** сумата
от 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – Шумен по реда на АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: