Решение по дело №1486/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 186 ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Образувано е по жалба от „Феникс 2017” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ----*******, представлявано от управителя И.И.В., против Заповед за налагане на Принудителна административна мярка /ПАМ/ № 120-ФК/09.06.2023 г., издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ запечатване на търговски обект – магазин-шивашко ателие, находящ се в ----------, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 5 /пет/ дни, на основание чл. 186 ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и чл. 187 ал. 1 от същия закон.

С жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. Изтъква се, че не са обсъдени относими факти и обстоятелства от значение за индивидуализиране на срока. Счита се, че посочените в оспорената заповед мотиви относно определения срок на затваряне са бланкетни, както и че продължителността му не съответства на тежестта на извършеното нарушение. Сочи се, че е налице нарушение на чл. 6 от АПК, което обуславя материална незаконосъобразност на оспорения акт. Иска се отмяна на оспорената заповед.

Ответникът - Началникът на отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител - старши юрисконсулт Р. Г., с писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Излагат се подробни съображения за правилност и законосъобразност на оспорваната заповед, като се сочи, че същата е мотивирана и при издаването й е спазена преследваната от закон цел. Искането е да се потвърди оспорената заповед като законосъобразна и правилна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 29.05.2023 г. от търговски обект, представляващ „магазин-шивашко ателие”, находящ се в ---------- е извършена контролна покупка на шивашка услуга „поправка на мъжко яке - BOSS“ на стойност 4,00 лева, за която не бил издаден фискален касов бон или касова бележка от кочан с ръчни касови бележки. В обекта е установено и въведено в експлоатация и функциониращо фискално устройство модел – „DATECS DP-150” с ИН на ФУ № DT758721 и ИН на ФП № 02843507. Издадена била само бележка с № 630 от 29.05.2023 г. за извършен ремонт на стойност 4.00 лева.

При извършената след легитимацията на органите по приходите проверка е изведен дневен финансов отчет от фискалното устройство, който бил с нулев оборот. Установена била положителна разлика между касовия оборот и наличността в касата в размер на 14.00 лева, която се дължала на неиздаване на фискални касови бележки.

Резултатите от проверката били обективирани в Протокол № 0066494/29.05.2023 година. След като възприел тези установявания, административният орган издал оспорената заповед, в която нарушението е квалифицирано по чл. 25 ал. 1 вр. с чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118 ал. 1 от ЗДДС, поради което на основание чл. 186 ал. 1, т. 1 б. „а“ от ЗДДС и чл. 186 ал. 3 от ЗДДС е приложил ПАМ „запечатване на търговски обект“ - „магазин-шивашко ателие”, находящ се в ---------- и забрана за достъп до него за срок от 5 /пет/ дни.

Като мотиви за определяне срока на процесната ПАМ, административният орган взема предвид неиздаване на фискален бон за прието плащане в брой, разликата между отчетената фактическа наличност на парите в размер на 14 лв., задълженията към Държавата в общ размер на 990.92 лв., както и местоположението на проверявания търговски обект. Въз основа на тези съображения е обосновал извод за необходимостта от превенция на търговеца за срок от 5 /пет/ дни, както и за осигуряване на достатъчно време, за да създаде нормална организация за отчитане на дейността си.

Съдът намира жалбата за допустима. Подадена от лице с правен интерес от оспорване - адресат на акта и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок. Видно от разписка на л. 7 от адм. преписка, оспорваната заповед е съобщена на управителя на дружеството на 19.06.2023г., а жалбата е подадена на 30.06.2023 г., чрез Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ – Варна, което се установява от поставения входящ регистрационен номер върху същата.

По отношение компетентността на издателя на акта:

Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от т. 1 от Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП /л. 2 от адм. преписка/, началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП са оправомощени да издават заповеди за прилагане на ПАМ - запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържаща задължителните реквизити по чл. 59 ал. 2 от АПК, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и не страда от пороци в този аспект, които да обосновават нищожност на оспорвания административен акт.

Заповедта за прилагане на ПАМ обаче е постановена при нарушение на материалния закон и несъобразяване с целта на закона – отменителни основания по чл. 146 т. 4 и т. 5 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ - чл. 23 от ЗАНН.

Нормите на чл. 186 и чл. 187 от ЗДДС регламентират държавна принуда за защита на особено важен държавен интерес – гарантиране на постъпленията във фиска чрез спазване на фискалната дисциплина. Целта на налагането на ПАМ е за преустановяване и/или предотвратяване на административни нарушения и последиците от тях, поради което имат превантивен характер. Тя няма санкционен характер. Санкцията за извършеното нарушение се осъществява чрез налагане на имуществена санкция в случая. Според чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване на обект за срок до тридесет дни“, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В конкретния случай налагането на ПАМ не отговаря на нито една от посочените в разпоредбата цели. Изложените аргументи във връзка с продължителността на срока на ПАМ от 5 дни са общи формални изявления и нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ – за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на обществения интерес и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. По никакъв начин не става ясно как е определен срока, кои обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест.

При издаване на ЗПАМ следва императивно да се спазва принципът на съразмерност, по смисъла на чл. 6 ал. 5 от АПК, като правилото е, че органи в администрациите следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Административният орган е издал индивидуален административен акт, без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането. В случая съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси е нарушена. Установеният размер на срока за налагането не е обоснован, като се засягат права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага. Нещо повече, освен, че с налагането на ПАМ се засягат правата на търговеца, действията на административният орган водят до ограничаване приходи за държавата от данъчни и осигурителни плащания. В заповедта липсват мотиви, съдържащи анализ и съпоставка на потенциалните вреди за търговеца и вредите за фиска с ползата от налагането на мярката за конкретно определения срок. Ето защо, настоящият съдебен състав при Административен съд – Варна намира, че административният орган при издаване на ЗПАМ не е действал разумно, добросъвестно и справедливо по смисъла на чл. 6 ал. 5 от АПК. Това нарушение на материалноправните норми води до самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед.

По делото от страна на административният орган бяха представени доказателства за проведено административнонаказателно производство. Въз основа на констатации при извършената проверката от инспекторите при ТД на НАП – Варна е съставен Акт за установяване на административно нарушение № F709418/06.06.2023 г., вследствие на което е издадено и Наказателно постановление № 711906-F709418/10.07.2023 г. С последното на санкционираното юридическо лице за нарушение на чл. 25 ал. 1 т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ, във вр. с чл. 3 ал. 1 от Наредбата, във вр. с чл. 118 ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700 /седемстотин/ лева. Спрямо дружеството е наложена и процесната ПАМ „запечатване на проверявания обект“ и забрана за достъп до него за срок от 5 дни. По категоричен начин се установява, че имуществена санкция и ЗПАМ са наложени за едно и също нарушение на данъчното законодателство – неиздаване на фискална касова бележка.

С Решение от 04.05.2023 г., постановено по дело С-97/2023 на Съда на Европейския съюз е сложено край на установената съдебна практика относно обстоятелството, че административният орган при констатиране на нарушение, представляващо неиздаване на фискална касова бележка за осъществена продажба, не разполага с обвързана компетентност за прилагането както на глоба или на имуществена санкция и едновременно с това да бъде наложена ПАМ. В посоченото решение Съда на Европейския съюз дава разяснение, че разпоредбите на чл. 2 и чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО /Директивата за ДДС/ на Съвет на Европейския съюз от 28.11.2006 г., следва да се прилагат съобразно с чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Посочената правна норма урежда правилото, че никой не може да подложен на наказателно преследване или наказан за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно решение в съответствие със закона. Така принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателен характер, за същото деяние и за същото лице. В разглеждания случай по категоричен и безспорен начин се доказа, че срещу жалбоподателя е водено както административнонаказателно производство, така и административно производство по издаване на оспорената в настоящия процес заповед. Тези две производства подлежат на разглеждане и обжалване пред различни съдилища, като правната уредба не позволява координирането им, което би довело до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции ще съответства на тежестта на извършеното нарушение. Именно кумулация на двете мерки – по чл. 185 и чл. 186 от ЗДДС е автоматично, тъй като, в хипотезата при извършване на едно единствено нарушение, административният орган е длъжен систематично да прилага както имуществената санкция, така и ПАМ, което води до ограничаване на основното право, гарантирано с разпоредбата на чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че приложимата национална правна уредба не осигурява координиране на производствата, което да се сведе до стриктно необходима тежест от кумулирането на посочените мерки, поради което е невъзможно да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. Правилното приложение на Правото на ЕС изисква в случая съдът да остави без приложение националните норми - чл. 186 ал. 1, т. 1 б. „а“ и чл. 187 ал. 1 от ЗДДС. Налице е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на обжалваната в настоящото производство ПАМ.

От страна на жалбоподателя не е направено искане за присъждане на направените в производството разноски, поради което настоящият съдебен състав намира, че не дължи произнасяне.

Съдът, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на Принудителна административна мярка /ПАМ/ № 120-ФК/09.06.2023 г. издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – магазин-шивашко ателие, находящ се в ----------, стопанисван от „ФЕНИКС 2017“ ЕООД с ЕИК ******* и забрана за достъп до него за срок от 5 /пет/ дни, на основание чл. 186 ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и чл. 187 ал. 1 от ЗДДС.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: