РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. Русе , 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Милен И. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен И. Бойчев Гражданско дело №
20204520103894 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 240,
ал.1, чл. 86 и чл. 92 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД срещу А. Р. М., в която се твърди, че между ответника
като кредитополучател и „Вива Кредит“ ООД като кредитор, на
01.08.2018год. е сключен договор за потребителски паричен кредит с №***,
въз основа на който на ответника била предоставена в заем сумата от 800 лв.,
която той се задължил да върне заедно с уговорената договорна лихва, или
общо сумата от 922,86 лв. По договора ответникът извършил плащания в общ
размер на 113,00 лв., поради което към настоящия момент дължимата от него
главница била в размер на 761,12 лв. С оглед уговореното в договора,
ответникът дължал и сумата от 311,16 лв. такса за експресно разглеждане на
документи за отпускане на паричен заем, както и неустойка за неизпълнение
на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, уговорено също в
договора, в размер на 311,27 лева. Дължал още и разходи и такси за
1
извънсъдебно събиране на просроченото си задължение в размер на 220 лв. С
оглед забавеното от него изпълнение на задължението му, била начислена и
законна лихва за забава в размер на 43,94 лв. за периода от забавата на
първата погасителна вноска, до датата, на която било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение – 28.01.2020 г.
Твърди се, че вземането по процесният договор било цедирано от
първоначалния кредит на ищцовото дружество, което за събиране на
вземането депозирало заявление по реда на чл. 410 ГПК, по което било
образувано производство и издадена заповед за изпълнение срещу ответника.
Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде
признато за установено задължението на А. Р. М. към „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД за сумите: 761,12 лв. главница; 110,47 лв.
договорна лихва за периода от 15.08.2018г. до 10.04.2019 г.; 311,27 лв.
неустойка; 311,16 лв. такса за експресно разглеждане на документите; 220,00
лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране; 43,94 лв. лихва за забава
/мораторна лихва/ върху непогасената главница от 11.04.2019 г. до датата на
подаване на заявлението 28.01.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми. Претендира се и присъждане на направените
в настоящото и в заповедното производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, особеният представител на ответника изразява
становище за частична основателност на исковата претенция. Възразява, че
шрифтът, който е използван в процесния договор се явява в нарушение на
изискването на чл. 4, ал. 1 ЗПК, доколкото е по-малък от 12. Поради това
договорът за потребителски кредит се явявал нищожен. Освен това нищожна
се явявала и клаузата за дължимостта на договорна лихва доколкото бил
нарушен чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК - липсвал погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността, както и датите на плащане на
отделните вноски. Също така се излага становище и за нищожност на
клаузите, уговарящи дължимостта на неустойка, както и на такса за експресно
разглеждане на искането за предоставяне на кредит. Поради това, особеният
представител счита, че ответникът дължи връщане само на действително
получената от него сума, намалена съобразно платеното по договора, в който
2
смисъл се моли да бъде постановено съдебно решение.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените и неоспорени
писмени доказателства, че на 01.08.2018г. между „Вива Кредит” ООД в
качеството на заемодател и ответника А. Р. М. в качеството на заемател е
сключен Договор за паричен заем. Съгласно уговореното между страните,
ответникът е получил в заем сумата от 800лв. като се е задължил да я върне за
срок от 36 седмици, на 18 равни погасителни вноски, всяка от които в размер
на 69,58лв., в която са включени част от дължимата главница, договорна
лихва и такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на
кредита. В чл. 5 от процесния договор е уговорено, че в 3-дневен срок от
сключването му, заемателят следва да осигури обезпечение на задължението
си по някой от посочените начини, или да заплати неустойка в размер на
329,58лв. за неизпълнение на това свое договорно задължение, при който
случай погасителната вноска е в размер на 87,89лв. или общо дължимата по
договора сума е 1582,02лв.
По силата на сключен рамков договор за прехвърляне на парични
вземания между „Вива Кредит” ООД в качеството на цедент и „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД в качеството на цесионер,
вземането по процесния договор е цедирано на ищцовото дружество на
01.07.2019г. с приложение №1 към договора за цесия, в което фигурира под
№*** и е в размер 761,12лв. главница, 110,47лв. договорна лихва, 842,43лв.
такси и неустойки.
Няма спор по делото, че по договора ответникът е заплатил общо
сумата от 113лв., преди цедиране на вземането.
По депозирано заявление от ищцовото дружество, с което са
претендирани дължимите по процесния договор суми, е образувано ч.гр.д.
№***/2020г. по описа на РС – Русе, по което срещу ответника са издадени
заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с
№***/10.02.2020г. за сумата от 761,12лв. главница, ведно със законната лихва
3
от 07.02.2020г. до окончателното й изплащане, както и с №***/28.05.2020г. за
сумата 43,49лв. законна лихва за периода от 11.04.2019г. до 28.01.2020г. С
разпореждане от 10.02.2020г.(влязло в сила) съдът в заповедното
производство е отхвърлил депозираното заявление в частта за сумите
110.47лв. договорна лихва, 311,16лв. такса за експресно разглеждане на
документи, 311,27лв. неустойка за неизпълнено договорно задължение и
220лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението по
договора.
Издадените заповеди за изпълнение са връчени на длъжника в
хипотезата на чл. 47, ал.5 ГПК, с оглед на което до кредитора са изпратени
указания да предяви иск за установяване на вземането си.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадените в негова полза заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен
в срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал.1
т.2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Недопустим се явява предявеният в настоящото производство
установителен иск в частта, за сумите 110,47 лв. договорна лихва за периода
от 15.08.2018г. до 10.04.2019 г.; 311,27 лв. неустойка; 311,16 лв. такса за
експресно разглеждане на документите; 220,00 лв. разходи и такси за
извънсъдебно събиране, доколкото за същите няма издадена заповед за
изпълнение. Поради това ищецът не разполага с правени интерес от
предявяване на установителен иск за дължимостта им. За тези суми съгласно
415, ал.3 ГПК искът следва да е осъдителен. В тази част производството по
делото следва да бъде прекратено като недопустимо.
По отношение основателността на установителния иск за
претендираните суми за главница и обезщетение за забава, съдът намира
следното: Няма спор, че ответникът е получил в заем сумата от 800лв., като
дължи връщане на същата, дори и в хипотезата на нищожен договор.
Независимо, че по изложените по-горе съображения, в настоящото
производство съдът не се произнася по същество относно дължимостта на
4
договорна лихва, такси, неустойки и разходи по процесния договор, то следва
да се отбележи, че претендираните за тях суми произтичат от нищожни
клаузи и направените в този смисъл възражения от страна на особения
представителна ответника са основателни. Нищожността на тези разпоредби
от договора са подробно разгледани и в определение №153/27.04.2020г. на
ОС –Русе по в.ч.т.д. №92/2020г. на ОС – Русе, поради което и за тях не е била
издадена заповед за изпълнение.
С оглед нищожността на посочените клаузи, то по договора за заем
ответникът следва да върне дължимата от него главница, ведно със лихвата за
забава. Признато е от ответника, че платената сума по договора е 113лв. С нея
следва да се намали дължимата от ответника сума за главница по договора до
размер на 687лв. до който размер предявеният иск в частта за главница следва
да бъде уважен и отхвърлен до пълния предявен размер от 761,12лв.
Претендирано е обезщетение за забава върху неплатената главница за
периода от 11.04.2019г. до 28.01.2020г. Изчислен размерът на законната лихва
за този период върху неплатената главница от 687лв. възлиза на 55,91лв.,
поради което предявеният установителен иск за сумата от 43,94лв. за
обезщетение за забава следва да бъде изцяло уважен.
При този изход на спора следва да бъдат определени дължимите по
делата разноски. Държавната такса, която съответства на уважената част от
исковата претенция възлиза на 25лв. за заповедното производство и 75лв. за
исковото (два иска по 50лв.). За заповедното производство дължимото
юрисконсултско възнаграждение на ищцовото дружество е в размер на 50лв.,
а за исковото 100лв. Пропорционално на уважената част от исковата
претенция, в полза на ищеца следва да се присъди за настоящото
производство и сумата от 103,84лв. за особен представител (от общо внесени
250лв.).
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустими предявените от
Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с ЕИК202527341,
5
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ №29,
етаж 3 против А. Р. М. ЕГН*** с адрес гр. Русе, ул. „Христо Макенодски“
№43 искове за установяване дължимостта на сумите 110,47 лв. договорна
лихва за периода от 15.08.2018г. до 10.04.2019 г.; 311,27 лв. неустойка; 311,16
лв. такса за експресно разглеждане на документите; 220,00 лв. разходи и
такси за извънсъдебно събиране, дължими по договор за потребителски
паричен кредит с №***/01.08.2018г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.
№3894/2020г. по описа на РС – Русе в тази част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС –
Русе в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Р. М. ЕГН*** с адрес гр. Русе,
ул. „Христо Макенодски“ №43, дължи на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД с ЕИК202527341, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ №29, етаж 3, сумите: 687лв.
главница, ведно със законната лихва върху нея считано от 07.02.2020г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 43,94лв. законна лихва за
периода 11.04.2019г. до 28.01.2020г., за които суми са издадени съответно
заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с
№***/10.02.2020г. и с №***/28.05.2020г. по ч.гр.д.№***/2020г. по описа на
РС - Русе.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД с ЕИК202527341, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Панайот Волов“ №29, етаж 3 против А. Р. М. ЕГН*** с адрес
гр. Русе, ул. „Христо Макенодски“ №43 установителен иск за дължимостта на
сумата над 687лв. главница до пълния предявен размер от 761,12лв.
главница, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК с №***/10.02.2020г. по ч.гр.д.№***/2020г. по
описа на РС – Русе, като неоснователен.
ОСЪЖДА А. Р. М. ЕГН*** с адрес гр. Русе, ул. „Христо Макенодски“
№43 да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД с ЕИК202527341, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Панайот Волов“ №29, етаж 3 сумата от 278,84лв. разноски за настоящото
производство и сумата от 75лв. разноски за заповедното производство по
6
ч.гр.д.№***/2020г. по описа на РС – Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7