№ 14131
гр. София, 19.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА
като разгледа докладваното от ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА Гражданско дело №
20221110170992 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.140 и сл. ГПК.
Образувано е по следните предявени от А. Г. А. срещу „Сити Кеш” ООД
обективно съединени искове:
- иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на
неустоечната клауза, регламентирана в нормата на чл. 11, ал. 1 от договор за
потребителски кредит с № 753682/24.10.2022г., като противоречаща на закона и
накърняваща добрите нрави;
- иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с който се претендира
осъждане на ответника да заплати сумата от 145.41 лв., представляваща платена без
основание договорна неустойка, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 29.12.2022г. /датата на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че между страните по делото е сключен договор за
потребителски кредит с № 753682/24.10.2022г., по силата на който на ищеца, в
качеството на кредитополучател е предоставена главница в размер на 500 лв. В чл. 5,
ал. 1 от договора било предвидено, че кредитополучателят се задължава да предостави
на кредитора едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция или
поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на определени от
кредитора условия. Ищецът релевира, че още със сключването на договора му била
начислена неустойка в размер от 145.41 лева, тъй като не e предоставил в срок нито
едно от посочените обезпечения.
В ИМ се твърди още, че с неустоечната клауза се стигало единствено и само до
увеличаване на дължимата сума, без каквато и да е насрещна престация. На следващо
място, ищецът заявява, че процесният договор бил нищожен, поради това, че се
стигало до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на
1
закона, на основание чл. 26, ал.1, пр. 2 ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Предвидената
неустойка следвало да бъде отразено в определения ГПР. Със сключването на
процесния договор се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита,
че сключеният договор е недействителен, на основание чл.143 ал.1 и ал.2, т.19 ЗЗП.
Релевира, че същият бил сключен във вреда на потребителя и не отговарял на
изискванията за добросъвестност и справедливост и по този начин водел до
неравновесие в правата на страните. Изтъква още, че процесният договор не бил
разбираем и не позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от
сключване на договора. Ето защо счита, че е налице нееквивалентност между
престациите. Претендира разноски. Заявява, че процесното вземане е заплатено на
27.10.2022г. /съобразно УМ на 27.10.2022г./. С оглед изложените съображения намира
предявените искове за основателни и доказани изцяло. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна. Счита
исковете за неоснователни и необосновани като в тази връзка са изложени следните
твърдения: по силата на сключения договор ищецът бил длъжен да даде подходящо
обезпечение на своето задължение, чрез предоставяне на банкова гаранция или двама
поръчители, което ищецът не изпълнил. Счита, че вземането за неустойка не следва да
се включва в ГПР. В тази връзка заявява, че и ГЛП, и ГПР са законосъобразно
начислени. Заявява, че ищецът изначално е бил наясно, че не може да предостави
исканото от кредитора обезпечение, поради което същият очевидно е договарял
недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД.
С оглед горното и на основание чл.140 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА следните предявени от А. Г. А. срещу „Сити Кеш” ООД
обективно съединени искове:
- иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на
неустоечната клауза, регламентирана в нормата на чл. 11, ал. 1 от договор за
потребителски кредит с № 753682/24.10.2022г., като противоречаща на закона и
накърняваща добрите нрави;
- иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с който се претендира
осъждане на ответника да заплати сумата от 145.41 лв., представляваща платена без
основание договорна неустойка, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 29.12.2022г. /датата на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането.
УКАЗВА на ищеца, че по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД носи
2
доказателствената тежест да докаже противоречие с императивни правни норми,
предвидени в ЗПК, а при условията на евентуалност – накърняване на добрите нрави.
УКАЗВА на ищеца, че по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
следва да докаже извършена престация в полза на ответника.
УКАЗВА на ответника, че носи доказателствена тежест да установи
възраженията в отговора, както и основанието за получаване на процесните вземания.
ОТДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ в
настоящото производство следните обстоятелства: че между страните е сключен
договор за потребителски кредит с № 753682/24.10.2022г., по силата на който
ответникът предоставил на ищеца сумата от 500.00 лева – главница, както и
обстоятелството, че на 27.10.2022г. ищецът заплатил на ответника сумата от 145.41 лв.,
представляваща заплатена договорна неустойка.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца като ненеобходими.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. Указва на страните, че за приключване на делото
със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за
целта представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
ДОПУСКА приложените към ИМ писмени доказателства.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до с.з. да вземат становище
съгласно указанията дадени с доклада.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 01.06.2023г., 09:30 часа,
за която дата да се призоват страните, с препис от настоящото определение, а на
ищцата препис и от отговора на ответника и приложенията към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3