№ 15470
гр. София, 12.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20231110156417 по описа за 2023 година
Предявени са искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във
връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ и по чл.422, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявени са от „Т.С.“ ЕАД срещу Г. Т. И. искове с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от
ЗЕ, за установяване съществуване на вземане за сумата от 5570.96 лева, представляваща
главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и за
сумата от 75.80 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86 от
ЗЗД, за установяване съществуване на вземане за сумата от 636.74 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
16.05.2022 г. и за сумата от 13.77 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 16.05.2022 г.
Ответникът Г. Т. И. e получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е
подал писмен отговор, чрез пълномощниците адв.Т. и адв.Т.а. Оспорва исковете по
основание и размер.
С Определение № 22409/30.05.2024 г., на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето
лице-помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „МХ Е“ ООД.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Представен е Протокол от 23.10.2008 г. за проведено Общо събрание на етажните
1
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение /топлинен счетоводител/
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Приложен е и сключения в изпълнение
на решението Договор № 618-III/29.10.2008 г.
Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имота е топлоснабден.
Ответникът не успя да проведе обратно доказване.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
От приложеното по делото Решение от 12.10.1987 г. в дял на ответника по чл.288,
ал.2 ГПК(отм.) е поставен процесния недвижими имот-апартамент №1, находящ се в
гр.София, ж.к.„Илинден“ бл.56, вх.В. Още повече, че самия ответник признава, че е
собственик на процесния недвижим имот.
Предвид изложеното, ответниците се явяват потребители по смисъла на закона на
доставената за имота топлинна енергия и са страна по облигационното правоотношение с
„Т.С.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при
публично известни Общи условия за продажба, приети с Решение по Протокол
№7/23.10.2014 г. на СД на „Т.С.“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР
/чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/.
Според приетите и неоспорени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи
задължението за топлинна енергия, включва сума за отопление от 3773.36 лева; сума за
битово-горещо водоснабдяване от 1349.19 лева; сума за дялово разпределение от 36.82 лева
и сумата от изравнителните сметки (за възстановяване) от 154 лева /изчислена от ССЕ/. Така
се получава общо сумата от 5005.37 лева, включваща сумите за отопление, за битово-горещо
водоснабдяване, за дялово разпределение и за изравнителни сметки (за възстановяване),
както и мораторна лихва, върху главницата (за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.) от
2794.14 лева (по Фактура № **********/31.07.2020 г.) за периода от 15.09.2020 г. до
16.05.2022 г. в размер на 472.67 лева и мораторна лихва, върху главницата (за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.) от 2924.17 лева (по Фактура № **********/31.07.2021 г.) за
периода от 15.09.2020 г. до 16.05.2022 г. в размер на 494.68 лева, или общия размер на
мораторната лихва е 967.35 лева, който е изчислен от съдебния състав на основание чл.162
ГПК с помощта на електронния калкулатор от интернет.
2
Ответникът е въвел надлежно възражение за погасителна давност, което следва да
бъде разгледано, като в случая следва да се вземе предвид, че ищецът твърди, че към
процесния договор за покупко-продажба на топлинна енергия е приложим чл. 33 от Общите
условия, приети с Решение по Протокол №7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
„Т.С.“ ЕАД и са одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл.150,
ал.1 ЗЕ, в сила от 10.07.2016 г. Според Тълкувателно решение №3/18.05.2012г. по
тълкувателно дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС периодичното изпълнение на задължението
на потребителя на топлинна енергия е задължение за периодично плащане по смисъла на
чл.111, б.“в“ от ЗЗД и в тази връзка се прилага тригодишната давност. Заявлението по чл.410
ГПК е подадено на 10.03.2023 г., поради което от този момент по аргумент от чл. 116, б. „б”
от ЗЗД, във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК е прекъснато теченето на специалната погасителна
давност, като от този момент назад са погасени по давност вземанията, от която
изискуемост е изминал период от три години и повече (т.е. до 09.03.2020 г.). Съобразно
приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза размера на главницата за периода от
01.05.2019 г. до 09.03.2020 г. е 1804.31 лева. В тази връзка предявения иск следва да бъде
уважен за сумата от 3201.06 лева и за периода от 10.03.2019 г. до 30.04.2021 г., като за
разликата до пълния предявен размер от 5570.96 лева и за периода от 01.05.2019 г. до
09.03.2020 г. следва да бъде отхвърлен.
Съобразно клаузата на чл. 33, ал. 1 от ОУ (прието с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на
КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. – приложими за процесния период, включително с оглед
твърденията на ищеца в исковата молба), клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал.2, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В случая по делото липсват доказателства, че ответниците са
изпълнили надлежно и своевременно задълженията си, като с оглед клаузата от Общите
условия и предвид нормата на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД (въвеждаща принципа dies interpellat
pro homine), следва да се направи извод, че ответниците са изпаднали в забава, поради което
дължат и обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съобразно
приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, размера на дължимата лихва, върху
главницата от 1804.31 лева и за периода от 01.05.2019 г. до 09.03.2020 г. е 561.73 лева. В тази
връзка и предвид чл.119 ЗЗД, настоящият съдебен състав намира, че предявения иск за
мораторна лихва, върху главницата за топлинна енергия следва да бъде уважен за сумата от
75.01 лева и за периода от 15.09.2020 г. до 16.05.2022 г., като за разликата до пълния
предявен размер от 636.74 лева следва да бъде отхвърлен.
Съобразно правилото на чл.149б, ал.3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва
от и за сметка на доставчика, т.е. на ищеца. В тази връзка предявения иск за сумата от 75.80
лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Щом неоснователен е иска за главницата, то неоснователен се явява и иска за сумата
от 13.77 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата(от 75.80 лева) за дялово
разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 16.05.2022 г.
3
По разноските:
С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски.
На ищеца на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да му бъде присъдена сумата
от 637.74 лева, представляваща разноски- за държавна такса от 143.52 лева, възнаграждения
за вещи лица от 416.19 лева и юрисконсултско възнаграждение от 78.03 лева, съразмерно на
уважената част от исковете.
Ищецът е направил на основание чл.78, ал.5 ГПК възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Според чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по настоящото дело е 857.10 лева. При
съобразяване на приетото в решение на СЕС по дело С-438/2022, което е задължително за
съдилищата, следва че при определяне размера на адвокатското възнаграждение
националната юрисдикция не е обвързана от минималните размери, предвидени в Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да
съобрази единствено фактическата и правна сложност на делото, съответно- положения от
адвоката труд за осъществяването на защитата по делото. С оглед на гореизложеното,
настоящият съдебен състав намира, че справедливия и обоснован размер на адвокатското
възнаграждение, съобразен с фактическата и правна сложност на делото и съответстващ на
действително свършената работа, изразяваща се изготвянето на Отговор на искова молба
(вх.№ 71890/05.03.2024 г.) и явяване в единственото заседание по делото следва да е в
размер на 500 лева, като претендираното по Договор за правна защита и съдействие от
26.02.2024 г. следва да бъде редуцирано от 1000 лева на 500 лева.
Според т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело
№4/2013 г на ОСГТК при ВКС с решението по произнасянето по иска по чл.422, ал.1 ГПК
съдът следва да се произнесе и по сторените в заповедното производство-частно
гражданско дело № 12924/2023 г. разноски. Предоставянето на правна защита, изразяваща се
в подаване на възражение по чл. 414 ГПК, не е сред изрично предвидените в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения хипотези, поради
което и на основание § 1 от ДР на Наредбата, възнаграждението на пълномощника на
длъжника следва да бъде определено по аналогия, което изисква изследване естеството на
извършените действия. Предвид изложеното, възнаграждението за подаване на възражение
по чл. 414 ГПК следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г.,
като в този смисъл е константната съдебна практика – Решение № 21/19.05.2021 г. по
въззивно гражданско дело № 9639/2020 г. на СГС, II-Д състав; Решение № 1341/19.02.2020 г.
по въззивно гражданско дело № 4109/2019 г. на СГС, II-Д състав; Решение №
1451/16.06.2022 г. по въззивно гражданско дело № 3574/2022 г. на СГС, II-Б състав; решение
№ 260510/12.10.2020 г. по въззивно гражданско дело № 13206/2019 г. на СГС, II-Е състав;
Определение № 1292/16.02.2022 г. по частно гражданско дело № 13860/2021 г. СГС, II-A
състав; определение № 3262/01.10.2017 г. по частно гражданско дело № 3474/2017 г. на САС,
XII състав и други) – в редакцията й, приложима към датата на сключване на Договора за
4
правна защита и съдействие(26.06.2023 г.) – изм. и доп. ДВ, бр. 2 от 09.01.2009 г., в размер
на сумата от 50 лева. В тази връзка, настоящият съдебен състав намира, че справедливия и
обоснован размер на дължимото адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по заповедното производство- частно гражданско дело № 12924/2023 г. (за
подаване на бланково възражение) е 50 лева, като претендираното по Договор за правна
защита и съдействие от 26.06.2023 г. следва да бъде редуцирано от 400 лева на 50 лева.
С оглед на гореизложеното на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде
присъдена сумата от 263.87 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
заповедното и исковото производства, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК .........., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против Г. Т. И., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ж.к.“Илинден“, блок 56, вх.А, ет. 1, ап. 1, иск по чл. 422, ал. 1
ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ,
съществуване на вземането за сумата от 3201.06 лева, представляваща главница за топлинна
енергия за периода от 10.03.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК – 10.03.2023 г., до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 5570.96
лева и за периода от 01.05.2019 г. до 09.03.2020 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК .........., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против Г. Т. И., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, ж.к.“Илинден“, блок 56, вх.А, ет. 1, ап. 1, иск по чл. 422, ал. 1
ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ,
съществуване на вземането за сумата от 75.01 лева, представляваща главница за топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 16.05.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 636.74 лева, съобразно правилото по чл.119
от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против Г. Т. И., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ж.к.“Илинден“, блок 56, вх.А, ет. 1, ап. 1, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с
чл.200, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ, съществуване на
вземането за сумата от 75.80 лева, представляваща главница за дялово разпределение за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против Г. Т. И., ЕГН **********, с адрес:
гр.София, ж.к.“Илинден“, блок 56, вх.А, ет. 1, ап. 1, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с
чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуване на вземането за сумата от 13.77 лева, представляваща
5
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до
16.05.2022 г.
ОСЪЖДА Г. Т. И., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“Илинден“, блок 56, вх.А,
ет. 1, ап. 1, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, сумата от
637.74 лева, представляваща разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Ястребец” № 23Б, да заплати на Г. Т. И., ЕГН **********, с адрес: гр.София,
ж.к.“Илинден“, блок 56, вх.А, ет. 1, ап. 1, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 263.87
лева, представляваща разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на страната на ищеца на трето лице-
помагач „МХ Е“ ООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Красна поляна“, ул.“ Булина ливада“ № 32, вх.А.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6