мотиви към
решение № 544 от 11.09.2019 г. по нохд № 00179/2019
г. по описа на Районен съд П.:
С обвинителен акт на Районна
прокуратура П. на Л.Н.Д. е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.316,
вр. чл. 308 ал.1 от НК, тъй като 21.01.2016 г. в гр. П.
съзнателно се е ползвала (представила ги е пред Т.Б.-специалист в сектор
„Пенсионно обслужване“ при ТП на НОИ-П.) от неистински официални документи за
осигурителен доход, осигурителен стаж (удостоверение УП-2 с № ****г. и
удостоверение УП-30 с № ****г., в които е посочено, че са издадени от ДФ „**********”,
СМИ „**********”–С., както и трудова книжка № ****, в която е записано, че е
издадена от Железопътен завод „*****”, гр. С.), за да докаже, че притежава
отразения в документите трудов стаж и осигурителен доход, като от нея за самото
им съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
В хода на проведеното
разпоредително заседание по искане на страните съдебното производство е
насрочено по реда на глава двадесет и осма от НПК „Освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание”, тъй като за
престъплението, което е умишлено се предвижда наказание лишаване от свобода до
три години, подсъдимата не е осъждана за престъпление от общ характер и не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел ІV-ти на глава
VІІІ-ма от НК, както и с оглед повдигнатото обвинение за престъпление, което е
формално, престъпният състав не обхваща съставомерни
вреди, или такива, в резултат на деянието, подлежащи на репариране,
възстановяването на които да е предпоставка за приложението на чл. 78а от НК,
поради което делото е разгледано именно по особените правила на посочената
диференцирана процедура.
В хода
на съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото обвинение. Предлага Л.Д.
да бъде освободена от наказателна отговорност по реда на чл. 78а, ал.1 от НК.
Подсъдимата
Л.Н.Д. в хода на съдебното следствие се възползва от правото си по чл. 115,
ал.4 от НПК и не дава обяснения по предявеното й обвинение.
Защитникът
на подсъдимата – адв. В.Ч. от САК, лансира тезата за
недоказаност на обвинението и пледира подзащитната му да бъде призната за
невиновна. Като алтернатива предлага Д. да бъде освободена от наказателна
отговорност, като й бъде определено административно наказание по чл. 78а от НК
в минимално предвидения размер.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, прие за установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимата
Л.Н.Д. е родена на *** г. в гр. К.. Има средно образование. Към настоящия
момент работи като ***** в магазин „*******”, обект 38. Не е осъждана и не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел ІV-ти на глава
VІІІ-ма от НК.
През
2016 г. подсъдимата Л.Н.Д. навършила минималната пенсионна възраст и решила да
се пенсионира. В изпълнение на взетото решение тя представила лично на
21.01.2016 г. пред свидетелката Т.Й.Б. – специалист в сектор „Пенсионно
обслужване” в ТП на НОИ, гр. П. заявление за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, към което приложила документи, между които и
издадените на нейно име удостоверение УП-2 с № ****г. и удостоверение УП-30 с №
****г., издадени от длъжностно лице при ДФ „**********”, СМИ „**********”–С. и
трудова книжка № ****, издадена от Железопътен завод „*****” гр. С.. В
представените удостоверение УП-2 и УП-30 било удостоверено, че подсъдимата е
работила на длъжност *******в леярен цех в ДФ „**********”, СМИ „**********”–С.,
правоприемник на СО „*******” в гр. С. съответно за периода от 01.01.1986 г. до
31.12.1988 г.(в първия документ) и от 01.01.1986 г. до 16.05.1989 г.(във втория
документ). В процесната трудова книжка № ****, издадена
от Железопътен завод „*****” гр. С. на името на Л.Н.Д. на стр. 12-13
било удостоверено, че лицето има трудов стаж в СО „*******” в гр. С. за периода
от 01.01.1986 г. до 16.05.1989 г. от три години и четири месеца. Свидетелката Т.Б.,
след като сверила данните посочени в документи с тези в предоставената й лична
карта от подсъдимата, регистрирала заявлението, ведно с приложенията към него с
вх. № 2113-13-47/21.01.2016 г. Пенсионната преписка била разпределение на свидетелката Е.А.В.-експерт
по осигуряването в отдел „Пенсии”, сектор „Отпускане на пенсии” към ТП на НОИ,
гр.П.. След като се запознала с приложените документи тя констатирала, че
осигурителния доход отразен в представеното от Д. удостоверение УП-2 с № ****г.
формира нереално висок коефициент, поради което предприела проверка по
отношение на осигурителя ДФ „**********”. В хода на същата служителката
установила, че работодателят е прекратил дейността си, като всички ведомости са
били изпратени в отдел „Обединен осигурителен архив”, с. Невестино към ТП на
НОИ, гр.К.. След проверка на намиращите се там за съхранение документи ТП на
НОИ, гр.П. било уведомено, че за периода от м.януари 1986 г. до м. май 1989 г.
не са налице данни Д. да е полагала труд в ДФ „**********”, поради което с
разпореждане № ********** от 18.04.2016 г. на подсъдимата било отказано
отпускане на пенсия за осигурителен стаж по чл. 69б, ал.1 от КС, тъй като
нямала необходимия стаж от първа категория за правото на пенсия. Била
сигнализирана Районна прокуратура П., която и иницирала
наказателното производство срещу подсъдимата за документно престъпление.
По доказателствата:
Съдът прие гореизложената
фактическа обстановка като безспорно установена, като взе предвид следния
доказателствен материал:
Свидетелите Т.Й.Б. и Е.А.В.
установяват, че подсъдимата лично е депозирала на 21.01.2016 г. подписаното от
нея заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № 2113-13-47,
към което е приложила документи, между които и издадените на нейно име
удостоверение УП-2 с № ****г. и удостоверение УП-30 с № ****г., издадени от
длъжностно лице при ДФ „**********”, СМИ „**********”–С. и трудова книжка № ****,
издадена от Железопътен завод „*****” гр. С.. Същите подробно, логично и с
категоричност са свидетелствали за поведението на Д., която е манифестирала
своето недвусмислено желание, че се ползва от трите инкриминирани документа, за
да докаже, че притежава отразения в тях трудов стаж и осигурителен доход,
поради което и съдът изцяло кредитира
техните показания като достоверни. За това обстоятелство не се и спори по
делото.
На основание чл.378, ал.4 от НПК съдът прецени заключението на изготвената в
хода на досъдебното производство
експертиза № 224 за извършено почерково
изследване и прие, че същата обективно и компетентно доказва, че подписите,
положени за „Директор” и „Ръководител” в представените от подсъдимата удостоверение
УП-2 с № 236-2 от 18.11.1992 г., удостоверение УП-30 с № 236-3 от 18.11.1992 г.
и на стр. 12-13 в трудова книжка № ****, издадена от Железопътен завод „*****“
гр. С. са изпълнени от едно и също лице, различно от Л.Д.. Експертът е
обосновал и извод, че процесните подписи и в трите
документи представляват визуална имитация на подписа на И.Р.Р.,
ЕГН **********, който е бил ръководител на СО „*******”. В тази насока са и
свидетелските показания на И.Р., който категорично е установил в хода на съдебното следствие, че
към момента на издаване на процесните две
удостоверения не е бил ръководител на ДФ
„**********”, СМИ „**********”–С., като положените подписи са „сходни” с
неговия, но той не ги е полагал. Вещото лице е направило заключение по
цитираната експертиза № 224 и че подписите, положени за „Главен счетоводител” в
удостоверение УП-2 с № 236-2 от 18.11.1992 г., удостоверение УП-30 с № 236-3 от
18.11.1992 г. и на стр. 12-13 в трудова книжка № **** също са изпълнени от едно
и също лице, различно от подсъдимата.
Според
извършената комплексна експертиза № 11 отпечатъците от кръгли печати, които са
положени в удостоверение УП-2 с № 236-2 от 18.11.1992 г., удостоверение УП-30 с
№ 236-3 от 18.11.1992 г. и на стр. 12-13 в трудова книжка № ****, издадена от
Железопътен завод „*****“ гр. С. съвпадат
по структура помежду си, т.е. идентични са, но не съвпадат по
структура(не са идентични) с отпечатъците от кръгъл печат и предоставените образци
на такива, положени върху справка с рег. № 61-00-40 от 22.10.1987 г., издадена
от председателя на СО „*******” в гр. С.
и в трудова книжка на И.Р.Р., който е бил
директор на предприятието за периода от 1989 г. до 1991 г. и са тяхна имитация.
Посочениет две експертиза внасят категорични данни досежно характера на двете инкриминирани удостоверения
с посочения издател ДФ „**********”, СМИ „**********”–С. като неистински, като
това е релевантно и към направеното удостоверяване на стр. 13-14 в оформяне
трудова книжка № 1214.
Свидетелските
показания на Щ.Щ.Щ.,
че в действителност подсъдимата е работела в периода от 01.01.1986 г. до
16.05.1989 г. като *******в леярен цех в СО „*******”, чийто правоприемник е ДФ
„**********”, СМИ „**********” съдът отхвърли като силно компроментирани
и ги прие за недостоверни по следните съображения:
На
първо място отразените данни в
представените от Щ.Щ. разплащателни ведомости
от СО „*******”, удостоверяващи, че подсъдимата е била в трудово правоотношение
в периода от 01.01.1986 г. до 16.05.1989 г. с този работодател са опровергани
по категоричен начин, тъй като Б.В.Ц., който фигурира в същите документи като
работник на това предприятие и е посочен непосредствено над името на
подсъдимата Д., свидетелства в хода на съдебното следствие, че никога не е имал
такова трудово правоотношение и не познава лице с име Л.Д.. Показанията на Ц. се характеризират с убедителност, логическа и житейска
издържаност и по отношение на познанството му със свидетеля Щ. Щ., чиято
фирма е ползвал, за да бъдат подготвени съответните документи, свързани с
неговото пенсиониране. Показанията на Щ. досежно
истинността на инкриминираните документи са оборени и от кредитираното по
делото като писмено доказателство писмо изх. № 016 от 15.10.2018 г. на „*********.” ПАД, в което е
посочено, че във времевия интервал от
06.02.1986 г. до 15.05.1989 г подсъдимата е работила в Завода за тежко
машиностроене, гр. Р., където в определени периоди е заемала длъжност „*******”,
„*******” и „*****”. Тези факти са доказани от приложената по делото справка и
представените ведомости за изплатените трудови възнаграждения на подсъдимата.
Вещото
лице по изготвената съдебно-почеркова експертиза №
353 от 19.11.2018 г. е категорично, че подписите, положени в предоставените му
в оригинал ведомости за изплатени заплати на Д. от горепосочения работодател,
за месец март 1986 г., м. юли 1986 г., м. септември 1986, м. февруари 1987 г.,
м. май 1987 г., м. август 1988 г. и за м. ноември 1988 г. са положени именно от
подсъдимата. Съдът възприема заключението на вещото лице като компетентно
изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната област.
Същото кореспондира с писмо изх. № 016 от 15.10.2018 г. на „*********.” ПАД и
предоставените от него данни за
трудовото правоотношение на Д. със Завод за тежко машиностроене Р. за периода от 06.02.1986 г. до 15.05.1989 г.
От устните разяснения на вещото лице се установява, че използвания от него
сравнителен материал като обем и качество е бил достатъчен за изготвяне на
експертното заключение. Експертът не се се възползвал
от хипотезата на чл.149, ал.2 от НПК, даваща му възможност да откаже да даде
заключение, когато материалите, с които разполага не са достатъчни, за да си
състави обосновано мнение. Г.Т. категорично е заявил, че предоставения му
материал е бил достатъчен, за да
обоснове мнението си и да даде пълно и точно писмено заключение, поради което и
въз основа на конкретизираните от него признаци е извел категоричния си извод,
че именно подсъдимата е положила подписа си при получаване на съответното
месечно възнаграждение. Обстоятелството, че защитата на подсъдимата не приема
аргументираните отговори на вещото лице по поставените му въпроси в хода на
съдебното следствие не означава, че съдебно-почерковата
експертиза № 353 от 19.11.2018 г е компроментирана,
непълна, необоснована, поради което и съдът не постави под съмнение нейната
доказателствена стойност.
От
правна страна:
С оглед горното, съдът намери, че
подсъдимата Л.Н.Д. е осъществила от обективна и субективна страна фактическия
състав чл. чл.316, вр. чл. 308 ал.1 от НК, тъй като
21.01.2016 г. в гр. П. съзнателно се е ползвала (представила ги е пред Т.Б.-специалист
в сектор „Пенсионно обслужване” при ТП на НОИ-П.) от неистински официални
документи за осигурителен доход, осигурителен стаж (удостоверение УП-2 с № ****г.
и удостоверение УП-30 с № ****г., в които е посочено, че са издадени от ДФ „**********”,
СМИ „**********“–С., както и трудова книжка № ****, в която е записано, че е
издадена от Железопътен завод „*****” гр. С.), за да докаже, че притежава
отразения в документите трудов стаж и осигурителен доход, като от нея за самото
им съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
От обективна страна деянието е
извършено чрез действие- подсъдимата съзнателно се е ползвала от три неистински
официални документи (описани по-горе), като лично ги е депозирала със своето
заявление с вх. № 2113-13-47 от 21.01.2016 г. в ТД на НОИ, гр.П.. Удостоверение УП-2 с № ****г. и
удостоверение УП-30 с № ****г., издадени
от длъжностно лице при ДФ „**********”, СМИ „**********”–С. представляват официални
документи по смисъла на чл. 93, т.5 от НК, тъй като им е придаден вид, че са
издадени от длъжностни лица при съответния работодател, в кръга на службата
им и по предвидения в закона ред и
форма, и едновременно с това са неистински
по силата на чл. 93, т.6 от НК, тъй като всъщност не са били издадени и
подписани от съответните лица, които са имали право и са могли да съставят и
подписват такива документи, като същевременно и положения върху тях отпечатък от печат не съответства
на ползвания такъв от „**********” СМИ „**********”–С.. Тези изводи са релеванти и към удостовереното на стр. 12-13 в трудова
книжка № ****, издадена от Железопътен завод „*****” гр. С. на името на Л.Н.Д., а именно, че лицето има трудов стаж в СО „*******” в
гр. С. от 01.01.1986 г. до 16.05.1989 г., което удостоверение е неистинско, тъй
като към този период тя не е работела
при посочения работодател, поради което и същият не е удостоверявал това
с печат относно фактите и обстоятелствата, свързани с трудовия стаж на
подсъдимата и периода на придобиването му.
По делото не се доказа процесните три документи да са били съставени от Л.Д.,
лично или чрез другиго, което изключва възможността тя да носи наказателна
отговорност за съставянето на тези документи. Не се спори обаче, че подсъдимата
лично е ползвала документите, представяйки ги пред длъжностното лице -
свидетелката Т.Б. като доказателства за трудовия й стаж, с оглед подаденото
заявление да й бъде отпусната пенсия, с което е реализирала всички обективни
признаци на престъплението по чл.316, вр. чл. 308,
ал.1 от НК.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимата при форма на вината пряк умисъл с целени и
настъпили вредни последици, тъй като е съзнавала, че представя пред надлежен
орган неистински официални документи, които не произхождат от лицата, сочени
като техни автори, не са съставени и лично от нея, но въпреки това ги използва,
тъй като съдържанието на инкриминираните документи я е ползвало в стремежа да
получи пенсия без да са налице предпоставките за това, поради което и ги е
приложела към депозираното от нея в ТП на НОИ, гр. П. заявление за отпускане на
пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № 2113-13-47/21.01.2016 г.
Причини за извършване на деянието
са ниското правно съзнание на подсъдимата и пренебрежителното й отношение към
установения правов ред.
По
вида и размера на наказанието:
Предвид гореизложените правни
изводи, съдът призна Л.Н.Д. за виновна в това, че е извършила престъпление по
чл.316, вр. чл. 308, ал.1 от НК, като намери, че са налице едновременно условията на чл.78а,
ал.1 от НК, а именно: касае се за умишлено престъпление, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години, подсъдимата не е осъждана за престъпление от общ
характер и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел
ІV-ти на глава VІІІ-ма от НК, както и от престъплението не са причинени
имуществени вреди, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НПК, я освободи
от наказателна отговорност за престъпление по чл.316, вр.
чл.308 ал.1 от НК, като на същото
основание й наложи административно наказание „глоба” в размер на 1500 лв (хиляда и петстотин лева). При определяне на този размер
съдът взе предвид разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН, като отчете тежестта на
противоправното деяние и подбудите за неговото извършване. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства настоящият състав отчете значителния период от
време, изминал от извършване на деянието, добрите характеристични данни за Д.,
предвид трудовата й ангажираност към настоящия момент, като прие като отекчаващо
такова, че престъплението е осъществено чрез ползване на повече от един неистински официален документ.
С оглед на така изложеното и при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства съдът определи на подсъдимата Л.Н.Д. горепосочения размер на
административното наказание глоба по чл. 78а, ал.1 от НК.
Неоснователна е лансираната теза
от защитата на подсъдимата за определяне на административното наказание по чл.
78а, ал.1 от НК в минимално предвидения размер от 1000 лева, тъй като съдебният
състав счита, че определяне на наказание в по-малък размер от 1500 лева, ще е
израз на неоправдана снизходителност, като санкцията не би могла да постигне
съответното възмездие за извършеното противоправно деяние, а и да обезпечи
генералната превенция.
По веществените
доказателства:
С оглед завършване на наказателното производство и на основание чл.111, ал.1, вр.
чл. 112, ал.4 от НПК съдът връща на долупосочените
адресати съответните веществени доказателства както следва:
1. На
заинтересованото учреждение ТП-П. на НОИ оригиналите
на: Удостоверение обр. УП-2 с № 301-2 от 19.11.1996
г. и Удостоверение обр. УП-30 с № ХІV-165 от
22.07.1990 г. на името на И.К.Г., както и трудова книжка № 1031 на същото лице (л.32-35,
т.ІІ-ри);
2. На
заинтересованото учреждение ТП-Пазарджик на НОИ оригиналите на три броя
Удостоверения обр. УП-3 с № 190 от 31.10.1992 г., с №
126 от 18.02.1995 г., с № 194-3 от 06.06.2000 г. и Удостоверение обр. УП-2 с № 194-2 от 06.06.2000 г. всичките на името на С.В.Г.(л.44-49,
т. ІІ-ри);
3. На
заинтересовано учреждение ТП-С.-град на НОИ
оригиналите на заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст
с вх. № МП-49010 от 16.04.2015 г., Удостоверение обр.
УП-3 с № 205-3 от 10.05.2002 г. Удостоверение обр.
УП-2 с № 206-2 от 10.05.2002 г., Удостоверение обр.
УП-2 с № 205-2 от 10.05.2002 г., Удостоверение обр.
УП-3 с № 155 от 14.05.1984 г. всичките на името на Б.В.Ц., както и трудова
книжка № 769 на същото лице (л.53-62,т.ІІ-ри);
4. На
заинтересованото лице С.В.Г., ЕГН ********** оригинала на негова трудова книжка
№ 1185, доброволно предадена от него като веществено доказателство(л.116,
т.І-ви).
На основание чл.111, ал.1, вр.
чл. 112, ал.4 от НПК оригинала на заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст с вх. № 2113-13-47/21.01.2016 г. от Л.Н.Д. (л.3-5,т.ІІ-ри),
Удостоверение обр. УП-2, № 236-2 от 18.11.1992 г., Удостоверение обр. УП-30 с №
236-3 от 18.11.1992 г и трудова книжка № **** на името на Л.Н. С.(л.6-9,
т.ІІ-ри) остават приложени по делото.
По
разноските:
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК настоящият състав
осъди Л.Н.Д. заплати по сметка на ОД на МВР П. сумата от 730,67 лв (седемстотин и тридесет лева и 67 ст.), представляваща
направени разноски в досъдебното производство, а по сметка на Районен съд П.
сумата от 130,00 лв (сто и тридесет лева),
представляваща направени разноски в хода на съдебното следствие. Първата сума
се доказва от приложените на л.60, 86 и 98 в т.ІІІ-ти на досъдебното
производство сметки за направените разходи по трите изготвените експертизи, а
втората е определена съгласно протоколни определения от съдебно заседание на
03.04.2019 г.
Мотивиран от изложеното и в същия
смисъл съдът постанови диспозитива на решението си.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИГ