Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: ……44………………. Година 2020г. Град П., обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. П. ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 11.02.
2020 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА
Д.А
СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д. № 7 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно
обжалване .
Районен съд П. е сезиран с искова молба,подадена от Х.Т.П., ЕГН **********,***, против „ЛМБ- Механична обработка България „ ЕООД , ЕИК
201609262, със седалище и адрес на управление на дейността гр. П. ,
ул. „Градинарска „ № 43, ет. 3,ап. 7 ,
представлявано от управителя „А.Б. „.
С исковата молба
са предявени два обективно съединени иска по чл.
200 от КТ и чл. 86 ал. 1от
ЗЗД във вр. с чл. 84 ал. 2 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от трудово
злополука .
С
Решение
№ 1476/ 05. 11. 2019г. на
районен съд П. , постановено по гр.д. № 900/
2019г., по описа на същия съд , исковете са уважени частично .Присъдени са
разноски на страните съобразно уважената и
отхвърлената част от
исковете,определени по компенсация .
Присъдена
е ДТ и разноски за вещо лице в тежест на
ответника по исковете .
Решението на
районния съд се обжалва с въззивна жалба
от ищеца в първоинстанционното производство Х.Т.П., ЕГН ********** ,подадена чрез
пълномощника на страната,
адвокат Н.Г.П. *** ,в отхвърлителната част. Във въззивната жалба
се твърди ,че решението на районния съд е неправилно в обжалваната част , тъй като е постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила ( чл. 236 ал. 2 от ГПК), при нарушение на материалния закон и необосновано .
Искането е да се отмени решението на районния съд в обжалваната част и въззивната инстанция да се произнесе по
съществото на спора, като се уважат изцяло предявените искове , евентуално да се
намали размера на съпричиняването на 20%.
В срока по чл. 263
ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор
от противната страна по въззивната жалба
. В писмения отговор ответната страна ,чрез пълномощника си, оспорва въззивната жалба. Моли съда решението
на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в сила в
обжалваната част . Не прави нови
доказателствени искания.
Решението на
районния съд се обжалва с въззивна жалба
и от ответника в
първоинстанционното производство „ЛМБ-
Механична обработка България „ ЕООД , ЕИК 201609262, подадена чрез
пълномощника на страната,
адвокат М.Х. *** ,в уважителната
част. Във въззивната жалба се твърди ,че решението на районния съд е
неправилно в обжалваната част , тъй като
е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила ( чл. 236 ал. 2 от ГПК), при нарушение на материалния
закон и необосновано . Искането е да се отмени решението на районния съд в
обжалваната част и въззивната инстанция да се произнесе по
съществото на спора, като се
намали размера на
присъденото обезщетение и се приеме по- голям процент на съпричиняване.
В срока по чл. 263
ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор
от противната страна по въззивната
жалба . В писмения отговор
ответната страна ,чрез
пълномощника си, оспорва въззивната
жалба. Моли съда решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да
се остави в сила в обжалваната част . Не
прави нови доказателствени искания.
В открито съдебно
заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си. Не правят
нови доказателствени искания .
Пазарджишкият
окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение
, които са посочени във въззивните жалби
, като взе предвид становището на противната страна и събраните доказателства пред първата
инстанция , при спазване разпоредбата на чл.
235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивните жалби
са процесуално допустими .
Жалите са подадени
от активно легитимирани страни във въззивното производство ( страни в
производството пред районния съд ).
Жалбите са подадени в преклузивния
двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
Жалбите са подадени против
съдебен акт, който подлежи на въззивно
обжалване.
В текста на чл.
269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността
на решението . По допустимостта на
решението в обжалваната му част . По
останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивните
жалби не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение или
за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с правилността на съдебното решение
.
І.Правно
основание на предявения иск и фактически
състав на правната норма .
Правното основание
на предявения иск е нормата на чл. 200 от КТ.
Фактическият
състав на правната норма е следния :
1/ Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е договорна (на основание трудовото
правоотношение ), обективна ,безвиновна и гаранционно- обезпечителна
отговорност.
Работодателят носи
отговорност независимо от това дали негов орган или работник има вина за
настъпването на вредите . Никакво правно значение за отговорността на
работодателя нямат обстоятелствата дали работник или служител от предприятието
има вина за причиняване на вредата, както и за причинната връзка между
действията или бездействията на виновните лица и причинената трудова злополука
или професионална заболяване.Отговорността
на работодателя е по силата на законно прехвърляне на професионалния риск от
увреждането на работника или служителя . При отговорността по чл. 200 от КТ
работодателя не може да прави възражение,че няма вина за настъпването на
вредите,че причинителите на увреждането са действали невиновно. Отговорността
се реализира въз основа на установения фактически състав на правната норма
.Отговорността е аналогична на
отговорността на възложителя на работата по чл. 49 от ЗЗД,но е с много
по- широк аспект от тази отговорност.
2/ Валидно съществуващо трудово правоотношение към
момента на увреждането .
3/ Наличие на трудова злополука или на
професионална заболяване .
Трудовата
злополука или професионалното заболяване трябва
да са установени по надлежния ред с влязъл в сила индивидуален административен акт. При
трудовата злополука това е Разпореждане
по чл. 60 от КСО на длъжностното лице при ТП на НОИ. При професионалното
заболяване това е решение на ТЕЛК или на НЕЛК. Наличието на влязъл в сила административен акт е пречка за
преразглеждане на въпроса за трудовата злополука или професионалното заболяване
в съдебното производство по реда на косвения съдебен контрол. При положение
, че законодателя е предвидил специален административен ред за установяване факта на трудовата злополука или
на професионалното заболяване този въпрос не може да бъде разрешаван в съдебното
производство .Липсата на влязъл в сила административен акт обуславя отхвърлянето на иска по чл. 200 от КТ. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС , постановена по реда на чл.
290 от ГПК (виж Р. № 319/ 22.06.2010г. по гр. д. № 204/2009г.
на 3-то гр.отд. на ВКС; Р. № 728/ 28.01.2011г. по гр. д. № 1957/2009г. на 3-то
гр.отд. на ВКС; Р. № 374/ 23.07.2014г. по гр. д. № 3766/2013г. на
4-то гр.отд. на ВКС; ).
4/ Причинени вреди – имуществени, неимуществени , включително пропуснати ползи ( чл.200 ал. 3 от КТ);
5/ Причинна връзка между увреждане на здравето на работника или
служителя и причинените вреди .
По делото е
представено Разпореждане № 35/ 25. 07.
2018г. на длъжностното лице на ТП на НОИ П. , с което е прието ,че З. , която е
станала на 03. 07. 2018г. е трудова по смисъла на чл. чл. 55 ал. 1 от КСО. Разпореждането не е обжалвано и
е влязло в законна.
Обстоятелството
,че З. е приета , като „ трудова“, по смисъла на чл. 55 ал.1 от КСО е достатъчно основание да се ангажира имуществената
отговорност на работодателя по чл. 200
ал. 1 от КТ.
ІІ.По
въпроса за размера на неимуществените вреди .
В раздел І-ви на
глава 10-та на КТ ,относно имуществената отговорност на
работодателя при смърт или увреждане
здравето на работника или служителя няма регламентация относно начина
,по който следва да се определи размера на неимуществените вреди при трудова
злополука или професионална заболяване .В чл. 212 на КТ е предвидено препращане
по неуредените закони към правилата на гражданското законодателство.
В чл.52 от ЗЗД е посочено ,че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда „
по справедливост“.
В ППВС № 4/ 23. 12. 1968г.,което има
задължителен характер за съдилищата е посочено ,че понятието „справедливост „
не е абстрактно понятие и преценката следва да се извършва според конкретните
обективно съществуващи факти по делото . В това Постановление на ВС са посочени
диспозитивно обстоятелствата ,които
трябва да се вземат предвид от съда при
телесните увреждания ,а те
са -
-обстоятелствата,при които е настъпило
увреждането ;
-характерът на увреждането ;
-начинът на извършването му ;
-допълнително влошаване състоянието на здравето ;
-причинените морални страдания , осакатявания,
загрозявания и др.;
В раздел ІІІ-ти
на ППВС №4/25. 05.1961г.е посочено ,че на обезщетение за „ неимуществени
вреди „ подлежат само „действително претърпените вреди „.
Обобщавайки практиката
на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК ,
по въпроса за обстоятелствата , които съдът трябва да вземе предвид при
определяне размера на неимуществените
вреди“ по справедливост“ могат да се систематизират следните
обстоятелства :
-справедливото определяне на обезщетението за
неимуществени вреди означава да се
определи от съда онзи точен паричен
еквивалент на всички понесени от увреденото лице болки и страдания – емоционални , физически и
психически ;
-интензитета и продължителността на болките и
страданията ,които лицето е търпяло към
момента на увреждането, тези , които
лицето търпи след този момент и които ще
търпи за в бъдеще ;
-икономическата конюнктура в страната към
момента на определяне на обезщетението, която включва официалната
статистика за нивото на инфлацията и за размера на средната работна заплата в страната ;
-общественото възприятие на понятието „
справедливост „ на определен етап от развитието на обществото ;
-възрастта на пострадалия ;
-прогнозата за развитие на заболяването ;
-намаляването на работоспособността ;
(В горния
смисъл виж Р.№ 16/
06. 03. 2012г. по т. д. № 461/ 2011г. на
2-ро т. отд.на ВКС; Р.№
177/ 27. 10. 2009г. по т. д. №
14/ 2009г. на 2-ро т. отд.на ВКС; Р.№
88/ 17. 06. 2014г. по т. д. №
2974/ 2013г. на 2-ро т. отд.на ВКС; Р.№
99/ 08. 10. 2013г. по т. д. № 44/
2012г. на 2-ро т. отд.на ВКС; Р.№
124/ 11. 11. 2010г. по т. д. №
708/ 2009г. на 2-ро т. отд.на ВКС; Р.№ 83/ 06. 07. 2009г. по т. д. № 795/ 2008г. на 2-ро т. отд.на
ВКС; Р.№ 749/ 05. 12. 2008г. по т. д. №
387/ 2008г. на 2-ро т.
отд.на ВКС;Определение №1018/29. 07.
2013г. по гр. д.№ 1358:2013г. на ІV-то гр.отд. на ВКС; Р. № 407/26. 05. 2010г.
по гр. д.№ 1273/2009г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; Р. № 127/13.11. 2018г. по гр. д. №
3724/2017г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; )
От заключението
на приетата по делото СМЕ, от обясненията на вещото лице , дадени в с.з. на 20. 09. 2019г. и от приложената по делото медицинска
документация се установява следното :
1/Уврежданията,
които ищеца е получил са следните :
-
смачкване на трети пръст на дясната длан , което е
наложило ампутация през дисталната част на втора фаланга. От третия пръст липсва
¼ от втора фаланга и дисталната
фаланга. ¾ от фалангата е
запазена .На ампутираната част от пръста е
оформено чуканче на ниво долната част на втора фаланга на трети пръст на
дясната ръка.
-
Разкъсно – контузна рана на дистална фаланга на
четвърти пръст с прекъсване на сухожилие
;
2/Ищеца е приет по
спешност за лечение в МБАЛ П. , отделение по ортопедия и травматология ,на 03.
07. 2019г. ,като е изписан на 05. 07. 2018г. Престоят в болницата е бил 2 дни . Щщеца е бил в отпуск поради временна
нетрудоспособност, за което са издадени болнични листове , за времето от 03.
07. 2018г. до 02. 11. 2018г. или общо 123 дни .
3/ Ищецът е търпял
болки и страдания от момента на
увреждането до оперативната интервенция, когато му е поставено упойка . До три
дни след оперативната интервенция е
приемал обезболяващи лекарства . След третия ден болката е станала
търпима и слаба. Конците от оперативната интервенция са свалени на 14 ден.
4/В момента
четвъртия пръст е напълно възстановен. Има само следа от рана около 6-7 мм.
На третия пръст
има нормално свиване на ставите на пръста и няма ограничение в движението. Функцията на дясната ръка не е засегната ,като тази функция се оценява
комплексно ,а не като функция на всеки отделен пръст. Трудоспособността ,
хватателната функция на дясната ръка и
силата на захвата на дясната ръка са намалени общо с 5%. Добър силов захват на
дясната ръка . Липсата само на
една дистална фаланга на един пръст на ръката не представлява
козметичен дефект и загрозяване, тъй
като тази част от тялото не е открита.
5/ При работа
с дясната ръка може да се получи болка
при почукване на ампутираната част от
пръста . Това се преодолява чрез малка силиконова протеза , която се изготвя по поръчка.
Болка в
ампутираната част от пръста може да се
получи и при застудяване на времето и промяна на атмосферните условия .
Въз основа на тези обективни данни по делото въззивната инстанция намира за обоснован и законосъобразен извода на районния съд относно размера на обезщетението за
неимуществени вреди, а именно сумата от 25 000 лв. Този размер на
обезщетението представлява точен паричен еквивалент на всички неудобства ( психически сътресения, физически болки и емоционални състояния ), които ищеца е търпял по време на трудовата злополука , по време на
проведеното лечение и които ще търпи за в бъдеще . Размерът на обезщетението е
съобразен с характера на уврежданията , които ищеца е получил, като в тази
връзка следва да се отбележи ,че според практиката на ВКС ,характера на
уврежданията има решаващо значение за
преценката на съда относно размера на обезщетението за неимуществени вреди .
Съдът отчита продължителността на
болничното и извън болничното лечение
,както и продължителността на временната нетрудоспособност. Размерът на обезщетението е съобразен също
така и с прогнозата на заболяването ( положителна ) и липсата на допълнително
влошаване на здравословното състояние на
ищеца. Отчетена е и възрастта на
пострадалия (млад мъж на 21 година , в трудоспособна възраст ) ,както и неудобствата , които би имал за в бъдеще при реализация на
трудовия пазара. При определяне размера на обезщетението съдът взима предвид
и процента на намалената трудоспособност
в резултат на увреждането ,която е минимална . Отчита се също така и
икономическата конюнктура в страната и по - конкретно платежното икономическо
покритие( покупателното покритие) на обезщетението , съпоставено с
размера на инфлацията в страната. Размерът
на обезщетението е съобразен и с
практиката на ВКС за подобни телесни увреждания( виж Р. №
127/13. 11. 2018г. по гр. д.№ 3724/2017г. на ІV-то гр. отд. на ВКС).
ІІІ.По
възражение на ответната страна е затова
, че с действията си ищеца е допринесъл за настъпване на трудовата злополука ,
като е допуснал „груба небрежност“.
Възможността за
намаляване отговорността на работодателя е посочена в текста на чл. 201 ал.2
от КТ. За разлика от съпричиняването по гражданския закон (по гражданския закон наличието на вина у пострадалия за настъпването на
вредите е допустимо , но не е
задължително условие за отговорността на увредения - чл. 51
ал.2 от ЗЗД ),
съпричиняването по КТ изисква наличието на“ вина“ от страна на
пострадалия при настъпване на вредата . Вината е под формата на „груба
небрежност „ ,което съответства на
„
съзнаваната небрежност“ ( самонадеяност )по чл. 11 ал. 3 от НК. При тази
форма на вината дееца предвижда(
съзнава) настъпването на вредоносния
резултат ,но самонадеяно счита ,че този резултат или няма да настъпи или ,че ще
го предотврати .
В съдебната практика и доктрина се приема ,че
за да се ангажира отговорността на пострадалия не е достатъчно само да има
нарушение на съответните технически и технологични правила и правила за
безопасност на труда . Необходимо е също да се установи субективното отрицателно
отношение на пострадалия към възложената работа и към работния процес,
изразяващо се в :
-
Липсата на елементарно старание и внимание;
-
Пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност;
-
Работникът или служителя да не е положил грижата, която и най-небрежния
би положил при подобни условия ;
(В горния смисъл виж Р. № 68/
01. 03.2010г. по гр. д. № 3456/ 2008г.
на 2-ро гр. отд. на ВКС; Р. № 60/ 05. 03.2014г.
по гр. д. № 5074/ 2013г. на 4-то гр. отд. на ВКС; Р. № 690/ 14.
11.1988г. по гр. д. № 657/1988г. на 4-то
гр. отд. на ВС; Р. № 403/ 06. 04.2017г.
по гр. д. № 4877/ 2016г. на 4-то гр. отд. на ВКС; Р. № 877/ 08.
07.2015г. по гр. д. № 3009/ 2015г. на
4-то гр. отд. на ВКС; Р. № 159/ 15. 01.2018г.
по гр. д. № 251/ 2017г. на 3-то гр. отд. на ВКС; ; Р. № 252/ 30.
09.2016г. по гр. д. № 1364/ 2016г. на
4-то гр. отд. на ВКС; Р. № 290/ 18. 11.2015г.
по гр. д. № 15/ 2015г. на 4-то гр. отд. на ВКС; Р. № 62/ 24.
02.2015г. по гр. д. № 2798/ 2014г. на
4-то гр. отд. на ВКС; )
Ако не
е налице „груба небрежност“ , а „обикновена небрежност“ , отговорността на
предприятието не може да бъде намалявана .
Освен това,за да се
намали отговорността на работодателя по делото трябва да е
безспорно установено , че преди работата работодателя е провел точен инструктаж
за техническите и технологичните правила
на работа , както и на правилата за безопасност на труда .Без да е проведен точен инструктаж
поведението на работника не може да бъде окачествено ,като груба небрежност,
освен в случаите , когато от обстоятелствата по делото е несъмнено , че З. би
настъпила и при непроведен инструктаж.
Превенцията на
риска от трудова злополука е отговорност
и на двете страни по трудовото правоотношение . Ролята на работодателя обаче е
водеща . Надлежното обезопасяване на работните места и на условията на труд е задължение в тежест на работодателя и включва система от мерки .
Въззивната инстанция намира за обоснован и
законосъобразен извода на районния съд
за това,че при изпълнението на възложената работа ищеца е допуснал „груба небрежност „.
По делото е
представен препис от книгата за инструктажи в ответното предприятие за
2016г. ,2017г. и 2018г. , от която се установява ,че при постъпване на работа,
на 10. 08. 2016г. , на ищеца е проведен първоначален инструктаж по
безопасност и охрана на труда . По –късно, на 03. 07. 2017г.и на
03. 01. 2018г. , са проведени
периодични 6-месечени инструктажи
също по безопасност и охрана на
труда.
За времето от 01.
05. 2017г. до 30. 05. 2018г. ищеца е преминал успешно няколко квалификационни курсове по професионално обучение и по безопасност и охрана
на труда .
Освен това в ответното предприятие са приети редица
вътрешни правила по безопасност и
охрана на труда , включително касаещи
технологичния процес по обработване на металите. Приети са „Мерки за
осигуряване на здравословни и безопасни условния на труд при механично
обработване на метали“ . Има приети „Писмени указания за технологичния процес за обработка
при работа с колонна бормашина“ . За
периода от 01. 01. 2018г. – 31. 12. 2018г.
в предприятието е приет „Анализ на
дейността и състоянието на безопасните и здравословни условия на труд“ .
Приета е „Инструкция за безопасна работа с пробивна колонна бормашина“, с дата
01. 05. 2017г. В раздела“Правила за безопасност „ на Инструкцията изрично е
посочено,че при работа на машини с
въртящи се обработвани детайли е
забранено да се използват ръкавици ,тъй като могат да бъдат захванати и
увлечени .
По делото са
разпитани свидетелите на ответната страна
Т.Б., който отговаря за охраната на труда в предприятието и св. Ж.Д., който заема длъжността „И.
производство „ и „началник цех“. И
двамата свидетели установяват ,че при постъпване на работа на всеки работник и служител в предприятието
се провежда първоначален инструктаж по охрана и безопасност на труда и периодичен 6-месечен инструктаж. Освен това на всяка
една машина в предприятието ,
включително и на колонната бормашина
има поставена фабрична инструкция за работа с машината, включително
и за мерките за безопасност. В
инструкцията за работа с колонна бормашина е записано ,че е забранено
ползването на ръкавици, тъй като могат да застрашат живота и здравето на
работника. Свидетелят Т.Б. е обяснил пред съда ,че в деня на З. 03.
07. 2018г. сутринта около 9,00- 9,30ч.
,преди започване на работа, лично е провел инструктаж на ищеца за безопасна
работа с машината.
Съдът давя вяра на
обясненията на свидетелите на ответната страна по отношение на посочените
обстоятелства , тъй като не са опровергани по никакъв начин от противната
страна , като ги преценява с оглед
разпоредбата на чл. 172 от ГПК и отчита възможната им заинтересованост от
изхода на спора .
От
посочените по-горе писмени и гласни доказателства следва безспорния извод ,че преди започване на работа ,така и по време на
производствения процес, ищеца е бил
запознат , както от вътрешните правила на предприятието ,така и от съответните
длъжностни лица за технологичния процес при работа с колонна бормашина и
за мерките за охрана и безопасност на
труда при работа с машината.
В заключението на приетата
по делото СТЕ е описан( включително и чрез снимков материал ) технологичния процес за работа с процесната металорежеща машина. Посочен е и вероятния
механизъм за настъпване на трудовата З. Изводът
на техническата експертиза е,че трудовата злополука се дължи на разсейване и несъзнателни движения с
ръцете от страна на работника.
В Разпореждането
на длъжностното лице на ТП на НОИ , с което е прието ,че се касае за трудова
злополука ,като причина за трудовата злополука е посочено,че работника загубва контрол върху машината ,
при което ръката му попада в работната зона на машината.
В обясненията на
свидетелите Б. и Д. е посочено ,че непосредствено след З. ищеца
е признал пред инспекторите от Инспекцията по труда,че грешката е изцяло негова
за З.,поради разсеяност и невнимание.
В писмените
обяснения ,дадени по време на извършване на проверката от ТП на НОИ ищеца е
посочил ,че З. е станала , тъй като
при поставяне на детайла по невнимание е пуснал машината , при което пръстите
са попаднали върху режещата част.
При тези данни е
безспорен извода ,че се касае за „груба небрежност „ по смисъла на чл. 201 ал. 1 от КТ , от страна
на работника при работа с процесната машина . Касае се за пренебрегване от страна на работника на
основни технологични правила за работа и безопасност с машината и липсата на елементарно старание
и внимание от негова страна . За З. е
допринесъл и факта,че по време на работата ищеца е използвал предпазни ръкавици , което е било абсолютно
забранено от нормите на безопасност на труда .
ІV.
По въпроса за размера на съпричиняването .
Според практиката
на ВКС при определяне размера на съпричиняването трябва да се изходи от
конкретната фактическа обстановка , която е различна за всеки отделен случай . Съдът е длъжен да извърши преценка на
обстоятелствата , при които е настъпило
увреждането ,на извършените от пострадалия действия или бездействия , като отчете колко и в каква
степен действията или бездействията са допринесли за настъпването на вредите .Колкото
повече едно лице е допринесло за настъпването на вредата ,толкова по – голямо
трябва да е неговото участие в обезщетяването .
При
определяне размера на
съпричиняването на първо място съдът е длъжен да отчете гаранционно –
обезпечителната отговорност на работодателя при вреди от трудова злополука или
от професионално заболяване . Тази отговорност се носи независимо от вината
на определени длъжностни лица ,
служители или работници в предприятието .
Както бе посочено по – горе, в
своята основа отговорността по чл. 200 от КТ се гради на законното прехвърляне върху работодателя на
риска от професионално увреждането на работника или служителя . Отговорността
на работодателя може да бъде изключена или намалена само при хипотезите на чл.
201 от КТ.
Въззивната
инстанция ,като прецени обстоятелствата ,при които е настъпило увреждането
и действията на ищеца , които да допринесли за увреждането,счита за обоснован и законосъобразен извода на
районния съд за това ,че степента на съпричиняване следва да се определи на 50%
от размера на обезщетението .
На основание чл.
271 ал. 1 от ГПК решението на районния
съд, като правилно и законосъобразно ще
следва да се потвърди .
С оглед изхода на
спора пред въззивната инстанция разноските на страните ще следва да останат така
, както са направени.
Предвид на
гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1
от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1476/ 05. 11. 2019г. на районен съд П., постановено по гр.д. № 900/
2019г., по описа на същия съд.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 3 от ГПК решението на въззивната инстанция подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: