Решение по дело №2107/2023 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1192
Дата: 1 август 2023 г.
Съдия: Радостина Методиева
Дело: 20233110202107
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 май 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1192
гр. Варна, 01.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Величка М. Велчева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20233110202107 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на С. С. С. ЕГН ********** - представляващ „Стойчеви – Агро“ ООД,
подадена чрез адв. Х. Х., против Електронен фиш серия К № 6254390, с който
за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДП му е било наложено адм. наказание глоба
в размер на 100лв. на основание чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДП.
В жалбата си въззивника сочи, че ЕФ е неправилен и незаконосъобразен
и е изготвен при допуснати съществени нарушения на процес. правила. В
жалбата си въззивникът сочи, че не извършил нарушението за което е
санкциониран, че била изтекла давност от датата на нарушението до датата на
връчване на ЕФ, че от ЕФ не ставало ясно къде точно е било позиционирано
техническото средство, както и това, че липсвало пълно и точно цифрово
описание на нарушението. Моли ЕФ да бъде отменен като формулира искане
за присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивника, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание, представител не се явява.
Районна прокуратура - Варна, редовно призована, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
1
следното:

Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с АТСС
серия К № 6254390 бил издаден срещу въззивника С. С. С. като законен
представител на „Стойчеви – агро“ ООД ЕИК ********** за това, че „на
05.08.2022год. в 08:55ч. в обл.Варна, в населено място с.Кичево, по път трети
клас номер 902, срещу дом номер 44 на ул.2-ра. Нарушението е установено с
АТСС (ARH CAM S1насочено към с. Оброчище снимащо в двете посоки.
Отчетен толеранс от -3 км(%). С МПС Джип Гранд Чероки вид лек автомобил
регистрационен номер ТХ0660ХМ е извършено нарушение за скорост
установено и заснето с техническо средство 120ccda разрешена стойност на
скоростта 50км/ч, установена стойност на скоростта 77 км/ч превишена
стойност на скоростта 27 км/ч“ с който ЕФ за нарушение на чл. 21, ал.1 от
ЗДП на въззивника е било наложено наказание глоба в размер на 100лв. на
основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДП.
ЕФ бил връчен на въззивника на 13.04.2023год.
Като доказателства към АНП наред с ЕФ са приложени снимка към ЕФ
Серия К № 6254390 от 29.08.2022год. справка за нарушител, докладна записка
от Ж.А.. адресирана до началника на РУ Аксаково, Протокол за използване на
АТСС рег.№ 44р-8307; протокол от проверка № 26-СГ-ИСИС/13.04.2022год.
на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 № 120ccda.
Като писмени доказателства в хода на съдебното следствие са
приобщени и служебно изискани от съда писмо от началника на РУ
Аксаково УРИ 819000-35931/2023год., писмо от началника на РУ Аксаково
постъпило във ВРС на 21.06.2023год. с вх.№ 46924 и приложена към него
справка от АИС КАТ – промяна на регистрация.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие писмени и веществени
доказателства като доказателствата са непротиворечиви и не водят на
различни правни изводи.
След преценка на събраните по делото доказателства и осъществявайки
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на атакувания
ЕФ относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта
на наложеното административно наказание съдът, прави следните правни
изводи:
След преценка на събраните по делото доказателства и осъществявайки
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на атакувания
акт относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание съдът, прави следните правни
2
изводи:
Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ
са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. В тази връзка съдът не споделя направеното в жалбата възражение
за допуснато нарушение на процес. правила, състоящо се в липса на пълно и
точно цифрово описание на нарушението. Ясно в ЕФ е посочено, че е
нарушена нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДП вменяваща забрана за движение на
МПС от кат В (лек автомобил) в населено място със скорост над 50км/ч като
изложените във фиша констатации са в пълен унисон с посочената норма –
посочен е вида на МПС-то, посочено е движени ев населено място, както и
конкретната скорост на движение. От друга страна посочената санкционна
норма на чл. 182, ал.1 т.3 от ЗДП също е относима към тези факти с оглед
посоченото в ЕФ превишение над допустимата скорост. За каквато и да било
неяснота досежно това за какво нарушение е издаден ЕФ и дума не може
става.
Въпреки горното обаче съдът счете, че атакуваният ЕФ страда от
пороци които го правят процес. недопустим и влекат неговата отмяна по
следните съображения:
Реда и условията за използване на автоматизирани технически средства
и системи за контрол на правилата за движение по пътищата са
регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. като определяйки
подобни правила законодателят, гарантира и правото на защита на лицата
субекти на адм. наказателна отговорност ангажирана по този опростен и
специален ред с издаването на ЕФ.
Съгласно чл. 10, ал.1 от цитираната наредба за всяко използване на
мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението. Ал.2
на същия член от наредбата указва, че протоколът по ал. 1 се попълва при
всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на
движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания
участък. Съгласно ал.3 от чл. 10 на наредбата при работа с временно
разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и
системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за
контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.
В случая към АНП е приложен протокол по чл. 10 от Наредбата видно
от който нарушението описано в ЕФ е било заснето с преносима система за
контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации,
която е била разположена в с. Кичево, и е снимала в двете посоки за времето
от 07:30ч на 05.08.2022год. до 10:00ч на същата дата. Към протокола обаче
3
няма приложена снимка на разположение на уреда каквато задължително
следва да е налице съобразно чл.10, ал.3 от Наредбата.
На следващо място от събраните в хода на производството
доказателства не се установява нарушение за скорост с процесното МПС
(МПС-то посочено в ЕФ) изобщо да е било извършено на 05.08.2022год. Към
преписката е приложена снимка на нарушението видно която обаче на нея
фигурира само задна регистрационна табела на МПС-то, GPS координати,
номер на снимка, локация и скоростен лимит – 50км/ч. Скорост на движение
на заснетото МПС не е посочена. Нещо повече данни за свалени снимки
(статични изображения/ видеозаписи от АТСС не се съдържат и в протокола
по чл.10 от Наредбата, от приложената към преписката докладна записка от
Ж.А. се установява, че снимки не са били разпечатани защото това било
невъзможно поради липса на достъп.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваният ЕФ е
незаконосъобразен, същият е издаден при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила (при неспазаване на условията и реда за работа с
АУТТС) и в нарушение на материалния закон (нарушението за което е
съставен е недоказано) и като такъв следва да бъде отменен.
Що се касае до наведеното в жалбата възражение за изтекла давност то
не се споделя от съда. Досежно ЕФ законодателят е предвидил единствено
дата на извършване на нарушението, която е и единствената релевантна дата.
В тази връзка доколкото производството по ангажиране на адм. наказателна
отговорност с ЕФ е особено то единствените релевантни за давността дати са
тези на извършване на деянието и на влизане в сила на ЕФ. Давността за
търсене на административнонаказателна отговорност в случая започва да тече
от датата на нарушението, а тази за изпълнение на наложеното
административно наказание от датата на влизане в сила на ЕФ. В случая
видно от приложената към делото справка от АИС АНД ЕФ е бил връчен на
въззивника на 13.04.2023год. (което е по-малко от година от датата на
нарушението) поради което и няма спор, че ЕФ е бил издаден в едногодишния
срок от извършване на нарушението като няма никакво значение кога е бил
връчен на нарушителя. От друга страна към момента не е изтекла и
абсолютната давност за адм.наказателно преследване, която е 4 години и
половина и в случая започва да тече от датата на нарушението -
05.08.2022год.
По разноските.
Искане за присъждане на разноски е направено само от въззивника като
4
същият е представил и доказателства за направени разноски в размер на
100лв. за изготвяне на въззивна жалба срещу ЕФ.
При този изход на делото (ЕФ подлежи на отмяна) искането на
въззивника се явява основателно. Същият има право на разноски съобразно
нормата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.1 от АПК, поради което и
следва да му бъдат присъдени такива в пълен размер
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 6254390, с който на С. С. С.
ЕГН ********** - представляващ „Стойчеви – Агро“ ООД, за нарушение на
чл. 21, ал.1 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 100лв.
на основание чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на С. С. С. ЕГН ********** с
пост. адрес с. Стожер сумата от 100лв., представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение за изготвяне на въззивна жалба.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5