РЕШЕНИE № 917
гр. Пловдив, 11.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,
ІХ-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на секретаря Пенка Георгиева, като разгледа въззивно
гражданско дело № 830/ 2019г. по описа на ПдОС, IХ-ти гр. състав, докладвано от
съдия Дублекова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437, ал.2 вр.
чл. 435, ал.4 от ГПК , образувано по
жалба, подадена от Т.И.С., ЕГН **********, и от Н.А.С., ЕГН **********, действаща
чрез нейната майка и законен представител П.Н.С., двете с адрес ***, чрез
пълномощник адв. С.П., със съдебен адрес ***, ***.
Обжалва се действие на съдебен
изпълнител по изпълнително дело № 20188190403613 по описа на ЧСИ Людмила
Мурджанова, рег. № 819, район на действие ОС – Пловдив – опис на недвижим имот,
находящ се в ***, а именно: 1/4 ид. ч. от УПИ ІІ-311, в кв.12 по РП на гр. К.,
община К., област Пловдив, целият застроен и незастроен с площ от 588 кв.м.,
ведно със ½ ид. ч. от втори жилищен етаж със ЗП от 70 кв.м. и ½
ид. ч от тавански етаж със ЗП 70 кв.м., които втори жилищен етаж и тавански
етаж са построени в двуетажна жилищна сграда със ЗП от 70 кв.м., извършен на
27.03.2019г., по изпълнително дело № 20188190403613 по описа на ЧСИ Людмила
Мурджанова.
В жалбата се излагат доводи, че жилището, предмет на
описа, представлява несеквестируема недвижима собственост и е единствено жилище
на жалбоподателите, с което се мотивира искане обжалваното действие на съдебния
изпълнител да бъде отменено. Сочи се, че съдебният изпълнител не е събрал
доказателства, по изпълнителното дело за имущественото състояние на длъжника, а е пристъпил направо
към възбрана и описа на сочения от взискателя недвижим имот. Въз основа на
изложените доводи се иска отмяна насочване на изпълнението по изпълнително дело
№ 20188190403613/2018 по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова, с рег. № 819 с Район
на действие Окръжен съд – Пловдив, върху
описания в жалбата недвижим имот.
Взискателят
в изпълнителното производство С.А.С., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник адв. Д.Б.,***, офис
215, оспорва жалбата като неоснователна по доводи и съображения изложени в
депозирано писмено възражение. Сочи се, че в настоящия случай са налице
изключение от разпоредбата на чл. 444 и чл. 446 от ГПК във връзка със
секвестируемостта на имуществените права на длъжника, тъй като длъжникът по
изпълнението се е разпоредил с това си имущество, с което се е и отказал от
неговата несеквестируемост.
Постъпили са мотиви по чл. 436, ал.3 ГПК от ЧСИ Людмила Мурджанова, в които са изложени доводи за
неоснователност на жалбата.
Пловдивски окръжен съд като
обсъди доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Изпълнителното производство е
образувано по писмена молба на взискателя С.А.С., въз основа на изпълнителен лист,
издаден по ч. гр. д. № 3643/ 2015г. по описа на Районен съд – Пловдив, против длъжника
Т.И.С., за събиране на парично вземане,
произтичащо от запис на заповед.
От данните по изпълнителното дело
се установява, че жалбоподателката Н.А.С. е
трето за изпълнението лице, което притежава право на собственост върху
недвижимия имот – 1/2 ид. ч. от УПИ ІІ-311, в кв.12 по РП на гр. К., община К.,
област Пловдив, целият застроен и незастроен с площ от 588 кв.м., ведно с целия
втори жилищен етаж със ЗП от 70 кв.м. и целия тавански етаж със ЗП 70 кв.м.
(нот. акт № 1/ 13.01.2016г., томІ, рег. № 294, дело № 1/ 2016г. по описа на
нотариус Стоянка Кисьова- Николова, рег. № 636 по РНК, с район на действие ПРС,
вписан под акт № 187, том 1, дело № 159/2016г., вх. № 583/ 13.01.2016 г. на СВ
Пловдив), към датата на вписване на
възбрана върху 1/4 идеална част от дворно място и ½ идеална част
от втория жилищен етаж и таванския етаж (акт № ***, том 2/ 2019г., рег. № ***г. по описа на СВ- Пловдив), при
което съгласно установената съдебна практика (гр. д. № 511/ 2015 г. на ПдАС)
следва да се приема, че собственикът упражнява правомощието си от правото на
собственост – фактическа власт върху вещта, която фактическа власт е допустимо
да бъде реализирана както лично, така и чрез трето лице. От изложеното следва
изводът, че подадената от Н.А.С. в качеството на трето лице жалба е
процесуално допустима с оглед разпоредбата на чл.435, ал.4 от ГПК.
Процесуално допустима е и жалбата
в частта, подадена от длъжника Т.С., доколкото в жалбата са изложени доводи за
несеквестируемост на имуществото, срещу което е насочено принудителното изпълнение.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна по следните съображения:
С обжалваното действие на
съдебния изпълнител е извършен опис на недвижим имот, находящ се в ***, а
именно: 1/4 ид. ч. от УПИ ІІ-311, в кв.12 по РП на гр. К., община К., област Пловдив,
целият застроен и незастроен с площ от 588 кв.м., ведно със ½ ид. ч. от
втори жилищен етаж със ЗП от 70 кв.м. и ½ ид. ч от тавански етаж със ЗП
70 кв.м., които втори жилищен етаж и тавански етаж са построени в двуетажна
жилищна сграда със ЗП от 70 кв.м., по отношение на които идеални части е
наложена възбрана, вписана в СВ Пловдив под акт № *, том ***г., рег. № ***г. по описа на СВ- Пловдив.
От данните по делото е безспорно,
че жалбоподателката Н.А.С. е собственик на 1/2 ид. ч. от
УПИ ІІ-311, в кв.12 по РП на гр. К., община К., област Пловдив, целият застроен
и незастроен с площ от 588 кв.м., ведно с целия втори жилищен етаж със ЗП от 70
кв.м. и целия тавански етаж със ЗП 70 кв.м., на основание покупко- продажба,
обективирана в нот. акт № ***г., том І, рег. № 294, дело № ***г. по описа на
нотариус Стоянка Кисьова- Николова, рег. № 636 по РНК, с район на действие ПРС,
вписан под акт № ***, том 1, дело № ***г., вх. № 583/ 13.01.2016 г. на СВ
Пловдив, като прехвърлители по разпоредителната сделка са жалбоподателката Т.С.
и съпругът й Д. С..
С Решение № 560/ 11.02.2019г.,
постановено по гр. дело № 6663/ 2018г. по описа на Районен съд- Пловдив е
признато за относително недействителна спрямо взискателя С.С. разпоредителната
сделка, на основание на което жалбоподателката Н.С. е придобила правото на
собственост върху 1/4 ид. ч. от УПИ ІІ-311, в кв.12 по РП на гр. К., община К.,
област Пловдив, целият застроен и незастроен с площ от 588 кв.м., ведно със
½ ид. ч. от втори жилищен етаж със ЗП от 70 кв.м. и ½ ид. ч от
тавански етаж със ЗП 70 кв.м., които втори жилищен етаж и тавански етаж са
построени в двуетажна жилищна сграда със ЗП от 70 кв.м.
От гореизложеното се установява,
че изпълнението е насочено върху имот, с който длъжникът се е разпоредил в
полза на трето лице (жалбоподателката Н.С.), като разпоредителната сделка е
обявена за относително недействителна по отношение на взискателя с влязло в
сила решение, постановено по иск с правно основание чл.135 ЗЗД. Имуществото,
срещу което е насочено принудителното изпълнение, е собственост на трето за
изпълнението лице, а не на длъжника по изпълнението Т. С., която се е
разпоредила с правото на собственост, предвид и на което длъжникът не може да
се брани с възражение за несеквестируемост на това имущество. С право на защита
по чл.444 ГПК длъжникът се ползва само по отношение на негови собствени вещи, с
които не се разпоредил. Сделката е действителна в отношенията между страните по
нея, същата е породила присъщите й вещно- правни последици и с обявяване на
относителната й недействителност по отношение на взискателя, недвижимият имот –
предмет на разпоредителната сделка, остава в собственост на приобретателя по
сделката, който обаче следва да търпи неблагоприятните последици от уважаването
на иска по чл.135 ЗЗД, изразяващи се в насочване на принудителното изпълнение
върху собствения му недвижим имот за удовлетворяване на вземането на кредитора
на нейния праводател. С уважаването на иска по чл.135 ЗЗД по отношение на имота
може да бъде насочено принудително изпълнение за погасяване на чуждо задължение
– това на праводателката, но собственикът на имота в тази хипотеза не може да
се брани с възражение за несеквестируемост, а е длъжен да търпи насоченото
върху имота му принудително изпълнение за удовлетворяване вземането на
кредитора на праводателя му.
Гореизложеното обосновава
неоснователността на жалбата, поради което същата следва да бъде оставена без
уважение.
В частта за разноските.
С оглед изхода от спора –
неоснователност на жалбата, на жалбоподателите не се дължат разноски.
Всизкателят не претендира
разноски за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Пловдивският
окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от Т.И.С., ЕГН **********,
и от Н.А.С., ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен
представител П.Н.С., двете с адрес ***, чрез пълномощник адв. С.П., със съдебен
адрес ***, ***, против действия на ЧСИ Людмила Мурджанова по изпълнително дело
№ 20188190403613 по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова, рег. № 819, район на
действие ОС – Пловдив – опис на недвижим имот, находящ се в ***, а именно: 1/4
ид. ч. от УПИ ІІ-311, в кв.12 по РП на гр. К., община К., област Пловдив,
целият застроен и незастроен с площ от 588 кв.м., ведно със ½ ид. ч. от
втори жилищен етаж със ЗП от 70 кв.м. и ½ ид. ч от тавански етаж със ЗП
70 кв.м., които втори жилищен етаж и тавански етаж са построени в двуетажна
жилищна сграда със ЗП от 70 кв.м., извършен на 27.03.2019г., по изпълнително
дело № 20188190403613 по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.