№ 819
гр. Ловеч, 20.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500534 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.413,ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр.София, бул.”България”№49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощник
юрисконсулт Р.И.И., против Разпореждане №2070/01.11.2021г., пост.по ч.гр.д.№919/2021г.на РС-
Тетевен, в частта,с която е отхвърлено за вземанията за възнаграждение за закупени
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Позовава се на изменението в нормата на чл.411,ал.2,т.3
от ГПК с „Д.в-к” бр.100/2019г. и заключава,че на този етап от производството заповедният съд все
още не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката,от която заявителят
черпи права. Цитира съдебна практика на окръжни съдилища. Обяснява,че с измененията в
чл.411,ал.2,т.3 от ГПК законодателят е дал правомощия на заповедния съд да проверява дали
искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това,което счита,че не му дава правомощие да прави преценка на
валидността на сделката поради нарушение на закона и добрите нрави. Затова счита,че
заповедният съд не следва да извършва преценка за валидността на договора за потребителски
кредит или отделни негови клаузи на основание нарушение на закона или добрите нрави.При тези
съображения твърди,че заповедният съд е превишил правомощията си.
На следващо място сочи,че за обективиране на първата от предвидените хипотези на т.3
следва клаузата да се обяви за неравноправна по предвидения процесуален ред,какъвто не е
настоящият. По втората следва съдът да може да направи мотивиран извод,да сочи сигурност и
увереност за неравноправния характер на определена клауза,след като анализира представените
доказателства и да ги подведе под нормата на чл.143 от ЗЗП,също представи задълбочен анализ на
1
тези кумулативни критерии. Счита,че неправилно заповедният съд не е отчел нормата на
чл.145,ал.2 от ЗЗП,предвиждаща,че преценяването на неравноправната клауза в договора не
включва отделянето му от основния предмет,както и съответствието между цената или
възнаграждението от една страна,а от друга стоката и услугата, която ще бъде доставена или
извършена в замяна,при условие,че тези клаузи са ясни и разбираеми.Определя като неправилна
тази преценка.
Излага аргументи за предназначението на уговорените допълнителни услуги,които
съгласно т.14 от ДР на ЗЗП са дейности,извършвани по повод на договора за кредит в полза на
кредитополучателя.Те не са част от обичайната дейност по кредитиране. В §1 от ДР към ЗПК в
ГПР не са включени разходите за допълнителни услуги,когато закупуването им не е задължително
условие за сключване на договора или за получаване на предлаганите услуги,както е в
случая.Закупуването им е възможност за потребителя и зависи единствено от неговата воля.От
своя страна кредиторът гарантира ,че кредитополучателят ще може да се възползва от услугата
във всеки момент.За изпълнението й кредиторът следва да поддържа администрация,която
своевременно да обработва исканията,да подготвя нов погасителен план.Одобрението на исканата
промяна се извършва при изпълнение на ОУ,които са предварително известни и по никакъв начин
не зависи от самостоятелната воля на кредитора. Затова счита за нормално за тези услуги да се
дължи и възнаграждение. Цената на тези услуги е изключена от преценката на съда
съгл.правилото на чл.145,ал.2 от ЗЗП. Потребителят е бил информиран предварително, още преди
подписване на кредита, за дължимата сума по договора и услугите и е заявил съгласието
си,подписвайки се. Освен това потребителят е ползвал тези услуги,като е получил приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на кредит. Допълва,че тези услуги не са свързани с
дейността на кредитора по кредитиране,а с нуждата на потребителя да получи бързо исканата сума
и с конкретното му житейско положение-възникване на непредвидени обстоятелства, които го
препятстват да изпълнява задълженията си съгласно погасителния план. Услугите нямат характер
на действия по усвояване или управление на кредита.
Моли да се отмени разпореждането в обжалваната му части се постанови уважаване на
заявлението изцяло и се присъдят направените от дружеството разноски-заплатена държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта.
Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 10.11.2021г., а жалбата е
подадена на 18.11.2021г.-т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва
лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и
следва да се разгледа по същество.
По същество.
Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 919/2021г.по описа на РС-Ловеч писмени
доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира,че жалбата е неоснователна.
На 29.10.2021г. пред РС-Тетевен е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.№
919/2021г. по описа на съда. Заявителят „Профи Кредит България”ЕООД е предявил вземане
срещу Щ. АЛ. МЛ. с ЕГН **********, с адрес в гр.Тетевен,ул.“Баньо Маринов“№74, за –
неплатена главница от 725.67лв., неплатена договорно възнаграждение в размер на 235.84лв.,за
периода от 20.08.2020г. до 03.09.2021г.-дата на предсрочната изискуемост, възнаграждение за
закупена и ползвана услуга „Фаст“ в размер на 197.15лв., неплатено възнаграждение за закупена
2
услуга „Флекси“ в размер на 607.5лв., такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в
размер на 20лв., начислена на 04.08.2020г., лихва за забава в размер на 165.68лв. за периода от
21.06.2020г.(дата на изпадане на длъжника в забава) до 03.09.2021г.(дата на предсочната
изискуемост), законна лихва от 26.49лв.,дължима за периода от 03.09.2021г. до 27.10.2021г., за
периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г. не е начислявана законна лихва на осн.чл.6 от
ЗМДВИППП).
Като основание е посочен Договор за потребителски кредит с № 30042289091 от
31.01.2020г., сключен между Щ. АЛ. МЛ. и „Профи Кредит”ООД. Обяснява се,че преди да сключи
кредита клиентът е подал искане за отпускане и е получил разяснения,въз основа на които е имал
възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и
финансовото й състояние. След одобрение, на 31.01.2020г. е сключен Договор за потребителски
кредит с №30042289091, подписан при Общи условия,които са неразделна част от него. При
сключване на договора клиентът е декларирал с подписа си,че е запознат със съдържанието им,
приема ги, няма забележки и се задължава да ги спазва. По силата на Договора „Профи
Кредит”ООД се задължава да изпълнява точно и в срок задължението си като превежда по
посочения от длъжника начин заемната сума. От своя страна длъжникът поема задължението да
върне договорената като общо задължение сума,посочена в т.VІ от Договора за срок от 24
месеца,с месечна вноска по погасителен план от 99.64лв. и падежна дата на 20-то число от месеца.
Съгласно Общите условия длъжникът дължи договорно възнаграждение за изтегления кредит,
предварително определено в договора. Задължението възниква към деня на отпускане на кредита,
разсрочва се във времето и се погасява в рамките на погасителния план. Неизплатеното договорно
възнаграждение е в размер на 235.84лв.
Кредитополучателят е закупил и пакет от допълнителни услуги, възнаграждението по
които е уговорено в договора и става изискуемо с подписването му. Страните са се съгласили
възнаграждението за допълнителните услуги да бъде разсрочено за срока на кредита на равни
месечни вноски и добавено към вноските за погасяване на кредита. Услугата „Фаст“ е била
предоставена на длъжника и той я е използвал още при сключване на договора,като е получил
приоритетно становище по искането му и изплащане на сумата преди клиентите,незакупили тази
услуга. Неизплатеното възнаграждение по услугата „Фаст“ е в размер на 197.15лв. Услугата
„Флекси“ предоставя право на едностранна промяна на погасителния план от страна на клиента за
целия срок на договора.Неизплатеното възнаграждение е в размер на 607.5лв.
Сочи,че Щ. АЛ. МЛ. не е изпълнил задължението си,като е направил само 6 вноски и е
изпаднал в забава за останалите. Във връзка със забавеното изпълнение кредиторът е направил
разноски за извънсъдебно събиране в размер на 20лв.,съгласно Тарифа за таксите на „Профи
Кредит”ООД, начислена на 04.08.2020г.
За периода на изпадане на длъжника в забава- 21.06.2020г. до обявяване на кредита за
предсрочно изискуем на 03.09.2021г. се дължи мораторна лихва в размер на 165.68лв.
Предвид неизпълнението от длъжника на задължението да извършва плащания
съгласно погасителния план,след изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от
страните в Общите условия,кредитът е обявен за предсрочно изискуем от страна на „Профи
Кредит”ООД на 03.09.2021г. и длъжникът е уведомен. с нарочно писмо. Предсрочната
изискуемост е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,за
което длъжникът е бил уведомен съгласно Общите условия.
3
Отправено е искане за присъждане и на разноски-39.57лв.-държавна такса и 180лв.-
разходи за юрисконсултско възнаграждение.
Към заявлението са приложени Договор за потребителски кредит с № 30042289091 от
31.01.2020г., Общи условия на „Профи кредит България“ЕООД към договор за потребителски
кредит,Погасителен план към договора, обратна разписка за връчване на уведомлението за
предсрочна изискуемост.
С атакуваното Разпореждане № 2070/01.11.2021г. РС-Тетевен е уважил заявлението за
претенциите за главница законната лихва върху нея от 29.10.2021г.до окончателното
изплащане,договорна лихва,лихва за забава-частично-до размера на 88.69лв. за периода от
21.06.2021г.до 03.09.2021г., както и за периода от 03.09.2021г.до 27.10.2021г.-до размера на
11.09лв., разноски-държавна такса от 25лв.и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. В
останалата част по отношение претенцията за възнаграждение за допълнителните услуги „Фаст“ и
„Флекси“, частта на законната лихва до пълния претендиран размер, таксата за извънсъдебно
събиране на вземането и разноските до пълния претендиран размер на 219.57лв., заявлението е
отхвърлено.
Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на
жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.
При произнасянето си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на
заявлението разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и ал.3
от ГПК. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното
заявление следва да представя конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането
елементи- основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването,
съществуването и изискуемостта му. Съгласно чл.411,ал.2,т.2 от ГПК заповедният съд следва
служебно да извърши проверка и дали искането не противоречи на закона и добрите нрави.
Именно в рамките на този контрол съдът проверява и може да констатира наличие на
неравноправни клаузи,поради противоречие с императивни норми на закона.Касае се за законово
регламентирано задължение на съда, което изрично е вменено и в заповедното
производство,въпреки специфичните му характеристики и в този смисъл въззивният състав се
съгласява с обхвата на извършената от РС-Тетевен проверка. Възражението на жалбоподателя за
недопустимост на такава проверка е неоснователно, тъй като не съответства на разпоредбата на
чл.411,ал.2,т.2 и т.3 от ГПК.
В проверката по отношение противоречие със закона и добрите нрави съгласно
чл.411,ал.2,т.2 от ГПК, съставът констатира, че претенциите за възнаграждение за закупени
допълнителни услуги не отговарят на въведените законови критерии.
При анализа на правоотношението става ясно,че приложимите норми са тези на Закона
за защита на потребителите,с оглед характеристиката на длъжника на „потребител”, нормите на
Закон за потребителския кредит-при установените елементи на заемното правоотношение,
съответно на ЗЗД,като общи и субсидярно приложими норми. Защитата на потребителя е
изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване на потребителски
кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на
такива (чл.2 от ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на
потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга.
При съобразяване на горните критерии съставът намира,че клаузата за дължима такса за
4
допълнителни услуги е нищожна. От описаните възможности, за които се предоставят услугите,
става ясно, че са предвидени изцяло за дейност свързана с усвояване и управление на кредита,а
съгласно чл.10а,ал.2 от ЗПК кредиторът не може да въвежда и изисква заплащане на подобни
такси. Нещо повече-касае се за възможности,които представляват типични и характерни
договорни права–да получи експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит, да измени
падежната дата, да се реорганизира правоотношението,за да се адаптира към променените условия
и т.н.,които по съществото си произтичат от наличието на договорно правоотношение между
равноправни субекти,каквито в случая следва да са предоставилият кредит и получилият такъв.
Тези услуги произтичат и са пряко свързани с договорните правоотношения. Ясно е,че са
предоставени във връзка, единствено и само заради сключения договор, предвидени са по повод
усвояването и управлението на кредита и не попадат в категорията на такси и комисионни,
съгл.чл.10а,ал.1 от ЗПК. Съобразени общо като стойност с останалите договорни ангажименти,
категорично надхвърлят лимита, въведен с чл.19,ал.4 от ЗПК,което е допълнителен аргумент за
определяне на тази клауза за неравноправна. Отделно търсените възнаграждения са несъразмерно
високи спрямо отпуснатия кредит, което води до съществено и неоправдано обременяване на
потребителя.
По изложените съображения ОС-Ловеч намира,че Разпореждане
№2070/01.11.2021г.,пост.по ч.гр.д.№919/2021г.по описа на РС-Тетевен, е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди.
По изложените съображения ОС-Ловеч
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №2070/01.11.2021г., пост. по ч.гр.д.№ 919/2021г. по
описа на РС-Тетевен, като правилно и законосъобразно.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5