№ 255
гр. София, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело
№ 20241800500141 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.
С решение № 216 от 25.09.2023 г. по гр. д. № 1175/2021 г. по описа на РС
– Елин Пелин „Дженерали Застраховане“ АД е осъдено да плати на С. К. И.
сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания, търпени в резултат на причинени телесни увреждания при
настъпило на 02.04.2019 г. около 17.15 ч. ПТП в тунел „Витиня“ на АМ
„Хемус“, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата, считано от 27.07.2021 г. до окончателното плащане. С решението
главният иск за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата над уважения размер от 1000 лв. до пълния предявен размер от
11000 лв. /в частта по акцесорния иск за обезщетение за забава по отношение
на сумата, за която главният иск е отхвърлен, липсва произнасяне – както
формирани мотиви, така и формулиран отхвърлителен диспозитив, съответно
решението е непълно в тази част, но доколкото страните не са направили
искане за допълването му, този порок на решението не е предмет на
настоящата въззивна проверка/ и са присъдени разноски в полза на съда и на
страните с оглед изхода на делото. Решението е постановено при участието на
„ОЗК Застраховане“ АД и „Бул Инс“ АД като трети лица помагачи на
ответника.
Решението е обжалвано от двете главни страни в производството.
Ищецът в първоинстанционното производство обжалва решението в
1
частта, в която главният иск за обезщетение за неимуществени вреди е
отхвърлен, както и в съответната част за разноските.
По въззивната жалба на ищеца са постъпили отговори на същата от
ответника в първоинстанционното производство и от третото лице помагач
„ОЗК Застраховане“ АД, в които жалбата е оспорена.
Ответникът в първоинстанционното производство обжалва решението в
частта, в която са уважени исковете за обезщетение за неимуществени вреди и
за обезщетение за забава, както и в съответната част за разноските.
По въззивната жалба на ответника е постъпил отговор на същата от
третото лице помагач „ОЗК Застраховане“ АД, в който е изложено становище
за основателност на жалбата.
С определение № 733 от 13.12.2023 г. по гр. д. № 1175/2021 г. по описа
на РС – Елин Пелин постановеното решение е допълнено в частта за
разноските, като „Дженерали Застраховане“ АД е осъдено да плати на
процесуалния представител на ищеца – адв. П., адвокатско възнаграждение в
размер на 440 лв. за оказана безплатна адвокатска защита на ищеца по делото.
Определението е обжалвано от ответника „Дженерали Застраховане“
АД.
Отговори на частната жалба не са постъпили.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните
настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:
По въззивните жалби:
Въззивните жалби са процесуално допустими, а разгледани по същество
– неоснователни.
Въззивната жалба на ответника в първоинстанционното производство е
неоснователна по следните съображения:
На първо място с доброволното плащане на застрахователно
обезщетение по извънсъдебната претенция на ищеца застрахователят е
направил извънсъдебно признание на релевантните за отговорността му към
ищеца факти – както наличието на застрахователно правоотношение по
договор за застраховка „ГО“, сключен с делинквента /което не е спорно/, така
и елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане - механизъм
на ПТП, увреждане на ищеца в причинна връзка с ПТП, което е причинило на
ищеца болки и страдания, вина на застрахования водач за настъпване на ПТП.
На второ място - дори да не бе налице това извънсъдебно признание на факти
от страна на ответника по делото са събрани убедителни доказателства,
установяващи горните факти. Тези доказателства са надлежно обсъдени от
първоинстанционния съд, поради което не следва и в настоящото решение
повторно да се описва фактическата обстановка, установена въз основа на тях.
Спорно е към момента с оглед наведените във въззивната жалба на
ответника в първоинстанционното производство оплаквания дали е налице
съпричиняване от страна на ищеца поради това, че е пътувал в автомобила без
поставен обезопасителен колан, както и дали присъждането от съда на
обезщетение в размер на 1000 лв. над платеното доброволно такова от
2
застрахователя в размер на 4000 лв. не води до прекомерност на
обезщетението при отчитане на характера на причинените телесни
увреждания, които, според ответника, са леки.
Във връзка с първото оплакване въззивният съд е допуснал съдебно-
медицинска експертиза, от заключението по която се установява, че при
съобразяване на анатомичната локализация и тежестта на травматичното
увреждане, причинено на ищеца, механизма на ПТП и механизма на
причиняване на увреждането може да се посочи движението на тялото на
ищеца във всеки етап от произшествието, а именно: При първоначалния удар
между л. а. „Опел Зафира“ и т. а. „Фолксваген Транспортер“ тялото на ищеца е
получило инерционен импулс, насочен в посока напред и нагоре, при което би
следвало да получи травматични увреждания в областта на лицето, челната и
теменната области на главата, гръдния кош и крайниците, ако е бил без
поставен обезопасителен колан, но такива увреждания не са констатирани,
което налага извод, че ищецът е бил с поставен обезопасителен колан /този
извод на вещото лице не е в противоречие с отразеното в заключението, че в
медицинската документация не са отразени контактни увреждания, които биха
се получили от възпиращото действие на обезопасителен колан, тъй като
такива контактни увреждания очевидно биха се получили при удар с по-висок
интензитет, а и в практиката т. нар. коланна травма обикновено не се описва в
медицинската документация/. При последвалия удар между т. а. „Фолксваген
Транспортер“ и товарната композиция „Скания“ т. а. „Фолксваген
Транспортер“ се е завъртял рязко обратно на часовниковата стрелка, при което
ищецът е ударил главата си вдясно странично, при което му е причинено
констатираното кръвонасядане в слепоочната област. Предвид свободната
подвижност на главата подобно увреждане е напълно възможно да се получи и
при поставен обезопасителен колан предвид описания механизъм на
причиняване на увреждането.
Горното налага извод, че възражението на ответника за съпричиняване
от страна на ищеца поради това, че е пътувал в автомобила без поставен
обезопасителен колан е неоснователно, поради което не следва да се редуцира
размера на обезщетението на това основание /по отношение възражението на
ответника за съизвършителство от страна на другите двама водачи, участвали
в ПТП, първоинстанционният съд е приел, че такова не е налице, като
мотивите в тази насока са лаконични, но е изведен извод за изключителен
принос от страна на водача на л. а. „Опел Зафира“ и тъй като това възражение
не се поддържа във въззивната жалба на ответника, същото не следва да се
обсъжда в настоящото въззивно решение/.
Второто оплакване също е неоснователно. Въззивният съд намира, че
обезщетение в общ размер от 5000 лв. не е прекомерно за репариране на
причинените на ищеца неимуществени вреди. Причинените телесни
увреждания наистина не са тежки – мекотъканни наранявания
/кръвонасядяния/ в дясната слепоочна област и мозъчно сътресение /без
изпадане в безсъзнателно състояние/, но е установено по делото, че тези
увреждания са причинили на ищеца болки и страдания. Тези болки и
страдания са наложили на първо място 4 – дневна хоспитализация със
3
съответните изследвания и лечение с обезболяващи и обезводняващи
медикаменти и глюкокортикостероиди /видно от епикризата от МБАЛ –
Ботевград/. След изписване от болницата е препоръчан хигиенно-диетичен
режим и е издаден болничен лист за 34 дни /видно също от епикризата/.
Същевременно от заключението по приетата от първоинстанционния съд
съдебно-медицинска експертиза е установено, че за период от 15 – 20 дни
след увреждането болките на ищеца са били интензивни, а впоследствие – в
рамките на 30 – 40 дни, са били със затихващ характер, като в рамките на 2 – 3
месеца с периодичност са се редували главоболие и световъртеж. Всички тези
обстоятелства са обективни и следва да бъдат отчетени при определяне на
справедливия размер на обезщетението. Следва също така да се вземат
предвид и обстоятелствата, че по време на престоя си в болницата ищецът е
търпял не само болки и страдания, но и ограниченията спрямо нормалния
начин на живот и обичайния битов комфорт, наложени от болничния режим, а
след изписването си от болница той не се върнал веднага към обичайния си
начин на живот /вкл. и чрез полагане на труд/, тъй като е продължавал да
изпитва интензивни болки, а периодичното редуване на главоболие и
световъртеж е продължило за период, който не е кратък – 2-3 месеца. Следва
да се отчете и обстоятелството, че при настъпване на ПТП всеки индивид
изпитва някакъв стрес, дори да е минимален, а в случая са настъпили два
последователни удара. При отчитане на всички тези обстоятелства въззивният
съд намира, че обезщетение в общ размер от 5000 лв. не е прекомерно за
репариране на търпените от ищеца болки и страдания.
Въззивната жалба на ищеца в първоинстанционното производство е
неоснователна по следните съображения:
Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд относно
справедливия размер на обезщетението при отчитане на принципа на
справедливостта и на конкретните факти. Както се посочи, установено е по
делото, че причинените на ищеца увреждания не са тежки - медико-
биологичната им характеристика не е на увреждания, застрашаващи живота
или здравето на ищеца или водещи до страдание, дискомфорт и ограничения
за твърде продължителен период. Установено е също, че възстановителният
период при ищеца е протекъл без усложнения, като след отшумяване на
оплакванията за здравето му не са настъпили никакви негативни последици и
не се очакват каквито и да било бъдещи ограничения в начина му на живот, т.
е. той е напълно възстановен. Престоят в болничното заведение не е твърде
продължителен. След изписването от болничното заведение ищецът се е
прибрал в дома си в обичайния битов комфорт, като макар да е изпитвал
болки и световъртеж не се установява по делото да не е можел да се обслужва
сам, да е имал нужда от чужда помощ и драстично да е бил влошен начинът
му на живот. Ищецът е преживял обичайния стрес, изпитван от всеки
пострадал при ПТП, но не са установени по-сериозни последици за психиката
и емоционалното му състояние – както като интензитет, така и като
продължителност, доколкото не е установено преживеният стрес да е
разстроил сериозно динамиката на ежедневието и/или това да е продължило
за дълъг период от време. При отчитане на гореизложените обстоятелства
4
въззивният съд намира, че справедлив и достатъчен размер на обезщетението
за претърпените от ищеца неимуществени вреди е този от 5000 лв.
Обезщетение в по-голям размер би довело до неоснователно обогатяване на
ищеца и незачитане на основната функция на обезщетението – да репарира
адекватно действително претърпени вреди. Съответно при отчитане на
платените доброволно от ответника 4000 лв. правилно първоинстанционният
съд е присъдил обезщетение в размер на 1000 лв.
Съобразно гореизложеното решението следва да бъде потвърдено.
По частната жалба:
Частната жалба на ответника срещу определението по чл. 248 ГПК е
процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по
следните съображения:
Съдебната практика трайно приема, че при липса на оспорване от
насрещната страна на факта на наличие на предпоставките по чл. 38 ЗАдв. за
оказване на безплатна адвокатска защита страната, която се ползва от тази
безплатна адвокатска защита, не следва да доказва наличието на тези
предпоставки. В случая искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. е направено още в исковата молба,
като ответникът не е навел в отговора на исковата молба възражение, че не са
налице предпоставките на чл. 38 ЗАдв. за предоставяне на безплатна
адвокатска защита. Такова възражение не е направено и по-късно в хода на
делото пред първоинстанционния съд до приключване на устните състезания,
въпреки че в последното по делото о. с. з. е представен от ищеца списък по чл.
80 ГПК, в който отново е претендирано възнаграждение по реда на чл. 38
ЗАдв. Възражение от страна на ответника относно липсата на предпоставките
на чл. 38 ЗАдв. за оказване на безплатна адвокатска защита на ищеца е
наведено за първи път едва в частната жалба срещу определението по чл. 248
ГПК, поради което същото е несвоевременно наведено и не следва да се
обсъжда по същество.
Неоснователно е и оплакването, че определеното възнаграждение не
съответства на минималното такова според действалата към датата на
определяне на възнаграждението Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка следва да се
отбележи, че съгласно чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗАдв. съдът определя
възнаграждението в размер, не по-нисък от минималния размер по наредбата,
но при липса на изрично искане от насрещната страна възнаграждението по
чл. 38 ЗАдв. да бъде определено в минималния размер по наредбата съдът
няма задължение да го определя в този минимален размер независимо от
действителната фактическа и правна сложност на делото. А в случая такова
искане не е направено от ответника както в отговора на исковата молба, така и
по-късно в хода на делото пред първоинстанционния съд до приключване на
устните състезания. Едва в частната жалба срещу определението по чл. 248
ГПК ответникът е навел възражение, че определеното възнаграждение не
съответства на минималното такова според действалата към датата на
определяне на възнаграждението Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
5
размери на адвокатските възнаграждения, поради което същото е
несвоевременно наведено и не следва да се обсъжда по същество. Дори
разгледано по същество то не би било основателно, тъй като определеното
възнаграждение в претендирания размер съвсем незначително надхвърля
минималното такова по наредбата, а делото не е с толкова ниска фактическа и
правна сложност, която да налага определяне на адвокатско възнаграждение за
оказаната на ищеца защита по делото минимален размер.
Съобразно гореизложеното определението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на главните страни не следва да се присъждат
разноски за въззивното производство, а на подпомагащите страни такива не се
дължат съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 216 от 25.09.2023 г. по гр. д. №
1175/2021 г. по описа на РС – Елин Пелин и определение № 733 от 13.12.2023
г. по гр. д. № 1175/2021 г. по описа на РС – Елин Пелин, с което решението е
допълнено в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6