О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
гр.
Хасково, 27.02.2020г.
Административен съд – Хасково, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
като разгледа докладваното от съдия А.МИТРУШЕВА
частно административно дело №197 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 60, ал. 5 от Административно-процесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на ЕТ „НЕД - Н.Г.“, ЕИК :
126******, представляван от Н.Д.Г. ***, срещу разпореждане за допускане на
предварително изпълнение на принудителна административна мярка „запечатване на
търговски обект - бистро „Далия“, находящ се в с.Д., общ. Димитровград,
ул."С. № *, съгласно Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-161-0024931 от 20.02.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“
Пловдив в ЦУ на НАП.
Жалбоподателят твърди, че допуснатото предварително
изпълнение на ПАМ не почива на въведените законови предпоставки и че същото е
необосновано, тъй като при постановяването му не били отчетени редица
фактически обстоятелства от съществено значение.
Основното обстоятелство, пропуснато при преценката
за издаване на Заповед за ПАМ и предварителното изпълнение, било, че към датата
на проверката - 16.02.2020г., провереният търговски обект - бистро „Далия“, не работел. Денят бил неделя, като за обекта
това било неработен ден и назначените по договор служители не били на работа. В
заведението нямало клиенти, били само жалбоподателят и съпругата му за
осъществяване на подготвителни мероприятия за предстоящата работна седмица.
Регистрираният в обекта касов апарат не бил включен, това сторили едва проверяващите
за издаване на финансов отчет.
Самият жалбоподател не работел в бистрото -
там били назначени съответни служители видно от графиците за разпределение на
смените, които прилагал. Намирал се в обекта единствено с организационна цел.
Направил кафе на влезлия посетител по негова молба по-скоро като знак на
учтивост - не бил в състояние да върне човек. Не поискал и заплащане -
разговарял със съпругата си, когато оказалият се данъчен служител оставил пари
на плота и се легитимирал.
Видно било от изложението в заповедта за ПАМ,
че горните факти изобщо не били преценени от проверяващите, съответно от
административния орган, което, ако били сторили, щели да стигнат до други
изводи не само за това осъществено ли е нарушение или не, но и за фактическите
и правни основания за мярката и предварителното ѝ изпълнение. Следвало да
бъде отчетено, че обектът не бил в работен режим, не се осъществявала
обичайната търговска дейност, а това не позволявало извършване на пълноценна
проверка, както и обективна оценка на тежестта на евентуално допуснатите
нарушения и последиците от тях.
Лесно самите данъчни служители, предвид
постоянната връзка на фискалното устройство в обекта със сървъра на НАП, можело
да се уверят, че в неделен ден касовият апарат не бил включван, което било
убедително доказателство, че заведението не работи.
Последното обстоятелство очертавало
необоснованост на изводите, че била установена касова разлика от 37.00 лв.
между наличните пари по каса и маркираните във фискалното устройство. При неработещо
за деня фискално устройство било невъзможно да се прави съпоставка за касова наличност.
Освен това касовият апарат не бил в един механизъм с чекмеджето, в което била
посочената сума, същото било напълно отделно и самостоятелно. Тези пари били
предвидени за служебно въвеждане като оборотни при започване на работа
следващия ден, което било отделна финансова операция. Самият административен
орган посочил в мотивите по допускане на предварителното изпълнение, че
финансовият отчет за деня е нулев, което категорично опровергавало извода му,
че се укриват обороти.
Освен при неизяснена напълно фактическа
обстановка, административният орган постановил и предварително изпълнение на
ПАМ, без да изхожда от предпоставките и критериите, предвидени в чл. 60, ал. 1 от АПК, а съвсем формално се позовал на този приложим в случая законов текст. Не
само, че не обосновал изискуемата изключителност на случая за допускане на
предварително изпълнение, но и не посочил коя конкретна от предвидените в
закона хипотези е налице. Единственият конкретно изложен мотив била
необходимостта да се предотвратят значителни или трудно поправими вреди за
бюджета, който, от една страна не бил предвиден самостоятелно в хипотезата на чл.
60, ал. 1 от АПК, а, от друга, не било посочено с коя от предпоставките по
закон се свързва. При този подход, както и от общото изложение за дейността на
приходната администрация, непосочване на конкретни факти от кръга на
изискуемите по закон, изтъкване на превантивна нужда, било видно, че задължението
за мотивираност на административния акт било изпълнено напълно формално и можело
да се приравни на липса на мотиви.
Жалбоподателят счита, че с издадената ПАМ се
засягали в по-голяма степен правата и интересите му, отколкото било необходимо
за защита на фискалните интереси на държавата. След като законодателят не предвиждал,
че ПАМ се налага по закон при всяко нарушение при отчитане на продажби, то
несъмнено задължение на административния орган било да посочи кои конкретни
факти обосновават спешната необходимост от предварително изпълнение и то не
единствено самото административно нарушение като факт, както било сторено в
случая, а последиците по тежко засягане на държавния или обществен интерес,
заплахата за живота или здравето на гражданите, невъзможността на изпълнение на
данъчни задължения.
Налице било и друго обстоятелство, неотчетено
от административния орган, съществуването на което очертавало противоречие на
предварителното изпълнение с целите, за които било допуснато. Жалбоподателят
бил регистриран като задължено по ДДС лице и запечатването на търговския обект щяло
да доведе до намаляване на дължимия данък, съответно до намаляване приходите в
бюджета. От друга страна, регистрацията му и редовното изплащане на ДДС сочели,
че трудности при изпълнението на данъчни задължения не биха съществували.
С оглед на така изложеното, жалбоподателят моли
да бъде отменено постановеното предварително изпълнение на принудителна
административна мярка „запечатване на търговски обект - бистро „Далия“, находящ
се в с.Д. общ.Димитровград, ул.“С. № *, като незаконосъобразно и необосновано.
С писмо вх. № 1384/26.02.2020г. по делото е
постъпила изисканата от съда
административна преписка по издаване на процесното разпореждане, съдържаща и писмено
становище от процесуален представител - юрисконсулт, с което се оспорва жалбата
като неоснователна и се моли за присъждане на възнаграждение за юрисконсултска
защита съгласно приложен
списък.
Като взе предвид така изложеното, съдът
намери, че жалбата срещу разпореждането за предварително изпълнение на принудителна
административна мярка е подадена от лице
с правен интерес - адресат на разпореждането за допускане на предварително
изпълнение, в законоустановения
преклузивен срок, предвиден в нормата на чл. 60, ал. 5 от АПК и е допустима
за разглеждане по реда, установен в тази разпоредба.
Разгледана по същество, жалбата се явява
основателна по следните съображения:
От приложената към преписката Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-161-0024931 от 20.02.2020
г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП се установява,
че на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС
на ЕТ „НЕД – Н.Г.“***, представляван от Н.Д.Г., е наложена принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект - бистро „Далия“,
находящ се в с.Д., общ.Димитровград ул.“С. № *, стопанисван от ЕТ „Нед – Н.Г.“
и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, поради извършено нарушение на
чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. В
тази връзка административният орган е приел, че на 16.02.2020г. в 11.50ч. в посоченото
бистро е извършено нарушение на посочените текстове, като не е издаден фискален
касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство
или от кочан с ръчни касови бележки при осъществена контролна покупка на
стойност 0.70 лева. Посочил е, че е отпечатан дневен финансов отчет, като е
констатирана положителна касова разлика в размер на 37 лева между наличните
средства в касата – 37 лева, и разчетената касова наличност – 0.00 лева по
данни на ФУ.
В заповедта, на основание чл. 188 от ЗДДС във
връзка с чл. 60 от АПК, е инкорпорирано и разпореждане за допускане на
предварително изпълнение на принудителната административна мярка. В заповедта
са изложени мотиви, че предварителното изпълнение се налага с цел
предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, като
е посочено, че е съобразено наличието на предпоставките на чл. 60, ал.1 от АПК.
Изложени са мотиви, че неспазването на реда за издаване на касова бележка и обстоятелствата,
свързани с вида на търговския обект, удобното местоположение на същия,
установеното работно време и констатираната положителна касова разлика,
представляват индикация за установена практика от страна на задълженото лице за
избирателно неотчитане на продажби. Цитирани са издаденият акт за установяване
на административно нарушение и дадените от собственика обяснения, както и опис
на паричните средства, които сочели, че проверяваното лице накърнява съществено
държавния интерес и фискалната политика на държавата, тъй като укрива
търговския си оборот и не начислява данъци върху неговия реален размер.
Посочено е, че предварителното изпълнение на наложената ПАМ се налага с цел да
се преустанови установената организация в дейността на търговеца, която нямала
за цел и не водела до изпълнение на установените правни регламенти.
С оглед на така изложеното, съдът приема, че обжалваното
разпореждане е издадено от компетентен орган, овластен със Заповед № ЗДУ-ОПР-16
от 17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, в предвидената от закона
писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, в това число фактически и правни
основания за издаването му. Съдът намира за неоснователни изложените в тази
връзка доводи на жалбоподателя за липса на мотивираност на разпореждането за
допускане на предварителното изпълнение. В изложените от административния орган
мотиви се съдържат достатъчно конкретни факти, относими към предпоставките за
допускане на предварително изпълнение на заповедта. Направени са констатации,
относими към процесния обект, осъществяваната в същия дейност, конкретните
обстоятелства, свързани с проверката и извършеното нарушение. По този повод следва
да се има предвид, че задължението за мотивиране представлява съществено
изискване за форма, което трябва да се различава от въпроса за обосноваността
на мотивите, свързан със законността по същество на оспорения акт. Мотивите
трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен
начин да излагат съображенията на административния орган, който го издава,
така, че да дадат възможност на засегнатите и съответно заинтересовани от акта
лица да се запознаят с основанията за налагане на съответната мярка, а на съда
– да упражни ефективен контрол за законосъобразност. В конкретния случай, както
вече бе посочено, освен принципните положения относно задълженията на
търговските субекти и защитата на фиска, административният орган е посочил и
конкретни обективни данни, установени при проверката, поради което следва да се
приеме, че е изложил мотиви във връзка с допуснатото предварително изпълнение.
Съгласно чл. 188 от ЗДДС, принудителната
административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС - запечатване на обект със
съпътстващата забрана за достъп до него, подлежи на предварително изпълнение
при условията на АПК. Ето защо следва да се приеме, че законодателят не счита,
че е налице особено важен държавен интерес във всеки случай, когато се
констатират нарушения при регистриране и отчитане на продажби чрез фискално
устройство и се налага принудителна административна мярка по чл. 186 ЗДДС, тъй
като не е предвидил предварително изпълнение на мярката по силата на закона, а
по разпореждане на административния орган при наличие на някое от основанията,
визирани от текста на чл. 60, ал. 1 от АПК. Следователно актът, с който се
постановява предварително изпълнение на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, при
всички положения трябва да сочи конкретните фактически основания, обуславящи
наличието на една или няколко от посочените в чл. 60, ал. 1 от АПК предпоставки:
осигуряване на живота или здравето на гражданите, защита на особено важни
държавни или обществени интереси, опасност от осуетяването или сериозното
затрудняване на изпълнението на акта или съществуваща реална възможност за
настъпването на значителна или трудно поправима вреда от закъснението на
изпълнението. Затова при допускане на предварително изпълнение в тежест на
административния орган е да вземе предвид всички констатирани обстоятелства и
да установи конкретните фактически основания, наложили допускането на предварителното
изпълнение на акта.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая с
допуснатото предварително изпълнение на ПАМ - запечатване на търговски обект и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни, за нарушение, свързано с
неиздаване на фискална касова бележка, няма да бъдат изпълнени целите, визирани
от закона. Предварителното изпълнение на мярката не гарантира законосъобразното
отчитане на продажбите чрез фискалното устройство на търговския обект, нито
неизвършване на нарушения от същия вид след изтърпяване на ПАМ. Наложената с
оспорената заповед ПАМ би могла да бъде ефективно приложена и на по-късен етап
– след разрешаване спора относно нейната законосъобразност. Предварителното
изпълнение означава единствено, че административният акт ще бъде изпълнен,
преди да е влязъл в сила. Заповедта за налагане на ПАМ, с която е постановено
запечатване на търговски обект, няма по никакъв начин да обезпечи неощетяването
на фиска, защото чрез запечатването на търговския обект не могат да се събират
данъчни задължения. Напротив, така дейността на търговеца временно ще бъде
спряна, а от там и неговите приходи, които да обезпечат плащането на публични
задължения. В случая по преписката липсват данни за системно нарушаване на
данъчното законодателство от страна на жалбоподателя, такива фактически
твърдения липсват и в мотивите за издаване на оспорения акт, обстоятелство,
което би могло да обоснове изложените твърдения за налична опасност от
извършване на други нарушения от същия вид. Съдържащите се по преписката
доказателства не обосновават извод за създадена от жалбоподателя организация на
работата, която позволява част от оборота системно да не се отчита през
фискално устройство, както и че е индикация за трайно отклонение от спазване на
данъчното законодателство. Твърденията, че от закъснението на изпълнението на
ПАМ може да последва значителна или трудно поправима вреда за фиска, а именно
съществено отклонение от данъчното облагане по отношение на конкретния субект,
са общи и неконкретизирани и не са достатъчни, за да се приеме за мотивирано
разпореждането на това основание.
Следва да се съобрази и съпоставимостта между
евентуалните вреди за фиска с евентуалните вреди за търговеца при
предварителното запечатване на обекта за срок от 14 дни. Размера на вредите във
връзка с твърдяна покупка на стойност 0.70 лв., за която не е издаден касов
бон, и разликата между налична и отчетена от ФУ касова наличност в размер на 37
лева, които евентуално биха настъпили за държавния бюджет, не биха могли да се
сравнят с тези, които биха настъпили за жалбоподателя, ако управляваният от
него обект бъде запечатан за срок от 14 дни, през които той няма да получава
приходи от него и съответно да плаща данъци за тях.
Действително обществените отношения, свързани
с коректното отчитане на продажбите на стоки или услуги в или от търговските
обекти, са пряко свързани с фискалните интереси на държавата и предполагат
засилена охрана, в законово очертаните рамки - съобразно целите на закона (чл.
4, ал. 2 АПК), но без да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен
от най-необходимото за целта, за която актът се издава (чл. 6, ал. 2 АПК). Както
принудителната административна мярка, така и допускането на нейното изпълнение
трябва да бъдат необходими за постигане на целта на закона, но и да са
съразмерни по тежест с установените факти и преследваната цел, което в случая
не се установява.
С оглед горното, съдът приема, че административният
орган не доказва убедително наличието на предпоставките за упражняване на
правомощието му по чл. 60, ал. 1 от АПК.
Изложеното обуславя извод за основателност на
жалбата, поради което разпореждането за допускане на предварително изпълнение
на наложената със Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-161-0024931 от 20.02.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив
в ЦУ на НАП принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект
- бистро „Далия“, находящ се в с.Д., общ.Димитровград ул.“С. № *, стопанисван
от ЕТ „Нед – Н.Г.“ и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, следва да
бъде отменено.
От страна на жалбоподателя не е заявено искане
за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази
връзка.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.
60, ал. 5 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Разпореждане за предварително изпълнение на наложена със Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-161-0024931 от 20.02.2020 г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП принудителна
административна мярка - запечатване на търговски обект - бистро „Далия“,
находящ се в с.Д., общ.Димитровград ул.“С. № *, стопанисван от ЕТ „Нед – Н.Г.“ ЕИК
: 126******, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да бъде връчен на
страните.
СЪДИЯ :