РЕШЕНИЕ
№….
гр. Добрич, 07.04.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, Гражданска
колегия, девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на шести април две
хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря К.М. сложи за разглеждане гр. дело №465 по описа за 2017
г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.59 от Закона за задълженията и договорите.
Образувано е по
искова
молба на И.Б.П. с ЕГН ********** ***, представлявана от процесуалния
представител адвокат Д.А. с адрес ***, офис 3, срещу Ж.С.Д. с ЕГН ********** *** по чл.59 от Закона за задълженията и договорите за осъждането на
ответницата да заплати сумата от 6300 лева, с която същата се е обогатила
неоснователно, като след смъртта на бащата на ищцата ..... (починал на 27.01.2017 г.) на 30.01.2017 г. изтеглила
с пълномощно от негово име процесната сума от банковата му сметка в „СИБАНК“ЕАД
– гр. София, заедно със законната лихва
върху нея от датата на подаването на исковата молба (09.02.2017 г.) до
окончателното плащане. В законоустановения едномесечен срок е бил получен
отговор, в който ответницата заявява, че предявеният
иск е основателен; признава иска изцяло по размер и изразява готовност да
заплати доброволно претендираната сума от 6300 лева по посочена от ищцата
банкова сметка; *** на чл.78 ал.2 от ГПК, защото с поведението си не е станала
повод за завеждането на делото; многократно е правила опити да осъществи
контакт с И.Б.П., но не е успяла; до датата на подаването на исковата молба Ж.С.Д. сочи,
че ищцата
не е правила опити да се свърже с ответницата и за нея е възникнала обективна
невъзможност да изплати доброволно задължението си.
В съдебното заседание ищцата чрез своя
процесуален представител претендира за направените по делото разноски, тъй като
ответницата с поведението си е станала причина за завеждането на делото.
В съдебното заседание ответницата чрез
своя процесуален представител е посочила, че е признала иска и същият следва да
бъде уважен; тя обаче с нищо не е дала повод за завеждането на делото и желае
разноските да останат за сметка на страните така, както са направени на
основание на чл.78 ал.2 от ГПК; прави евентуалното възражение за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение на другата страна с оглед на липсата
на фактическа и правна сложност на делото.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е процесуално допустим и
основателен.
В съдебното заседание по делото с оглед на
направеното от ответницата признание на иска и постъпилото искане от страна на
ищцата по чл.237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска,
което не противоречи на закона и на добрите нрави и е в интерес на ищцата, ДРС
е прекратил съдебното дирене за произнасяне със съдебно решение съобразно
направеното признание.
Съгласно чл.237 от ГПК когато ответникът
признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се
произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е
достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Такава е и
настоящата хипотеза, като видно и от представените по делото писмени
доказателства има достатъчно доказателства за принадлежността на процесната
сума на ищцата и признаването на това обстоятелство е в неин интерес, а
признатите права не противоречат на закона и на добрите нрави.
С оглед на направеното признание на иска Ж.С.Д. трябва да бъде осъдена да заплати на И.Б.П. сумата от 6300 лева, с която същата се е
обогатила неоснователно, като след смъртта на бащата на ищцата .... (починал на 27.01.2017 г.) на 30.01.2017 г. изтеглила
с пълномощно от негово име процесната сума от банковата му сметка в „СИБАНК“ЕАД
– гр. София, заедно със законната лихва
върху нея от датата на подаването на исковата молба (09.02.2017 г.) до
окончателното плащане.
Основателно е искането на ищцата за
присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски. Наистина ответницата
е признала предявения иск, но с поведението си е дала повод за завеждането на
делото – изтеглила е процесната сума в качеството си на пълномощник след
смъртта на упълномощителя, без да се съобрази с разпоредбата на чл.41 от Закона
за задълженията и договорите, според която пълномощието се прекратява със
смъртта на упълномощителя; освен това до настоящия момент (включително и след
получаването на исковата молба) не е предала/превела дължимата сума на ищцата
или нейния пълномощник. Затова ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищцата направените съдебно – деловодни
разноски в общ размер на 852 лева (включително 600 лева адвокатско
възнаграждение (при цена на иска от 6300 лева определеното съгласно чл.7 ал.2
т.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. минимално адвокатско възнаграждение е в размер
на 645 лева, поради което възражението на ответницата за прекомерност е
неоснователно) и 252 лева внесена държавна такса).
Водим от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ж.С.Д. с ЕГН **********
*** да заплати на И.Б.П. с ЕГН ********** *** следните суми: 1) 6300 (шест хиляди и триста) лева, с която Ж.С.Д. се е
обогатила неоснователно, като след смъртта на бащата на ищцата .... (починал на 27.01.2017 г.) на 30.01.2017 г. изтеглила
с пълномощно от негово име процесната сума от банковата му сметка в „СИБАНК“ЕАД
– гр. София, заедно със законната лихва
върху нея от датата на подаването на исковата молба (09.02.2017 г.) до
окончателното плащане. 2) 852 (осемстотин
петдесет и два) лева, представляваща
направените съдебно – деловодни разноски по гр. дело №465/2017 г. по описа на
ДРС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: