№ 5737
гр. София, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110102752 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.
240, ал. 1 ЗЗД и чл. 240,ал.2 ЗЗД чл.86,ал.1 ЗЗД и осъдителни, за вземанията, отхвърлени от
заповедния съд.
Ищецът основава претендираните от него права на твърденията за издадена в
негова полза, заповед за изпълнение по гр.д. № 61789/2021г. заповед по чл.410 ГПК, за
сумата 1 618,19 лева главница, ведно със законна лихва от 28.10.2021г. до изплащане на
вземането,мораторна лихва от 16.02.2020г. до 04.08.2021 г. в размер на 94,65 лева,
мораторна лихва от 04.08.2021г. до 27.10.2021 г. в размер на 81,55 лева , неплатено
договорно възнаграждение от 15.08.2020г. до 04.08.2021 г. в размер на 695,92 лева. Твърди,
че е сключил с ответника Договор за кредит Номер: .., по силата на който, е предоставил в
заем на длъжника главница от 1700 лева, при задължението му да я върне за срок 36 месеца,
при вноска от 119,61 лева, заедно с възнаградителна лихва, като след плащане на 5 вноски,
плащането е преустановено, поради което и останалата неплатена сума е обявена за
предсрочно изискуема, считано от 4.8.2021г, за което длъжникът е уведомен. В исковата
молба се твърди, че главницата 656,26 лева е преведена на 7.1.2020г. по банкова сметка на
ответницата, че на 30.4.2020г. ответтницата подала заявление за промяна на погасителния
план с намаляване размера на две вноски, на 8.5.2020г е сключен анекс № 1 към договора, с
който е уговорено размерът на ввноски 2 и 3 да се намали на 35,61 лева, издаден е нов
погасителен план. Твърди се, че на 7.5.2020г ищцата подала заявление за промяна на
погасителен план, за което е сключен анекс и вноски 4 и 5 са променени на 79,61 лева, като
вноските са променени на 39 броя. Твърди, че договорното възнаграждение е определено
предварително в договора на 695,92 лева, както и че съгласно споразумение между
страните, на ответницата е предоставен пакет допълнителни услуги, срещу заплащането на
1
сумата от 340 лева за услуга ., 986 лева за услуга ., чието заплащане е разсрочено, при вноска
36,83 лева. Твърди се настъпване на предсрочна изискуемост на вземането на датата
4,8.2021г., както и че длъжникът е извършил плащания от 560,61 лева, с които са погасени
сумата 445,08 лева главница, 85,53 лева лихви за забава Предявява се установителен иск за
сумите по заповедта, и осъдителен за сумите: 302,94 лева за услуга . и сумата 878,46 лева за
услуга ., за които заявлението е отхвърлено от СРС.
Ответникът, в срока за отговор, оспорва иска. Твърди се, че чистата стойност по
договора е 656,26 лева, тъй като по твърдение на ищеца, останалата част е за рефинансиране
на стари задължения, като се оспорва действително рефинансиране. Оспорва се реалното
получаване на сумата 1700лева.
Сочи, че договорът за кредит е недействителен, поради противоречие с добрите
нрави, сключен при нарушение на ЗПК. Във връзка с допълнителните услуги . и ., формират
лихви над 100 %. Счита, че разпоребите, които предвиждат заплащане на това
възнаграждение за нищожни, че тези задължения е следвало да се включат в ГПР. Договорът
е нищожен, поради което и искът е изцяло неоснователен, тъй като искът е предявен на
договорно основание, а евентуално ищецът следва да търси вземането на друго основание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото доказателства – искане за отпуснане на потребителски
кредит, декларации и стандартен формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредит, както и писмена преддоговорна информация, договор, общи условия,
споразумение за предоставяне на допълнителни услуги и погасителен план- всички с подпис
на ответника, се установява, че на предварително изготвени на компютър формуляри, с
положен на ръка подпис на потребителя и служителя при ищеца, между страните е сключен
писмен договор, при следните, посочени в договора и останалите документи условия: по
направено искане от ответницата за рефинансиране към ищеца за 843,74 лева в полза на
длъжника, както и сумата 200 лева към . по посочена в договора банкова сметка. В искането
за отпускане на кредита, е посочено с вписване на компютър „да”, че клиентът желае да се
възползва от услугите . и .. В договора, за допълнителните услуги е вписано, че услугата „.”
представя право на приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, а услугата „.”
предоставя право на промяна на погасителния план на ПК. В договора са вписани
параметри: сума на кредита 1700лева, срок 36 месеца, размер на вноската 82,78 лева, ГПР
48,60 %, ГПЛ 41 %, общо дължима сума 2980,20 лева. В договора е вписано възнаграждение
за услугата „.” от 340 лева и за услугата „.” от 986 лева, чиито плащания са разсрочени
заедно с вноската по кредита, като размерът на вноската за допълнителни услуги е 36,83
лева. Видно от вписването в договора, дори длъжникът да погаси предсрочно договора,
двете възнаграждения се дължат в пълен размер. По този начин, общото задължение по
договора, вписано в него, възлиза на 4306,20 лева, 119,6 лева размер на месечна вноска.
Представени са подписани ОУ, декларации и погасителен план. Ищецът е представил
2
доказателства, че на 7.1.2020г. е превел по банков път на ответницата сумата 656,26 лева и
на същата дата, сумата 200 лева към ., на посочената от ответницата банкова сметка, в
искане за отпускане на заем за рефинансиране. Ищецът е представил извлечение от сметка, в
което са вписани плащания по договора, както следва: на 26.2.2020г. е платена сумата 119,61
лева, на 23.4.2020г- сумата 35,61 лева, на 23.4.2020г.- думата 35,61 лева, на 27.5.2020г.-
сумата от 79,61 лева, на 23.7.2020г.- сумата 79,61 лева и сумата от 95,03 лева, без посочена
дата на плащане.
На 1.5.2020г. и 14.5.2020г. страните са сключили анекси към договора, с който – с
анекс 1 ответницата е заявила намаляване на вноската на 35,61 лева, като в анекса е
посочено, че размерите на вноски 2 и 3 са намалени до тази сума, а останалата дължима сума
е преизчислена, като остатъкът от намалените вноски се заплаща в край на погасителния
план до пълния им размер. Анекс 1 е придружен с погасителен план, подписан от ответника.
На 14.5. е сключен анекс 2, с който вноски 4 и 5 са намалени на 79,61 лева, като отново е
приложен погасителен план. Ищецът е изпратил на ответницата писмо, с което я обявява, че
вземането е обявено за предсрочно изискуемо. Писмото е връчено на 11.8.2021г.
Съгласно разпоредбата на § 13, т.1 ЗЗП, " Потребител" е всяко физическо лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по
договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност. Сключеният между длъжника и ищеца договор за кредит е договор за заем,
сключен от потребител, поради което и е договор за потребителски кредит, който не попада
под изключенията на чл.4 ЗПК, поради което ЗПК се прилага в правоотношението.
Ищецът е доказал предоставянето на сумата 656,26 лева на 7.1.2020г. по банкова
сметка на ответницата, с посочено основание – номерът на договора за кредит и, на същата
дата, ищецът е превел 200 лева към ., на посочената от ответницата банкова сметка, в искане
за отпускане на заем за рефинансиране. Следователно именно тази сума е главницата, като
съдът не споделя изложеното от ищеца в допълнителна молба по делото, че главницата
възлиза на 1700лева, тъй като останалата сума съставлява главница, с която ответникът е
заявил рефинансиране на друг свой заем към ищеца. Не са ангажирани никакви
доказателства от ищеца за извършването на „вътрешен превод”, поради което и ищецът не
доказва твърдението си за изпълнение по договора за заем за горницата над 856,26 лева.
Относно претенцията на ищеца за заплащане на възнаграждения за допълнителни
услуги.
Разпоредбата на чл.10а ЗПК предвижда възможност на кредитора да събира такса и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но при
две условия – първо – да не се изискват такси за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита / чл.10а,ал.2/ и второ, за едно и също действие да не се събира
такса повече от веднъж. /ал.3, същата разпоредба/ Законът въвежда правилото видът,
размерът /***на таксата/ и действието, за което тя ще се събира, да бъдат ясно и точно
3
определени в договора. При систематическото тълкуване на разпоредбите, се налага извод,
че таксата е дължима, само ако е уговорено по ясен и разбираем начин за какъв вид действие
ще се събира тя, какъв е нейният размер. Същевременно, дори ясно да е посочено горното,
кредиторът не може да събира такса, ако същата е свързана с усвояването или управлението
на кредита. Видно от посоченото по – горе, таксата „.“ Е свързана с управлението на
кредита, следователно, не се дължи, и на двете основания. Относно такса „.“, разпоредбата е
нищожна, защото противоречи на чл.143,ал.1,т.15 ЗЗП -налага изпълнение на задължение от
страна на потребителя да заплати таксата, дори и кредиторът да не изпълни своите
задължения, както и защото не предвижда насрещно задължение за кредитора, освен да
разгледа искането на потребителя. Следователно, на основание чл.19,ал.5 ЗПК,
разпоредбата на договора, предвиждаща възнаграждение за допълнителни услуги , е
нищожна. От своя страна, разпоредбата, предвиждаща размер на ГПР е нищожна, тъй като
не е спазена разпоредбата на чл.19,ал.2 ЗПК, защото неясно е какво се включва, според
договора, в нея. И това основание е достатъчно да се посочи, че на основание чл.22 ЗПК,
договорът е нищожен, поради непосочването на годишния процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. По изричното
разпореждане на ЗПК, прави договора недействителен. Абсолютно неотносимо е
обстоятелството, че ответницата се е възползвала от „правото” да предоговори по – нисък
размер на вноските – както се посочи по – горе, изложеното, предоговаряне на размер на
вноските, съставлява услуга по управление на кредита, поради което и за такава услуга на
ищеца не се дължи такса. Изложените обстоятелства за много по – големия риск, който
ищецът поема при сключване на договора от банкова институция, отново е неотносим – към
датата на сключването, такъв риск не е поет от ищеца – в договора е посочено, че двете
такси се дължат без значение дали услугата е използвана от клиента, без значение дали
вземането е погасено предсрочно, а двете услуги не предвиждат насрещно задължение на
ищеца да предостави на длъжника приоритетно разглеждане на кредита и изплащане на
кредита/ „.”/, нито задължение кредиторът да се съгласи с исканата промяна на погасителния
план / „.” /, а единствено правото на длъжника да поиска извършването на тези услуги.
Следователно, както се посочи по – горе, за допълнителните услуги длъжникът е задължен
да заплати такса, без за таксата да се следва насрещно задължение на кредитора, което
противоречи на чл.143,ал.1,т.15 ЗЗП.Съдът намира, че договорът е нищожен, и на друго
основание. Когато към претендираната възнаградителна лихва се прибави и
възнагражденията за допълнителни услуги, ГПР възлиза на над 50 %. Договорът е нищожен,
поради заобикаляне на закона, поради следното. Легалната дефиниция на „годишен процент
на разходите“ в чл.19,ал.1 ЗПК предвижда, че в него следва да се включи и това
възнаграждение за гаранта, тъй като попада под хипотезата „възнаграждение от всякакъв
вид“ – в частност за управление на кредита. А заобикаляне на закона е налице, защото, за да
се избегне да се превиши ГПР, в размера, посочен в чл.19,ал.4 ЗПК, е уговорено, че
ответникът няма да дължи възнаградителна лихва, а възнаграждение за допълнителни
4
услуги, за които кредиторът няма право да получава такова. Законната лихва възлиза на 50
%, като при главница 856,26 лева, общо дължима сума 4306,20 лева, остатъкът възлиза на
3449,99 лева, която сума надвишава 50 %. Относно изявлението на ответника, че вземането
следва да се отхвърли изцяло, защото претенцията на ищеца е на договорно основание, а се
доказва, че договорът е нищожен, поради което и на основание чл.23 ЗПК, ищецът може да
претендира от ответника единствено главницата по договора, което съставлява вид
неоснователно обогатяване, тъй като сумата е дадена при изначална липса на основание от
ищеца – нищожен договор. Цитираната разпоредба дава основание на кредитора да получи
дадената чиста стойност по договора. Пренебрегвайки разпоредбата, поради факта, че
ищецът заявява договорно, а не извъндоговорно основание означава разбирането първо, че
ищецът дава правна квалификация, а не съда; и второ – да се осигури възможност на
длъжника, получил чистата стойност на креди въз основа сключен с него договор, да не
върне същата – в частност, дори да се приеме, че разпоредбата на чл.23 ЗПК въвежда
особена хипотеза за преодоляване на неоснователно обогатяване, буквалното й тълкуване в
контекста на възраженията на ответника би означавало както неоснователно обогатяване на
самия ответник с чистата стойност на кредита. С разпоредбата на чл.23 ЗПК, законодателят
приема, че отговорността на потребителя при обявен за недействителен, на основание чл.22
ЗПК договор за потребителски кредит не следва да отпадне изцяло, поради което и
разпоредбата следва да се приложи от съда. При изложеното, съдът съобразява
постановеното определение № 395 от 18.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3855/2021 г., IV г. о.,
ГК, с което е допуснато касационно обжалване, по този въпрос.
С оглед изложеното, и при съобразяване на платените суми, посочени по – горе, в
общ размер 325,47 лева, ответницата следва да върне на ищеца сумата от 530,79 лева, за
която исковете са основателни / 856,26 лева-325,47 лева/, заедно със законната лихва от
заявлението, а за горницата, следва да се отхвърлят.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът доказва разноски – за заповедното производство 73,43 лева държавна такса,
като следва да му се определи 50 лева юрисконсултско възнаграждение; за исковото
производство – сумата от 167,89 лева дължавна такса и следва да му се определи сумата 100
лева юрисконсултско възнаграждение. Въз основа основателната част от претенцията, на
ищеца се следва сумата от 17,84 лева за заповедното и от 38,73 лева за исковото
производство.
Ответната страна претендира определяне на адвокатско възнаграждение за двете
производства, за осъществено безплатно процесуално представителство.
За заповедното производство, съобразно предвидимостта на работата при сключване
на договора с процесуалния представител, следва да се определи възнаграждение в размер
100 лева, от което, съразмерно с неоснователната част на претенциите, на процесуалния
представител да се присъди сумата от 85,55 лева.
За исковото производство, въз основа интереса и сложността на делото, на
5
процесуалния представител следва да се определи възнаграждение от 347,02 лева, от което
съразмерно с неоснователната част на претенциите, на процесуалния представител да се
присъди сумата от 296,88 лева.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че СВ. В. Р. ЕГН ********** с адрес град . дължи на .,
ЕИК ., с адрес . сумата от 530,79 лева неплатена главница по договор за потребителски
кредит № ., сключен на 6.1.2020г., заедно със законната лихва от 28.10.2021г. до плащането,
за която сума по гр.д.№ 61789/2021г. на СРС, 125- ти състав е издадена заповед по чл.410
ГПК.
ОТХВЪРЛЯ исковете на ., ЕИК ., с адрес . против СВ. В. Р. ЕГН ********** с адрес
град . за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр. д. гр.д.№ 61789/2021г. по описа на Софийския районен
съд, 125 състав, за горницата над уважения размер от 530,79 лева до пълния размер на
главницата от 1618,19 лв., сумата от 94,65 лв., лихва за забава за период 16.2.2020г.-
4.8.2021г., за сумата 81,55 лева лихва за забава за период от 4.8.2021г. – 27.10.2021г., за
сумата от 695,92 лева неплатено договорно възнаграждение за период от 15.8.2020г. до
4.8.2021г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ., ЕИК ., с адрес . по реда на чл.415,ал.3 ГПК искове за
осъждането на СВ. В. Р. ЕГН ********** с адрес град . да заплати сумата от 302,94 лева
възнаграждение за услугата „.” и сумата от 878,46 лева възнаграждение за услугата „.”, за
които заявлението е отхвърлено.
ОСЪЖДА СВ. В. Р. ЕГН ********** с адрес град . да заплати на ., ЕИК ., с адрес .
сторените разноски: сумата от 17,84 лева по гр.д.№ 61789/2021г. и сумата от от 38,73 лева
по гр.д.№ 2752/2022г.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв, възнаграждения за осъществено
безплатно процесуално представителство на ответника, както следва: за гр.д.№ 61789/2021г
сумата от 85,55 лева и за гр.д.№ 2752/2022г. сумата от 296,88 лева.
ОСЪЖДА ., ЕИК ., с адрес . да заплати на адвокат М.Л. Л. ЕГН **********, САК, с
адрес на кантората ., офис – партер, сумата от 85,55 лева възнаграждение за осъществено
безплатно представителство на ответницата по гр.д.№ 61789/2021г.
ОСЪЖДА ., ЕИК ., с адрес . да заплати на адвокат К.И. Б. ЕГН **********, РАК, с
адрес на кантората ., офис – партер, сумата от 296,88 лева възнаграждение за осъществено
безплатно представителство на ответницата по гр.д.№ 2752/2022г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
6
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7