Р Е Ш Е Н И Е
№
260188 23.06.2021 година гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
ХАСКОВО гражданско отделение, трети въззивен състав
на
..…… …втори юни…………..… две хиляди двадесет и
първа година в
публично съдебно заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
С
участието на секретаря……Р.Р. …..………………………………….
И
прокурора ……………………………….……………...…………………………
като
разгледа докладваното от съдия Петкова……....……..……………………..
Въззивно
гражданско дело ………….№ 215….
по описа за 2021 година………,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.
С Решение № 209/28.03.2019 година, постановено
по гр.д. № 758/2018 година, РС-Хасково е приел за установено по отношение на Т.Я.А. и Т.С. ***, че
дължат поравно на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - Хасково неизпълнени парични задължения за
плащане на ВиК-услуги, предоставени за техен имот на адреса им, за който на
името на Т.В. Ж. е била открита партида с номер 262076 или 262/76; а
именно – за главница сумата от общо 960 лв. /или по 480 лв. от всеки/,
включваща неизплатени суми по общо 8 броя фактури, издадени в
периода 29.07.2016 г. – 06.06.2019 г.; ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението 26.07.2019 г. до окончателното
изплащане; както и обезщетение за забава в общ размер от 115,73 лв. /или
57,86 от единия и 57,87 от другия/, начислено върху
всяка от дължимите суми по фактурите за периода 29.08.2016 г. - 23.07.2019
г.; - за които суми е издадена заповед
№ 1061 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 30.07.2019 г. по
ч.гр.дело № 2172/2019 г. на ХРС. С оглед изхода на делото, сторените от
ищеца „ВиК“ ЕООД – Хасково деловодни разноски са възложени на ответниците.
Недоволни
от така постановеното решение са останали
Т.Я.А. и Т.С. Т. – А., които подават въззивна жалба. Въззивниците правят
оплаквания за недопустимост и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.
Считат, че районният съд е постановил решението свръх заявения петитум:
изброявайки 8 броя фактури, които според съда са издадени за претендираните
услуги, ХРС се произнесъл за такива, ползвани в периода 05.01.2016 година –
28.07.2016 година, т.е. извън заявения с исковата молба период. На следващо
място се прави оплакване за нарушаване на материалния закон, а именно –
правилата, установени в Наредба № 4/14.09.2004 година. Настояват, че нито на
тяхно име има открита партида във „ВиК“ ЕООД – Хасково, нито са подписали
договор с това дружество или са приели Общите му условия. Следващото възражение
на въззивниците е за неправилно интерпретиране от РС на началния момент на
течението на тригодишната погасителна давност, а оттам и неправилен отговор на
въпроса дали вземанията са погасени по давност. С тези и останалите доводи
въззивниците правят искане за обезсилване на атакуваното решение като
недопустимо или за неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което
предявеният иск да бъда отхвърлен изцяло или въззивният съд да се произнесе в
рамките на заявения с исковата молба петитум. Претендират деловодни разноски за
двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК въззиваемото
дружество „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - Хасково подава отговор на
въззивната жалба. Оспорва същата с доводи за неоснователност. Изразява
становище за допустимост и правилност – законосъобразност и обоснованост на
атакуваното решение и моли същото да бъде потвърдено.
С въззивната жалба и отговора не са
направени доказателствени искания.
Хасковският окръжен съд, като прецени изложените
от страните доводи и доказателствата по делото и във връзка с доводите и
оплакванията на страните, приема следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените предели на
въззивна проверка, съставът на ХОС намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Оплакванията на въззивниците за противното са
неоснователни. Районният съд не е излязъл извън предметния обхват на предявения
иск, нито постановеното от него решение е „свръх петитум“. Исковата претенция на
„ВиК“ ЕООД – Хасково е за установяване на съществуване на вземането му в размер
на сумата 960 лева, за която в исковата си молба ищецът
обяснява, че е формирана от сбора на главници,
представляващи стойност на
незаплатени доставени услуги (водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и др.), за които са издадени 8 броя фактури, посочени с
номера и дати в ИМ. Именно тези осем фактури са изброени изрично в мотивите на атакуваното
решение, а в диспозитива на съдебния акт е посочено, че признаваното вземане на
дружеството-ищец се отнася за периода 29.07.2016 г. –
06.06.2019 година и то е по издадените в този период процесни
осем фактури. При пълно съвпадение на рамките на исковата претенция и дадения
отговор от районния съд, решението е допустимо.
По отношение на правилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269 ал. 1, изр.
второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
При
разглеждането на спора районният съд е
събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз
основа на тях е достигнал до правилни и законосъобразни фактически, а след това
и правни изводи. Не са допуснати процесуални нарушения при събиране на
доказателствата по делото. Анализът им е съвкупен, правилен и пълен. Въззивният
съд изцяло споделя възприетата от РС фактическа обстановка, без да се налага
същата да се преповтаря.
Районният съд е дал отговори на всички поставени от страните въпроси и
доводи. Във въззивното производство не се представиха нови доказателства, които
да са основание да бъде направен извод, различен от направения от
първоинстанционния съд. Поради което и на основание чл. 272 ГПК ХОС препраща към тях.
Както вече бе посочено по-горе, относно правилността на
обжалваното решение, въззивният съд се произнася само в рамките на своевременно
въведените оплаквания, освен ако не се касае за неправилно приложение на
императивна правна норма. Липсва основание да се приеме нарушение на закона с
императивен характер, поради което съдът следва да се ограничи само в рамките
на направените от въззивниците доводи. Те са три – за нарушаване на материалния закон, а именно
– правилата, установени в Наредба № 4/14.09.2004 година; за необоснованост
поради липса на представени от ищеца доказателства за целия процесен период;
както и за неправилно интерпретиране от РС на началния момент на течението на
тригодишната погасителна давност, а оттам и неправилен отговор на въпроса дали
вземанията за погасени по давност. И трите оплаквания са неоснователни.
Няма спор и се установи по
категоричен начин от събраните по делото доказателства, въззивниците са
собственици на процесния водоснабден имот, който се намира в район, обслужван
от „ВиК оператора“ по смисъла на чл.198о ал.1 от Закона за водите –
въззиваемото дружество. Те
са били собственици не само през процесния период, но и още от 2008 година,
когато са го закупили от лице с имена В. Т. Ж. Действително, още тогава е
следвало партидата, водена във ВиК-дружеството на името на Т. Ж. (вероятно
праводател на В. Т. Ж.), да бъде прехвърлена на новите собственици на имота, а
именно – въззивниците. Но това не става автоматично, а след като лицето,
придобило собствеността, подаде съответно заявление във ВиК дружеството и
представи доказателства за извършената промяна. Без това действие ВиК
операторът няма основание да предприеме промяна в партидата, водена за имота, и
при липса на индикация – не разполага с информация за извършеното прехвърляне
на собствеността върху водоснабдения имот. Както правилно приема районният съд,
по силата на чл.3 ал.1 и чл. 8 ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /Наредба № 4/, собственици на водоснабдени имоти се
считат потребители на услугите ВиК и са обвързани с валидно облигационно
правоотношение по договор и при ОУ за получаване на ВиК услуги, като за
възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален
договор между страните. По общо правило, страните, обвързани с договор, следва
да упражняват правата си и да изпълняват задълженията добросъвестно. В продължение
на десет години въззивниците са ползвали услугите на доставчика ВиК-оператор в
техен собствен имот, присъединен към водопроводната система на ищеца. От
доказателствата по делото става ясно, че само в редки случаи начисляването на стойността
на услугите е ставало по неприсъствения метод, т.н. «служебно», но е преобладавало
редовното отчитане на водомера в обекта на въззивниците, които са се подписвали
във водените за имота карнети. И през цялото това време на водоползване те не
само не са се противопоставили срещу предоставяните им услуги, срещу договора,
респ. не са се възползвали от предоставената им с Общите условия възможност да
предложат различни условия от тези по ОУ на дружеството-въззиваем, но дори не
са уведомили доставчика за промяната в собствеността на имота. При това
положение, сега те не могат да вадят аргументи в своя полза от собственото си
недобросъвестно поведение, както не могат и да черпят облаги от него.
Неоснователни са оплакванията за
необоснованост на атакувания съдебен акт. Събраните по делото писмени
доказателства и заключението на комплексната съдебна експертиза формират
напълно достатъчна по обем и качество доказателствена база за извода, че
сумите, посочени в процесните осем фактури, представляват стойността на действително
доставени на въззивниците, в собствения им имот, услуги от ВиК-оператора, както
и че стойността им не е заплатена от потребителите-въззивници.
Не
са основателни оплакванията на въззивниците и за неправилно приложение
на института на давността за процесните вземания. По изложените по-горе
съображения, въззивниците следва да се считат потребители на услугите,
доставяни от ВиК-оператора и са обвързани от Общите условия на дружеството.
Съгласно чл.114 ал.1
от ЗЗД, давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. С Общите
условия на «Водоснабдяване и канализация» ЕООД – Хасково, а именно чл. 33 ал. 2
от ОУ, изрично е уреден моментът на настъпване на изискуемостта на дължимите към
дружество стойности за предоставените услуги, а именно - 30–дневен срок след датата на
фактуриране. Въззивниците не са възразили срещу тази клауза, нито са предложили
различни условия, при които да функционира тяхното облигационно правоотношение
с доставчика. Следователно, те са обвързани и с това правило. А от него следва,
че всички вземания на дружеството-ищец по настоящото дело са станали изискуеми
в рамките на тригодишния срок. Следователно, вземанията не са погасени по
давност и ищецът има правото на съдебно притезание върху тях.
Поради гореизложеното, атакуваното
решение се явява допустимо, правилно –
законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.
Въззиваемият не прави искане за
разноски за производство пред ХОС, поради това произнасяне в тази насока не се
дължи.
Водим
от горното, съдът
Р е ш и :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260306/21.12.2020 година, постановено по
гражданско дело № 3418/2019 година по описа на РС-Хасково.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: