Решение по дело №163/2022 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 150
Дата: 31 октомври 2022 г.
Съдия: Янко Янев
Дело: 20224001000163
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 30 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Велико Търново, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело №
20224001000163 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 8/30.03.2022 год., постановено по т. д. № 195/2019 г. по описа на
Окръжен съд – Велико Търново са отхвърлени предявените от Баленк Холдингс Инк.,
дружество с ограничена отговорност, надлежно учредено и съществуващо съгласно
законите на Територията на Британски Вирджински Острови, регистрирано в ТР на
Територията на Британски Вирджински Острови на 04.01.2011 г. под рег. № 1622852, с
регистриран офис във Вантерпул Плаза, ет. 2, Уикъмс Кей I, Роуд Таун, Тортола, Британски
Вирджински Острови против „Атлетик“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.
Велико Търново, ул. „Филип Тотю“ № 13, вх. А, ет. З, ап. 8, ЕИК *********, обективно
кумулативно съединени три иска с правно основание чл. 29, ал. 1, пр. 1 от ЗТРРЮЛНЦ във
вр. с чл. 365, т. З от ГПК за установяване на нищожност на вписвания № 20180830110403, №
20180830110708, както и вписване № 20180830110841, направени по партидата на
„Атлетик“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново,
ул. „Филип Тотю“ № 13, вх. А, ет. З, ап. 8, като неоснователни и недоказани. Със същото
решение са отхвърлени предявените от Баленк Холдингс Инк., дружество с ограничена
отговорност, надлежно учредено и съществуващо съгласно законите на Територията на
1
Британски Вирджински Острови, регистрирано в ТР на Територията на Британски
Вирджински Острови на 04.01.2011 г. под рег. № 1622852, с регистриран офис във
Вантерпул Плаза, ет. 2, Уикъмс Кей I, Роуд Таун, Тортола, Британски Вирджински Острови
против „Атлетик“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул.
„Филип Тотю“ № 13, вх. А, ет. З, ап. 8, ЕИК *********, обективно кумулативно съединени
три иска с правно основание чл. 29, ал. 1, пр. З от ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 124, ал. 4, изр. 2
във вр. с чл. 365, т. З от ГПК за установяване несъществуване на вписано обстоятелство -
изключването на съдружника Баленк Холдингс Инк., вписано в ТР, посредством вписвания
№ 20180830110403, № 20180830110708, както и вписване № 20180830110841, направени по
партидата на „Атлетик“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Велико Търново, ул. „Филип Тотю“ № 13, вх. А, ет. З, ап. 8, като неоснователни и
недоказани.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от Баленк Холдингс Инк., дружество с
ограничена отговорност, надлежно учредено и съществуващо съгласно законите на
Територията на Британски Вирджински Острови, регистрирано в ТР на Територията на
Британски Вирджински Острови на 04.01.2011 г. под рег. № 1622852, с регистриран офис
във Вантерпул Плаза, ет. 2, Уикъмс Кей I, Роуд Таун, Тортола, Британски Вирджински
Острови, представлявано от К. – Д. Х. С., чрез адв. Н. Н. от САК против Решение №
8/30.03.2022 год., постановено по т. д. № 195/2019 г. по описа на Великотърновски окръжен
съд.
В жалбата се излага, че обжалваното решение е неправилно. Неправилен бил изводът
на съда, по исковете с правно основание чл. 29, ал. 1, пр. З от ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 124,
ал. 4, изр. 2 във вр. с чл. 365, т. З от ГПК, че обстоятелствата по вписване № 20180830110403
и вписване № 20180830110841 са съществуващи, макар да са извършени въз основа на
заявление, към което са приложени неистински, неавтентични документи, защото към
заявление № 20180613154336, въз основа на което не били извършени вписванията били
приложени истински документи, като се позовава на разпоредбите на чл. 19 и чл. 21 от
ЗТРРЮЛНЦ и забраната за разширително тълкуване на чл. 26, ал. 2 от същия закон. Прави
се извод, че няма как длъжностните лица по регистрацията да вписват, заличават и обявяват
обстоятелства в регистъра по едно заявление, основавайки се на документи, които са
приложени към друго заявление. По отношение на исковете с правно основание чл. 29, ал. 1,
пр. 1 от ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 365, т. З от ГПК за установяване на нищожност на
вписвания № 20180830110403, № 20180830110708 се излага, че първоинстанционният съд не
бил съобразил, че са нарушени императивните разпоредби на чл. 21, т. 2 във вр. с чл. 22, ал.
1 от ЗТРРЮЛНЦ, а именно - че са отразени като „вписани“ обстоятелства, които не
подлежат на повторно вписване в ТР, тъй като с вписване № 20180830110708 и вписване №
20180830110841 са вписани обстоятелства, които вече са били вписани в регистъра с
вписване № 20180830110403.
Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да
бъдат уважени предявените искове.
2
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „Атлетик“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул.
„Филип Тотю“ № 13, вх. А, ет. З, ап. 8, представлявано от О. И. Н. – управител, със съдебен
адрес: гр. София 1606, район „Красно село“, *******, чрез адв. Т. Г. от САК и мл. адв. А. Б.
– П. от САК. В същия се излага, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалвания съдебен
акт – правилен, постановен в съответствие с приложимия материален и процесуален закон и
съвкупния доказателствен материал. Твърди се, че по отношение твърденията във
въззивната жалба по исковете за установяване несъществуване на вписано обстоятелство –
изключване на съдружник, изцяло неправилно и в противоречие със закона (чл. 21, т. 4 и т. 5
от ЗТРРЮЛНЦ) било разбирането на ищеца, изразено в жалбата, за формална проверка на
представените в регистърното производство документи от съда при обжалване на отказа на
длъжностното лице по регистрацията. По отношение на исковете за установяване
нищожност на вписано обстоятелство – изключване на съдружник, се излага, че същите се
основавали на едни и същи факти, като предходните искове, а едва във въззивната жалба
добавил ново основание, което било недопустимо.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.
Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е
разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.
1 и 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения,
които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на същото.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите
на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради
което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивните жалби,
а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна
разпоредба.
Първоинстанционният съд е приел, че предявените при условията на обективно
кумулативно съединяване с правно основание чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 365,
т. 3 от ГПК и чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮРНЦ във вр. с чл. 124, ал. 4, изр. второ във вр. с чл. 365,
т. 3 от ГПК са допустими, доколкото са предявени от трето на регистърното производство
3
трето лице, чието правно положение е засегнато от вписаното обстоятелство. Позовавайки
си на разясненията дадени в ТР № 1/06.12.2002 г. по тълк. дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС
на РБ е направил извода, че макар заявеното обстоятелство да е подлежащо на вписване, с
атакуваните три вписвания не е вписано неподлежащо на вписване обстоятелство, нито е
налице допускане на вписване със съдебно решение, което не отговаря на изискванията за
валидност, поради което същите не са нищожни. Макар да не са изложени такива
обстоятелства в исковата молба е прието, че вписване № 20180830110708 и вписване №
20180830110841 не са нищожни, доколкото се отнасят до вече вписано обстоятелство и не са
отразени в „Основни обстоятелства“ в партидата на съответния търговец. Приел е, че
„несъществуващо обстоятелство“ по смисъла на чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, съгласно
дадените разяснения в горецитираното ТР е обстоятелство, което не е възникнало валидно,
т.е. подлежащото на вписване обстоятелство да се основава на липсващо (невзето) решение
на ОС или за подлежащото и вписано обстоятелство, по-късно по исков ред да е установена
нищожността му, като в случая на нито една от посочените хипотези ищецът не обосновавал
претенцията си, поради което атакуваното вписано обстоятелство за изключване на
съдружник не било несъществуващо. Съдът е приел, че макар първото вписване да са
основава на неистински (неавтентични) документи, не може да се приеме, че е вписано
обстоятелство, което не е възникнало валидно, тъй като не са налице липсващи решения, а
такива взети към момента на подаване на заявлението и към дата на вписването.
Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание с правно
основание чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 365, т. 3 от ГПК и чл. 29, ал. 1 от
ЗТРРЮРНЦ във вр. с чл. 124, ал. 4, изр. второ във вр. с чл. 365, т. 3 от ГПК - да бъде
установено, че вписвания № 20180830110403, № 20180830110708, както и вписване №
20180830110841, направени по партидата на „Атлетик“ ЕООД, ЕИК *********, са
нищожни, както и за установяване несъществуване на вписано обстоятелство -
изключването на съдружника Баленк Холдингс Инк., вписано в ТР, въз основа на горните
вписвания. Същите са допустими, доколкото са предявени от трето за регистърното
производство лице, чието правно положение е засегнато от вписаното обстоятелство и би се
променило, вследствие от заличаването му.
От служебна справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че ищцовото дружество Баленк
Холдингс Инк. е било едноличен собственик на всички дружествени дялове и капитала в
ответното дружество „Атлетик“ ЕООД, гр. Велико Търново, като в последствие по реда на
чл. 129 от ТЗ, на 03.10.2014 г., прехвърлило половината от дружествените дялове и капитала
на дружеството Моск Къмършъл Инк., дружество, учредено и съществуващо съгласно
законите на Република Панама и го приело за съдружник в „Атлетик“ ЕООД.
На 01.06.2018 г. и на 13.06.2018 г. „Атлетик“ ООД, чрез адв. Т. В. с изрично
пълномощно, подало в ТРРЮЛНЦ по електронен път две заявления А4 (№ 20180601111131
и № 20180613154336), с които е заявило за вписване едни и същи подлежащи на вписване
обстоятелства, а именно: изключване на съдружника - ищец Баленк Холдингс Инк. -
чуждестранно ЮЛ, на основание чл. 126, ал. З от ТЗ, и вписване на оставащия съдружник
4
Моск Къмършъл Инк. като едноличен собственик на капитала.
И към двете подадени заявления за вписване до АВ - вх. № 20180601111131 и вх. №
20180613154336 били представени: решение на ОС за изключване на съдружник по реда на
чл. 126, ал. З, т. 1 от ТЗ, обективирано в Протокол от 28.05.2018 г. от заседание на ОС на
съдружниците в „Атлетик“ ЕООД; Учредителен акт на „Атлетик“ ЕООД от дата 28.05.2018
г. и Пълномощно от „Моск Къмършъл Инк.“ на Адв. дружество „Табаков, Табакова и
съдружници“ за представителство в ОС на съдружниците.
По горепосочените заявления за вписване са били постановени откази от ДЛР при
АВ.
С Решение № 138/09.08.2018 г., постановен по т. д. № 139/2018 г. по описа на
Окръжен съд – Велико Търново, влязло в сила на 28.08.2018 г. е отменен Отказ №
20180601111131/08.06.2018 г. на ДЛР при АВ, по реда на чл. 25, ал. 4 и 5 от ЗТРРЮЛНЦ,
постановен по Заявление, Вх. № 20180601111131/01.06.2018 г., като е указано на АВ да
извърши исканото вписване на промени в обстоятелствата по регистрацията на „Атлетик“
ООД. Въз основа на влязлото в сила съдебно решение в ТРРЮЛНЦ по партидата на
„Атлетик“ ЕООД, е постановено вписване № 20180830110403, в секция „Основни
обстоятелства“, поле 19, с което ищецът Баленк Холдингс Инк е заличен като съдружник в
„Атлетик“ ЕООД, а Моск Къмършъл Инк. е вписан като едноличен собственик на капитала
в поле 23 и в поле 3 е вписана правна форма на дружеството - ЕООД.
С Решение № 127/27.07.2018 г., постановен по т. д. № 142/2018 г. по описа на
Окръжен съд – Велико Търново, влязло в сила на 21.08.2018 г. е отменен Отказ №
20180613154336/19.06.2018 г. на ДЛР при АВ, по реда на чл. 25, ал. 4 и 5 от ЗТРРЮЛНЦ,
постановен по Заявление, Вх. № 20180613154336/13.06.2018 г., като е указано на АВ да
извърши исканото вписване на промени в обстоятелствата по регистрацията на „Атлетик“
ООД.
По партидата на „Атлетик“ ЕООД в Търговския регистър, отразено в секция „Дело“
са отразени следните обстоятелства: вписване № 20180830110403, извършено въз основа на
влязлото в сила решение по т. д. № 139/2018 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е
отменен Отказ № 20180601111131/08.06.2018 г. на ДЛР при АВ, постановен по Заявление,
Вх. № 20180601111131/01.06.2018 г.; вписване № 20180830110708, отразено в секция
„Дело“, но не и в секция „Основни обстоятелства“, извършено въз основа на влязлото в сила
съдебно решение по т. д. № 142/2018 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е отменен
Отказ № 20180613154336/19.06.2018 г. на ДЛР при АВ, по реда на чл. 25, ал. 4 и 5 от
ЗТРРЮЛНЦ, постановен по Заявление, Вх. № 20180613154336/13.06.2018 г.; вписване №
20180830110841, отразено в секция „Дело“, но не и в секция „Основни обстоятелства“,
извършено въз основа на влязлото в сила съдебно решение по т. д. № 139/2018 г. на
Окръжен съд – Велико Търново, с което е отменен Отказ № 20180601111131/08.06.2018 г. на
ДЛР при АВ, постановен по Заявление, Вх. № 20180601111131/01.06.2018 г.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС
5
нищожно е вписването на неподлежащо на вписване обстоятелство, както и допускане на
вписване със съдебно решение, което не отговаря на изискванията за валидност. Такива са
случаите, когато решението не е постановено от надлежен съдебен състав, или е
постановено извън пределите на правораздавателната власт на съда.
Безспорно процесните решения - изключване на съдружника - ищец Баленк Холдингс
Инк. и вписване на оставащия съдружник Моск Къмършъл Инк. като едноличен собственик
на капитала, обективирани в Протокол от 28.05.2018 г. от заседание на ОС на съдружниците
в „Атлетик“ ЕООД, подлежат на вписване в ТРРЮЛНЦ, на основание чл. 140, ал. 1 от във
вр. с чл. 119, ал. 2 във вр. с чл. 115, т. 3 от ТЗ и те трябва да бъдат вписани в търговския
регистър.
В случая с вписване № 20180830110403, отразено в група „Основни обстоятелства“
по партидата на ответното дружество, както и с вписвания № 20180830110708 и №
20180830110841, отразени само в раздел „Дело“, извършени въз основа на акт на съда на
основание чл. 25, ал. 5 във вр. с чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ, не е вписано неподлежащо на
вписване обстоятелство, нито е налице допускане на вписване със съдебно решение, което
не отговаря на изискванията за валидност - вписаното обстоятелство по изключване на
съдружника - ищец, е подлежащо на вписване и съдебните решения по чл. 25, ал. 5 от
ЗТРРЮЛНЦ са постановени от надлежен съдебен състав и в пределите на
правораздавателната власт на съда. Това води до извода, че същите не са нищожни, по
смисъла на чл. 29, ал. 1, предл. първо от ЗТРРЮЛНЦ.
С оглед наведените доводи във въззивната жалба относно нарушение на чл. 21, т. 2
във вр. с чл. 22, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, а именно - че са отразени като „вписани“
обстоятелства, които не подлежат на повторно вписване в ТР, тъй като с вписване №
20180830110708 и вписване № 20180830110841 са вписани обстоятелства, които вече са
били вписани в регистъра с вписване № 20180830110403, макар това обстоятелство да не е
въведено в исковата молба, а едва в писмената защита, пред първоинстанционния съд,
настоящата инстанция намира, че с оглед проверката на длъжностното лице по
регистрацията (чл. 21, т. 2 от ЗТРРЮЛНЦ) и доколкото тези обстоятелства не са отразени в
група „Основни обстоятелства“ по електронната партида на ответния търговец в ТР по
смисъла на чл. 67, ал. 2 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до
ТРРЮЛНЦ, а само в „Дело“, и са извършени в изпълнение на влезли в сила решения по чл.
25, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, претендирания порок – нищожност е неоснователен.
Горното обосновава неоснователност на предявените искове за нищожност на
процесните вписвания.
Неоснователни и са и предявените искове за установяване несъществуване на
вписано обстоятелство - изключването на съдружника Баленк Холдингс Инк., вписано в ТР,
въз основа на горните вписвания.
Пак в Тълкувателно решение № 1/2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС е
дадено разяснение, че вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е
6
вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно. В зависимост от момента на
възникване на обстоятелството, следва да се прави разграничение между две хипотези:
Несъществуващо обстоятелство е липсващото (невзетото) решение на орган на дружеството,
за което е допуснато вписване в търговския регистър. В този случай сме изправени пред
неистинско удостоверяване, тъй като удостовереното обстоятелство не е съществувало и то
към датата на регистърното решение. Втората хипотеза касае вписването на обстоятелство,
което е съществувало, но по-късно по исков ред е установена нищожността му.
Установяване нищожността на подлежащо на вписване решение (извън случаите на
липсващо такова) на ОС, по исков ред в повечето случаи е последващо отразяването му в
търговския регистър. Разяснено е, че понятието „несъществуващо обстоятелство“ е въведено
само по отношение на подлежащите на вписване такива.
Ищцовото дружество твърди несъществуване на вписаното, посредством процесните
три оспорени вписвания, обстоятелство по изключването му като съдружник, като
обосновава твърдения си на съмнение за автентичността и истинността на приложените към
заявлението протокол от ОС на съдружниците и Учредителен акт.
В случая ищецът не твърди липсващо (невзето) решение на ОС от 28.05.2018 г. на
ответното дружество за изключването му като съдружник, което е послужило, като
основание за вписване това обстоятелство в Търговския регистър по партидата на
ответника. Не твърди и неговата нищожност на това основание. Не е съединен и иск за
установяване нищожност на решението на ОС. Правните последици на изключването на
съдружник в ООД настъпват с приемането от ОС на решение по чл. 137, ал. 1, т. 2 във вр. с
ал. 4 от ТЗ, което води до извода, че вписаното в ТР обстоятелство по изключването му като
съдружник, не е несъществуващо.
Протокол от заседание на общото събрание на съдружниците в „Атлетик“ ООД от
28.05.2018 г., представен към заявление Вх. № 20180601111131 и Вх. № 20180613154336
установява взето решение по чл. 137, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 4 от ТЗ за изключване на
съдружника „Баленк Холдинг Инк.“ от дружеството. Това решение не е атакувано от
ищцовото дружество, което води до извода, че същото не може да съставлява липсващо
(невзето) решение на ОС, за което е допуснато вписване в ТР, доколкото това не е доказано
в настоящото производство, нито е установена нищожността му, поради което и вписаното,
посредством процесните три вписвания, обстоятелство по изключване на съдружника
„Баленк Холдинг Инк.“ от дружеството не е несъществуващо.
Следва да се отбележи, че при иск за установяване нищожност или недопустимост на
вписването или несъществуване на вписаното обстоятелство проверката не следва да се
простира по отношение законосъобразността на самото вписано обстоятелство (решение на
общо събрание на управителен или надзорен орган на дружеството).
По този начин стои въпроса и за вписания в ТР учредителен акт, което обстоятелство
също трябва да бъде вписано (чл. 140, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ТЗ).
Твърди се, невзето от едноличния собственик на капитала решение за приемане на
7
Учредителен акт на „Атлетик“ ЕООД от 28.05.2018 г., както и за неприет Учредителен акт.
Възражението се основава на липсващо (невзето) решение на ОС, страдащо от порока -
липса на воля, като се позовават на посоченото по-горе съмнение за автентичността и
истинността на приложените към заявлението протокол от ОС на съдружниците и
Учредителен акт. С това се обосновават и исковете за несъществуване на вписаното
обстоятелство по изключването му като съдружник в „Атлетик“ ООД, но доколкото не се
твърди нито липсващо (невзето), нито нищожно решение от ОС по чл. 137, ал. 1, т. 2 във вр.
с ал. 4 от ТЗ, не обосновават несъществуване на вписаното обстоятелство.
От заключението на комплексната съдебно-почеркова и компютърна експертиза се
установява, че макар към първото заявление № 20180601111131, въз основа на което е
извършено вписване № 20180830110403 в група „Основни обстоятелства“, както и
извършеното въз основа на акт на съда по чл. 25, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ Вписване №
20180830110841 само в раздел „Дело“, подписите на Р. Д. С., Л. А. и Б. К. - директори в
„Моск Къмършъл Инк.“ в Протокол от заседание на едноличния собственик на капитала на
„Атлетик“ ЕООД от 28.05.2018 г., с което се приема учредителен акт на дружеството, и в
самия Учредителен акт на „Атлетик“ ЕООД от 28.05.2018 г., не са положени, а пренесени
като цифрови файлове от автентично Пълномощно от „Моск Къмършъл Инк.“ на Адв.
дружество „Табаков, Табакова и съдружници“, т.е. се основава на представени в
регистърното производство неистински (неавтентични) документи, то документите,
подадени към заявление А4 с вх. № 20180613154336 в ТРРЮЛНЦ, а именно: Протокол от
заседание на едноличния собственик на капитала в „Атлетик“ ЕООД от дата 28.05.2018 г.;
Учредителен акт на „Атлетик“ ЕООД от дата 28.05.2018 г. и Пълномощно от „Моск
Къмършъл Инк.“ на Адв. дружество „Табаков, Табакова и съдружници“ за представителство
в ОС на съдружниците, са положени върху хартиения носител след напечатването на текста,
а не са пренасяни като изображения, като цифрови файлове от други. Макар обаче заявление
№ 20180601111131 да се основава на неистински (неавтентични) документи не се касае за
липсващи решения, а за взети към датата на подаване на първото заявление №
20180601111131 и към датата на извършване на вписването 30.08.2018 г., и са израз на
формирана и изявена воля на едноличния собственик на капитала, обективирана в истински
(автентични) - подписани на хартиен носител Протокол от заседание на едноличния
собственик на капитала на „Атлетик“ ЕООД от 28.05.2018 г. и Учредителен акт на
„Атлетик“ ЕООД от 28.05.2018 г. (представени към заявление № 20180613154336). Т.е. не е
налице вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно, респ. не е налице вписване
на несъществуващо обстоятелство.
Горното обосновава неоснователност на предявените искове за несъществуване на
вписано обстоятелство – решение за приемане на учредителен акт на дружеството и самият
Учредителен акт, по процесните вписвания.
По всички изложени съображения, съдът приема, че предявените искове с правно
основание с правно основание с правно основание чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл.
365, т. 3 от ГПК и чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮРНЦ във вр. с чл. 124, ал. 4, изр. второ във вр. с чл.
8
365, т. 3 от ГПК са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Настоящата инстанция споделя и останалите изводи на първоинстанционния съд,
поради което на основание чл. 272 от ГПК препреща към тях.
Крайните изводи на въззивната инстанция, съвпадат с тези на първоинстанционния
съд, поради което Решение № 8/30.03.2022 год., постановено по т. д. № 195/2019 г. по описа
на Окръжен съд – Велико Търново, на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК следва
да се потвърди.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на ответника по жалбата направените разноски пред въззивната
инстанция (адвокатско възнаграждение) в размер на 3 600 лв. с ДДС, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК,
Апелативен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8/30.03.2022 год., постановено по т. д. № 195/2019 г.
по описа на Окръжен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА Баленк Холдингс Инк., дружество с ограничена отговорност, надлежно
учредено и съществуващо съгласно законите на Територията на Британски Вирджински
Острови, регистрирано в ТР на Територията на Британски Вирджински Острови на
04.01.2011 г. под рег. № 1622852, с регистриран офис във Вантерпул Плаза, ет. 2, Уикъмс
Кей I, Роуд Таун, Тортола, Британски Вирджински Острови, представлявано от К. – Д. Х. С.
да заплати на „Атлетик“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Велико Търново, ул. „Филип Тотю“ № 13, вх. А, ет. З, ап. 8, представлявано от О. И. Н. –
управител сумата от 3 600 (три хиляди и шестстотин) лева с ДДС – направени разноски пред
въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9