Решение по дело №735/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1332
Дата: 14 април 2022 г. (в сила от 2 август 2022 г.)
Съдия: Петя Данаилова Петкова
Дело: 20221110200735
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1332
гр. София, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П.Д.
като разгледа докладваното от П.Д. Административно наказателно дело №
20221110200735 по описа за 2022 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 93 с-в, в публично
заседание на тридесети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Д.

при участието на секретаря К.М като разгледа докладваното от съдията НАХД № 735
по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 5 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Д. К. срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
СО-Т-И-21-04-150/12.07.2021 г., издадено от Зам.кмет на Столична община, с което на Д. Д.
К. на основание чл. 36, ал. 1 и чл. 35, ал.3 от Наредбата за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столична община, както и в изпълнение на Заповед
СО-РД-09-567/20.06.2013г., допълнена със Заповед СО-РД-09-2540/12.12.2014 г. на Кмета на
Столична община и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, е наложено адм. наказание- "Глоба" в размер на
300 (триста) лева, за нарушение по чл. 23 от Наредбата за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столична община.
Ж-лят Д.К. –редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Т. Г. от АК-
Монтана, който пледира за отмяна на НП по изложените в жалбата съображения.
Претендира се присъждане на парвените от жаллбоподателя разноски. В жалбата са изложи
съображения за отмяна на НП поради липса на компетентност на актосъставителя да съставя
АУАН, пороци на съставения акт и недоказаност на нарушението. Сочи се, че
жалбоподателят е имала сключен граждански договор и към момента на проверката не е
1
извършвала продажба на стоки, а стоката е била собственост на дружество. Наведени са
доводи за процесуални нарушения, допуснати при съставяне на АУАН и издаване на НП.
Алтернативно се приема, че е налице маловажен случай на административно нарушение.
Въззиваемата страна-зам.кмет на СО, изпраща представител-гл.юрк.П.К., която намира
жалбата за неоснователна. Изразява становище, че наказателното постановление следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите
на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
следното:
На 09.04.2021г. около 13.45часа старши инспектор в Столичен инспекторат към СО –
акт. С.З., извършила проверка в София, в парка“Заимов“, р-н“Оборище“ и установила,
че лицето Д. Д. К. извършва търговия като продава върху съоръжения тип
метални колички царевица и минерална вода . Стоките били с обявени цени. По
време на проверката жалбоподателят Д.К. не представил документ, удостоверяващ издадено
разрешение за ползване на мястото, издадено от кмета на район „Оборище“. За установеното
нарушение св. С.З. съставила на жалбоподателя Д.К. АУАН № 21-04-150/02.04.2021г. като
приела, че е налице нарушение на чл. 23 от Наредбата за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столична община. Актът бил съставен в присъствието
на свидетел и бил предявен на нарушителя, който го подписал с възражение, че е работник
във фирма, която извършва дейността.
Въз основа на съставения АУАН Зам.кметът на Столична община издал атакуваното
Наказателно постановление, с което при идентичност на описание на нарушението и
правната му квалификация, била наложена глоба.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от
писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, както и от гласните
доказателствени средства.
Съдът се довери на заявеното от актосъставителя С.З., която е извършила лично
провирката и е констатирала извършваната търговска дейност от страна на Д. Д. К.. От
показанията се установява мястото на извършване на проверката, стоките, с които е
търгувала и мястото, на което са били поставени, както и непредставянето на разрешително
за ползване на мястото, издадено от кмета на район "Оборище". Съдът отчете показанията
на свидетеля като последователни, подробни и обективни, поради което ги кредитира
изцяло.
Съдът кредитира останалите, приети по делото писмени доказателства, като съобрази,
че са съставени за цели извън процеса и допринасят за изясняване на релевантната
фактология по казуса.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
2
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи. От приложените към материалите на делото Заповед № СО - РД-
09-567/20.06.2013 г. на кмета на СО и длъжностна характеристика се установява
компетентността на актосъставителя в качеството на служител на Столичен инспекторат -
старши инспектор да съставя АУАН за нарушения на НРУИТДСО. Правомощията на
заместник-кмета на СО да издава НП въз основа на така съставените АУАН се установява от
приложените към материалите на делото Заповед СО-РД-09-567/20.06.2013 г., допълнена със
Заповед СО-РД-09-2540/12.12.2014 г.
АНО при издаване на НП е спазил изискванията на нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Съдът намира, че
вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава като при
описанието на нарушението в АУАН и в НП са посочени всички елементи от състава на
нарушението. В конкретния случай като нарушена в АУАН и НП е посочена нормата на чл.
23 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на
Столична община /НРУИТДТСО/, съгласно която: "Търговия на открито се извършва въз
основа на разрешение за ползване на място (по образец), издадено от кмета на района, на
територията на който ще се извършва дейността". Съгласно нормата на с чл. 36, ал.1 от
Наредбаата изрично се посочва, че "...на виновните лица се налага глоба, а на едноличните
търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от 300 до 2 000 лв.".
Административно наказателната отговорност е лична и поради това в настоящия
случай съдът счита, че е доказано авторството на жалбоподателя, че е извършител на
административното нарушение, описано в АУАН и в НП. От събраните доказателства по
делото се установи по безспорен начин, че на процесната дата жалбоподателят е извършвал
търговия, като е предлагал за продажба върху съоръжения тип количка посочените в акта и
в НП стоки- царевица и минерална вода. Търговската дейност е извършвана на открито-на
алея в парка, както и че жалбоподателят не е представил при поискване от контролните
органи разрешение за ползване на мястото, издадено от кмета на район "Триадица". С
описаното деяние е осъществен и съставът на административно нарушение като правилно е
ангажирана адм.-наказателната отгороност на ж-ля Диемитър К.. Възраженията на
жалбоподателя, изложени в съставения АУАН , че е работник във фирма, която не е
посочил, съдът не приема за основателно и изключващо административно-наказателната му
отговорност.
Представените по делото Справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.
62, ал. 5 от КТ с посочен работодале, не установява правомерност на извършваните
продажби. Дори и да се приеме, че жалбоподателят е работил в посочената фирма, не може
3
да установи, че е извършвал продажба на стоките и дейност от името и за сметка на
дружеството. Наред с това законовата диспозиция изисква за търговска дейност на открито в
парка лицето да се е снабдило с надлежното разрешително за ползване на мястото, в/у което
се извършва търговия.
Налице е и субективна съставомерност на нарушението. Същото е извършено от ж-ля
митър К.ова умишлено, при пряк умисъл. Същият е съзнавал, че извършва търговия със
стоки на открито - на терен, представляващ общинска собственост и при проверката от
контролните органи не е разполагал с издадено разрешително за ползване на мястото.
Относно наведенитие доводи от жалбоподателя за определяне на настоящия случай
като маловажен такъв, съдът не намери основания за прилагането чл. 28 от ЗАНН. Според
разпоредбата на "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление
(нарушение в процесния казус) с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление (нарушение) от
съответния вид. В съответствие с изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът обсъди, но не намери основания за прилагането
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като в тази връзка отчете, че извършеното разкрива
типичната степен на обществена опасност, взета предвид от законодателя при определяне
състава на нарушението.
За нарушението, извършено от жалбоподателя, разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от
Наредбата предвижда административно наказание "глоба" от 300 до 2000 лева, като АНО е
наложил такава в минимален размер от 300 лева, поради което съдът не следва да обсъжда
въпроса за ревизиране размера на наложното наказание.
С оглед гореизложеното и като прие, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, извършеното нарушение е
безспорно доказано, а наложената на жалбоподателката глоба е в минимален размер съдът
намери, че обжалваното НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства страните
по ал. 1 имат право на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на производство за
въззиваемата страна възниква основание за изплащане на направените разноски за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 144 от
АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ вр.
чл. чл. 63 от ЗАНН в полза на ИТ следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт
в размер на 120 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № СО-Т-И-21-04-
4
150/12.07.2021 г., издадено от Зам.кмет на Столична община, с което на Д. Д. К. на
основание чл. 36, ал. 1 и чл. 35, ал.3 от Наредбата за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столична община, както и в изпълнение на Заповед
СО-РД-09-567/20.06.2013г., допълнена със Заповед СО-РД-09-2540/12.12.2014 г. на Кмета на
Столична община и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, е наложено адм. наказание- "Глоба" в размер на
300 (триста) лева, за нарушение по чл. 23 от Наредбата за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столична община.

ОСЪЖДА Д. Д. К.,ЕГН-********** да заплати на Столична община сумата от 120 лева
за дължимо възнаграждение за юрисконсулт.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.София в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5