№ 1225
гр. Пловдив , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20215330203788 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №
3914252, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Н. КР. Г., ЕГН:
********** на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, в депозираната до съда жалба и допълнителни мотиви
към нея, излага съображения, с които моли съда да отмени електронния фиш
като незаконосъобразен. В съдебно заседание не се явява лично, а се
представлява от адв. К., който поддържа жалбата и прави същото искане, като
моли и за присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна – ОД на МВР – Пловдив, редовно уведомена, не
изпраща представител, но по делото е постъпило писмено становище, в което
са изложени съображения за правилност и законосъобразност на
наказателното постановление и се моли същото да бъде потвърдено, като се
претендират и разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
1
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, предвид което е
допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателят е издаден Електронен фиш за нарушение, извършено на
26.08.2020 г. в 21:30 часа в гр.Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ срещу номер
47, посока път II-86, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство за контрол на скоростта TFR1-M № 546, за превишаване на
разрешената скорост с 29 км/ч при управление на МПС „Мерцедес Ц 220”
рег. № *****. Автомобилът се движел с установена стойност на скоростта 79
км/ч, при разрешена скорост от 50 км/ч, след приспаднат толеранс от минус 3
км/ч от измерената стойност, в резултат на което превишил разрешената
скорост с 29 км/ч.
Констатациите били определени като нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП,
въз основа на което бил издаден и обжалваният електронен фиш, с който на
основание чл. 189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на Н. КР. Г., вписан
като собственик, на когото е регистрирано заснетото МПС, е наложено
административно наказание – глоба в размер на 100 лева. Жалбоподателят не
е посочил лице, което да е било водач на това МПС по време на нарушението,
а се е възползвал от правото си да обжалва така издадения против него фиш.
Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена
въз основа на събраните по делото писмени доказателства - Електронен фиш,
снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол "TFR-1M“,
Протокол за използване на АТСС, снимка на АТСС, които Съдът кредитира
като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на
обективната действителност.
Настоящият съдебен състав намира, че процесният Електронен фиш следва
да бъде потвърден като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН, поради
следните съображения:
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът счита, че е
налице осъществен състав на административно нарушение по смисъла на
чл.21, ал.1 от ЗДвП от страна на водача на лек автомобил „Мерцедес Ц 220”
рег. № *****, тъй като на посочената в ЕФ дата и час същият се е движил със
скорост от 79 км/ч при разрешена в населено място скорост от 50 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, при избиране скоростта на
2
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
определените стойности на скоростта в км/ч, които за пътно превозно
средство от категория В за населеното място е 50 км/ч., извън населено място
– 90 км/ч., а по автомагистрала – 140 км/ч.
Безспoрно установени по делото, видно от приложения снимков материал,
са и датата и часът на нарушението, измерената и превишена скорост,
действащото ограничение, заснетият участък от пътя, където е било
извършено нарушението, географските координати, както и посоката на
движение на автомобила и неговите идентификационни данни. В тази връзка
следва да се посочи, че правилно е приложен и законово установения
толеранс от 3 км/ч, в резултат на което от посочената във фотоснимката
измерена скорост на движение на процесния лек автомобил от 82 км/ч са
извадени 3 км/ч и така установената стойност на скоростта, указана в ЕФ е 79
км/ч, явяваща се в полза на нарушителя.
В случая законосъобразно административнонаказващият орган е ангажирал
отговорността на жалбоподателя, вписан като собственик, на когото е
регистрирано МПС, видно и от справка за първоначална регистрация и
предвид липсата на декларация по смисъла на чл.189, ал.5 от ЗДвП.
При служебна проверка на електронния фиш Съдът не констатира да са
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, които да
са нарушили правото на защита на нарушителя. Електронният фиш съдържа
всички законоустановени реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП и не страда от
пороците, твърдени в жалбата. Посочени са данните за териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство /предвид липсата
на подадена декларация по смисъла на чл.189 ал.5 от ЗДвП и приложената по
преписката справка за регистрация на МПС/, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. В тази връзка необосновано е оплакването на
жалбоподателя за липса на задължителни атрибути доколкото
законовоопределените са налице, а липсата на допълнителна информация по
никакъв начин не се е отразило на правото му на защита и възможността му
да го реализира в пълен обем и не е довело до ограничава възможността му да
3
узнае какво точно нарушение му е вменено във вина, кои факти и
обстоятелства са приети от наказващия орган за правнозначими и
респективно, които следва да опровергава, както и кои са нарушените
правила за поведение.
Нарушението е установено и заснето от мобилно автоматизирано
техническо устройство, тип TFR1-M, използването на което е допустимо
съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Посочената мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е одобрен тип
средство за измерване и е вписана в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване под № 4835, съгласно приложеното по
преписката Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 от 24.02.2010 г., валидно до 24.02.2020 г. Това обстоятелство обаче
не се отразява на годността на измерения резултат от процесното АТСС, тъй
като съгласно изричния текст на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/,
когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат
от одобрен тип. Действието на тази презумпция се разпростира и върху
употребата на мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 546, тъй
като тя е била в употреба към 26.08.2020 г. и е отговаряла на одобрения тип.
Затова и то съответства на одобрения тип. Същевременно периодичността на
последващите проверки на скоростомерите е една година съгласно т. 31 от
Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, а използването му
е именно в този срок. По тези съображения съдът приема, че нарушението е
установено с одобрен тип средство за измерване. Мобилната система за
видеоконтрол е преминала последваща проверка на 13.03.2020г. със
заключението, че съответства на одобрения тип, за което е съставен Протокол
№ 4-32-20/13.03.2020г.
По делото е представен и Протокол за използване на АТСС, съставен в
изпълнение на разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение, която задължава
органа за контрол на правилата за движение по пътищата да попълва
протокол съгласно приложение на Наредбата при всяко използване на
4
мобилно АТСС, каквото е настоящото техническо средство. В случая
протоколът съдържа нормативно изискуемите реквизити и е доказателство
относно мястото и датата за контрол, посоката на движение на
контролираните МПС, ограничението на скоростта, номер на служебния
автомобил и др. обстоятелства, необходими да бъде извършена преценка за
законосъобразността на издадения електронен фиш.
По отношение на възражението за липса на данни за изготвена снимка на
мястото, на което е бил разположен уредът, така както изисква ал.3 от чл.10
на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., настоящият съдебен състав го
намира за неоснователно, тъй като снимка на АТСС е налице, а отделно от
това всички факти по извършване и установяване на нарушението са
обективирани в писмени доказателства, които не са оспорени.
С изменението на ЗДвП в сила от 05.07.2017 г. отпадна изискването на чл.
165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, а именно контролните органи да обозначават чрез
поставяне на пътни знаци и да оповестяват в средствата за масово
осведомяване или на интернет-страницата на МВР участъка от пътя, на който
се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез АТСС.
Съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. В цитираната наредба чл. 5, ал. 1
определя, че всяко автоматизирано техническо средство и система за контрол
на правилата за движение и изготвените статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, притежават
уникален идентификационен номер. Такова статично изображение е
изготвено и приложено от органа и това е така нар. "клип". Видно от
приложеното веществено доказателство, то удостоверява час на заснемане на
движение на лекия автомобил с рег. номер по арг. на цитираната норма от
ЗДвП, същото следва да се приема за веществено доказателство, относно
релевантните за конкретното нарушение факти от обективната
действителност. Това включва и мястото на извършване /заснемане/ на
нарушението. В тази насока съдът счита, че следва да подчертае, че в случая
ясно се вижда на приложения снимков материал рег. номер на лекия
автомобил.
5
В протокола за използване на АТСС са отбелязани номерата на първо и
последно статично изображение, а към приложената по делото снимка на
статично изображение си пише точно и ясно нейния номер – 19618, от което е
видно, че заснетото статично изображение попада сред номерата заснети на
26.08.2020г. за времето от 20:30 часа до 02:00 часа на 27.08.2020г., а именно
№19606 до № 19623.
Съдът констатира, че в протокола за използване на АТСС липсва дата, на
която са били свалени 18 бр. статични изображения като макар това да е
нарушение то по никакъв начин не се е отразило на правото на защита на
санкционираното лице, доколкото посочените в протокола начало и край на
работа, отразени в часове и минути, обхващат и часа на извършване на
разглежданото нарушение, като деянието, неговият извършител и вина са
безспорно доказани, а и датата се потвърждава от други реквизити на същия
протокол, а именно в друго поле от протокола е вписано изрично, че
проверката е била извършена на 27.08.2020г. Трайна е касационната практика
на Административен съд-Пловдив, според която Протоколът по чл. 10 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. може да изпълни удостоверителните си
функции, дори и без в него да са посочени дадени реквизити, стига надлежно
да са попълнени други съществени такива - Решение № 2322 от 15.11.2019 г.
по к. адм. н. д. № 2774 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 2166 от 30.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2108 / 2019 г. на
XX състав на Административен съд – Пловдив и Решение № 1036/19.06.2020
по к. адм. н. д. № 1090/2020г. на XXIII състав на Административен съд –
Пловдив. В тази насока и няма съмнение за настоящия състав, че
видеоконтролът е осъществен обективно и обжалваният електронен фиш е
издаден законосъобразно.
Неоснователно се явява и изложеното от страна на жалбоподателя, че
електронният фиш е незаконосъобразен, защото не било ясно къде е
извършено нарушението. На първо място безспорно ясно е, че нарушението е
извършено в гр. Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ срещу номер 47, посока път
II-86. Няма спор, че в населено място разрешената максимална скорост е 50
км/ч. Няма въведено ограничение на скоростта за движение под 50 км/ч., в
която хипотеза би имало значение точното местоположение на извършеното
нарушение. В настоящия случай точните координати на разположението на
уреда за контрол на скоростта са отразени върху снимковия материал, като
6
автоматично върху него се изписват освен точните координати и локацията
по адрес, като тези които са представени от жалбоподателят не съответстват
като цифрово изображение на тези, посочени в електронния фиш. Спорът
воден от страна на жалбоподателя, че точният адрес на бул. „Кукленско
шосе“, на който е било извършено нарушението е бил неопределен е
абсолютно неоснователен, тъй като в самия ел. фиш си пише, че то е било
извършено срещу номер 47, посока път II-86, което се потвърждава и от
протокола за използване на АТСС, като това дали е превишил разрешената
скорост срещу един или друг номер на конкретния контролиран участък от
булеварда в крайна сметка е без значение, защото той пак е бил в нарушение,
а и това не се е отразило по никакъв начин върху възможността му да разбере
в какво го обвиняват и да се защити. В електронния фиш не само е отразено
срещу кой номер на „Кукленско шосе“ е било извършено нарушените, но и е
посочено, че е в посока път II-86 като това допълнение дава още по-голяма
яснота на нарушителя къде точно е извършил нарушението, а освен всичко
това е приложена и снимка на разположението на техническото средство,
която в още по-голяма степен дава представа къде е било извършено
превишаването на разрешената скорост. В крайна сметка мястото на
нарушението според настоящия състав е конкретизирано в достатъчна степен
и не нарушава правото на защита на жалбоподателя по никакъв начин.
Същественото е, както се каза, че е било в чертите на града и че скоростта на
автомобила е била несъобразена, щом като същата е била измерена с
автоматизирано техническо средство, което е било годно за употреба.
Само за пълнота относно другото възражение, че не ставало ясно дали
пътният участък е бил ограничен или не с пътен знак, то от квалификацията
посочена в ел.фиш е видно, че такъв не е имало, тъй като е посочена като
нарушена само нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, а не на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от
ЗДвП, като и в протоколът за използване на АТСС се вижда, че на конкретния
участък не е действал пътен знак, а също така както във фиша, така и в
протокола е записано пределно ясно, че нарушението е в населено място, тъй
като е посочено, че е извършено в гр. Пловдив.
Наложеното на жалбоподателя наказание съответства на предвиденото в
чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, където административното наказание „глоба“ е
определено в абсолютно установен размер от 100 лв., което препятства
възможността за ревизирането му.
7
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на
обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Поради горните съображения, обжалваният Електронен фиш се явява
законосъобразен, обоснован и издаден в съответствие с материалния и
процесуалния закон и следва да бъде потвърден от решаващия съд.
Предвид изхода от спора, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, представляващи
адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде
уважено.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото
производство за процесуално представителство от юрисконсулт. Същото
следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба
за правната помощ в размер между 80 лева и 120 лева. С оглед фактическата и
правна сложност на делото, съдът намира, че юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено в размер на 80 лева.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №
3914252, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Н. КР. Г., ЕГН:
********** на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Н. КР. Г., ЕГН: ********** да заплати на ОД на МВР-Пловдив
сумата в размер на 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в
настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му
на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
8
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9