Р Е Ш Е Н И Е
№63
гр.Силистра, 28.09.2009 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в
публично заседание на девети септември през две хиляди и девета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита
Славова
ЧЛЕНОВЕ: Светослав Славов
Валери
Раданов
при
секретаря Индира Занова и с
участието на прокурор при ОП гр.Силистра Свилен Тодоров, като разгледа
докладваното от съдия Маргарита Славова КАНД
№75 по описа за 2009 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
С
Решение №350/12.06.09г. по АНД №336/2009г. Силистренският районен съд е потвърдил
Наказателно постановление №162/05.02.09г. на Началника на РУ на МВР гр.Силистра,
с което на ***, на основание чл.315 ал.І т.1 от Кодекса за застраховането КЗ/,
е било наложено наказание за административно нарушение, съставомерно
по чл.259 ал.І т.1 от КЗ, по вид “глоба” в размер на 400 лева.
Производството е образувано по касационна жалба на *** с искане да
бъде отменено обжалваното решение на СРС, както и потвърденото НП №162/05.02.09г.
на Началника на РУ на МВР гр.Силистра. Касаторът е
развил оплаквания за незаконосъобразност на първоначално оспореното наказателно
постановление, което не може да бъде предмет на касационен съдебен контрол. Ето
защо, настоящият състав дължи произнасяне в границите на задължителната
проверка по силата на чл.218 ал.ІІ от АПК.
Ответникът
по касация Районното управление на МВР
гр.Силистра,чрез началника му ****, не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура счита, че решението на СРС е законосъобразно, а
касационната жалба - неоснователна. Дава заключение за оставяне в сила на
обжалвания съдебен акт, потвърждаващ първоначално оспореното НП.
Производството
е по реда на Глава ХІІ /чл.208 и следващите/ от АПК във връзка с чл.63 ал.І ЗАНН.
Силистренският административен съд,
след обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните,
прие за установено следното:
Касационни основания по
смисъла на чл.348 ал.І НПК, приложим по силата на препращането от чл.63 ал.І ЗАНН, жалбоподателят не е заявил пред настоящата съдебна инстанция. Преповторил
е оплакванията, които е поддържал пред СРС, за незадължителност на
застраховката „Гражданска отговорност” по отношение на водач,който не управлява
собствения си лек автомобил.Навежда довод, че към момента на проверката от
длъжностните лица на службите за контрол по ЗДвП /арг.
от чл.320 ал.І КЗ/ бил премествал автомобила си в района на паркинга пред жилищния
блок, в който живее,поради което и счита,че няма правна норма, вменяваща му
задължение да сключва процесната застраховка, щом не
участва в движението по пътищата.В обобщение,следва да се приеме,че
оплакванията са за неправилно приложение на материалния закон от СРС,върху
чиито акт е допустима проверката за законосъобразност от касационната съдебна
инстанция.
Административно-наказателният спор пред първата
съдебна инстанция е бил съсредоточен върху приложението на действащите правни
норми, като спор по фактите не е имало. При обективно възприетата фактическа
обстановка по делото, съдът е изградил правилни изводи за съставомерност
на деянието по чл.315 ал.І т.1 ЗК, която норма съдържа както диспозиция, така и
санкция за неизпълнение на предписаното поведение. Приложимият законов текст е
обвързан с повелителната норма на чл.249 т.1 от КТ, според който „Задължителни
застраховки са: 1.„Гражданска отговорност” на автомобилистите…”Конкретно разпореденото поведение на автомобилистите в областта на
обществените отношения, регулирани с Кодекса за застраховането, релевантни към
предмета на повдигнатия административно-наказателен спор, се съдържа в чл.259
ал.І т.1 от КЗ, който предписва, че договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: 1. притежава
МПС, което е регистрирано на територията на РБ и не е било спряно от
движение;…” Това е правната норма /неизвестният за касатора
„закон”/, която еднозначно и императивно задължава всички правни субекти
притежаващи МПС, което не е било спряно от движение, като последното става с
нарочна процедура от компетентните органи за контрол по Закона за движение по
пътищата, да сключват договор за задължителната застраховка „Гражданска
отговорност”. Без значение е дали реално ги ползват, респ. управляват по
пътищата на републиканската пътна мрежа или не. Ето защо, упорито развиваните и
поддържани възражения от касационния жалбоподател, че щом не управлява лекия си
автомобил, то не дължи въпросната застраховка, не издържат критиката на
действащото законодателство и правилно са били отклонени от СРС като
неоснователни. Отделен аргумент в подкрепа на същия извод е правилото, че
незнанието на закона не може да освободи никого от разпоредените
му с последния задължения.
Поначало текстовете на Кодекса за застраховането
касаят несключването на застраховка „Гражданска отговорност”, а не неносенето и
непредставянето на документ за сключена такава. Двете деяния са различни и
съответно водят до изводи за различни нарушения, като непредставянето на
валидна застраховка е съставомерно по чл.100 т.3 ЗДвП, а несключването на договор за застраховката – по чл.259 ал.І т.1 КЗ,
което се санкционира по чл.315 ал.І т.1 от с.к. Макар и непрецизно описано
нарушението в АУАН №162/19.01.09г. като фактически състав, то от посоченото
обстоятелство, че се представя договор за застраховка „Гражданска отговорност”
с изтекъл срок, води до заключение, че такава валидно сключена за 2009 година
жалбоподателят няма – обстоятелство, което не се оспорва от него самия. Ето
защо, правилно в хипотезата на чл.53 ал.ІІ ЗАНН, ответният по касация АНО е
издал обжалваното пред СРС наказателно постановление, в което е налице пълен синхрон
между фактически описаното нарушение и субсумирането
на фактите под приложимата правна норма – тази на чл.315 ал.І т.1 КЗ. Междувпрочем и в АУАН правилно е посочена нарушената правна
норма – тази на чл.259 ал.І т.1 КЗ, а не по ЗДвП. Обсъдени горните
обстоятелства водят до извод, че в случая не е допуснато противоречие между
констатираното и санкционираното административно нарушение, с което не е било
смутено упражняването на правото на защита от жалбоподателя в хода на административнонаказателното производство. Още повече, че
касационен довод в горния смисъл не е заявен, а служебната проверка по реда на
чл.218 ал.ІІ АПК е ограничена до правилното приложение на материалния закон,
допустимостта и валидността на обжалвания съдебен акт.
Настоящата касационна инстанция споделя изцяло съображенията
на първоинстанционния съд за липса на основания за отмяна на атакуваното пред
него Наказателно постановление №162/05.02.2009г. на началника на РУ на МВР
гр.Силистра, което е обосновало и правилния краен потвърждаващ го извод. Ето
защо, касационната жалба на *** като неоснователна, следва да бъде оставена без
последици, а обжалваното решение на СРС, като съответно на закона и фактите по
делото, подлежи на потвърждаване.Воден от тези съображения и на основание
чл.221 ал.ІІ пр.”първо” от АПК, Административният съд гр.Силистра
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №350/12.06.2009г.
постановено по АНД №336/ 2009г. на Силистренския районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.