№ 121
гр. гр.Велинград, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милуш Р. Цветанов
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело №
20235210100164 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 7 и сл. oт Закона за защита oт домашното насилие
/ЗЗДН/.
Твърденията на молителката са, че е подложена на домашно психическо и
емоционално насилие от страна на ответника, който й е бивш съпруг. Описва как след
развода им в края на месец ноември 2021г. ответникът я обижда и заплашва на публични
места, причаква я след работа и я следва до дома й със закани и ругатни. Посочва конкретно
следния случай на домашно насилие:
На 29.01.2023г. около 18,30 часа ответникът отишъл на работното й място в магазин
за хранителни стоки в с. Дорково и като изчакал клиентите да излязат я обиждал наричайки
я „курва“ и „проститутка“ и я псувал, а след като тя го избутала навън, той я причакал след
работното й време в близост до магазина и размахвайки в ръка дърво я заплашил, че ще й
счупи краката и отново я наричал „курва“ и „проститутка“.
Изложеното се определя от молителката като актове на домашно насилие и в тази
връзка иска по отношение на нея да бъде издадена съответна заповед за защита.
За установяване на извършените актове на домашно насилие към молбата е
приложена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
В съдебно заседание молителката поддържа молбата си. Ответникът оспорва молбата,
твърдейки че в сочените от молителката ден и час на твърдяното домашно насилие се е
намирал на друго място в селото – с приятели.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
за установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно, а и от приетото като писмено доказателство Решение №
107/29.11.2021г. се установява, че страните са бивши съпрузи, развели се по взаимно
съгласие на 29.11.2021г.
С приложената декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН се потвърждава описаната и в молбата
1
конкретна фактическа обстановка, а именно – че на 29.01.2023г. около 18,30 часа ответникът
отишъл на работното място на молителката в магазин за хранителни стоки в с. Дорково и
като изчакал клиентите да излязат я обиждал наричайки я „курва“ и „проститутка“ и я
псувал, а след като тя го избутала навън, той я причакал след работното и време в близост до
магазина и размахвайки в ръка дърво я заплашил, че ще й счупи краката и отново я наричал
„курва“ и „проститутка“.
По делото са събрани и гласни доказателства - чрез разпитите на свидетелите Стойко
Х., П. Х., Г. К. и А. Ч. относно процесните актове на насилие.
Показанията на свидетелите Г. К. и А. Ч., макар и да не съдържат незначителни
детайли от описаните от молителката обстоятелства - изцяло съответстват на изложеното в
молбата и декларираното от нея. Свидетелят Ч. потвърждава, че е станал пряк очевидец на
конфронтация между страните, състояла се в магазина, където работи молителката, при
което ясно е чул ответникът да я псува и обижда, че е лека жена. Посочените обстоятелства
косвено се потвърждават и от изложеното от свидетеля-полицейски служител К., който
също сочи, че в професионално качество е провеждал беседи с ответника в началото на
годината – по повод оплаквания от молителката, че е била обиждана и притеснявана от него.
Конкретните двама свидетели са само познати със страните и в този смисъл – са
безпристрастни за спора им лица, с оглед което настоящият състав кредитира изложеното от
тях като обективно и вярно.
От друга страна – свидетелите И. Х., П. Х. сами посочват, че са приятели с ответника
отдавна, и в този смисъл колебливите им показания, че „доколкото си спомнят“ са били на
друго място заедно с него към момента на твърдяното от молителката домашно насилие –
съдът преценява, на основание чл. 172 ГПК, като неубедителни и неправдоподобни -
провокирани от другарска солидарност.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Подадената молба за постановяване на мерки за защита по ЗЗДН е процесуално
допустима, доколкото компетентният съд е сезиран в предвидения oт закона едномесечен
срок от извършване на актове на домашно насилие, като страните притежават надлежна
активна и пасивна процесуална легитимация, тъй като попадат в кръга на очертаните в чл. 3
(т.1) от ЗЗДН лица. Разгледана по същество, тя се явява основателна поради следните
съображения:
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства по
несъмнен начин се установява, че в края на месец януари 2023г. ответникът е извършил
описаните в молбата актове на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, под формата на
физическа, психическа и емоционална агресия, изразяваща се в отправяне на посочените в
декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН обиди и заплахи спрямо молителката.
Касае се за поведение, което не само е в разрез с общоприетото в обществото
нормално човешко общуване и морални правила, но несъмнено се отразява негативно върху
психическото и физическо здраве на молителката и накърнява нейните права и законни
интереси. Ето защо следва да й бъде оказана исканата съдебна защита.
При преценката си съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН,
дори само декларацията по чл. 9, ал. 3 от същия закон е достатъчна за издаване на заповед за
защита. В конкретно приетата по делото такава декларация не само са конкретизирани в
необходимата степен актовете на насилие - по време, място, конкретни действия, както и
техния извършител, а и те се потвърждават от показанията на свидетелите К. и Ч..
Изложеното дава основание на съда да приеме молбата за защита за изцяло доказана и
основателна.
Преценката на съдебния състав е, че адекватни на извършеното от ответника мерки
2
се явяват предвидените в чл. 5, ал. 1, т. 1, и т. 3 от ЗЗДН - а именно: задължаване на
извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие; и забрана да приближава
пострадалото лице, жилището и местоработата му.
Първата мярка за защита се налага принципно – с нея се цели прекратяване занапред
на извършването на домашно насилие от страна на ответника, като се разчита основно на
адекватната му субективна представа за отговорно поведение под страх от наказание.
Налагането на втората мярка е необходимо, предвид установените по делото данни за
агресивно и застрашително поведение, изразяващо се в закани и действия на физическа
саморазправа. При съобразяване на установените отношения между страните, вида и
характера на проявяваното домашно насилие, както и оплакванията в молбата не за
инцидентно, а за редовното му осъществяване - мярката по чл. 5, ал.1, т.3 от ЗЗДН следва да
бъдет взета за срок от 6/шест/ месеца, считано от датата на постановяване на решението.
Според съда така определеният умерен, но достатъчен размер на този срок (1/3 от
максимално допустимия) в най-ефективна степен ще способства освен за трайно
преустановяване и предотвратяване на осъществяваното домашно насилие, и за успокояване
на отношенията между страните, с перспектива за осмислянето им от страна на ответника и
подобряването им. С оглед мащабите на населеното място настоящият състав счита, че
разстояние от 20 метра, по-близко от което да не може ответникът да доближава
молителката е подходящо за целите на заповедта.
Относно исканото с молбата налагане на забрана ответника да доближава и местата
за социални контакти и отдих на пострадалото лице – в конкретния случай, предвид
неопределеността и липсата на конкретика за съответните места – тези аспекти на мярката
биха били бланкетни и няма да гарантират интересите на молителката. В тази връзка - не е
необходимо да се постановява отделен отхвърлителен диспозитив, тъй като по аргумент от
чл. 16, ал. 1 ЗЗДН съдът не е обвързан от исканията на страните, а следва да наложи по своя
преценка една или повече защитни мерки.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита на извършителя на
домашното насилие се налага и глоба в размер от 200,00 до 1 000,00 лева. Изхождайки от
посочените по-горе обстоятелства, съдът счита, че тя трябва да бъде в размер от 200,00 лева,
явяващ се достатъчен да изпълни санкционната си функция, както и за постигане на
предупредително-превантивен ефект спрямо ответника.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН ответникът следва да заплати претендираните от
страна на молителката разноски. Размерът, видът и реалното извършване на тези разноски
се установява от приложения договор за правна защита и съдействие - адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв., платени в брой на адвоката.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН ответната страна следва да заплати и дължимата
държавна такса по настоящото производство, а именно сума в размер на 25,00 лева по
сметка на РС - Велинград, както и сумата от 5,00 лева за държавна такса - в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
НАЛАГА по отношение на М. И. С. с ЕГН **********, с адрес: с.Дорково, ул. „Цар
Симеон“ № 3, следните мерки за защита от домашно насилие, извършено спрямо нея от Л.
С. С. с ЕГН ********** и адрес: с. Дорково, ул. „Деспот Слав“ № 47:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, Л. С. С. с ЕГН ********** да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М. И. С. с ЕГН **********.
3
ЗАБРАНЯВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, на Л. С. С. с ЕГН ********** и
адрес: с. Дорково, ул. „Деспот Слав“ № 47, да приближава М. И. С. с ЕГН **********,
жилището, което тя обитава на адрес: с.Дорково, ул. „Цар Симеон“ № 3, както и
местоработата й – магазин за хранителни стоки в с. Дорково, на ул. „Цепина“ №89, на
разстояние по-малко от 20 /двадесет/ метра, за срок от 6/шест/ месеца считано от 05.04.2023
г., като тази мярка за защита не се прилага, когато страните се явяват в държавни или
общински учреждения.
НАЛАГА, на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, на Л. С. С. с ЕГН **********, глоба в
размер на 200,00 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 11, ал.2 от ЗЗДН, Л. С. С. с ЕГН **********, да заплати
на М. И. С. с ЕГН **********, сумата от 400 лв., представляваща направени разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 11, ал.2 от Л. С. С. с ЕГН **********, да заплати по
сметка на РС - Велинград сумата от 25,00 лв., представляваща дължима държавна такса по
делото, както и сумата от 5,00 лв. за държавна такса - в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист за нейното събиране.
Да се издаде заповед за защита на М. И. С. с ЕГН ********** и адрес: с.Дорково, ул.
„Цар Симеон“ № 3.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пазарджик в 7-дневен срок
от връчването му на страните, като обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Препис от решението и заповедта да се връчат на страните и на РУ на МВР–
Велинград.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
4