№ 548
гр. Пазарджик, 08.03.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Лора Анг. Герова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20235220102336 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД – редовно
призовани, не изпращат процесуален представител.
Ответникът Б. Я. Т. – редовно призована, не се явява лично в съдебна
зала. За нея се явява адвокат К.Н назначена от съда за особен представител.
Вещото лице Б. Д. – редовно призована, явява се в съдебната зала.
АДВ.К.Н.: Уважаеми господин Председател, няма процесуална пречка.
Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :
На основание чл.143, ал.1 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора.
Съдът докладва на страните постъпила молба с вх. №5746 от
05.03.2024г. от ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД
чрез процесуалният им представител юрк. Е.И. с която моли съдът да
разгледа делото в нейно отсъствие, поради служебна ангажираност. Моли
съдът да даде ход на делото в случай, че не са налице процесуални пречки за
това. Съгласно изложеното в молбата юрк. Илиева заявява, че е подържа
подадената искова молба и на основание чл.127 ал.2 от ГПК моли да се
приемат представените писмени доказателства. Запозната е с проекто-
доклада по делото и няма възражение по него. Запозната е с постъпилото
заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице
Д., като моли същото да бъде прието по делото. Няма въпроси към вещото
лице. Изложено е становище във връзка с отговора на исковата молба и
разпределение на доказателствената тежест. Изложено е становище и в случай
че съдът, приеме делото за изяснено от фактическа и правна страна и даде ход
1
на делото по същество. Счита се, че съда следва да се произнесе с решение с
което да уважи изцяло исковите претенции на ищцовото дружество.
АДВ. К.Н.: Оспорвам исковата молба, поддържам подадения писмен
отговор и становището обективирано в него, както и направените
доказателствени искания.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ.3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА
СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
Особеният представител няма права за постигане на спогодба. Не се
явява и процесуален представител на ищеца.
Спогодба не бе постигната.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Подаденият иск е с правно основание чл.422 във връзка с чл. 415 от
ГПК във връзка с чл.240 от ЗЗД и цена на иска от 2423.49лв.
Подадена е искова молба с която твърди, че ищцовото дружество е
подало Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение. Същата е връчена на Б. Я. Т. при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. в резултат на което и съгласно чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД
възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на
дружеството срещу нея. Обстоятелството, въз основа на което е издадена
заповед за изпълнение, е подписан Договор за паричен заем № 3833639 от 22
май 2020 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД като Заемодател и Б. Я. Т.
като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. С подписването на договора за паричен заем
заемателят удостоверява, че е получил стандартен европейски формуляр,
посочващ индивидуалните условия по паричния заем. Твърди се, че е
сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения от
30.01.2017г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 02
юни 2022 г. г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД ЕИК ********* и
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД ЕИК ********* по
силата, на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД (правоприемник на което е „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК: *********, считано от
25.11.2022 г.), изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Към исковата молба е приложено препис извлечение от Приложение № 1 към
договора за цесия, в което фигурират само данните на ответника, доколкото
личните данни на останалите длъжници са защитени съгласно Закона за
защита на личните данни и доколкото книжата по делото не се предоставят
единствено на съда, "Изи Асет Мениджмънт“ АД е упълномощило „Агенция
за контрол на просрочени задължения" АД, в качеството си на цесионер по
договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от името на цедента и за своя
сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
Към исковата искова молба е приложено и се моли съда да приеме
Уведомление за извършена цесия от името на „Изи Асет Мениджмънт“ АД
чрез „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, което моля да
връчите на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея.
2
Позоваваме се на постановените от ВКС, на основание чл. 290 и чл. 291 от
ГПК Решение № 3/16.04.2014 г. по г.д. № 1711/2013г. на I ТО и Решение №
123/24.06.2009г. по г.д. 12/2009г. съгласно които, ако към исковата молба на
цесионера е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършена
цесия, същото уведомление достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99,
ал. 3, пр. 1 от ЗЗД. Прехвърляне на вземането поражда действие за длъжника
на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда
като факт от значение на спорното право. В случай, че ответникът не бъде
намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно
връчено по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК и в настоящото производство
безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от
посочения договор за паричен заем, не е погасено, моля да приемете, че
получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е и
релевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по
реда на чл. 99 ал. 1 от ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го
предпази от двойно плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да
възрази за липсата на уведомяване за извършената цесия само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на
изложеното, фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърляне
на вземането не от значение за основателността на иска, след като по делото
безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е
погасено. В тази насока Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС постановено
по гр.д. № 867/2011г. и Решение № 173/15.04.2004г. на ВКС постановено по
гр.д. № 788/201Зг., ТК.
Твърди се, че съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е
задължил да отпусне на заемополучателя паричен заем в общ размер на 2409
лева, а последният усвоява цялата сума веднага след сключване на процесния
договор, с което заемодателят е изпълнил задължението си. В настоящия
договор страните се съгласяват, че със сключването на същия ще се
рефинансира текущият заем на ответника по Договор за паричен заем №
3765460. Страните са направили изрично изявление за прихващане на
насрещни изискуеми задължения, като в случая процесният договор има сила
на разписка.
След извършеното прихващане задължението на заемателя се погасява
изцяло, а Заемодателят му изплаща остатъка от заемната сума по договора Б.
Я. Т. се е задължила да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на
сключения договор, като заплати сума в размер на 2583.18 лв., ведно с
договорната лихва на 16 месечни погасителни вноски, всяка в размер на
161.45 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва).По
договора за паричен заем Б. Я. Т. е извършвала плащания в общ размер на
537.00 лв. Твърди се, че към настоящия момент дължимата главница е в
размер на 1990.34лв. Сочи се, че за ползването на предоставената заемна сума
по сключения Договор за паричен заем № 3833639 от 22 май 2020 г. между
страните, ответникът дължи договорна лихва в размер, посочен в договора. В
настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 117.49 лв. за
периода от 22 юни 2020 г. - датата на първата вноска до 15 септември 2021 г. -
3
датата на настъпване на падежа на договора. Твърди се, че ответникът е
трябвало да изплати целия заем на 15 септември 2021 г. - последната падежна
дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба,
сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а
ответникът по делото продължава виновно да не изпълнява задълженията си.
поради което същият дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху
непогасената главница, в размер на 315.66 лв. от 16 септември 2021 г. -
датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до
датата на подаване на заявлението – 24.01.2023г. ведно със законната лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Оформен е петитум с който се моли съдът да признае за установено, че
„Агенция за контрол на просрочени задължения” АД (правоприемник на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД) има следните
вземания срещу Б. Я. Т.: 1990.34 лв. главница; 117.49 лв. договорна лихва за
периода от 22.06.2020г. до 15.09.2021г.; лихва за забава /мораторна лихва/
върху непогасената главница, в размер на 315.66 лв. за периода от
16.09.2021г. - датата, следваща датата на последната погасителна вноска на
паричния заем до 24.01.2023 г. - датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на дължимите суми. Моли се съдът да осъди Б. Я. Т. да заплати
направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално
представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00лв.,
от които - 50,00лв. по чл.13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за
завеждане на дело и 300.00лв. по чл. 25 от НЗПП.
В условията на евентуалност, и в случай, че съда счете, че исковете
претенции не са доказани по размер или ответникът възрази досежно размера
им се моли на основание чл.195 от ГПК да бъде допусната съдебно-
икономическа експертиза със следните задачи:
1. Какъв е размерът на усвоения кредит?
2. На коя дата е извършено последното плащане по кредита и от кой
момент длъжникът е изпаднал в забава съгласно договора?
3. Погасени ли са сумите по претендираните вземания с исковата молба
от страна на ответника?
4. Как са отразявани извършваните от лицето плащания, ако има такива,
и при отразяването на същите спазен ли е договореният между страните ред за
погасяване на дължимите суми по договора?
5. На база отговора на предходните въпроси, да бъде изчислен размерът
на всяко от претендираните вземания и общият размер на задължението.
Сочат се доказателства. Направени са доказателствени искания.
Тъй като ответницата не е била намерена на настоящия и постоянния й
адрес на същата е бил назначен особен представител с определение №2690 от
19.10.2023г. е било оказано на ищецът да плати депозит за възнаграждение на
особен представител в размер на 400лв., което е било сторено.
4
С определение №2850 от 08.11.2023г. съдът е назначил за особен
представител на Б. Я. Т. – адвокат К.Н. вписана под номер 1190 в
националния регистър за правна помощ.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения от
съда на ответникът особен представител адвокат К.Н с който счита, че
предявените искове са допустими, но неоснователни. Оспорват се всички
ищцови твърдения, изложени в исковата молба. Сочи се, че доколкото в
исковата молба понастоящем не са изложени всички обстоятелства, на които
се основава искът, не може да се даде пълен и изчерпателен отговор по
заявената искова претенция, същото би могло да бъде сторено едва след
излагането им и представянето на доказателства. Предвид това, е изложено
следното становище: Настоящото производство е инициирано с оглед
постъпила искова молба във връзка с издадена Заповед №239/ 10.02.2023г. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д.№433/2023г. по описа па Пазарджишки районен съд.
Твърди се, че в частта Обстоятелства, от които произтича вземането»,
представляваща т.12 от образеца на заявлението по чл.410 от ГПК липсва
каквато и да е информация относно движението по сметката на
кредитополучателя и данни за погасяването па кредита, за да може да се
установи размера на просроченото задължение по главницата и лихвите. По
отношение па лихвите напълно неясно остава, какъв е размерът па
възнаградителните лихви. Сочи се, че не става ясно кои точно вноски не са
заплатени, изцяло ли не са заплатени или са частично платени или пък са
изцяло платени, но не на палежа, посочен в договора за банков кредит. Не
става ясно коя е датата посочена като дата на настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита. Съгласно т. 18 от ТР №4/18.06.2014г. по г.д.
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването
й. В заявлението не се сочи датата на която ответникът е получил
волеизявлението на кредитора, или която кредиторът счита за дата на
връчването на волеизявлението за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем.Посочените непълноти в съдържанието на представеното
извлечение обуславят извод за нередовност на документа от външна страна,
водеща до невъзможност да се установи налице ли е подлежащо на
изпълнение вземане.
Твърди се, че в исковата молба не с тава ясно в кой момент ответникът
е изпаднал в просрочие - т.е. закъснение на дължими те вноски. Видно от
представените по делото доказателства липсва информация относно
погасителния план (представеният такъв не е подписван от всички страни),
размерът на вноските, които е следвало да се заплащат, както и погасените от
ответницата вноски.
Сочи се, че по отношение на формирането на претенцията, досежно
размера на лихвите е невъзможно да се определи от кой момент се дължат,
ако се дължат, съответните претендирали със Заявлението по чл.410 от ГПК
възнаградителни лихви в размер на 117.49лева и законна лихва за забава в
размер на 315.66 лева. Можем само да се предполага, че заявителят — ищец е
извършил изчисленията си като за дата на изискуемостта/забавата е приел
5
16.09.2021г. Ищецът претендира главница и лихви (по Заповедното
производство), но не представя подписан от всички страни погасителен план,
от който да е видно всяка анюитетна вноска (равни месечни погасителни
вноски, които включват главницата по заема, ведно с надбавка, покриваща
разноските но кредита и добавка, съставляваща печалбата на ищеца, като
макар и равни вноски всеки месец те покриват различно процентно
съотношение на главница, лихва и такси) каква част от главницата следва да
погаси и каква част от лихвата. В тази връзка за нас, а и за съда е невъзможно
да прецени дали размера на исковата претенция е реално дължимото. Твърди
се, че от цитираният, приложен към исковата молба, така наречен
погасителен план, не става ясно колко вноски са били неплатени от
ответника, респективно останали ли са дължими от последния, с оглед
изявлението за прихващане (макар и не изрично с оглед намаляването на
претенцията до размер на главница, можем да обосновем този извод). Това са
обстоятелства, без посочването на които не става ясно в какво конкретно се
изразява твърдяното неизпълнение от страна на ответника и налице ли са
били основания за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, респективно
намаляването на претенцията до размера на главницата. Неясно как ищецът е
поискал със Заявлението си присъждане на договорна лихва за период от
22.06.2020г. до 15.09.2021г. в размер на 117.49 лева. Сочи се, че считам
същото за неоснователно присъдено и недоказана, тъй като липсват каквито и
да било доказателства относно колко вноски, за кои периоди не са плащани.
Отделен е въпросът, досежно началото на претендираният период, тъй като
към този момент вземането не е било предсрочно изискуемо. Още повече не
ни е известен периодът на предсрочна изискуемост, не са изпращани покани
или каквито и да било съобщения за обявяване на кредита за изискуем. Ето
защо, възразявам срещу претендиралата възнаградителна лихва, считам
същата за недължима, по съображенията изтъкнати по- горе. Допълнителен е
въпросът с неяснотата по формирането на т.н. ’’възнаградителна лихва”, при
условие, че в договора е определен процент за подобна лихва. Дори
хипотетично да прием, че същата е част от т.н. „Годишен процент на
разходите”, по настоящият договор за заем но аргумент на §1, т.1 от ДР на
ЗПК, то никъде в процесният договор за заем не е посочен каква част от този
ГПР формира т.н.’’възнаградителна лихва”. Последното представлява грубо
нарушение на разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗПК, както и на чл.11 ал.1,т.9,
т.10 и т.12 от ЗПК. В чл.11 ал.1,т. 12 от ЗПК е посочено, че погасителният
план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването
на тези плащания; планът съдържа разбивка па всяка погасителна вноска,
показваща погасяването па главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. Сочи се,
че в настоящият казус страните са уговорили, че погасителната вноска
съставлява изплащане на главницата, ведно с надбавка, покриваща разноските
на кредитора по подготовката и обслужване то на заема, както и определена
добавка, съставляваща печалба на кредитора, но никъде в договора за заем не
е посочено съотношението на съставните части на месечната вноска - каква
част от нея представлява главница, каква част е надбавка, покриваща
разноските на кредитора по подготовката и обслужването на заема и каква
част е добавка, съставляваща печалба на кредитора. При забава на една или
повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължал и
6
обезщетение за забава в размер на действителната законна лихва за периода
на забавата върху всяка погасителна вноска, ведно с направените разноски по
събирането на вземането от различно естество. Ето защо и на основание чл.22
от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен и нравя възражение в тази връзка. Освен изложеното, следва
да се отбележи, че ответникът никога не е бил уведомяван от заемодателя
„Изи Aceр Мениджмънт” АД oтносно претендирането на вземането. Това
става едва с подаването на исковата молба. Към нея е приложено уведомление
без изходящ номер, да та и посочен адрес на ответника. Сочи се, че не възразя
да се приемат представените с исковата молба писмени доказателства, с
изключение на извлечение от погасителен план - като доказателство за
размера на дължимите суми, датата па изискуемост и началото на забавата,
същият не е подписан от страните. Ето защо, на основание чл.193 от ГПК
оспорвам представеният и приложен към исковата молба погасителен план.
Същият не е подписван от всички страни. Не се възразява да бъде допусната
съдебно-икономическата експертиза с формулираните в исковата молба
въпроси.
Оформен е петитум, с който се иска от съда, да постанови решение с
което да отхвърли предявения от „Агенция за контрол па просрочени
задължения” АД, ЕИК ********* срещу Б. Я. Т. иск по чл.422, във връзка с
чл.240, ал.1 и ал.2, чл. 86 ЗЗД, вр. чл.79 ЗЗД, чл.92 ЗЗД, за установяване по
отношение на последния, съществуването на вземане в размер на
2423.49лева,представляващо главница и лихва по кредита, като неоснователен
и недоказан, като моля да ни присъдите сторените по делото разноски.
Сочат се доказателства, направени са доказателствени искания.
По отношение на доказателствената тежест съдът указва на страните, че
всяка от тях носи доказателствена тежест за установяване на фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. В
конкретния случай ищцовото дружество следва да докаже основанието и
размера на своите претенции както и да докаже обстоятелството, че
процесният договор за кредит е бил подписан от ответницата, че
предоставеният заем действително е бил усвоен от ответницата, както и че на
същата е била съобщена надлежно извършената цесия.
АДВ. К.Н.: Уважаеми господин Председател, нямам възражения по
доклада. Да се приеме.
СЪДЪТ се е произнесъл с ОПРЕДЕЛЕНИЕ №230 от 28.01.2024г. с
което е приел представените от ищеца писмени доказателства, както и
материалите по ч.гр. дело № 433/2023г. по описа на РС Пазарджик. Допуснал
е по делото да бъде изслушана съдебно-икономическа експертиза и е
насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание за днес. По
отношение на останалите доказателствени искания направени от ответника,
съдът е посочил, че ще се произнесе в открито съдебно заседание, след като
изслуша становището на страните.
АДВ.К.Н: Нямам контакт с ответницата. Няма как да представя каквито
и да е било доказателства- нито писмени, нито гласни такива. По отношение
на оспорването по чл.193 от ГПК, поддържам искането, подробно в отговора
7
съм обосновала защо считам, че погасителния план не е подписан от всички
страни. В случая това което е представено като доказателство по делото, е
документ който не е подписан от кредитора.
Съдът след като се запозна с исканията на ответната страна съобрази
следното: В конкретния случай процесуалния представител на ответницата
възразява по отношение на представения по делото погасителен план, че
същия не е бил подписан от всички страни, като видно от съдържанието на
погасителния план ответницата Б. Я. Т. е подписала същия в графа – заемател,
а кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД в своята графа няма положен
подпис на служител на дружеството, а единствено поставен печат.
Съдът счита, че така направеното възражение касае действително
доказателствената стойност на представения погасителен план към исковата
молба, но не е предпоставка за откриване на производство по реда на чл.193
от ГПК в хода на което да се извърши проверка на истинността на документа.
Действително представения погасителен план не носи подписа на служител
на „Изи Асет Мениджмънт“ АД , но върху същия е поставен печат на
дружеството кредитор, като към настоящия момент съдът не намира за
необходимо да бъде извършена изрична проверка на неговата истинност.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна с правно
основание чл. 193 от ГПК да се постанови извършването проверка на
истинността на представения от ищцовата страна документ - погасителен
план.
АДВ.К.Н.: Поддържам останалите направени искания по чл.192 от ГПК
с оглед именно този представен погасителен план. Описано е че начина на
плащане на задълженията по този договор следва да бъдат по банков път, в
брой пред служител, в пощенска станция и в офис „Фаст пей“. В
заключението на експертизата не виждам начина по който са направени
погасителните вноски, не е уточнено това, с оглед изцяло изясняване на
фактическата обстановка държа на тези доказателствени искания – как са
направени плащанията.
Съдът счита, че така направените доказателствени искания от
ответната страна са допустими и основателни и като такива следва да се
уважат.
С оглед на гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАДЪЛЖАВА трето не участващо по делото лице – „Изи Асет
Мениджмънт“ АД в двуседмичен срок считано от получаване на съобщението
да представи намиращи се у него документи и информация, а именно:
извлечение от банковата сметка в Юробанк България АД с IBAN: ***** за
периода от 22.05.2020г. до 15.09.2021 година; да представи извлечение от
приходен касов ордер за периода от 22.05.2020г. до 15.09.2021г.; както и да
представи договор за паричен заем №3765460 и доказателства за неговото
погасяване, на основание чл.192 ал.1 от ГПК. Препис от подадения писмен
отговор където се съдържат направените искания да се изпрати на третото
8
лице съгласно разпоредбата на чл.192 ал.2 от ГПК.
ПРЕДУПРЕЖДАВА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, че в случай на
неоснователно непредставяне на исканите документи, същото ще носи
отговорност по реда на чл.87 от ГПК както и отговорност пред страната за
причинените й вреди.
ЗАДЪЛЖАВА трето не участващо по делото лице – Български пощи
ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София да представи в
двуседмичен срок считано от получаване на съобщението следните намиращи
се у него документи: извлечение от регистъра за пощенски записи извършени
от ответницата Б. Я. Т. с ЕГН:********** за периода от 22.05.2020г. до
15.09.2021г. , на основание чл.192 ал.1 от ГПК. Препис от подадения писмен
отговор където се съдържат направените искания да се изпрати на третото
лице съгласно разпоредбата на чл.192 ал.2 от ГПК.
ПРЕДУПРЕЖДАВА третото лице Български пощи ЕАД , че в случай на
неоснователно непредставяне на исканите документи, същото ще носи
отговорност по реда на чл.87 от ГПК както и отговорност пред страната за
причинените й вреди.
СЪДЪТ докладва на страните депозирано заключение на съдебно-
икономическа експертиза от вещото лице Б. Д. с вх. №5233 от 27.02.2024г.
Заключението е постъпило в законоустановеният срок съгласно изискванията
на чл.199 от ГПК, поради което съдът счита, че следва да пристъпи към
изслушване на вещото лице.
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ЗАКЛЮЧЕНИЕТО НА ВЕЩОТО
ЛИЦЕ ПО ДОПУСНАТАТА СЪДЕБНО-ИКОНОМИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
Б. С. Д. – на 53 години, българка, български гражданин, омъжена,
неосъждана, с висше образование, без родство и служебни отношения със
страните по делото.
Вещото лице е предупредено за отговорността по чл. 291 от НК.
В.Л. Д.: Известна ми е наказателната отговорност, която нося.
Поддържам изцяло изготвеното от мен писмено заключение. Не искам да
добавям нищо към заключението. Моля да приемете коригирана справка
декларация. Отоговорила съм на всички поставени въпроси. На стр.2 съм
цитирала чл.3 от процесният договор за кредит, в който е записано, че
заемателя заявява, че желае, а заемодателя се съгласява с отпуснатата заемна
сума, да се погасят изцяло задълженията на заемателя да се погаси изцяло
задължението възникнало по повод паричен заем в размер на 2409лв. като се
направи прихващане между двете суми. Не са представени документи от
„Изи Асет Мениджмънт“ АД за действително извършено прихващане, но в
договора така е записано. От ответницата е погасена сумата в размер на
537лв., на стр. 4 съм посочила какво е погасено с постъпилите суми. Погасени
418.66лв – главница, 56.69 договорна лихва,16.65 лихва за просрочие и 45лв.
разходи за събиране на вземането за 5 месеца по 9лв. на месец. Изискала съм
да бъдат представени приходни касови ордери, вносни бележки, платежни
нареждания, отчети за постъпилите суми от ответницата, но е изпратена
справка в която са посочили какви са извършените погасявания в системата
на „Изи Асет Мениджмънт“АД и от „Агенция за контрол на просрочени
9
задължения“ АД справката е една и съща, в която са посочени постъпилите
суми и какви задължения са погасени с тези суми, няма подробна
информация как са правени погасяванията. На база тяхната справка е
изготвено заключението за тези 537 лв., които те са посочели, че са
постъпили и какви са отразените плащания. За начина на постъпване на
парите при тях, дали с банков превод, дали в брой в техен офис, няма
предоставена такава информация нито от „Изи Асет Мениджмънт“АД, нито
от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД.
АДВ.К.Н.: Уважаеми господин Председател, запознах се със
заключението. Да се приеме.
СЪДЪТ счита, че представеното експертно заключение е
обосновано, компетентно изготвено и към настоящия момент невъзникват
съмнения относно неговата правилност, поради което същото следва да се
приеме по делото.
Воден от горното съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА изготвеното заключение по допуснатата съдебно-
икономическа експертиза с вх. №5233 от 27.02.2024г. ОПРЕДЕЛЯ на вещото
лице Б. Д. да се изплати възнаграждение в размер на 300лв., съгласно
представената справка-декларация, което да се изплати от внесения от
ищцовата страна депозит.
Съдът следва да се произнесе по направеното с исковата молба искане с
правно основание чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника като счита, че това искане е не основателно и следва да бъде
оставено без уважение. Съгласно посочената разпоредба от ГПК, би могло да
бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника единствено когато
същия не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в
първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие. В конкретния случай не са налице кумулативно
изискуемите предпоставки на закона за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника, тъй като по делото е бил представен писмен
отговор на исковата молба и ответника се представлява в настоящето първо
заседание по делото от назначения му от съда особен представител.
С оглед на гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна с правно
основание чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника Б. Я. Т..
АДВ.К.Н.: Уважаеми господин Председател, нямам други
доказателствени искания.
Съдът счита, че към настоящия момент делото не е изяснено от
фактическа и правна страна, поради което същото следва да бъде отложено за
друга дата, поради което
О П Р Е Д Е ЛИ:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 19.04.2024 г. от 14:00 часа, за
която дата и час ответницата уведомена от днес, а ищеца уведомен по реда на
10
чл.56 ал.2 от ГПК.
Да се изискат процесните документи и информация от третите не
участващи по делото лица.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 13:45 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
11