ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.
Кюстендил, 05.08.2020г.
Кюстендилският окръжен съд, в закрито
заседание,
на пети август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ -
мл. съдия
Като разгледа докладваното от младши съдия
Василев в. ч. гр. д.
№367 по описа за 2020г. на КнОС и, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е на основание чл. 538, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по жалба от П.Б.Г., ЕГН:**********, адрес: ***, настойник
на Т. Н. М., ЕГН:**********, настанена в Дом за пълнолетни лица
с умствена изостаналост – с. **, против решение
№522 от 17.07.2020г., постановено по ч.гр.д. №1195/2020г. по описа на КРС.
С обжалвания съдебен акт е отхвърлена молбата на настойника Г., с която
се иска разрешение да се изтегли сума в размер на 12, 39 лв. от личната сметка
на М. в „Банка ДСК“ АД, необходима за доплащане на
разликата до реалната издръжка на поставената под запрещение – М., за месец юни 2020г.
Жалбоподателят иска отмяна на
горецитираното решение на КРС и постановяване на акт, с който да се разреши
изтеглянето на необходимата парична сума от влога на М.,
с което да се покрие разликата до реалната и издръжка в ДПЛУИ, където е
настанена. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Тарифата за таксите за
социални услуги, финансирани от държавния бюджет /по–нататък Тарифата/ сочела,
че такса в действителния размер за издръжка на лице, настанено в заведение от
резидентен тип се заплаща, ако лицето има вземания, влогове, дялови участия и
ценни книжа, чиято обща стойност надхвърля 500 лв. Установено било от органа по
настойничество, че М. има влог с
натрупвания в размер на 500 лв.
Жалбоподателят не е съгласен с извода на районния съд, че правното основание,
на което той базира претенцията си е норма /чл. 4, ал. 1, т. 1 от Тарифата/,
която е обявена за нищожна с решение №10187 от 26.07.2019г. по административно
дело №11057 от 2017г. на ВАС, поради което не можела да се прилага. Цитира се в
жалбата, че след цитираното решение на ВАС с Постановление №108 от 09.05.2019г. на Министерския съвет за
изменение и допълнение на Тарифата са променени текстове в същата, включително
и чл. 4, ал. 1, т.1. На база актуалната редакция на текста от Тарифата намира
жалбата си за основателна и иска разрешаване тегленето от влога на М. за заплащане ползваната от последната услуга в ДПЛУИ
за периода 01.06.2020г. – 30.06.2020г.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима, като предявена
в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване от лице
имащо правен интерес от атакуване на акта, а с оглед характера на производството
– държавна такса не се дължи.
От
фактическа и правна страна съдът установи следното:
Жалбата е основателна
по следните съображения: На първо място,
с решение №10187 от 26.07.2019г. по административно дело №11057 от 2017г. на
ВАС е отменена предишната редакция на нормата на чл. 4 от Тарифата. Поради това
същата норма в настоящия й вид поражда действие, дължи се съобразяване с нея и
действието на цитираното решение на ВАС не я обхваща.
С Тарифата се определят таксите за социални
услуги, които се финансират със средства от държавния бюджет. В чл. 2, ал. 1,
т. 1 от същия нормативен акт е определено, че лицата, настанени в домове за
възрастни с умствена изостаналост, заплащат такса в размер на 80% от дохода си.
Чл. 4 от Тарифата въвежда няколко изключения по отношение на група лица,
настанени в специализирана институция или социална услуга в общността от
резидентен тип, които да заплащат не намаления размер на такса, определен в чл.
2 от Тарифата, а действителния размер на дължимата издръжка. В чл. 4, ал. 1, т.
1 от Тарифата се визира една група такива лица - които „имат вземания, влогове, дялови участия
и ценни книжа, чиято обща стойност надхвърля 500 лв.“ Съгласно чл. 36, ал. 3,
т. 2, б. „а“ от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане - ДПЛУИ /Дом за пълнолетни лица с умствена
изостаналост/, където е настанена М.,
е специализирана институция за предоставяне на социални услуги. Видно от
решение от 16.07.2003г., постановено по гр. д. №455/2003г. по описа на Окръжен
съд – Кюстендил М. е поставена под пълно запрещение.
Съгласно удостоверение от Община Кюстендил на л.5 от делото на КРС Г. е
настойник на М..
Приложеното становище на стр. 6 от делото пред КРС определя, че настойническия
съвет в състав Г. – настойник, и членове: К., А. и Й., е дал съгласие за изтегляне на
сумата 12, 39 лв. от сметка на М.
за изплащане на реалната й издръжка в социалната услуга. Със справка – л.7 от
делото пред КРС, се установява, че М. има сметка в „Банка ДСК“ АД, в който са налични
11 253,62 лв. към 12.06.2020г. От
справка, находяща се на л.9 е видно, че
действителните месечни разходи за юни 2020г. за М. в ДПЛУИ, с. Преколница са в размер
на 139,82 лв., от тях са събрани 127, 43 лв. и следва да се доплатят 12, 39 лв,
за които именно се иска разрешение от съда.
На база изложеното искането е
основателно – налице са всички основания за уважаване на претенцията. Искането
изхожда от лице, имащо процесуална легитимация да го релевира – настойник на
поставения под пълно запрещение, касае се за лице с установена тежка умствена
изостаналост, настанен в специализирана институция за предоставяне на социални
услуги, същият има свой доход, обективиран в надлежен писмен документ, който по
актуални данни е в размер над 500 лв.
Ето защо, настоящият съдебен състав на Кюстендилския окръжен съд ще
отмени атакуваното решение на КРС и ще разреши да бъде изтеглена исканата сума
от сметката на М. в „Банка ДСК“
АД.
По обжалваемостта:
На основание чл. 537,
ал. 1 от ГПК настоящият акт е необжалваем.
Разноски:
В настоящото производство разноски не се
дължат.
Предвид изложеното, Кюстендилският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ решение №522 от 17.07.2020г., постановено по ч. гр. д. №1195/2020г.
по описа на Районен съд – Кюстендил, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
РАЗРЕШАВА да се изтегли сума
в размер на 12, 39 лв. /дванадесет лева и 39 ст./ от личната сметка на Т.Н.М., ЕГН:**********,
сметка BG57STSA93000003222859, BIC:***, в „Банка ДСК“ АД, за доплащане на
разликата до действителната издръжка на Т.
Н.М. в ДПЛУИ, с. **, за месец юни 2020г.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.