РЕШЕНИЕ
№ 1152
гр. Варна, 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Таня Г. Иванова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20223110201698 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по жалба на М. Р. АТ., с ЕГН ********** против
Наказателно Постановление № 086/11.03.2022г. на зам. Кмета на Община-Варна, с което
на А. е наложено административно наказание „ глоба“ в размер на 50 лева за допуснато
нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал.7 ЗДвП.
С жалбата въззивникът твърди, че неправилно е било прието, че е паркирала
автомобила си в градина или каквато и да е зелена площ, тъй като съответното място,
намиращо се на бул."Вл.Варненчик" № 101, не е било обозначено със знаци, забраняващи
или указващи начина на паркиране, нямало каквато и да е растителност и не било оформено
като „ градина“. Независимо от обстоятелството дали чисто административно площта е била
предназначена за зелена площ или не, то доколкото по никакъв начин не притежавала
характеристиките на такава, то жалбоподателката не следвало да бъде санкционирана.
Твърди се още,че процесното място реално е представлявало отъпкана пръст, на която
живущите в блоковете нееднократно паркирали автомобилите си, поради липса на
достатъчно паркоместа. Поради тези и други съображения се иска отмяна на
постановлението и присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание въз. А., редовно призована, не се явява, изпраща процесуален
представител, който поддържа жалбата на заявените основания и претендира сторените
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява, изразява писмено
становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а наказателното
постановление да бъде потвърдено. Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско
1
възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 24.01.2022г. , въз. М. Р. АТ. паркирала собственият си л.а. „ Пежо" с рег. № В 3744
НС в гр.Варна, на бул."Вл.Варненчик" срещу № 101.
Около 13,40ч., при изпълнение на служебните си задължения в този район-
локалното платно на бул."Вл.Варненчик" в посока центъра на гр.Варна , се намирали
служители на „Общинска полиция"-Варна, един от които К. К.
Обичайно, на булеварда имало паркирани на тротоара и в тревната площ автомобили.
Когато стигнал до № 101, К. преценил, че автомобилът на въз. А. е паркиран в градина,
поради което и съставил глоба с фиш серия ОВ, с бланков № **********/24.01.2022г. за
допуснато нарушение на чл.15 ал.7 от ЗДП.
Било оставено уведомление на основание чл.186 ал.3 от ЗДП, в което било посочено,
че за нарушение на чл.15 ал.7 т ЗДП на собственика на автомобила е наложена „Глоба" в
размер на 50лв.
На 27.01.2022г. въз.А., чрез упълномощен представител подала възражение срещу
издадения фиш, в което оспорил извършването на административно нарушение, тъй като
мястото, на което бил паркирал не било обозначено със знаци, забраняващи паркирането и
защото според кадастралната карта то не попадало в територии за озеленяване, обществено
обслужване, спорт и атракции, а било в частта „Първостепенна улична мрежа и РПМ". За
това издадения срещу него фиш бил анулиран.
От страна на наказващият орган била изискана информация от кмета на район
„Одесос" за статута на място, намиращо се на бул."Вл.Варненчик" № 101, а до въз. А. била
изпратена покана за явяване за съставяне на акт за установяване на административно
нарушение.
В Община-Варна постъпил отговор от кмета на район „Одесос", в който било
посочено, че мястото на което е било паркирано превозното средство попада в обществено
озеленяване , като част от уличната регулация на бул."Вл.Варненчик", съгласно
действащото изменение на регулационния и застроителен план на 9-ти м.р. на гр.Варна,
одобрен със Заповед № Г -35 от 30.03.1993г. на Кмета на Община-Варна.
На 23.02.2022г. , въз основа на съставения фиш, св. С.П.-полицай при сектор
„Общинска полиция" при ОД-МВР-Варна, съставила против въз.Ат. акт за нарушение по
чл.15 ал.7 от ЗДП.
При предявяване на акта въз.Ат. посочила, че има възражения, аналогични на тези
срещу фиша.
Въз основа на съставения акт против въз. М. Ат. било издадено и атакуваното
наказателно постановление, в което наказващият орган възприел изцяло описаните в него
фактически констатации и правната квалификация на нарушението по чл.15 ал.7 от ЗДП.
2
За него на въззивника на основание чл.178 „е" от ЗДП била наложена „Глоба" в
размер на 50лв.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан св. С.П. - актосъставител,
чиито показания съдът кредитира изцяло като дадени обективно, безпристрастно и пълно.
Свидетелят посочи, че не е очевидец на нарушението, а че е съставил акта въз основа на
издадени фиш и след като е получила отговор на направено запитване за статута на мястото
в район „Одесос", а именно такъв на градина.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към жалбата,
събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не
налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът направи следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което
е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление № 086/ 11.03.2022г. е издадено от компетентен орган-
от зам. Кмета на Община -Варна, съгласно заповед № 0506 / 07.02.2020г. на Кмета на
Община Варна и в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на
чл. 57 от ЗАНН.
Съдът намира обаче, че неправилно административно-наказващият орган е
констатирал допуснато нарушение по чл.15 ал.7 от ЗДвП , като е отнесъл фактите към
хипотезата на правната норма.
Разглежданата разпоредба предвижда, че преминаването и паркирането на пътни
превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места е забранено
извън обозначените за това места.
Това е възведена в ЗДвП обща забрана да се осъществява движение и паркиране на
пътни превозни средства в изброените видове площи в населените места - паркове, градини
и детски площадки, които служат за игри, забавления, пешеходни разходки и отдих на
възрастните и децата, както и за благоустрояване на населените места, включително на
отделните имоти , с площи заети от растителни и дървесни видове, каквито са парковете и
градините.
За осигуряване на безопасност, възможност да осъществяват функциите си и да
запазят вида и предназначението си, законодателят е разписал възможността в паркове,
градини и детски площадки пътните превозни средства да престояват или да паркират само
на обозначените за това места.
3
Поради това в нарушение на забраната възведена в чл.15 ал.7 от ЗДвП е всяко МПС,
което е паркирано в парк, градина или детска площадка в населено място, ако мястото на
което е не е изрично обозначено, че е място за паркиране на МПС.
В ЗДвП обаче не се съдържа легална дефиниция на ползваните в чл. 15 ал. 7 и чл. 178
„е" понятия „ паркове и градини" .
По аргумент от чл.46 ал.1 и ал.2 от Закона за нормативните актове , следва да се
съобрази, че този вид обекти са уредени в ЗУТ и са наименувани "паркове и градини", като
същите съобразно чл.61 от ЗУТ съставляват озеленени площи за широко обществено
ползване - основа на зелената система на територията на общините и предвидени като
местоположение и площ с подробните устройствени планове.
Следователно, не всяка дори и съществуваща зелена площ на територията на
общината може да бъде обект на разглежданото административно нарушение- паркиране.
В случая и в акта , и в постановлението е посочено, че въз.Ат. е паркирала
автомобила си в градина.
В показанията си обаче св. П. сочи, че на мястото системно се паркира там , като
самото то е било отъпкана пръст.
От друга страна, от приложените по преписката отговор от кмета на район „Одесос"
и копия на графична и текстова част от Заповед № Г-35 от 30.03.1993г. на Кмета на
Община-Варна, заверени за вярност от инж.Р.Г., е видно, че в района на локалното платно на
бул."Вл.Варненчик", на № 101, има предвидена зелена зона, както и че мястото, на което е
бил паркиран автомобила, попада в общественото озеленяване, като част от уличната
регулация на булеварда.
Това обаче не води автоматично до извод, че мястото, на което е бил паркиран
автомобила представлява градина.
Дори да се приеме обаче, че тази площ попада в общественото озеленяване като част
от уличната регулация на бул."Вл.Варненчик", както се сочи в приложеното по преписката
писмо от Кмета на район „Одесос", то това не е достатъчно да се приеме, че
административното нарушение е извършено виновно.
Това е така, защото за да е налице извършено нарушение на чл.15 ал.7 от ЗДвП,
следва освен озеленени площи да са предвидени с плана като парк или градина, а и същите
да са реализирани като такива , за да се приеме, че при паркиране в тези площи е
осъществено деянието, обявено за наказуемо с разпоредбата начл.178 "е" от ЗДвП .
В случая обаче тази площ от обективна страна няма характеристики и на тревна
площ, което е видно от показанията на самия актосъставител.
В този смисъл, единствения извод, който се налага и който се подкрепя от писмените
и гласни доказателства по делото е, че мястото, на което е бил паркиран автомобила, не е
представлявало фактически градина, респективно че вмененото във вина на въз.Ст.
нарушение по чл.15 ал.7 от ЗДвП не е извършено виновно.
4
Поради това съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е неправилно
и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
С оглед направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски, съдът
намира, че такива се дължат съобразно представения в съдебно заседание списък, но и
съобразени с представените доказателства за платено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от 600 лева, а не поисканите със списъка 750 лева, поради което и съдът
следва да присъди такова именно в посочения по-малък размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 086/11.03.2022г. на зам. Кмета на
Община-Варна, с което на М. Р. АТ. е наложено административно наказание „ глоба“ в
размер на 50 лева за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал.7 ЗДвП.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на М. Р. АТ., с ЕГН ********** сумата от 600
лева, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна
на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5