O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 364
гр.Монтана, 26.09.2022 год.
Административен съд - Монтана ІІ – ри
съдебен състав в закрито заседание на двадесет и първи септември през две
хиляди двадесет и втора година в състав,
Административен съдия: Соня Камарашка
като разгледа докладваното от съдията
Административно дело №348/2022г. по
описа на Административен съд - Монтана, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
постъпила молба от Ц.Ч.Е. с ЕГН ********** изтърпяващ наложено му наказание
„лишаване от свобода” в ЗОЗТ „Бойчиновци” към Затвора гр.Враца, с която оспорва
действието по издаване на Заповед №Л-2023/11.09.2020год. от Началник Затвора
гр.Враца и бездействието на ГД „Изпълнение на наказанията“ гр.София, който при
обжалване на заповедта са потвърдили същата. Иска се отмяната им като
незаконосъобразни, видно и от уточнението по молбата /допълване/.
По делото е изискана и приложена
административната преписка, ведно със Заповед №Л-2023/11.09.2020год. от
Началник Затвора гр.Враца, с която на осн. чл.104, ал.1, във вр. чл.101,т.1 от ЗИНЗС на молителя Ц.Ч.Е. изтърпяващ наложено му наказание „лишаване от свобода”
в ЗОЗТ „Бойчиновци” към Затвора гр.Враца е наложено наказание „писмено
предупреждение“. Заповедта е обжалвана пред Главен директор на ГД „Изпълнение
на наказанията“ гр.София, който със Заповед № Л-4557 от 19.10.2020г., на осн.
чл.110, ал.5, т.2 от ЗИНЗС е отхвърлил жалбата на Евсатиев.
С писмена молба – уточнение се иска
отмяната на Заповед №Л-2023/11.09.2020год. от Началник Затвора гр.Враца, като
незаконосъобразна. Излагат се доводи свързани с извършеното претърсване в
килията при липса на поемни лица, както и че иззетия мобилен телефон не е
негов, а е набеден от служител на НОС срещу когото е подавал жалби, което води
до незаконосъобразност на оспорената заповед с която му е наложено наказание.
Настоящия състав на съда, след като се запозна с приложените по делото доказателства и
исканията на молителя и след извършен анализ на предпоставките по чл. 276
и сл. от ЗИНЗС приема за недопустимо направеното искане по следните
съображения:
Разпоредбата на чл. 276,
ал. 1 от ЗИНЗС определя границите на защитата по Част Шеста от
закона, регламентирайки, че всеки лишен от свобода или задържан под стража може
да иска прекратяването на такива действия и бездействия на органа по изпълнение
на наказанията, които са нарушение на забраната по чл. 3, респективно може да
иска извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на
нарушение на тази забрана. За да се предизвика разпоредената с правната норма
на чл. 276,
ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС последица - прекратяване на фактически действия
и бездействия, е необходимо същите да представляват нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр. 13 от 2017г./ осъдените и задържаните
под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. В ал.2 от същата разпоредба е указано, че за нарушение на
ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Посочената разпоредба представя цялото
многообразие на установените в практиката на ЕСПЧ стандарти за защита на
жертвите на нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧ.
За да е допустимо едно
искане по чл. 276,
ал. 1 от ЗИНЗС то трябва да е насочено срещу фактическо действие, а
не срещу правно такова, обективиращо властническо волеизявление на
административен орган и оттам представляващо индивидуален административен акт
по см. на чл. 21, ал. 1 от АПК, респективно действие по изпълнение на административен акт или
на закона. Допустимостта на искането по чл. 276,
ал. 1 от ЗИНЗС е обусловена и от това твърдяното фактическо действие
да е такова, нарушаващо забраната по чл. 3 от ЗИНЗС
за прилагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение или
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, т. е. защитата по този ред е само срещу
фактически действия и то такива в обхвата на чл. 3 от ЗИНЗС.
С оглед установените по
делото факти, на първо място следва да се отбележи, че в отправеното от лишения
от свобода искане не са изложени никакви твърдения, че при издаването на Заповед №Л-2023/11.09.2020год. от
Началник Затвора гр.Враца, с която на осн. чл.104, ал.1, във вр. чл.101, т.1 от ЗИНЗС му е наложено наказание „писмено предупреждение“ са
извършени действия по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС.
На второ място издаването
на заповед за налагане на наказание на лишения от свобода, не може да се
определи като умишлено деяние по см. на чл. 3 от ЗИНЗС,
тъй като се касае за упражняване на предвидено в закона правомощие. Съгласно
чл.104, ал.1 от ЗИНЗС дисциплинарните
наказания се налагат с мотивирана заповед от началника на затвора.
Във всички случаи
действията по налагане на дисциплинарно наказание по чл.101, т.1 от ЗИНЗС е поради
извършено дисциплинарно нарушение в случая по чл.100, ал.1 във вр. ал.2,т.5 във
вр. чл.97, т.3 от ЗИНЗС от страна на молителя и същото се обективира в съответен акт, подлежащ на контрол за
законосъобразност. В този смисъл посочените действия се явяват правни такива,
следващи се по силата на самия закон и следователно не представляват умишлени
деяния по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС.
В конкретния случай е
безспорно, че спрямо лишения от свобода са упражнени правомощия регламентирани
от ЗИНЗС. В тази връзка претенциите на жалбоподателя са насочени изцяло към
законово упражнените правомощия от страна на затворническата администрация,
като искането не се отнася за фактически действия, които не са предвидени в
закона. Касае се за упражняването на предвидено правомощие, свързано с налагане
на дисциплинарно наказание при извършено нарушение в случая чрез действие по
държане на мобилен телефон, а не се касае за неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като примерно изброените по чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, което изключва приложението на последната разпоредба.
По тези съображения,
предявеното искане по реда на чл. 276,
ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС не следва да бъде разгледано по същество, тъй
като не се отнася за неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС,
а за право, свързано с допустимите ограничения. Налагането на дисциплинарно
наказание чрез издадените заповеди, не могат да се характеризират като
незаконосъобразни фактически действия, а представляват нормативно
регламентирани правомощия на органите по изпълнение на наказанията,
законосъобразното осъществяване на които се контролира по друг процесуален ред.
Предвид изложеното, съдът намира така подадената
молба за недопустима на основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК и същата следва да
бъде оставена без разглеждане.
По изложените съображения
и на основание чл. 159, т.1 и т.4 от АПК
във вр. чл.276 от ЗИНЗС, Административен съд
Монтана,
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадена молба и уточнение по нея от Ц.Ч.Е. с ЕГН ********** изтърпяващ
наложено му наказание „лишаване от свобода” в ЗОЗТ „Бойчиновци” към Затвора
гр.Враца, с която оспорва действието по издаване на Заповед
№Л-2023/11.09.2020год. от Началник Затвора гр.Враца и бездействието на ГД
„Изпълнение на наказанията“ гр.София, който при обжалване на заповедта са
потвърдили същата.
ПРЕКРАТЯВА производството по Адм. дело №348/2022г. по описа на
Административен съд – Монтана.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване с частна жалба пред тричленен състав на
Административен съд – Монтана в 7 - дневен срок от съобщаването
му на страните.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от Определението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен съдия: