О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2056 , 21.07.2020 г. гр. Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, пети въззивен състав в закритото заседание на двадесет и първи юли две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Вяра Камбурова
Членове: Галя Велева
мл. с. Александър
Муртев
като разгледа
докладваното от младши съдия Муртев в. гр. д. № 1506 по описа за 2020 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С Решение № 25 от 23.01.2020 г. по гр. д. № 903
по описа на Районен съд – Несебър за 2019 г., е признато за установено, че Б.И.Р.,
ЕГН **********,***, дължи на “ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район “Витоша”,
ж.к. “Малинова долина”, ул. “Рачо Петков - Казанджията” №
4-6, сумата в размер на 1140, 01 лв., представляваща главница – вноски с
настъпил падеж за периода 27.09.2013г. – 27.08.2018г. по Договор за потребителски
кредит № FL652029 от 27.08.2012г.,
сключен между Р. и “Юробанк И Еф Джи България” АД, вземанията по който са прехвърлени на “ЕОС Матрикс” ЕООД по силата на
договор за възлагане на вземания от 18.01.2016г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 31.05.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата в размер на 805,03 лв., представляваща договорна лихва по договора за
кредит за периода 27.06.2016г. – 27.04.2019г., като искът за договорна лихва за
периода 27.04.2016г. – 26.06.2016г. е отхвърлен до пълния предявен размер от
859,99лв.
С решението Б.И.Р. е осъдена да заплати на “ЕОС
Матрикс” ЕООД сума в размер на 38,90 лв., представляваща направените
по ч. гр. д. № 686/2019г. по описа на РС –
Несебър разноски за платена държавна такса, съразмерно на уважената част от
исковете.
С решението Б.И.Р. е осъдена да заплати на “ЕОС
Матрикс” ЕООД и сума в размер на 55,63 лв., представляваща
направените по настоящото производство разноски за държавна такса, съразмерно
на уважената част от исковете.
Постъпила е въззивна
жалба от Б.И.Р. с която се обжалва Решение № 50 от 24.02.2020 г. по гр. д. № 177
по описа на Районен съд – Малко Търново за 2019 г. в частта, в която
предявеният от “ЕОС Матрикс”
ЕООД иск по чл.422 ГПК е бил уважен за сумата от 1140,01 лв., представляваща
главница – вноски с настъпил падеж за периода 27.09.2013г. – 27.08.2018г. по
Договор за потребителски кредит № FL652029 от 27.08.2012г.,
сключен между Р. и “Юробанк И Еф Джи България” АД, вземанията по който са прехвърлени на “ЕОС Матрикс” ЕООД по силата на
договор за възлагане на вземания от 18.01.2016г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 31.05.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата в размер на 805,03 лв., представляваща договорна лихва по договора за
кредит за периода 27.06.2016г. – 27.04.2019г. Иска се отмяна и постановяване на
ново решение по съществото на спора, с което предявения иск да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
В депозираната жалба
се сочи, че решението е неправилно. Излагат се подробни съображения, че в
нарушение на материалния закон, първоинстанционния съд е приел, че по отношение
на месечните погасителни вноски не следва да се прилага 3 –годишна погасителна
давност. Сочи се, че периодичните плащания по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД се
характеризират именно с тяхната повторяемост на определен период от време, като
всяко плащане има свой собствен падеж, каквито се явяват и месечните
погасителни вноски за кредит. Същите се уговаряли в съответния договор за
кредит именно като периодични плащания, а към него се прилагал погасителен
план, от който бил виден падежа на всяко отделно плащане. Твърди се, че
аргументът на съда, че в разглеждания случай се касаело за частични плащания
бил неотносим, тъй като нямало законова разпоредба, според която частичните
плащания да са изключени от периодичните плащания. Напротив, уговарянето на
месечни погасителни вноски и прилагането на погасителен план водили до извода,
че са налице именно периодични плащания, каквито били и плащанията по договора
за наем, плащанията по договорите за доставка на топлинна енергия и др. На
следващо място се твърди, че неправилно първоинстанционния съд е приложил
института на общото 5-годишна давност в частта й относно началния момент, в
която същата започнала да тече. Излагат се доводи, че съдът не е следвало да
изчислява погасителната давност от
датата на уговорения срок за погасяване на кредита, който е 27.08.2022г., тъй
като подобно разбиране противоречало на чл.114, ал.1 ЗЗД, който гласял, че
давността започва да тече от деня, когато вземането е станало изискуемо и
чл.84, ал.1, изр. първо ЗЗД, според който, ако денят за изпълнение е определен,
длъжникът изпада в забава с изтичането му. Без съмнение денят за плащане на
всяка една от отделните месечни погасителни вноски бил определен, поради което
се защитава тезата, че от този момент задължението за плащане на всяка една от
тях ставало изискуемо, а длъжникът изпадал в забава от датата на падежа на
всяка погасителна вноска. Твърди, че се незаконосъобразно съдът е приел, че
въпреки, че отделните месечни вноски да са станали изискуеми, то давност върху
тях не е текла, а в същото време въззивникът бил осъден да заплати законна
лихва, което било в противоречие с чл.114, ал.1 ЗЗД. Твърди се, че ако
вземанията са изискуеми, то давност е започнала да тече за всяка месечна
погасителна вноска от датата на нейния падеж, и съдът е следвало да приложи 3 –
годишна, респективно 5-годишна погасителна давност, съобразно направените от
страната възражения. Излага становище, че според нея в разглеждания случай,
установителните искове за отделните месечни погасителни вноски с падеж повече
от три, респективно повече от пет години преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е следвало да бъдат отхвърлени. Сочи, че като следствие от неправилното
прилагане на чл.111, б. “в”, предл. трето ЗЗД, чл.84, ал.1, изр. първо ЗЗД и чл.114,
ал.1 ЗЗД, съдът не е приложил чл.119 ГПК, съобразно който били погасени и
всички претендирани от ищеца лихви върху претендираните отделни месечни вноски,
чиято погасителна давност била изтекла.
Не се въвеждат
искания по доказателствата. Не се претендират разноски. Прави се възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в частта му
над предвидени минимум, предвид фактическата и правна сложност на делото.
Депозираната въззивна
жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и
отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.
В срока по чл.263
ал.1 от ГПК е постъпил отговор от “ЕОС Матрикс” ЕООД, чрез процесуалния му представител – адв. К., в
който се застъпва становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба.
Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно, валидно и
допустимо и постановено в съответствие с доказателствата по делото и закона.
Излагат се подробни съображения в подкрепа на виждането на първоинстанционния
съд за това, че в разглеждания случай не може да намери приложение предвидената
в закона 3-годишна давност, тъй като задълженията по договора за кредит са цели
и неделими. Това, че кредиторът се бил договорил с кредитополучателя сумата да
бъде връщана на вноски не означавало, че всяка вноска имала самостоятелно
значение, тъй като основанието било единно. В насока на разбирането, че
вземанията на кредитора не са периодични плащания се цитира съдебна практика.
По тези аргументи, независимо, че вноските по кредита се повтаряли през
определен период от време било погрешно разбирането, че се погасявали с
кратката 3 –годишна давност по чл.111, б. “в” ЗЗД, а не с 5-годишната такава. Не споделя възраженията
на въззивника за самостоятелния характер на всяка месечна вноска и че давността
започвала да тече от падежа на всяка една от тях. Сочи, че моментът, от който следвало да
започне да тече 5-годишния срок за вземанията, представляващи главница е
крайния падеж на договора за кредит, а именно 27.08.2022г, поради което изводът
на съда, че претенцията за главница не била погасена по давност бил правилен.
На следващо място се излагат доводи, че исковата претенция била за определен
период от време, търсената главница била дължима и изискуема за периода
27.03.2013г. – 27.08.2018г., който период от време, към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК не бил погасен
по давност. С оглед на това се твърди, че правилно първоинстанционния съд е
постановил, че претендираната главница е дължима. Мотивирано и обосновано бил
изложил и мотиви защо лихвата дължима за периода 27.04.2016г.-27.05.2016г. е
погасена по давност. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, в случай, че в съдебно заседание пред въззивната инстанция се
яви процесуален представител на въззивника. Не се правят нови доказателствени
искания, не се претендират разноски.
С оглед на изложеното
и на основание чл.267, ал.1 от ГПК и чл.273 от ГПК, Бургаски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивната
жалба на Б.И.Р. срещу Решение № 25 от 23.01.2020 г. по гр. д. № 903 по описа на
Районен съд – Несебър за 2019 г.
ВНАСЯ в. гр. д.
№ 1506 по описа за 2020 г. на Бургаски окръжен съд, за разглеждане в открито
съдебно заседание, съгласно Разпореждане от 25.06.2020г. - на 27.07.2020 г. от 10.40 часа.
УКАЗВА
на страните, че могат да уредят доброволно отношенията си във
връзка със спорното право, предмет на делото чрез: медиация, извънсъдебно
споразумение или съдебна спогодба.
ДА СЕ ИЗПРАТИ
на страните препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: