Решение по дело №398/2019 на Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

 

№  

 

………………...2020 г., гр.Пазарджик

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав

на седми февруари през две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                                                           Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА

 

Секретар Росица Караджова,

като разгледа докладваното от съдия Михайлова АНД №398 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „ДИАНЕЛ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Р., ул.“..“ №11а, представлявано от управителя Д.С.Т. против Наказателно постановление №392702-F407871 от 27.12.2018 г. на Директора на ТД на НАП гр.Пловдив, с което на дружеството за нарушение на чл.16, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДДС е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лева.

Поддържа се, че обжалваното постановление е необосновано и незаконосъобразно и се иска същото да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Сочат нови доказателства. 

Ответникът по жалбата ТД на НАП гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител си оспорва жалбата и моли НП като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Излага подробни съображения в писмени бележки.

Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните  и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, но по съществото си е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На дружеството жалбоподател е съставен акт за установяване на административно нарушение, за това че на 20.06.2018 г. в 10,40 часа, при извършена проверка в търговски обект: бензиностанция, находяща се в гр.С…, ул.„…”, стопанисван от „ОЙЛ ТРАНС ПЗ” ЕООД с ЕИК ********* е констатирано, че зза монтираното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство /ФУ/ „ДИАНЕЛ ПЛЮС V.3.1.KL” с ЦРУ PC и ФПр „ДИАНЕЛ FP-DL6000-02-KL” с ИН на ФУ DL000716 и ИН на ФП 59001301, дружеството имало сключен писмен договор за техническо обслужване и ремонт №**********/13.12.2017 г. с „ДИАНЕЛ” ЕООД, ЕИК ********* /регистрирана от БИМ сервизна фирма/.

Установено било също, че дружеството „ДИАНЕЛ” ЕООД, в качеството си на задължено лице е допуснало нарушение на Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като не е осигурило вписването и заверяването с подпис и печат в паспорта на описаното по-горе фискално устройство на данните по чл.16, ал.2, т.1, 2 и 3 от наредбата, а именно: наименование, адрес, идентификационен номер по чл.84 от ДОПК и телефон на сервизната фирма; номер и дата на удостоверението за регистрация на сервизната фирма по чл.45, ал.4; номер, дата и срок на валидност на договора.

ФУ в обекта е било въведено в експлоатация от „ДИАНЕЛ” ЕООД на 14.12.2016 г., като първият договор за техническо обслужване и ремонт на ФУ сключен между „ОЙЛ ТРАНС ПЗ” ЕООД и „ДИАНЕЛ” ЕООД е бил с №********** от 13.12.2016 год.

Нарушението било установено и документирано с ПИП №0300682/20.06.2018 г. и не водело до неотразяване на приходи.

Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетеля А.Т.–актосъставител и писмените доказателства приложени по делото.

Съдебният контрол е съсредоточен в рамките на наказателното постановление, като въз основа на приетите в него и потвърдени от доказателствата фактически и констатации и правни квалификации, съдът може да направи правните изводи за законосъобразност и обоснованост на същото.

Констатациите описани в АУАН, залегнали в НП се потвърждават от писмените доказателства и показанията на свидетеля Т..

Не е спорно по делото, че към датата и часа на проверката, в паспорта на въведеното в експлоатация в проверения обект на „ОЙЛ ТРАНС ПЗ” ЕООД фискално устройство /подробно описано по-горе/, не е било осигурено вписването и заверяването с подпис и печат на данните по чл.16, ал.2, т.1, 2 и 3 от цитираната вече наредба, а именно: наименование, адрес, идентификационен номер по чл.84 от ДОПК и телефон на сервизната фирма; номер и дата на удостоверението за регистрация на сервизната фирма по чл.45, ал.4; номер, дата и срок на валидност на договора.

Това несъмнено се установява, както от показанията на свидетеля Т., така и от приетото като писмено доказателство заверено копие на паспорта на ФУ /лист 23-33 от делото/, което копие е направено от проверяващите в деня на проверката. Видно е, че в паспорта липсва записване на горецитираните данни за сервизната фирма, обслужваща ФУ в обекта на „ОЙЛ ТРАНС ПЗ” ЕООД, която никъде не е вписана и като последен собственик на въпросното ФУ.

Не на последно място става ясно от показанията на свидетеля Т., че представения по делото паспорт на фискалното устройство /л.52-63 по делото/, в който липсващите инкриминирани данни са попълнени е представен след датат на проверката.

Спорният въпрос по делото е свързан със субекта на задължението по чл.16 от Наредбата, а от там и субекта на нарушението.

В тази насока процесуалния представител на дружество жалбподател прави възражения, че „Дианел Сервиз” ЕООД гр.Русе, ЕИК *********, представлявано от управителят Д.Т. /управител и на сакнционираното дружество/, е задълженото лице, тъй като е извършвало сервизно обслужване и ремонтна ФУ в проверявания обект, поради това именно това дружество било извършител на нарушението.

Съдът намира това възражение за неоснователно.

На първо място следва да се вземе предвид, че  задълженията по чл.16 и сл. от Наредбата произтичат на сключен писмен договор между търговеца и сервизната фирма/лице, притежаващи удостоверение от БИМ за сервизно обслужване на ФУ. По делото е представен абонаментен договор, сключен между „Дианел“ ЕООД, и „Ойл Транс Пз“ ЕООД №**********/13.12.2017 г. /лист 50-51/ със срок на действие от 13.12.2017 г. до 12.12.2018 г., т.е. действащ към инкриминираната дата – 20.06.2018 година. От този договор е видно, че именно дружеството „Дианел” ЕООД, а не „Дианел Сервиз” ЕООД, извършва сервизното обслужване на фискалното устройство в проверения обект. Преди този договор е имало предходен договор за сервизно обслужване отново с дружество „Дианел“ ЕООД, който е с №********** от 13.12.2016 г. /лист 66-67 от делото/ и който е със срок на действие до 12.12.2017 година.

На следващо място, става ясно от представените Стокова разписка-клиентска поръчка № 4675 /л.64, стр.2/, както и сервизен протокол №3014995/21.06.2018 г. л.65/, че в деня след проверката и констатиране на нарушението, на 21.06.2018 г., по поръчка на дружеството „Ойл Транс Пз“ ЕООД, дружество жалбоподател „Дианел“ ЕООД е изпратило в проверения обект свой служител, който в периода 18.00 ч. – 19.30 ч. е извършил сервизна дейност, изразяваща се в попълване на паспорта на ФУ за смяна на собствеността и извършил настройка на системата. Според тези документи, сервизната помощ в процесния обект на „Ойл Транс Пз“ ЕООД е оказана от дружеството „Дианел” ЕООД, вписано в гореспоменатите документи. Този извод се затвърждава и от приетата като писмено доказателство фактура № **********/22.06.2018 г. /лист 68 от делото/ от която е видно, че именно на дружеството „Дианел” ЕООД, а не на друго дружество, е била заплатена от страна на „Ойл Транс Пз“ ЕООД, сумата от 165,60 лв. за оказаната сервизна помощ и транспорт на 21.06.2018 г., която сума съответства на сумата в стоковата разписка.

По делото бе представен и приет като писмено доказателство договор за сервизно техническо обслужване на ЕСФП от 01.06.2015 г. /лист 113 от делото/, сключен между „Дианел” ЕООД , ЕИК ********* и „Дианел Сервиз” ЕООД, ЕИК *********, двете представлявани от техния управител Д.Т.. По силата на този договор дружеството „Дианел” ЕООД, като възложител, възлага на дружеството „Дианел Сервиз” ЕООД, в качеството на изпълнител, да извършва дистрибуторска и сервизна дейност на ЕСФП „Дианел Плюс” за отчитане на продажбите на течни горива, както и на други изделия, произвеждани от възложителя.

Наличието на този договор обаче не променя извода на съда, че именно дружеството „Дианел” ЕООД е задълженото лице по смисъла на чл.16, ал.2 от Наредбата, поддържащо ФУ, въведено и функциониращо към дата на проверката в обекта на „Ойл Транс Пз“ ЕООД. Въпросният договор от 01.06.2015 г. не отговаря на изискването на чл.16, ал.1 от Наредбата, тъй като не е сключен между лицето по чл.3 от Наредбата – търговецът, използващ ФУ и лицето, извършващо сервизно обслужване и ремонт. Този договор няма правно действие между „Ойл Транс Пз“ ЕООД и „Дианел Сервиз” ЕООД и не поражда права и задължения между тези две дружества във връзка със сервизното обслужване на ФУ, каквото е изискването на Наредбата. Облигационно правоотношение се поражда само по силата на договора за сервизно обслужване на ФУ, сключен между „Дианел“ ЕООД, и „Ойл Транс Пз“ ЕООД с №**********/13.12.2017 г., действащ към инкриминираната дата. Именно този договор прави санкционираното дружество задължено лице по смисъла на чл.16, ал.2 от Наредбата.

Наличието на подизпълнител - „Дианел Сервиз” ЕООД, съгласно договорът за сервизно техническо обслужване на ЕСФП от 01.06.2015 г. не освобождава от задължения „Дианел” ЕООД, което да е задължено лице по договор №**********/13.12.2017 г., отговарящ на изискванията на от чл.16, ал.1 от Наредбата с лицето по чл.3 от Наредбата.

Фактът, че в свидетелствата за регистрация /лист 92 и 64 от делото/ на процесното фискално устройство в обекта на „Ойл Транс Пз“ ЕООД от 14.12.2016 г. и от 22.06.2018 г. е било посочено, че сервизната фирма е „Дианел Сервиз” ЕООД гр.Русе с ЕИК *********, също не превръща това дружество в задължено лице по смисъла на чл.16, ал.2 от Наредбата. Това е така, защото в тези свидетелства за регистрация е отразено, че сервизното обслужване се осъществява по силата, съответно на договор №********** от 13.12.2016 г. и догомвор №**********/13.12.2017 г., които са сключени между „Ойл Транс Пз“ ЕООД и „Дианел” ЕООД.

При тези данни съдът намира, че именно от дружеството жалбоподател е осъществен състава на административно нарушение по чл.16, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.

При определяне размера на санкцията, административно наказващият орган е съобразил изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административните наказания. Като е взел предвид тежестта на нарушението, наказващия орган е определил имуществена санкция в размера на близък до минимума на предвидената в чл.185, ал.2 от ЗДДС.

С така наложената санкция ще бъдат постигнати целите предвидени в чл.12 от ЗАНН и ще съответства на тежестта на нарушението.

В тази връзка наказателното постановление е правилно и законосъобразно, издадено съобразно с изискванията на чл.57 от ЗАНН и следва да бъде потвърдено.

По делото е направено искане от юрисконсулт Стоев, процесуален представител на АНО за присъждане в полза органа на направените по делото разноски.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв бр.94/2019 г., влязла в сила на 03.12.2019 г./ в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

В този случай разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК, предвижда когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.

Непрецизността на разпоредбата на чл.143 от АПК като резултат не предвижда и дължимост на разноски за юрисконсултско възнаграждение, ако органът е представляван не от адвокат, а от юрисконсулт.

Липсата на изрична регламентация в АПК за тази хипотеза обосновава извод за субсидиарно приложение на ГПК на основание чл.144 от АПК. Следователно правото на съдебни разноски - присъждане на юрисконсултско възнаграждение при благоприятен за органа изход на спора, възниква по силата на чл.78, ал.8 от ГПК. Нормата гласи, че в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Това е регламентирано в Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. №5/2009 г.

Разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в настояща редакция, предвижда че размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Въпросният текст от ЗПП при определяне на размера на разноските за юрисконсулстко възнаграждение препраща препраща към Наредбата за правната помощ. Съгласно чл.24 от Наредбата възнаграждението за юрисконсулт е от 100 до 200 лв.

С оглед на това и резултата, съдът намира претенцията за възлагане на разноски за основателна, поради което следва да бъде осъдено дружеството жалбоподател да заплати на ТД на НАП Пловдив направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №392702-F407871 от 27.12.2018 г. на Директора на ТД на НАП гр.Пловдив, с което на „ДИАНЕЛ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Р…, ул.“…“ №… представлявано от управителя Д.С.Т. за нарушение на чл.16, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДДС е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лева.

ОСЪЖДА „ДИАНЕЛ” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на ТД на НАП гр.Пловдив направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

    

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: