№ 7955
гр. София, 29.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА Гражданско
дело № 20221110115728 по описа за 2022 година
Пред Районен съд-Бургас, е било образувано гр. дело №6719/2021 год., въз
основа на искова молба на К. С. Б. от гр. Приморско против ПОЧИВНА БАЗА
„МОРСКО УТРО“ – гр. Китен, с която са били предявени искови претенции с правна
квалификация чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
С определение от 29.09.2021 год. съдията-докладчик е прекратил
производството по горепосоченото дело и е изпратил същото по подсъдност на СРС.
Приел е че делото не му е подсъдно, като се е позовал на разпоредбата на чл. 108, ал. 2
ГПК, тъй като ответникът работодател е държавно учреждение; трудовото
правоотношение на ищцата е възникнало по силата на трудов договор, сключен с
министъра на земеделието, храните и горите в гр. София и ищцата не се е възползвала
от предоставената й възможност по чл. 114 ГПК.
Така постановеното определение по гр. дело № 6719/2021 г. по описа на
Бургаския районен съд е потвърдено с определение от 26.01.2022 г. по ч. гр. дело №
1872/2021 г. по описа на Окръжен съд- Бургас с мотиви, че местната подсъдност по
спора се определя по правилото на чл. 108, ал. 2 ГПК, че в съдебния акт правилно е
прието, че делото не е местно подсъдно на БРС, но неправилно е прието, че
компетентен да разгледа делото е РС София – тъй като в случая компетентен да
разгледа спора съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 2 ГПК е РС Царево.
Определението е влязло в сила на 10.02.2022 г.
В исковата си молба ищцата К. С. Б. твърди, че е изпълнявала длъжността
„управител“ на Почивна база „Морско утро“ – гр. Китен при министерството на
земеделието, храните и горите, че почивната база е със статут на юридическо лице по
чл. 60 от Закона за администрацията към министъра на земеделието и храните, че
трудовият договор е сключен с горестоящия орган в хипотезата на чл. 61, ал. 2 КТ,
поради което работодател се явява предприятието, в което е длъжността – ответника
Почивна база „Морско утро“ - гр. Китен.
Съгласно разпоредбата на чл. 105 ГПК искът се предявява пред съда, в района
на който е постоянният адрес на ответника – физическо лице, респ. седалището на
ответника – юридическо лице. Това е общата местна подсъдност на гражданските дела.
Всички останали уредени в ГПК или в друг нормативен акт, местни подсъдности,
1
различни от тази по чл. 105 ГПК, са специални и дерогират общата местна подсъдност.
Такава специална разпоредба е и тази по чл. 108, ал. 2 ГПК, съгласно която, когато
ответникът – юридическо лице е държавно учреждение, включително поделение и
клон на държавно учреждение, искът срещу него се предявява пред съда, в чийто район
е възникнало правоотношението, от което произтича спорът.
Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ГПК, за спазването на тази специална
местна подсъдност по чл. 108, ал. 2 ГПК, освен по възражение на ответника, съдът
следи и служебно, като той може да повдигне въпроса за това до приключване на
първото по делото заседание. Т.е. законодателят е предоставил самостоятелно право на
съда да следи служебно за спазването на тази особена местна подсъдност /независимо
от това дали ответникът е направил в срока за отговор отвод за местна неподсъдност
на делото/.
С определение № 60337 от 29.10.2021 г. по ч. гр. д. № 3912/2021 г., на ВКС, IV г.
о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, е прието, че разпоредбата на чл. 114
ГПК, установяваща възможността за избор за икономически по-слабата страна по
трудовия спор, а именно – за ищеца-работник/служител – да предяви иска срещу
работодателя си и пред съда, в чийто район е мястото, където ищецът обичайно полага
своя труд, е специална както по отношение на чл. 105 ГПК, така и по отношение на чл.
108, ал. 2 ГПК, поради което ги дерогира. От тази изборна местна подсъдност по чл.
114 ГПК ищецът-работник/служител може да се възползва единствено ако предяви
иска си пред съда по мястото на обичайното полагане на своя труд, и само когато то е
различно от седалището на работодателя му, респ. – от местовъзникването на спорното
трудово правоотношение, ако работодателят му е държавно учреждение, тъй като
именно това обичайното местополагане на труда е териториалната привръзка,
посочена в разпоредбата на чл. 114 ГПК, за да намери тя приложение. Ако по делото се
установи, че тази специална териториална привръзка не е налице, т. е. обичайното
местополагане на труда не е в друг съдебен район, различен от този по седалището на
работодателя, респ. – от местовъзникването на спорното трудово правоотношение,
разпоредбата на чл. 114 ГПК е неприложима. В този случай следва да се приложат
съответно – общата разпоредба на чл. 105 ГПК, респ. – специалната по отношение на
нея разпоредба на чл. 108, ал. 2 ГПК. Дори и специалната териториална привръзка по
чл. 114 ГПК обективно да е налице, ако ищецът-работник/служител не се възползва от
възможността си за избор, предоставена му с тази разпоредба, а предяви иска си по
седалището на ответното държавно учреждение – негов работодател, съгласно
разпоредбите на чл. 119, ал. 3, вр. чл. 108, ал. 2 ГПК –и в този случай сезираният съд
служебно следва да изпрати делото на съда по местовъзникването на спорното трудово
правоотношение, ако то е в съдебен район, различен от този по седалището на
държавното учреждение – работодател.
В контекста на изложеното в настоящия случай изборната местна подсъдност по
чл. 114 ГПК е неприложима, тъй като според твърденията на ищцата в исковата й
молба, мястото, където тя обичайно е полагала своя труд, и в което е възникнало
спорното трудово правоотношение, е едно и също – гр. Китен. В този случай, както е
прието в горецитираното определение на ВКС следва да се приложат съответно –
общата разпоредба на чл. 105 ГПК, респ. – специалната по отношение на нея
разпоредба на чл. 108, ал. 2 ГПК, при съобразяване на качеството на ответника
Почивна база „Морско утро“ гр. Китен на поделение на държавно учреждение –
Министерство на земеделието, храните и горите. При това положение съдът счита, че
започнатото пред него гражданско дело му е местно неподсъдно и същото следва на
2
основание чл. 118, ал. 2, вр. чл. 119, ал. 3 ГПК да бъде изпратено на надлежния съд,
който в конкретния случай е Районен съд-Царево.
Предвид изложените съображения, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №15728/2022 год. по описа на СРС,
II ГО, 170 с-в, поради неподсъдност.
ИЗПРАЩА делото по компетентност на РС- Царево, съобразно правилата на
местната подсъдност.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на ищцата.
Препис от определението да се изпрати на ищцата чрез адв. В. на посочения
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Шейново“ № 116-118, ет. 2, ап. 8.
След влизане в сила на настоящото определение, делото да се изпрати на РС-
Царево.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3