Р Е Ш Е Н И Е
№ 51
гр.
Габрово, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО, в открито съдебно заседание на пети юни през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН А.
при секретаря Мариела Караджова,
като разгледа докладваното от съдия А. адм. дело № 86 по описа на съда за 2023
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Т.А.М. *** против решение с изх. № МДТ-01-964#1/
27.01.2023 г, издадено от кмета на Община Габрово. С оспорения акт е прието за
неоснователно възражение на жалбоподателя,
вх. № МДТ-01-371#1/15.06.2022 г., и е потвърден отказ на Дирекция
„Местни данъци и такси“ при Община Габрово да приеме Удостоверение за отказ от
наследство, с представянето на което Т.М. заявява желание да бъде освободен от
данъчни задължения за имуществото на неговия наследодател А.Т.М., в конкретния
случай – данък върху притежаваното от последния моторно
превозно средство. Жалбоподателят счита, че административният акт е издаден в
противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на
закона. Позовава се на аргументите, изложени в цитираното по-горе възражение,
които допълва в жалбата чрез посочване на съдебна практика. Към съда отправя
искане за отмяна на атакувания административен акт и претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се
явява. Представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. Н.Д.
от ГАК съгласно пълномощно от 18.04.2023 г. /л.4/ и договор за правна защита и
съдействие, серия А, № 000228/18.04.2023 /л.34/. Заявява, че поддържа жалбата и
развива своите съображения по същество на спора. Моли съдът да отмени акта и да
присъди направените по делото разноски, за което представя списък и платежно
нареждане от 02.05.2023 г. за заплащане по банков път на оказаната правна
помощ.
Ответната страна – кмет на Община Габрово не се
явява в открито съдебно заседание, като се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител – гл.юрк. К.Л./съгласно пълномощно на л.36/, който
оспорва жалбата. По същество прави искане за потвърждаване на издадения
административен акт като правилен и законосъобразен, тъй като смята, че
жалбоподателят е извършил действия по приемане на наследството, изразяващи се в
плащане на данъка върху превозното средство. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След съвкупна преценка на доводите на страните и
събраните по делото писмени доказателства, и като извърши
служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1, във връзка с чл.
146 от АПК, от фактическа и правна страна
съдът приема за установено следното:
Решение с изх. №
МДТ-01-964#1/ 27.01.2023 г, издадено от кмета на Община Габрово е получено
лично срещу подпис на 04.04.2023 г. от адв. Н.Д. – упълномощен представител на Т.М.,
съгласно пълномощно от 29.12.2022 г. /л.11/, а жалбата е подадена на 18.04.2023
г. чрез административния орган, заведена е при него с вх. МДТ-01-964#2 и
изпратена ведно с преписка по издаване на оспорения акт в Административен съд -
Габрово, вх. № СДА-01-722/ 20.04.2023 г.
Жалбата е подадена в рамките на законния
14-дневен срок, от заинтересовано лице – адресат на оспореното решение, което
притежава характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21 ал. 2 от АПК. Чрез него се засягат правата и законните интереси на
жалбоподателя, тъй като се констатира качеството му на наследник на лицето А.Т.М.
и това волеизявление на административния орган е от значение за погасяването на
задължение за заплащане на данък по чл. 52 т. 1 от ЗМДТ.
Решението
е подписано от зам.кмет Мария Йозова, изпълняваща към този момент функциите на
кмет на община Габрово, видно от заповед за заместване № 198/ 26.01.2023 г. с
правно основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 13, ал. 2 от Устройствения
правилник на община Габрово, поради което съдът приема, че оспореният акт е
издаден от оправомощено за това длъжностно лице, в кръга на законовите му
правомощия по чл. 44 от ЗМСМА.
Административното производство е започнало по повод получено в Дирекция
„Местни данъци и такси“ при Община Габрово Удостоверение, издадено от Районен
съд – Габрово с изх. № 720/13.04.2022 г., съгласно което под № 52/12.04.2022 г.
в специалния регистър на съда е вписан отказ на Т.А.М. от наследство, оставено
му от баща му А.Т.М.. Част от наследството е МПС – лек автомобил марка Рено,
модел Меган Сценик, с рег. № ЕВ***АТ, което приходната администрация съгласно
чл. 52, т. 1 от ЗМДТ е обложила с данък върху превозното средство за 2022 г.,
начислен на жалбоподателя и доброволно заплатен от него с приходна квитанция №
61494/06.04.2022 г.
Позовавайки се на извършения отказ от наследство, Т.М. е направил изявление
за освобождаването му от това данъчно задължение, в отговор на което директорът
на Дирекция МДТ с писмо, изх. № МДТ-01-371#1/15.06.2022 г., е уведомил лицето,
че отказът му от наследство е недействителен и не се приема, за което сочи
своите мотиви – преди да бъде заявен отказа от наследство на 12.04.2022 г., са
извършени действия по неговото приемане – плащане на данък на 06.04.2022
г.
Т.М. е подал възражение
до директора на ДМДТ, вх. № ДТ-01-964/29.12.2022 г., по което се е произнесъл
кметът на община Габрово с оспореното в настоящото съдебно производство решение
№ МДТ-01-964#1/ 27.01.2023 г.
Административният орган е отказал да приеме представения отказ от
наследство, т.е. да зачете породените от последния правни последици касателно
задължението за заплащане на данък по чл. 52 ал. 1 т . 1 от ЗМДТ, като е
възприел доводите на данъчните органи, че преди момента за заявяване на това
право, като наследник Т.М. е извършил активни действия по приемане на
наследството, изразяващи се в заплащане на данък върху превозното средство.
Изведен е правен извод за недействителност на отказа, поради липса на предмет.
В изпълнение на съдебно определение № 422/28.04.2023
г. ответната страна е допълнила административната преписка, като е представила
дубликат на приходна квитанция № 61494/06.04.2022 г. /л.32/, от която се
установява заплащане на данък върху процесното превозно средство – Рено, рег. №
ЕВ***АТ, дължим за 2022 г., а като данъчно задължено лице е отбелязано името на
Т.А.М.. Въпреки, че ответникът не представя копие на приходна квитанция с
подпис на платеца, а дубликат без подписи, съдът приема, че е извършено плащане
– факт, който не се оспорва от жалбоподателя в настоящото производство.
Спорен по
делото е въпросът произвел ли е действие заявения от Т.М. отказ от наследството
на баща му Атанас М. и в този смисъл има ли той качеството на наследник, респ.
данъчно задължено лице по смисъла на ЗМДТ за притежавано от наследодателя му
имущество, в конкретния случай – данък върху описаното по-горе МПС.
Съгласно разпоредбата на чл. 48 от ЗН
наследството се придобива с приемането му. Това е едностранен акт, който може
да бъде изразен изрично с писмено заявление до районния съд или мълчаливо -
чрез извършване на действие, което несъмнено предполага намерение за приемане
на наследството.
За да се счете, че е налице мълчаливо приемане на наследството съгласно чл. 49, ал. 2 от ЗН лицата, които
имат право да наследяват, следва да извършват такива действия, чрез които
несъмнено се изразява намерението им да приемат наследството и които действия
те не биха имали право да извършат освен в качеството си на наследник, напр.
сключване на сделки по разпореждане, предявяване на иск по съдебен ред,
отстъпване на наследствени права и др. Волята за придобиване чрез наследяване
може да се удостовери и посредством подаване на декларация пред данъчните
органи, с която лицето посочва имуществото като своя собственост и поема
задължението да плаща дължимите за това данъци, като именно по този начин
заявява намерението си да ползва, управлява и/или да се разпорежда с
наследеното имущество.
При преценка в конкретния случай доколко извършените от Т.М. действия са
израз на несъмнената му воля за приемане на наследството, съдът изцяло споделя
направените от процесуалния представител на жалбоподателя възражения относно
липсата на извършени от доверителя му действия, които да се тълкуват като
такива по приемане на наследството. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 4 от ЗМДТ собствениците на превозни средства декларират пред общината по постоянния
им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в
двумесечен срок от придобиването им. Жалбоподателят твърди, че не е декларирал
това обстоятелство, а ответникът не ангажира никакви доказателства по делото, с
които да обори това твърдение. В описа към съпровождащото преписката писмо, вх.
№ СДА-01-826/03.05.2023 г. /л.23/, е описано представяне на два броя декларации по чл. 54 от ЗМДТ с вх. №
ДК54000768/10.02.2022 г. и вх. № ДК54002233/20.04.2022 г. Същите не са
приложени към писмото, нито са представени по делото от ответника или неговия
процесуален представител в открито съдебно заседание. Приложена е единствено
служебна справка от 09.02.2022 г. /л.26/, от която е видно, че на 19.10.2021 г.
с вх. № ДК54006212 същото МПС е декларирано по реда на чл. 54 от ЗМДТ, но
очевидно това е сторено не от жалбоподателя в настоящото производство, а от
неговия наследодател А.Т.М. и трето лице – Христо Тодоров Христов.
Съдебната практика, на
която се позовава ответникът, а именно решение № 93/10.07.2019 г. по адм.д. №
274 по описа на Административен съд – Габрово
за 2018 г., не може да се отнесе към настоящия казус, тъй като с
посочения съдебен акт АСГ се е произнесъл в хипотезата на надлежно декларирано
по реда на чл. 54 от ЗМДТ превозно средство, какъвто настоящият случай не е.
Съдът намира, че не са осъществени активни действия, от които следва да бъде
прието, че Т.М. е приел наследството останало след смъртта на наследодателя
Атанас М., поради което неправилно служителите на Дирекция МДТ са приели, че
вписаният последствие отказ от наследство е недействителен – извод, потвърден и
от административния орган, издал обжалвания ИАА. В този смисъл необосновани и в
разрез с приложимото материално право са правните изводи на административния
орган, че отказът на Т.М. от наследството на Атанас М. е недействителен поради
липса на предмет. Неправилно е прието, че доколкото Т.М. бил запознат със
съдържанието на приходната квитанция и заплатил данък върху МПС за 2022 г., той
е удостоверил волята си за придобиване на наследството чрез лично полагане на
подпис върху квитанцията.
Мълчаливо
приемане /или приемане с конклудентни действия/ е налице,
когато наследникът извърши такива действия, които несъмнено предполагат
намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да извърши
освен в качеството си на наследник, като преценката за правната същност и последици от така извършеното действие във всички
случаи следва да се извършва конкретно, като се отчита волята и намерението на извършилото
действието лице.
В конкретния случай, заплащането на вече
начисления данък е изпълнение на публичноправно задължение, което трябва да бъде
извършено в сравнително кратки срокове, предвидени в ЗМДТ, като в противен
случай могат да бъдат наложени санкции за неизпълнение, което от своя страна е
в противоречие с общите правила по чл. 60 и следващите от ЗЗД, вменяващи
задължение на лицето да се грижи върху наследствените имущества като добър
стопанин, да извършва действия за тяхното запазване и охраняване, с което то не
извършва действия, които несъмнено предполагат неговото намерение да приеме
наследството /в този смисъл Решение № 54 от
3.V.1961 г. по гр. д. № 36/61 г., ОСГК/. Ето защо заплащането на начисления данък за
процесното МПС не представлява акт на мълчаливо приемане на наследството и не
може да се подведе под хипотезата на чл. 49, ал. 2 от Закона за наследството,
освен ако ако не са извършени от него и
други фактически, правни действия или волеизявления, които
преценени във връзка първите, да са от естество да обусловят извод за
безусловно негово намерение да приеме наследството на своя наследодател.
По делото липсват доказателства за извършени от жалбоподателя други такива действия, презумиращи негово несъмнено намерение за приемане на наследството, предмет на
оспорвания отказ от наследство. Затова данъчните органи, Кмета
на Община Габрово, а и настоящият съдебен състав следва да зачетат извършеният
от жалбоподателя отказ от наследството на А.Т.М. като валидна едностранна
правна сделка, породила произтичащите от нея законови последици, включително –
задължение за ДМДТ при Община Габрово да приеме, че жалбоподателят не е данъчно задължено лице по
смисъла на ЗМДТ за притежавано от наследодателя му имущество
и да отрази съответните промени по партидата на Т.А.М. за лек автомобил марка Рено,
модел Меган Сценик, с рег. № ЕВ***АТ.
Предвид гореизложеното, съдът
счита, че обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, а преписката – да бъде върната на административния орган,
издал акта, за ново произнасяне при съобразяване с приложимия материален закон
и мотивите на настоящото съдебно решение.
С оглед резултата от правния спор, следва да бъде изцяло уважена като
своевременно предявена, основателна и доказана
претенцията за заплащане на направените от жалбоподателя разноски за
производството пред настоящата съдебна инстанция, чийто общ размер възлиза на
510,00 лева, съставляващи 10,00 лева платена държавна такса и 500,00 лева
заплатено по банков път адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл.
173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като неправилно
и незаконосъобразно решение с изх. № МДТ-01-964#1/ 27.01.2023 г, издадено от
кмета на Община Габрово.
ВРЪЩА преписката по
компетентност на административния орган, издал отменения акт – кмет на община
Габрово, за продължаване на процедурата и ново произнасяне в 7-дневен срок от
влизане в сила на настоящия съдебен акт, със задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона, съобразно мотивите на решението.
ОСЪЖДА Община Габрово,
с административен адрес: гр. Габрово, пл. „Възраждане“ № 3, да заплати на Т.А.М., с ЕГН:**********
и адрес ***, направените от него разноски в настоящото съдебно производство на
обща стойност 510,00 /петстотин и десет/
лева.
Препис от решението да се връчи на страните ведно със съобщението.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ:
/Д. А./