Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 16.12.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и трети ноември
две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 15536 по описа
за 2019 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Г.Й.Б., С.Й.И., С.Г.Б. и
С.Г.Б., починала в хода на настоящото производство и заместена на основание
чл.227 от ГПК от наследниците си по закон Г.Й.Б. и С.Й.И., които участват в
производството като ищци на лично основание срещу З. „О.” АД, с която са
предявени активно, субективно и обективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че на 14.02.2019
г. около 22,40 часа в гр.София, на ул. „Търново“, в района на кръстовището с
ул. „Беравица“, е настъпил пътен инцидент, при който
л.а.м. „БМВ 520 И“ с рег. № *******, движейки се с посока от ул. „Асен Николов“
към ул. „Луи Пастьор“, поради несъобразена скорост и проявено недостатъчно
внимание към пътната обстановка, блъска пресичащия от дясно наляво ул.
„Търново“ пешеходец Й.Н.Б.. Твърди се, че непосредствено преди настъпването на процесното ПТП, друго МПС, движейки се пред л.а.м. „БМВ 520
И“, намалява и спира, за да пропусне пресичащия пешеходец, а водачът на л.а.м.
„БМВ 520 И“ вместо да намали и да спре, поради неспазване на дистанция пред предностоящия лек автомобил, навлиза внезапно в лентата за
насрещно движение, с намерението да изпревари спрелия и пропускащия пешеходец,
лек автомобил, вследствие на което блъска пресичащия пешеходец. След инцидента
водачът на л.а.м. „БМВ 520 И“ е напуснал мястото на произшествието, без
основателна причина с намерението да се укрие, но впоследствие е установен от
органите на МВР. Твърди се, че вследствие на пътния инцидент и получените тежки
травматични увреждания, след двудневна борба за живота си, на 16.02.2019 г. Й.Б.
починал в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, гр. София.
Твърди се, че ищците са
съответно: син, дъщеря, съпруга и майка на починалия в пътния инцидент.
Отношенията помежду им са били изключително близки, основани на привързаност,
разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. Ищците преживяват изключително
тежко загубата на човека, който е бил опората и главата на цялото семейство.
След смъртта му ищците изпаднали в тежка депресия, станали затворени и
неконтактни, често плачат, чувстват се безпомощни и не намират смисъл да
продължат живота си, поради жестоката трагедия сполетяла живота им.
Твърди се, че отговорността на
водача на л.а.м. „БМВ 520 И“ с рег. № *******, е била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество с
полица, валидна от 14.02.2019 г. 14,00 часа до 13.02.2020 г., прекратена на
31.05.2019 г.
Твърди се, че ищците са провели
процедурата по чл.380 КЗ, но ответното дружество не изплатило обезщетение, като
молбите са подадени на 11.06.2019 г.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумите от по 180 000 лв. на всеки
един от ищци, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на бащата на първите двама,
съпруга на третата и син на четвъртата ищца, настъпила в пряка,
причинно-следствена връзка с ПТП, реализирано на 14.02.2019 г. в гр.София,
виновно причинено от водача на л.а.м. „БМВ 520 И“ с рег. № *******, чиято
отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при З. „О.” АД с полица валидна от 14.02.2019 г. 14,00 часа до
13.02.2020 г., прекратена на 31.05.2019 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на завеждането на доброволната претенция пред
ответника 11.06.2019 г. до окончателното издължаване. Претендира се адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, тъй като на основание чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА на ищците се оказва безплатна адвокатска помощ.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез юрисконсулт Христова надлежно упълномощена
с пълномощно приложено към отговора.
Оспорва изцяло предявените искове
за неимуществени вреди-по основание и размер, като счита за недължими и
прекомерно завишени. Оспорва всички твърдения на ищците, направени с исковата
молба. Поддържа, че исковете са неоснователни, необосновани не са подкрепени с
доказателства, същите са прекомерно завишени по размер. Твърди, че ПТП от
14.02.2019 г. не е настъпило по вина на застраховано в ответното дружество МПС
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Поддържа се, че
участвалото в ПТП МПС е неизвестно. Счита, че е възможно и друг участник също
да има вина за настъпване на инцидента. Доколкото не е ясен механизма на ПТП,
ответникът оспорва твърдението на ищците, че пътното произшествие е
предизвикано единствено от действията на водач на автомобил, чиято ЗЗГО е
сключена с дружеството-ответник. Оспорва претенциите за лихви, както и
началният момент, от който същите се претендират, по аргумент за
неоснователност на главните искове. Твърди, че доброволните претенции на ищците
не са били окомплектовани с доказателство, въз основа на което ответникът да се
произнесе.
В срока по чл.372 от ГПК ищците
са депозирали допълнителна искова молба, с която поддържат подадената искова
молба по аргументите изложени в нея, с твърдението, че същите се основават на
трайната съдебна практика на ВКС. Оспорват всички възражения на ответника като
необосновани.
В срока по
чл.373 ГПК ответникът депозира допълнителен отговор, в който не възразява да се
отдели за безспорно наличието на валидно застрахователно правоотношение по
ЗЗГО. Поддържа всички свои искания и възражения.
В съдебно
заседание ищците поддържат исковете чрез своя процесуален представител. Подробни
съображения са изложени в представената по делото писмена защита. Претендират
разноските направени за експертизите, както и адвокатско възнаграждение
определено по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, за което представят списък по чл.80 ГПК.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да постанови
решение, съобразно събраните по делото доказателства. Моли съда да постанови
справедлив размер на обезщетението, като отчете съпричиняването
от страна на пострадалия, който е бил с алкохол 2,18 промила. Претендира
разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.
Третото
лице помагач, редовно призовано, не изпраща представител, не изразява становище
в хода по същество.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
Между страните е прието за
безспорно, че към 14.02.2019 г. л.а.м. „БМВ 520 И“ с рег. № ******* е имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, валидна за
периода от 14.02.2019 г., 14,00 часа до 31.05.2019 г., когато е прекратена.
От Констативен протокол №
К-88/14.02.2019 г., протокол за оглед на местопроизшествие от 15.02.2019 г.,
скица и албум към него, от свидетелските показания на К.И.Д.-очевидец на настъпилия пътен инцидент, както и от заключението на приетата
по делото САТЕ, неоспорено от страните, се установява, че на 14.02.2019 г. около 22,40 часа лек автомобил „БМВ“,
модел „530И“ с рег.№ *******, с валидна задължителна застраховка при ответника,
се е движел в гр.София по ул. „Търново“ върху дясната пътна лента с посока от
ул. „Асен Николов“ към ул. „Луи Пастьор“. Приближавайки към мястото на
настъпилото произшествие, в същото време пред него и в същата пътна лента
попътно се движил и лек автомобил управляван от свидетеля К.Д.. Преди да
достигне до кръстовището на разстояние около 60 м в същото време Й.Н.Б. след
употреба на алкохол с установено по надлежния ред наличие на етилов алкохол в
кръвта-2,18 промила, предприема пресичане на ул. „Търново“ от дясно на ляво
спрямо посоката на автомобила и преди кръстовището. Свидетелят Д. възприемайки
пешеходеца е предприел намаляване на скоростта и го пропуска. В това време
водачът на лек автомобил БМВ, движейки се след автомобила на свидетеля Д. със
скорост от порядъка на 75 км/ч, е предприел маневра за изпреварване,
преминавайки от ляво на автомобила на свидетеля и навлизайки върху пътната
лента за насрещното му движение, преминавайки през единична непрекъсната линия.
Пешеходецът е достигнал на около 2 м вляво от единичната пътна лента за
посоката на автомобила, където настъпва удара с предна лява част странично в
зоната на предния ляв калник. В следствие на удара, който е бил под масовия
център на тялото на пешеходеца, той е качен частично върху предния капак на
автомобила, като е достигнал с главата си до предната лява колонка на купето на
автомобила и с главата си се е ударил в зоната на колонката и предното стъкло в
ляво, като се е реализирала пукнатина на стъклото. След удара тялото на
пострадалия е било отхвърлено от автомобила напред и под малък ъгъл наляво,
като е прелетяло известно разстояние и след падането му върху платното за
движение се е плъзнал до мястото, което установява свидетеля Д., а именно: върху
левия тротоар. Тялото на пешеходеца е преминало странично по левия габарит на
автомобила и е достигнало до лявото странично огледало и го е счупило. Отломки
от пластмасови части на огледалото са отлетели напред и вляво и са се
установили по местата, констатирани в протокола за оглед. След настъпилия удар
с пешеходеца, водачът на процесния автомобил БВМ е
напуснал местопроизшествието, без да спира.
Пострадалият пешеходец е откаран
в УМБАЛСП „Н.И.Пирогов“, където след усложнения от получената при ПТП тежка
съчетана травма почива на 16.02.2019 г.
При проведено изследване на
пробата кръв на Й.Н.Б. е установено наличието на етилов алкохол в кръвта-2,18
промила.
От приетото по делото и
неоспорено от страните заключение на СМЕ, се установява, че причината за
смъртта на Й.Н.Б. е тежката съчетана травма и настъпилите от нея усложнения.
Описаните увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети с висока
кинетична енергия и добре отговарят да бъдат получени при процесното
ПТП. Между причината за смъртта на Й.Н.Б. и получените по процесното
ПТП увреждания съществува пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка.
От приетите по делото препис –
извлечение от акт за смърт и удостоверение за съпруг и родствени връзки с изх.
№ РЛН19-УГ01-3651 от 26.02.2019 г. на СО, район Люлин, се установява че Й.Н.Б.
е починал на 16.02.2019 г., като първите двама ищци са негови деца, съответно
син и дъщеря, третата ищца е негова съпруга, а четвъртата-негова майка.
От заключението на САТЕ се
установява, че в случай, че водачът на лек автомобил БМВ е предприел намаляване
на скоростта си е и предприел спиране без да навлиза върху лентата за насрещно
движение, то пешеходецът е щял да пресече пътното платно на ул. „Търново“ безпрепятствено.
На мястото на настъпване на процесното ПТП не е
констатирана пешеходна пътека. Установява се, че от мястото на пресичане на
платното пешеходецът е могъл да забележи приближаващия се автомобил на
свидетеля Д. на разстояние от около 50-55 м, да пропусне автомобилите, след
което да премине през улицата. Установява се още, че при движение на лек
автомобил БМВ със скорост от 50 км/ч, водачът му е имал възможност да
предотврати ПТП посредством аварийно спиране.
От приетото по делото и неоспорено
от страните заключение на СМЕ се установява, че към момента на настъпване на
ПТП, пострадалият Б. е бил по въздействие на алкохол, като изчислената
алкохолна концентрация в кръвта му към този момент-2,18 промила отнася
състоянието му към средна степен на алкохолно опиване. При тази степен човек е
сигурно повлиян от алкохола, колкото и разнообразна да е индивидуалната
реакция. Походката става несигурна в резултат на притъпените възприятия,
нарушен мускулен тонус и координация на движенията. Нарушава се чувството за
равновесие, налице са груби координационни нарушения, видими за страничния
наблюдател. Периферното зрение е силно стеснено, зрителните обекти се
възприемат след дълго латентно време. Времето за реакция е многократно удължено
или изобщо липсва реакция. Слуховите възприятия са с висок праг на
чувствителност. Нарушена е пространствената ориентация. Грубо е нарушена
преценката за разстояние и скорост.
Пред настоящата инстанция са
събрани показанията на свидетеля В.Г.М.- сестра на ищцата С.Б., която
установява, че за произшествието с Й.Б. разбрала от родителите си, както и че е
настанен в „Пирогов“ в много тежко състояние. Свидетелката посетила Й.в
болницата в събота на обяд заедно със съпругата му и дъщеря му. Й.бил с много
апарати около себе си и завит с бял чаршаф. От едно от медицинските лица
узнали, че Й.е много зле и показателите му непрекъснато варират. Два часа след
като си тръгнали от Пирогов, се обадили, за да съобщят, че Й.е починал. Това било
пълен шок, никой не очаквал за два дни да си отиде един добре сложен, едър мъж.
Веднага след като научила за смъртта на Й., свидетелката заедно с майка си, отишла
в апартамента, в който живее сестра й. Сестра й плачела непрекъснато, пиела
всякакви лекарства. Децата също плачели. Останали със С. цялата нощ. Тя не можела
да спи, прескачало й сърцето. С. и Г. били също зле. Г. вдигнал кръвно, въпреки
че е на 30 години. Погребението се забавило заради аутопсията и това били
ужасни дни, защото С., Г. и С. ходели в „Пирогов“ да уреждат документите за
аутопсията и всички останали неща. Свидетелката видяла майката на Й.на погребението. Била
абсолютно срината. С. преди била много контактна жена, много жива, много
търсена от съседките си, но след смъртта на сина си била срината, защото преди
години била загубила по-малкия си син, поради лекарска грешка и Й.бил
единствения й жив син, за който живеели тя и съпруга й. С. не била на себе си.
На погребението я придържали, за да може да върви. Бащата на Й.починал няма и
един месец след като загубил сина си. Той не можел да приеме, че губи и второто
си. Отказал се да живее и за по-малко от един месец починал. С. загубила две
деца, съпруг и тя се отказала да живее. Отказвала да яде, отказвала да излиза
навън, да се вижда с хора. Била с диабет, няколко пъти влизала в болница,
получила микроинсулт и само повтаряла, че иска да
отиде при сина си и че не иска да живее и на 25.12. точно на Коледа починала.
Ищците и Й.били задружно семейство. Въпреки, че С. и Г. си имат самостоятелни
семейства всяка събота се събирали семейно с родителите си в техния дом. Събирали
се на обяд и изкарвали до вечерта. Това за тях било традиция всяка събота.
Изключително сплотени били и в един момент всичко това се сринало, защото го нямало
човека, тяхната опора.
Съдът кредитира показанията на
разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, съдът
квалифицира по чл.432, ал.1
от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявените искове са процесуално допустими. На 11.06.2019
г. ищците са предявили извънсъдебно претенциите си за неимуществени вреди пред
ответното дружество, като в законоустановения
тримесечен срок по чл.496, ал.1 от КЗ, изтекъл съответно на 11.09.2019 г.
ответникът не е заплатил застрахователни обезщетения. Настоящите искове са
предявени в съда на 27.11.2019 г. и в този смисъл се явяват процесуално
допустими.
По същество на предявените искове.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността
на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор
за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител
на вредата и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от
ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител
- застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 14.02.2019
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Безспорно с
обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства, както и със заключенията на
САТЕ и СМЕ, се установяват елементите на непозволеното
увреждане, а именно:
деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинена смърт на родственика на
четиримата ищци-техен баща, съпруг и син.
Безспорно се
установява виновното поведение на водача на л.а.м. „БМВ 520И“ с рег.№ СВ 11 25
НА, който в нарушение на чл.21, т.1 от ЗДвП се движел със скорост над
разрешената от 50 км/ч за конкретния пътен участник, което не му е позволило да
спре и да предотврати произшествието. На следващо място предприел изпреварване на
забранено място, като пресякъл в нарушение на чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП единична непрекъсната линия. С тази норма се въвежда
забрана за застъпване и пресичане от пътните превозни средства на единичната
непрекъсната линия. И двете нарушения са в пряка причинна връзка с
реализираното от водача произшествие, доколкото със заключението на САТЕ се
установява, че ако водачът не ги беше допуснал, то произшествието е щяло да
бъде предотвратено.
От страна на
пешеходеца.
Установява се, че в
близост до мястото на пресичане не е имало пешеходна пътека, а пътят е двулентов двупосочен в населено място, с оглед на което
пешеходецът е предприел правомерно пресичане, съобразно нормата на чл.113, ал.2
от ЗДвП, съобразно която по двулентовите двупосочни
пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна
пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това
места, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4. В случая
пострадалият е предприел пресичане в нарушение на правилото на ал.1, т.1 от
закона, като преди да навлезе на платното за движение, не се е съобразил с
приближаващите се пътни превозни средства, въпреки че е имал обективната
възможност за това, т.е. да възприеме автомобила на свидетеля Д. от разстояние около
50-55 метра и да предотврати настъпването на произшествието, като пропусне
автомобилите и едва тогава да предприеме пресичане на платното за движение.
Законът дава право на
пешеходците да пресичат платното за движение и извън определените за целта
места – чл.113, ал.2 от ЗДвП, но на това право не съответства задължение на
водачите на пътни превозни средства да ги пропуснат. При упражняване на правото
на пешеходеца да пресече платното за движение, той е длъжен да се съобрази с
общите ограничения и забрани по чл.113,ал.1,т.т.1,2 и
4 и чл.114,т.т.1 и 2 от ЗДвП-Тълкувателно решение №
2/22.12.2016 г. на ВКС, ОСНК.
Следователно, при пресичане на
пътното платно извън определените за целта места правото на пешеходеца не е
абсолютно. Налице е съпричиняване, ако пешеходецът не
се е съобразил с ограниченията на чл.113, ал. 1,т.т.1,
2 и 4 и чл.114 от ЗДвП, за което безспорно е допринесла и употребата на
алкохол, която и съобразно заключението на СМЕ, е оказала влияние върху
поведението на пострадалия на пътя.
Предвид горното съдът
намира, че въведеното от ответника възражение за принос е основателно и
доказано.
Съпричиняване ще е налице, когато със своето поведение
на пътя, пострадалият, като участник в движението по пътищата и в нарушение на правилата
за това движение,
е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, т.е за произшествието,
при което е пострадал.
При извод, че
поведението на пострадалия е в причинна връзка с настъпването на злополуката и
основание за приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на
обезщетението, съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на
вредите. Това предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки
нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат. Паралелът и
сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед задълженията,
които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай
преценка за реалния принос и разпределянето на отговорността за причиняването
на деликта.
Съдът като съобрази
вида, броя и тежестта на извършените и от двамата участници в движението
нарушения на ЗДвП и като съобрази, че отговорността на водача на превозното
средство е по-голяма от тази на пешеходеца, намира, че приносът на последния е
в размер на 25%, с който ще следва да бъдат намалени определените по-долу
застрахователни обезщетения.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие
в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното
настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са
в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска
отговорност", са безспорно установени.
По отношение на размера на
предявените искове за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта
и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат
стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът
и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на
съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При определяне размера на
дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен
състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на
търпените от ищците след смъртта на техния баща, съпруг и син болки и
страдания, отчита степента на преживяваните от тях отрицателни емоции, и близката
връзка, привързаността и прекрасните
отношения между тях, отчита и депресираното състояние на ищците след трагедията
и към настоящия момент. Болките и страдания, които ищците ще продължат да
изпитват от загубата, трябва да бъдат отчетени при определяне размера на
дължимото застрахователно обезщетение.
Безспорно със събраните по делото
доказателства се установи, че след смъртта на Й.ищците изпаднали в шок, сринали
се, чувствали се много зле, непрекъснато плачели. Децата макар и създали
собствени семейства поддържали непрекъснат контакт със своя баща, традиционно
се събирали всяка събота в дома на своите родители. Били сплотено и задружно
семейство. Майката на починалия преживявала изключително тежко загубата на своя
единствен жив син, предвид обстоятелството, че преди това загубила другия си
син. Кратко време след смъртта и на другия си син, тя загубила и съпруга си,
като всичко това довело и до нейната кончина в хода на настоящото производство.
Предвид изложените съображения и
като съобрази, че с представените доказателства ищците не доказаха настъпването
на вреди извън обичайните, които се търпят в такава житейска ситуация, настоящият
съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди е в размер на по 150 000 лв. за всеки един от ищците. Доколкото болките и
страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то тези обезщетения се
явяват справедливи по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Така определения размер следва да
бъде намален със сумите от по 37 500 лв., съобразно приетия принос.
С оглед на горното исковете
следва да бъдат уважени за сумите от по 112 500 лв. и отхвърлени като
неоснователни за разликата над сумите от по 150 000 лв. до пълния претендиран размер от по 180 000 лв. и поради приет
принос за разликата над сумите от по 112 500 лв. до сумите от по
150 000 лв.
Като изхожда от установените по делото факти,
относно действително претърпените болки и страдания от ищците, вследствие
търпените от тях болки и страдания,
изведени както от доказателствата по делото, така
и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определените по-горе
обезщетения не са завишени по своя
размер, спрямо действително установените по делото факти
и не противоречат на принципа
на справедливостта.
Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е
акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна
лихва.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност).
В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице – която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по
делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие, то лихва следва да се присъди от
датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която
в случая е 11.06.2019 г.
Предвид горното исковете за
заплащане на лихва следва да бъдат уважени така както са предявени от
11.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумите.
С оглед на горното Съдът присъжда
лихва върху главниците, считано от 19.05.2017 г. до окончателно изплащане на
сумите.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат и на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от
исковете.
Ищците Г.Й. Б.и С.Й.И. са
освободени от внасяне на държавна такса и разноски на основание чл.83, ал.2 от ГПК, поради което не им се присъждат такива.
Ищцата С.Г.Б. е освободена от
внасяне на държавна такса, но не и от разноски. Същата е направила разноски в
общ размер на сумата от 710 лв.-депозити вещи лица, поради което и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да заплати на тази ищца сума в размер
на 443,75 лв., която е съответна на уважената част от иска /112 500 лв./
Видно от приложения договор за
правна помощ от 10.09.2021 г. адвокат Г.Й. е осъществявал безплатна правна
помощ на ищците, поради което и на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат Й.
адвокатско възнаграждение.
При материален интерес от
720 000 лв. и на основание чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата, минималното
адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 15 930 лв. Съобразно уважената
част от исковете 450 000 лв., размерът на адвокатското възнаграждение
възлиза на сумата от 9 956,25 лв.
Ответникът
е претендира разноски в размер на 1055лв., от която: 600 лв.-депозити вещи
лица, 5 лв.-държавна такса СУ и 450 лв.-юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от Закона за
правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
От тази сума
ищците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника на основание чл.78,
ал.3 от ГПК разноски в размер на 395,63 лв., съобразно отхвърлената част от исковете
/270 000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважените искове в
размер на 18 000 лв.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „О.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД на Г.Й.Б.,
ЕГН **********, С.Й.И., ЕГН **********, С.Г.Б., ЕГН ********** и С.Г.Б., ЕГН **********,
починала в хода на настоящото производство и заместена на основание чл.227 от ГПК от Г.Й.Б., ЕГН ********** и С.Й.И., ЕГН **********, участващи на лично
основание в производството, всичките със съдебен адрес:***, адвокат Г.Й. сумата от по 112 500 лв. /сто и дванадесет
хиляди и петстотин лв./ за всеки един от ищците, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди - болки и страдания от
смъртта на техния баща, съпруг и син Й.Н.Б., настъпила в пряка, причинно-следствена връзка с
ПТП, реализирано на 14.02.2019 г. в гр.София, виновно причинено от водача на
л.а.м. „БМВ 520 И“ с рег. № *******, чиято отговорност е била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „О.” АД с полица
валидна от 14.02.2019 г. 14,00 часа до 13.02.2020 г., прекратена на 31.05.2019
г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
завеждането на доброволната претенция пред ответника - 11.06.2019 г. до
окончателното издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове
за неимуществени вреди за разликата над сумите от по 150 000 лв. до пълния претендиран размер от по 180 000 лв. и поради приет принос на
основание чл.51, ал.2 от ЗЗД за разликата над сумите от по 112 500 лв. до
сумите от по 150 000 лв.
ОСЪЖДА З. „О.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на С.Г.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адвокат Г.Й. сумата от
443,75 лв. /четиристотин четиридесет и три и 0,75 лв./ разноски направени от
ищцата пред настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА З. „О.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** заплати на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата на адвокат Г.Й.Й., ЕГН **********,***, адвокатско
възнаграждение в размер на 9 956,25 лв. /девет хиляди деветстотин петдесет
и шест и 0,25 лв./.
ОСЪЖДА Г.Й.Б., ЕГН **********, С.Й.И.,
ЕГН **********, С.Г.Б., ЕГН ********** и С.Г.Б., ЕГН **********, починала в
хода на настоящото производство и заместена на основание чл.227 от ГПК от Г.Й.Б.,
ЕГН ********** и С.Й.И., ЕГН **********, участващи на лично основание в
производството, всичките със съдебен адрес:***, адвокат Г.Й. да заплатят на
основание чл.78, ал.3 от ГПК на З. „О.” АД, дружество вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** сумата от 395,63 лв. /триста
деветдесет и пет и 0,63 лв./ разноски направени от ответника, съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА З. „О.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху
уважения размер на исковете в размер на 18 000 лв. /осемнадесет хиляди лв./.
Решението е постановено при
участието на С.Г.Б., ЕГН **********,***, в качеството му на трето лице помагач
на страната на ответника.
Присъдените по-горе суми в полза
на ищците могат да бъдат преведени от ответника по следните сметки:
IBAN: ***, BIC: *** С.Г.Б.,
IBAN: ***, BIC: *** С.Й.И. и
IBAN: ***, BIC: ***, с титуляр Г.Й.Б..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: