№ 30
гр. Пазарджик, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря П. Кр. Борисова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20225200500374 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
260023/29.04.2022 г., постановено по гр.д. № 1055/2019 г. П. районен съд е
осъдил М. Н. Ф., с ЕГН **********, от гр. С., ж.к. „С.“ № 21, вх.Д, ет.4, ап.82,
със съдебен адрес: гр. С., ул. „Е.“№ 4 и С. Н. И., с ЕГН **********, от гр. С.,
ул. „А.“ № 10, да премахнат пречката за упражняване на право на собственост
на Ц. С. Д., с ЕГН **********, от град С. ул. „Е.“ № 6, със съдебен адрес: гр.
П., ул. „С.Ф.“ № 7 - чрез адвокат Р. К. от ПзАК, като премахнат стрехата на
четирискатен покрив на жилищната сграда, построена в УПИ Х-1442, на
имотната граница с УПИ IX- 922, в кв. 75 по плана на град С., която стреха,
собственост на Ф. и И., е разположена над притежавания от Ц. С. Д. поземлен
имот, представляващ стена на еднофамилна, двуетажна масивна жилищна
сграда, със застроена площ от 70,63 кв.м., като по този начин се преустанови
изливането на вода от тяхната жилищна сграда върху сградата на Д..
Осъдил е М. Н. Ф. и С. Н. И. да премахнат пречката за упражняване на
право на собственост на Ц. С. Д., А. Г. Д. и Д. С. Д., всички от град С., ул. „Е.“
№ 6, със съдебен адрес: гр. П., ул. „С.Ф.“№ 7 - чрез адвокат Р. К. от ПзАК,
като прихванат дъждовната и снежната вода от стрехата на стопанската си
сграда, построена в УПИ Х-1442, на имотната граница с УПИ IX-922, в кв. 75
по плана на град С., и я отведат в своя поземлен имот, като обърнат наклона
на покривната конструкция към техния поземлен имот.
1
Осъдил е М. Н. Ф. и С. Н. И. да заплатят на Ц. С. Д. сумата от 225,70
лв., представляваща причинени имуществени вреди, в резултат на
неправомерно увреждане чрез обливане с дъждовна и снежна вода на
жилищната сграда на ищцата Ц. С. Д., които имуществени вреди се изразяват
в разрушена мазилка и завършваща боя на южната стена и на тавана на
жилищната сграда, построена в УПИ IX-922, в кв.75 по плана на гр. П., в
дворно място с площ от 357 кв.м.
Осъдил е М. Н. Ф. и С. Н. И. да заплатят на Ц. С. Д., А. Г. Д. и Д. С. Д.,
всички от град С., ул. „Е.“ № 6, със съдебен адрес: гр. П., ул. „С.Ф.“ № 7 - чрез
адвокат Р. К. от ПзАК, сторените деловодни разноски в общ размер на 830,00
лв., която сума представлява сбор от внесена държавна такса, в размер на
80,00 лв., депозит за вещо лице по СТЕ в размер на 250,00 лв. и адвокатско
възнаграждение, в размер на 500,00 лв.
Осъдил е М. Н. Ф. и С. Н. И. да заплатят по бюджета на Съдебната
власт и по сметка на Районен съд П., държавна такса в общ размер на 130,00
лв., която сума представлява сбор от държавна такса по оценяем иск, в размер
на 50,00 лв. и държавна такса върху уважения втори неоценяем иск в размер
на 80,00 лв.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от М. Н. Ф. и С. Н. И. чрез техния процесуален пълномощник
с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че
решението било недопустимо, необосновано и немотивирано, а едновременно
с това противоречало на практиката на ВКС – ТР № 4/2015 г. от 06.11.2017 г.
по т.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС. Твърди се, че решението предписвало
технически недопустими и неизпълними действия в противоречие със
строителните правила и норми., тъй като предписанието било за премахване
на стрехата на законно построената жилищна сграда, което означавало, че се
предписва да бъде осъществено строителство на калкан. Освен това
неправилно в решението било прието, че жалбоподателите били дали
съгласие за преустройството на стопанската постройка – плевня в жилищна
сграда. Съдът не бил взел предвид факта, че ищците били направили
ламаринена обшивка на улука и стрехата, което затруднявало значително
поддържането и почистването на къщата на ответниците, поради което
пораженията по имота на ищците били последица от техните действия, а не от
действията или бездействието на ответниците.
Неправилно съдът предписвал да се предприемат действия по
преустройство на покрива и стрехата на собствената на ответниците жилищна
сграда, която била построена съобразно утвърден проект и строително
разрешение. Ако на покрива имало счупени керемиди, следвало да се иска
само тяхната подмяна, а не поправка на целия покрив.
2
Неоснователна била и претенцията за обезщетение за повреди, защото
жалбоподателите не били извършвали незаконосъобразни действия или
бездействия. Не била установена връзката между течовете в сградата на
ищците и действия или бездействия на ответниците, а нямало и реални среди
от теч съгласно заключението на вещото лице.
Искането е решението да бъде отменено, вместо което да бъде
постановено ново, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени като
неоснователни ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Ц. С. Д.
чрез нейния процесуален пълномощник с искане решението на районния съд
да бъде потвърдено. Изложени са съображения в подкрепа на доводите,
изложени в мотивите на обжалваното решение. Претендират се разноски.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и исковата молба, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно
заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено
следното:
В исковата си молба против М. Н. Ф. и С. Н. И. ищцата Ц. С. Д. е
твърдяла, че с нот. акт № 87, том I, нот. дело № 246/1999 г. по описа на П.
районен съд за нотариалните дела, ищцата е закупила 1/2 ид. ч. от дворно
място с площ от 357 кв.м., както и застроените в него навес на 16 кв.м. и
масивна плевня на 30 кв.м, за който имот с планоснимачен № 922 бил отреден
УПИ IX-922, в кв. 75 по плана на гр. С.. Според ищцата, още преди брат й да
й прехвърли жилищна сграда, с оД.н архитектурен проект от ********* г.
била извършена реконструкция на плевнята, в резултат на което същата била
преобразувана в еднофамилна едноетажна масивна жилищна сграда с площ от
70,63, кв.м. Тази жилищна сграда се намирала в съседство с двуетажна
масивна жилищна сграда, собственост на ответниците, която била построена
на имотната граница, без да е реализирана калканна стена, тъй като били
изградени прозорци и на първия и на втория жилищен етаж, като стрехата на
тази сграда била под имота на ищцата. Стрехата завършвала с улук, който
преминавал във водосток и водата от него трябвало да отива на улицата.
Улукът на ответниците обаче не се поддържал от тях, водата от него
непрекъснато преливала върху южната стена на жилищната сграда на Д., в
резултат на което стената на нейното жилище, в зависимост от
интензивността на валежите, била мокра или отгоре до основите или само в
горната си част. От непрекъснатото мокрене водата била избила и от
вътрешната страна на тухления зид, в резултат на което мазилката от тавана и
от стената била опадала, а при интензивен валеж от
3
електроразпределителните кутии течала вода, която била оставила следи
около кутиите по мазилката.
На имотната граница, като продължение на жилищната сграда, до
границата със съседния УПИ ІІІ-921, ответниците построили и навес, който
бил обозначен на скицата като масивна сграда и противно на логиката,
покривната конструкция на тази сграда не била с наклон към имота на
ответниците, а с наклон към частта от имота, която ползвала ищцата. Именно
поради това при интензивен дъжд и при топенето на сняг всичката вода от
покрива на навеса се изливала в имота на Д. и отивала в темелите на
описаната жилищна сграда, на която ищцата е собственик.
Ищцата се опитала да говори с ответниците, но те не се съгласили да
преустановят незаконното пречене, което извършвали по отношение на
нейната собственост, като ползването от нейна страна на собствената й
жилищна сграда ставало все по-опасно, а поддържането на опадалата мазилка
от тавана и от стената било непосилно за нея.
В резултат на непрекъснатото мокрене на стената и тавана варовата
мазилка била шупнала и трябвало да се отстрани до тухла, да се измаже
отново грубо и фино и след това да се пребоядиса цялата стая, за да няма
разлика в боята. При справка за стойността на ремонтните работи ищцата
получила оферта от строителна фирма за 400,00 лв. труд и 100,00 лв.
строителни материали, като ремонтът включвал и отстраняване на теча,
предизвикан от улука на съседите.
Искането е да се постанови решение, с което на основание чл. 109 от ЗС
да бъдат осъдени М. Н. Ф. и С. Н. И. да премахнат стрехата на жилищната си
сграда, която е разположена над притежавания от ищцата поземлен имот, като
по този начин се преустанови изливането на вода от тяхната жилищна сграда
върху сградата на Д.; Да прихванат дъждовната вода от стрехата на
стопанската си сграда, която е построена на имотната граница и я отведат в
своя поземлен имот, като при техническа невъзможност това да стане, следва
да бъдат осъдени да обърнат наклона на покривната конструкция към техния
поземлен имот; да бъдат осъдени М. Н. Ф. и С. Н. И. да заплатят на ищцата
сумата от 560,00 лв., представляваща размер на причинените имуществени
вреди в резултат на непозволеното увреждане чрез обливане на жилищната
сграда на ищцата с дъждовни води и води от снеготопене, изразяващи се в
разрушена мазилка и завършваща боя на южната стена и на тавана, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба 30.12.2019 г., до окончателното й изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците М. Н. Ф. и С. Н. И. са
депозирали писмен отговор, в който твърдят, че всички претенции, предявени
4
от ищцата Д. са напълно неоснователни и недоказани. Твърдели са, че с
никакви действия не пречат на ищцата да упражнява правото си на
собственост. Твърдели са, че не са единствените собственици на този имот,
понеже притежават по 1/8 ид.ч., а майка им - С.Й.Д., притежава 6/8 ид.ч. от
техния недвижим имот. Заявили са, че притежават жилищната сграда, която е
законно построена през 1964 г. със строително разрешение и архитектурен
проект. Твърдели са, че сградата на Д. и нейните праводатели тогава не е
съществувала в настоящия си вид, а е била плевня, която е била на разС.ие от
0,7 м. и е била по-ниска. Според ответниците Н.А.Д. и С.Й.Д. през 1986 г.
били дали на наследодателя на ищцата правото да ремонтира плевнята си, но
в противоречие с даденото разрешението и съгласието на съседите той бил
изградил незаконно жилищна сграда с по-голяма височина от
съществуващата вече жилищна сграда на ответниците и с 4-скатен покрив, в
съприкосновение със съществуващия законно построен покрив на сградата на
ответниците. Твърдели са, че ответниците и техните родители не били
реагирали, защото избягвали конфликти и винаги се стремели да поддържат
собствената си сграда при тези затруднени условия, създадени от ищцата,
като редовно чистели улука си. През 2016 г., отново без съгласието на
ответниците, ищцата била изградила ламаринена обшивка на улука на
стрехата на ответниците и по този начин била прекратена възможността им да
поддържат и да почистват улука си. В тази връзка Д. сама с действията си
била допринесла за евентуални течове. Всички проблеми по къщата на Д.
били в резултат единствено на нейните действия, а не се дължали на действие
или бездействие от страна на ответниците, поради което те не й дължали
обезщетение. Твърдели са, че няма никакви реални щети по къщата на ищцата
от изтичането на дъждовната вода.
С протоколно определение от 03.06.2020г. по делото е конституирана
като ответница С.Й.Д., от град С., ул. „Е.“ № 4.
В законоустановения едномесечен срок ответницата С.Д. е депозирала
писмен отговор, който е идентичен с депозирания от ответниците М. Н. Ф. и
С. Н. И. писмен отговор на исковата молба.
С Определение № 260267/23.08.2021 г. като ищци в процеса по втория
обективно съединен иск – за прихващане на водата и обръщане наклона на
покрива на стопанската постройка, наред с Ц. С. Д. са конституирани и А. Г.
Д., с ЕГН ********** и Д. С. Д., с ЕГН **********, и двамата от град С., ул.
„Е.“ № 6.
С протоколно определение от 12.10.2021 г., на основание чл. 229, ал. 1,
т.2, във връзка с чл. 230, ал.2 от ГПК, поради смъртта на ответницата С.Й.Д.,
съдопроизводствените действия са спрени, като ищците са задължени в 6-
месечен срок да посочат кои са нейните правоприемници.
5
На 21.10.2021 г. ищцата Ц. С. Д. е представила молба, с която иска
възобновяване на съдопроизводствените действия, ведно с удостоверение за
наследници на С.Й.Д., починала на 26.03.2021 г. От удостоверението за
наследници е констатирано, че наследници на С.Й.Д. са ответниците С. Н. И.
и М. Н. Ф. - дъщери, като нови ответници по делото не са конституирани и
делото е продължило с участието само на двете първоначални ответници.
Установява се от доказателствата по делото, че с нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот № 87, том I, нот.дело № 246/1999 г. по описа
на П. районен съд за нотариалните дела, Д. С. Д. и А. Г. Д. са продали на Ц. С.
Д. следния недвижим имот, а именно: 1/2 идеална част от дворно място,
цялото с площ от 357 кв. м., ведно със застроените в него масивен навес на 16
кв.м. и масивна плевня на 30 кв. м., като сградите са продадени в цялост и за
този имот се отрежда парцел IX - имот пл. № 922, в квартал 75 по плана на гр.
С., при съседи: Н.А.Д., Цика Н. Е. и улица. Съгласно този нотариален акт
родителите на купувачката - С. Д. Б. и Д.Г. Б.а, са си запазили правото да
обитават посочените две сгради и 1/2 идеална част от дворното място.
Купувачката и ищца по настоящото дело Ц. С. Д., се е задължила да издържа
родителите си С. Д. Б. и Д.Г. Б.а, да ги почита и уважава до тяхната смърт.
Съгласно КНА за право на собственост върху недвижим имот № 122,
том I, нот. дело №102/2010 г. по Общия регистър на Нотариус № 390 - П.К., с
район на действие Районен съд П., ищцата Ц. Д. е призната за собственик на
следния недвижим имот с административен адрес: гр. С., ул. „Е.” № 6, а
именно: Еднофамилна, двуетажна масивна жилищна сграда със застроена
площ от 70,63 м., построена в УПИ IX - 922, в квартал 75 по плана на гр. С.,
при съседи: изток- УПИ И-924 и УПИ III - 921, запад- улица, север - УПИ X -
923 и юг- УПИ VIII -920. В самия констативен нотариален акт е посочено, че
е представена скица - виза, оД.н проект и акт за узаконяване на еднофамилна
жилищна сграда.
Съгласно приложената по делото Скица № С 64-86 от 05.12.2019 г.,
издадена от Община С., имотът е собственост на ищцата Ц. С. Д. и ищеца Д.
С. Д. и представлява УПИ IX - 922, в квартал 75 по плана на град С..
Като доказателство по делото е приложен нотариален акт за правото на
притежаване на недвижима собственост, признато чрез обстоятелствена
проверка № 146, том I, нот. дело 323 /1963 г. по описа на Районен съд П. за
нотариалните дела, от който е видно, че наследодателят на ответниците
Н.А.Д. е признат за собственик по покупка и давност на къща - паянтова,
застроена на около 25 кв. м., с незастроено дворно място от 375 кв. м., при
съседи: улица, Д. С., К.К. и Н.П..
Видно от декларация с изх. № 53/27.08.1986 г. по описа на Общински
6
народен съвет - С., СтА. Й.Д. и Н.А.Д. са декларирали, че нямат нищо против
съседът им С. Д. Б. да извърши частичен ремонт на плевнята си, която се
намира на 70 см. от дворищната регулация, като бъде довършен и навес от 20
кв.м. Споразумението е било постигнато при условието, че С. Б. няма да има
възражение, когато СтА. Д. и Н.Д. започнат ремонт на жилищната си сграда и
постройките, намиращи се между съседската дворищна регулация.
Като доказателство по делото е приложено и строително разрешение №
22/19.05.1964 г., издадено от Общински народен съвет - С., от което се
установява, че на Н.Д. е разрешено да построи нова жилищна сграда с площ
от 72 кв.м. в собственото му дворно място, за което е отреден парцел IX -
имот пл. № 1444, в квартал 102 по тогава действащия план на гр. С., при
съседи: Д. С., наследници на Д.К. и улица.
Съгласно приложеното по делото Удостоверение за наследници с изх.
№ 72/05.02.2020г., издадено от община С., ответниците С. Н. И. и М. Н. Ф., са
дъщери на Н.А.Д., бивш жител на гр. С., починал на 29.12.1987 г.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото пред районния
съд е назначена и приета техническа експертиза, от заключението на която се
установява, че преустройството на навеса на ищцата в жилищна сграда е
извършено, като двете стрехи на двата съседни жилищни имота са изпълнени
една над друга, но над имота на ищцата Ц. Д.. И двете стрехи са снабдени с
улуци, като стрехата на ищцата Ц. Д. е с по-малка ширина и е над стрехата на
ответниците и улукът на тази стреха се намира до фасадната стена на къщата
на ищците. Вещото лице изяснява, че по керемидите на стрехата на
ответниците се виждат дупки, през които при валеж влиза вода и следвайки
наклона, стига до измазаната с външна мазилка стена на жилищната сграда на
Ц. Д..
Вещото лице установява, че в прохода между двете сгради въздухът
циркулира като в сифон и в някаква степен проникналата влага се изпарява.
При огледа е констатирано, че варовата мазилка, с която е подмазан
североизточният ръб на покрива на ответниците, е напукана и се рони, като на
този ръб имало хлътнал билен капак. Експертът изяснява, че почистването на
улука на ответниците е трудно, но не и невъзможно. Посочено е, че при
проливен дъжд или снеготопене, водата се излива по стената на къщата
ищцата Д. и за защита на стената тя е изпълнила втори улук, обхващащ част
от стената и вече съществуващия улук. Вещото лице заключава, че в
зависимост от интензитета на оттичане на водата, макар и в изолирани
случаи, тя стига до стената на къщата та ищцата, което е довело до
проникване на вода до вътрешната част на стената и тавана и е подкожушило
част от мазилката и латекса по стената в сградата. Стойността на строително-
ремонтните работи, които трябва да се извършат, за да се възстанови
7
съС.ието на мазилката и на завършващото покритие, възлиза на сумата от
226,00 лв. с ДДС, като вещото лице е посочило изрично, че отстраняването на
щетите не е трайно решение на проблема. Съгласно заключението, ищцата Д.
е монтирала ламаринена обшивка между стената и под улука на ответниците,
което е временно решение на проблема, не ограничава достъпа на покривни
води до фасадата на жилището на Д. и не препятства изливането на водата от
стрехата и улука.
Съгласно същото заключение, сградата от допълващото застрояване,
собственост на ответниците, е разположена на имотната граница. Сградата е
масивна, едноетажна, разположена по продължение на жилищната сграда и
цялата дължина на имотната граница е застроена. Наклонът на покрива е към
двора на Д.и и е надвесен на около 15 см., без улук, т.е. вещото лице
установява, че водата се излива в двора на Д.и. Експертът предлага да се
обърне наклонът на покрива на югоизток или да се отреже частта от
покривната плоча, която е стреха на 15 см. Експертът сочи, че може да се
изгради борд откъм имотната граница и до него да се изпълни седящ улук,
който да отведе водата към собствения имот на ответниците чрез водосточна
тръба.
Пред въззивния съд е допусната и приета нова техническа експертиза, от
заключението на която и от разясненията на вещото лице,у дадени в открито
съдебно заседание, се установява, че премахването на стрехата на сградата на
жалбоподателите ще се отрази на целостта на сградата и на конструкцията на
къщата като цяло. Вещото лице пояснява, че отрязването на стрехата ще
доведе до преоразмеряване на тежестта, от необходимост на греди с по-
голямо сечение, които да понесат по-голямо натоварване. Това ще наложи
премахването на целия покрив и изграждането на нов покрив, а простото
отрязване на стрехите ще наруши целостта на сградата. Вещото лице
уточнява, че през 1957 г. сградата на жалбоподателите не се е намирала на
регулационната линия, а по-навътре в имота и стрехата на къщата не е била
над имота на ищците. Сградата в сегашния й вид обаче е проектирана близо
до имотната граница при условие, че стопанската постройка, преустроена
през 1992 г. от ищците в жилищна сграда, ще бъде премахната. Според
заключението процесната сграда е изградена съгласно действащите от 1950 г.
до 1973 г. нормативни актове при оД.н архитектурен проект от 22.11.1963 г. и
строително разрешение от 19.05.1964 г. за изграждане на жилищна сграда в
парцел ІХ-1444, кв.102 по плана от 1957 г., в който не е предвидено сключено
застрояване и при спазване отС.ията между страничните
дворищнорегулационни линии. В същото време вещото лице е установило, че
липсват строителни книжа за преустройството на допълващо застрояване –
плевня със застроена площ 30 кв.м. в основно жилищно застрояване –
8
еднофамилна едноетажна жилищна сграда с площ 73.63 кв.м. в УПИ ІХ-922 в
кв.75 по плана на гр.С., оД.н със Заповед № РД 14-02-873/27.08.1985 г.
Заключенията не са оспорени от страните и са приети по делото, поради
което съдът ги кредитира като компетентно и изчерпателно изготвени.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна по
следните съображения:
Съгласно приетото в т. 3 на ТР № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2015 г., ОСГК, за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е
необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му
пречи да упражнява своето право. В мотивите на тълкувателното решение е
прието, че преченето не се доказва при такова нарушение на строителни или
санитарно-хигиенни правила и норми, които са установени в закона
единствено с оглед осигуряване на възможност за пълноценно ползване на
съседните имоти по предназначение или за запазване на живота и здравето на
живеещите в определено населено място или част от него, като например
превишаване на определените в националното законодателство или
нормалните за живота в модерния град нива на шум и произтичащите от тези
действия пречки за нормалното ползване на собственото на ищеца жилище. В
тези случаи нарушението е от такова естество, че предполага наличие на
пречене.
Съгласно чл. 50 ЗС, собственикът на един имот не може да извършва
действия в своя имот, които да създават пречки за упражняване правото на
собственост на съседния имот, по-големи от обикновеното. Този критерий в
законовия текст е обективен, целящ съобразяване интересите на всеки
собственик. Нормативно установените строителни правила и норми
определят съдържанието на пречките по смисъла на чл. 50 ЗС /като такъв
характер има и нормата на чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУТ/. Ако изискванията им не са
спазени, следва да се прецени как отклоненията от тях се отразяват върху
собствениците при упражняване правото на собственост, защото за уважаване
на иска по чл. 109 ЗС следва да се установи освен неоснователното действие,
каквото може да бъде отклонението от тези правила и как това се отразява
върху собственика-ищец по негаторния иск. В някои случаи самите норми са
установени, за да не се смущава правото на собственост в съседния или
близък имот, но в други, техническите и строителните правила и норми
защитават друг интерес и нарушаването им няма пряко отношение към
упражняване правото на собственост на ищеца.
9
В практиката на ВКС е дадено тълкуване, че когато увреждащото въздействие
се осъществява чрез изграждане на постройка или определени нейни
елементи, без правно значение е дали сградата е построена без строителни
книжа, в отклонение от наличните строителни книжа или при съобразяване
със строителни книжа, които противоречат на строителните правила и норми,
като е възприето, че указанията по приложение на материалния закон в
Тълкувателно решение № 31/84 от 6.02.1985 г. на ОСГК на ВС са приложими
и при действието на ЗУТ. /В този смисъл - Решение № 63 от 25.05.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 3196/2020 г., I г. о., ГК, Решение № 14 от 28.01.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 546/2020 г., I г. о., ГК, Решение № 324/21.06.2010 г. по гр. д.
№ 1320/2009 г., II г. о., Решение № 35 от 18.05.2017 г. на ВКС по гр. д. №
3422/2016 г., II г. о./.
В настоящия случай въззивният съд приема, че независимо от това, че
къщата на ответниците е изградена при наличието на строителни книжа, а за
къщата на ищцата не е установено наличието на такива, решаващо е
установяване на обстоятелствата дали пораженията на имота на ищците се
дължат на незаконосъобразни действия или бездействия от страна на
ответниците, дали ищците търпят пречки при упражняване правото си на
собственост, по-големи от обикновеното по смисъла на чл.50 от ЗС, както и
дали претендираната защита съответства на преченето.
От анализа на събраните по делото доказателства може да се направи
безспорен извод, че пораженията по страничната стена на къщата на ищцата
са резултат от теч, предизвикан от преливане на дъждовна вода или след
снеготопене от стрехата и улука на къщата на ответниците, разположени под
стрехата на къщата на ищцата и над ищцовия имот. Както е установило
вещото лице по приетата пред районния съд техническа експертиза,
преливането се дължи от една страна от непочистването на улука, което е
трудно, но не и невъзможно, а от друга страна и поради наличието на хлътнал
билен капак на покрива на къщата на ответниците и на дупки по стрехата на
същия този покрив, през които влиза вода, която, следвайки наклона, стига до
измазаната с външна мазилка стена на къщата на ищцата. Следователно
претърсването на покрива на къщата на ответниците – жалбоподатели в
настоящото производство, подмяната на счупени керемиди, запълването на
дупките в стрехата и поправката на билния капак, заедно с редовното
почистване и поддържане на улука от страна на жалбоподателите - ответници
може в значителна степен да намали влагата по стената на къщата на ищците,
но предписанието на такива действия не е поискано от ищцовата страна. В
същото време преустановяването на преченето на пълноценното ползване на
имота на ищците чрез изрязване на стрехата на къщата на ответниците е
несъответно на преченето, което ищците търпят, тъй като би довело до
10
нарушаване на цялата конструкция на къщата на ответниците и би
застрашило самото й съществуване, поради което тази искова претенция
следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Като е постановил
премахването на стрехата, районният съд е постановил неправилен съдебен
акт, който следва да бъде отменен в тази своя част, вместо което исковата
претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Неоснователна е въззивната жалба в останалите си части съображения:
По отношение на претенцията, касаеща второстепенната постройка, във
въззивната жалба не са изложени никакви конкретни оплаквания.
Жалбоподателите твърдят, че неправилно били осъдени да прихванат
дъждовната вода от стрехата на стопанската сграда и да обърнат наклона на
покривната конструкция, тъй като в този вид сградите съществували от
повече от 50 години и имало съгласие между наследодателите на сегашните
собственици.
От заключението на вещото лице, назначено и изслушано пред районния
съд, безспорно се установява, че наклонът на покрива на второстепенната
постройка е обърнат така, че водата се стича в имота на ищците и това е
достатъчно за да се приеме, че предявеният иск е основателен и доказан. При
липсата на конкретни оплаквания въззивният съд е поставен в невъзможност
за прецени законосъобразността на обжалваното решение в тази част, поради
което следва да се приеме, че въззивната жалба е неоснователна.
Основателна е и исковата претенция за заплащане на обезщетение за
претърпените вреди в резултат на теча, за който е установено, че се дължи на
преливане на улука и стрехата на покрива на ответниците. Без съмнение
тяхното бездействие по отношение на редовното почистване и поддържане на
улука и поддържане на покрива чрез претърсването му и подмяната на
липсващи и счупени керемиди по стрехата в близост до къщата на ищците се
намира в пряка причинна връзка с пораженията по външната стена на
сградата, констатирани от експерта, поради което и тази искова претенция е
основателна и следва да бъде уважена до размера, определен от експертното
заключение.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание
чл.78, ал.1 и 3 ГПК следва да бъде отменено и решението в частта за
разноските, като бъде преизчислен техния размер пред двете инстанции,
съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Според представените по делото доказателства за сторени разноски от
М. Н. Ф. и С. Н. И. и от Ц. С. Д., следва да се присъдят разноски, както
следва:
Ищцата Ц. С. Д. следва да бъде осъдена да заплати на М. Н. Ф. и С. Н.
11
И. разноски в общ размер на 568,33 лв., от които 250 лв. за първата инстанция
и 318,33 лв. за въззивната инстанция.
В полза на ищците разноски се дължат само на Ц. С. Д..
Видно от доказателствата по делото, само тя е представлявана от адв.К.,
както и от нейно име са внесени другите разноски /държавна такса и депозит
за вещо лице/. Следователно, М. Н. Ф. и С. Н. И. следва да се осъдят да
заплатят на Ц. С. Д. разноски в общ размер на 1 086,66 лв., от които 553,33 лв.
за първата инстанция и 533,34 лв. за втората инстанция.
Ищците А. Д. и Д. Д. не са предявили претенции и не са представили
доказателства, че са направили разноски, поради което спрямо тях не са
налице предпоставките на чл.78, ал.3 ГПК за ангажиране отговорността на
жалбоподателите да им заплатят разноски.
Тъй като претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени вреди
е в размер под 5000 лв., на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК в тази част
решението е окончателно и няма да подлежи на касационно обжалване.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260023/29.04.2022 г., постановено по гр.д. №
1055/2019 г., в частта, с която П. районен съд е осъдил М. Н. Ф., с ЕГН
**********, от гр. С., ж.к. „С.“ № 21, вх.Д, ет.4, ап.82, със съдебен адрес: гр.
С., ул. „Е.“№ 4 и С. Н. И., с ЕГН **********, от гр. С., ул. „А.“ № 10, да
премахнат пречката за упражняване на право на собственост на Ц. С. Д., с
ЕГН **********, от град С. ул. „Е.“ № 6, със съдебен адрес: гр. П., ул. „С.Ф.“
№ 7 - чрез адвокат Р. К. от ПзАК, като премахнат стрехата на
четирискатен покрив на жилищната сграда, построена в УПИ Х-1442, на
имотната граница с УПИ IX- 922, в кв. 75 по плана на град С., която стреха,
собственост на Ф. и И., е разположена над притежавания от Ц. С. Д. поземлен
имот, представляващ стена на еднофамилна, двуетажна масивна жилищна
сграда, със застроена площ от 70,63 кв.м., като по този начин се преустанови
изливането на вода от тяхната жилищна сграда върху сградата на Д., както и
в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Ц. С. Д., с ЕГН **********, от
град С. ул. „Е.“ № 6, със съдебен адрес: гр. П., ул. „С.Ф.“ № 7 - чрез адвокат Р.
К. от ПзАК, против М. Н. Ф., с ЕГН **********, от гр. С., ж.к. „С.“ № 21,
вх.Д, ет.4, ап.82, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Е.“№ 4 и С. Н. И., с ЕГН
**********, от гр. С., ул. „А.“ № 10, за премахване на стрехата на
четирискатен покрив на жилищната сграда, построена в УПИ Х-1442, на
12
имотната граница с УПИ IX - 922, в кв. 75 по плана на град С., която стреха,
собственост на Ф. и И., е разположена над притежавания от Ц. С. Д. поземлен
имот, представляващ еднофамилна, двуетажна масивна жилищна сграда, със
застроена площ от 70,63 кв.м., като по този начин се преустанови изливането
на вода от тяхната жилищна сграда върху сградата на Д..
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му обжалвани части.
ОСЪЖДА М. Н. Ф., с ЕГН **********, от гр. С., ж.к. „С.“ № 21, вх.Д,
ет.4, ап.82, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Е.“№ 4 и С. Н. И., с ЕГН
**********, от гр. С., ул. „А.“ № 10, да заплатят на Ц. С. Д., с ЕГН
**********, от град С. ул. „Е.“№ 6, със съдебен адрес: гр. П., ул. „С.Ф.“ № 7 -
чрез адвокат Р. К. от ПзАК, деловодни разноски за две инстанции в
съответствие с уважената част на исковите претенции в общ размер на
1 086,66 лв. /хиляда осемдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/.
ОСЪЖДА Ц. С. Д., с ЕГН **********, от град С. ул. „Е.“ № 6, да
заплати на М. Н. Ф., с ЕГН **********, от гр. С., ж.к. „С.“ № 21, вх.Д, ет.4,
ап.82, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Е.“ № 4 и С. Н. И., с ЕГН **********, от
гр. С., ул. „А.“ № 10, деловодни разноски за две инстанции в съответствие с
отхвърлената част на предявените искове в общ размер на 568,33 лв.
/петстотин шестдесет и осем лева и тридесет и три стотинки/.
Решението в частта, с която е присъдено обезщетение за претърпени
вреди, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
В останалата си част решението подлежи на касационно обжалване пред
ВКС в едномесечен срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13