№ 89
гр. Пловдив, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20215001000836 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба от едноличен търговец М.Н.Б. с фирма ЕТ „Т.-
М.Б.“ – ****, ЕИК ********* против решение № 332 от 01.08.2019 г.,
постановено по търг. д. 49/2018 г. по описа на О.С.-С., с което е отхвърлен
като неоснователен предявеният от жалбоподателя едноличен търговец
М.Н.Б. с фирма ЕТ „Т.-М.Б.“ – **** против ВПК „Н.“ – ****, ЕИК *********
иск с правно основание чл.55 ал.1 предл. 2-ро от ЗЗД за заплащане на сумата
142 823.80 лева, представляваща стойността на изграждането на търговски
обект – бистро, представляващ имот с идентификатор *****.***.***.* по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ч., със застроена площ
105.84 кв.м., находящ се в поземлен имот с идентификатор *****.***.*** по
същите карта и регистри и с което е осъден жалбоподателя да заплати на ВПК
„Н.“ сумата 4370 лева – разноски по делото. Молят съда да постанови
решение, с което да отмени първоинстанционното такова и по същество да
постанови ново, с което да уважи изцяло предявения иск - по съображения,
1
развити в жалбата.
Въззиваемата страна ВПК „Н.“ – ****, ЕИК ********* изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
С Решение №60123/19.10.2021г. по т.д. №1372/2020г. на ВКС е
обезсилено Решение №69 от 20.02.2020г. по в.т.д. №754/2019г. на Апелативен
съд – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ПАС.
Прието е, че искът се основава на твърдения за изграждането на сграда в
недвижим имот – собственост на ответника и извършени ремонтни дейности
в съществуваща сграда със собствени средства на ищцата, по който начин
ответникът се е обогатил за нейна сметка. Тъй като това е различна
претенция, от тази която е разгледал и по която се е произнесъл съда,
решението на въззивния съд е намерено за недопустимо.
При новото разглеждане на делото от въззивния съд ищецът твърди, че
изградения обект – бистро е изцяло с нейни средства и представлява
подобрение в имота, собственост на ответната кооперация. Посочва се, че не
се касае за подобрения в имота, предмет на сключения между страните
договор за наем, поради което и същите не следва да останат за сметка на
ищцата. Твърди се, че ищцата е извършила строежа на процесното бистро в
качеството на владелец на същото. Претендира заплащане на стойността на
подобренията в чуждия имот в качеството на недобросъвестен владелец, но
със знанието и без противопоставянето на собственика на имота.
В писмената защита, депозирана пред въззивния съд, се иска
произнасяне и по евентуална претенция – за заплащане на необходимите и
полезни разноски, сторени от ищцата по правилата на водене на чужда работа
без пълномощие /чл.60 и сл. от ЗЗД/.
Първоначално в исковата молба се твърди изграждане на изцяло нов
самостоятелен обект – бистро, по отношение на което между страните не
съществува облигационна връзка и облагородяване на имота около него.
Общата стойност на извършеното строителство на бистрото и
облагородяването на терена се твърди да е 142 823.80 лева. Твърди се и че с
тази сума се е увеличила и стойността на имота на ответната кооперация.
Твърди се знание за извършване на строежа като действие без пълномощия от
2
страна на ищцата и непротивопоставяне от страна на ответника, в чийто имот
е осъществен той. С допълнителна молба от 18.01.2019г. се уточнява периода
на извършване на строителството – през 2013г. Петитумът е за заплащане
сумата, с която кооперацията се е обогатила неоснователно.
С определението си от 25.01.2019г. съдът е квалифицирал иска като
такъв за неоснователно обогатяване на неосъществено основание. Изрично е
посочил, че не го приема за такъв по чл.74 вр. с чл.72 от ЗС – за заплащане на
стойността на подобренията, осъществени от владелец / държател в недвижим
имот. В съдебно заседание на 29.02.2019г. ищцата е заявила, че няма
възражения по доклада относно правната квалификация и разпределената
съобразно нея доказателствена тежест /стр.95 от делото на ОС/.
С молба от 27.02.2019г. и приложение към нея – КСС са
конкретизирани по вид и стойност отделните подобрения – разходи по
изграждане на новия обект – бистро и разходи за облагородяване на дворното
място около новоизградения обект. С определение в съдебно заседание на
28.02.2019г. е допуснато уточнение на обстоятелствената част на исковата
молба.
С решение №332/01.08.2019г. по т.д. №49/2018г. Окръжният съд се е
произнесъл именно по претенция с правно основание чл.55 ал.1 т.2 от ЗЗД –
връщане на даденото на неосъществено основание като свързва последното
обещание за продажба на недвижим имот. Искът е отхвърлен, поради това, че
не е настъпила невъзможността да се осъществи основанието, а тази
невъзможност се свързва с неидентифициране и невалидност на същото.
Очевидно е, че е разгледана претенция, различна от тази, очертана с
исковата молба и допълненията - като предмет, основание и обхват на
търсената защита. В случая не се касае просто за погрешна правна
квалификация, която да бъде поправена от въззивния съд, защото съдът се е
произнесъл по различни от наведените с исковата молба фактически
основания, на които се основава претенцията.
Вярно е, че съдът не е обвързан от правната квалификация, дадена от
страните е сам е длъжен да я определи. Той обаче е обвързан от наведеното
фактическо основание, на което почива иска, от обстоятелствата, които са
наведени с него. В случая неправилно са възприети фактическите основания.
В исковата молба ищцата не се позовава на валидно основание за извършване
3
на разходите за осъщественото от нея строителство в чуждия имот, което
обаче – по принцип валидно основание - не се е осъществило. Твърденията са
за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищцата, поради
изграждането с нейни средства на сграда в недвижим имот – собственост на
ответника – бистро и облагородяване на терена около него.
С оглед настоящите твърдения, изразени от ищцата пред въззивния съд
при повторното разглеждане на делото от тази инстанция, тя претендира
заплащане на стойността на извършени от нея подобрения в чужд имот в
качеството и на недобросъвестен владелец, но със знанието и без
противопоставянето на собственика на имота.
Едновременно с това в писмената защита са е наведени твърдения и за
евентуална претенция – за заплащане на необходимите и полезни разноски,
сторени от ищцата по правилата на водене на чужда работа без пълномощие
/чл.60 и сл. от ЗЗД/. Такива твърдения се съдържат и в първоначалната искова
молба, но в петитума не е било заявено искане, съответстващо на
обстоятелствената част относно заплащане на необходимите и полезни
разноски. Тази неяснота също е способствала за крайния резултат –
произнасяне по противоречива искова молба и не по заявеното основание.
Това би следвало да мотивира първоинстанционния съд, на който
делото ще следва да се върне, евентуално да даде указания за оставяне на
исковата молба без движение за конкретизиране и изясняване на претенцията,
след което да се преценят релевантните факти, разпределението на
доказателствената тежест и необходимостта от ангажиране на съответни
доказателства.
При така изложените обстоятелства в исковата молба, съдът се е
произнесъл по един непредявен иск. Налице са предпоставките по чл.270 ал.3
изр. 2 от ГПК.
Ето защо решението на първоинстанционния съд е недопустимо и
следва да бъде обезсилено изцяло. Делото следва да се върне на О.С.-С. за
ново разглеждане от друг състав като първо – с оглед на твърденията за
наличие на отношения по повод извършени подобрения в чужд имот като
недобросъвестен подобрител и като извършване на работа без пълномощия и
съотношението между тези твърдения - се прецени необходимостта от
указания за оставяне на исковата молба без движение за конкретизиране и
4
изясняване на претенцията, а с оглед на нея – се преценят и релевантните
факти, бъде разпределена доказателствената тежест, като се прецени и
необходимостта от ангажиране на съответни доказателства.
Разноските следва да се присъдят при разглеждане на спора по
същество като се разпределят съобразно чл.78 от ГПК – в съответствие с ТР
от 06.11-20123г. по т.д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 332 от 01.08.2019 г., постановено по търг. д.
49/2018 г. по описа на О.С.-С., с което е отхвърлен като неоснователен
предявеният от жалбоподателя едноличен търговец М.Н.Б. с фирма ЕТ „Т.-
М.Б.“ – **** против ВПК „Н.“ – ****, ЕИК ********* иск с правно основание
чл.55 ал.1 предл. 2-ро от ЗЗД за заплащане на сумата 142 823.80 лева,
представляваща стойността на изграждането на търговски обект – бистро,
представляващ имот с идентификатор *****.***.***.* по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. Ч., със застроена площ 105.84 кв.м., находящ
се в поземлен имот с идентификатор *****.***.*** по същите карта и
регистри и с което е осъден жалбоподателя да заплати на ВПК „Н.“ сумата
4370 лева – разноски по делото и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на О.С.-С. като първо – с оглед на твърденията за наличие на
отношения по повод извършени подобрения в чужд имот като
недобросъвестен подобрител и като извършване на работа без пълномощия и
съотношението между тези твърдения - се прецени необходимостта от
указания за оставяне на исковата молба без движение за конкретизиране и
изясняване на претенцията, а с оглед на нея – се преценят и релевантните
факти, бъде разпределена доказателствената тежест, като се прецени и
необходимостта от ангажиране на съответни доказателства.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6