гр. София ………..
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд – Наказателно отделение, IX въззивен
състав, в публично заседание на деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря Албена
Арсова и прокурора Деян Захариев, разгледа докладваното от съдия Ангелова ВНОХД
№ 2125 по описа за 2019 год. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда, постановена
на 07.02.2019 г. по НОХД № 16216/2017 г. на Софийски районен съд – Наказателна
колегия, 102 състав, подсъдимият С.М.М. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.346, ал.1 НК и е осъден на наказание лишаване от свобода за
срок от три месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три
години.
Недоволен от присъдата служебният защиник на
подсъдимия С.М. е подал въззивна жалба в законоустановения срок, с която прави
искане присъдата да бъде отменена, като същият да бъде признат за невиновен и
оправдан по така повдигнатото му обвинение.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд
преупълномощения служебен защитник на подс. М. поддържа въззивната жалба,
заявявайки, че не е доказно безспорно, че нейният подзащитен е управлявал
процесния лек автомобил, поради което и следва да бъда оправдан. Алтернативно
депозира искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първостепенния съд поради допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в
неудовлетворяване искане на защитата за разпит на свидетели по делото.
В съдебно заседание пред въззивния съд
прокурорът при Софийска градска прокуратура оспорва жалбата и моли да бъде
потвърден атакуваният съдебен акт.
Подсъдимият не се явява като е
депозирал изрична молба, че не възразява да бъде разгледано делото през
въззивния съд в негово отсъствие. За да постанови присъдата си,
първоинстанционният съд е провел съдебно следствие по общия ред, в хода на
което е изяснил всички правнозначими обстоятелства, относими към предмета на
доказване по така повдигнатото обвинение. Анализът на мотивите към
първоинстанционна присъда показва, че съдът е изследвал относимите по делото
доказателства и доказателствени средства в тяхна взаимологическа връзка, когато
е постановил и крайния си съдебен акт. Взети са предвид следните доказателства
и доказателствени средства, както и
резултатите от проведените способи на доказване, а именно: показанията на свидетелите
В.Р., К.П., К.И., Н.Н.и М.Р.. Съдът е съобразил изготвените съдебно- оценителна,
съдебно - психиатрична и допълнителна такава експертизи, както и писмените
доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие,
протокол за разпознаване на лица, протокол за доброволно предаване и справка за
съдимост. Въз основа на този доказателствен материал обосновано районният съд е
приел следното от фактическа страна, с което настоящата инстанция напълно се
солидаризира:
На 08.07.2017 г. около 15.00 часа св. В.Р.
потеглил от дома си в кв. „*******към кв. „Надежда” със собствения си лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф-3” с ДКН *******. Св. Р.
спрял с автомобила пред близкото магазинче, намиращо се до вх*******, в ж.к. „*****”
и влязъл да си купи кафе и цигари, но без да заключва автомобила и оставяйки
ключа вътре. След като се върнал, св. Р. установил, че автомобилът му го няма и
поради това се прибрал пеш до вкъщи, казвайки за случилото се на съпругата си -
св. М.Р.. Двамата излезли навън, за да потърсят автомобила като се обадили на
телефон 112, за да съобщят за случилото се. В този момент св. Р. и св. Р.
забелязали подс. М., който управлявал лекия автомобил на св. Р. и минал покрай
тях докато те били пред магазинчето до вх*******. Св. Р. се опитал да спре
подсъдимия, но не успял. Междувременно дошъл бащата на св. Р. със своя
автомобил и заедно със св. Р. тръгнали в посоката, в която потеглил подсъдимия,
а св. Р. останала да ги чака пред магазинчето. Във връзка със сигнала на национален
телефон 112 били изпратени св. К.И. и св. Н.Н.— полицейски служители в 09 РУ -
СДВР, които докато пътували за мястото на събитието, били спрени от св. Р.,
който им разказал за случилото се. Те уведомили дежурната част на 09 РУ – СДВР,
за да бъде изпратен още един полицейски екип. Когато пристигнали до бл. 245,
св. И. и св. Н.се срещнали със св. Р., която им дала описание на подсъдимия и
също дала информация за посоката, в която той се е движел с автомобила. В този
момент, преди тримата да тръгнат да обикалят района, подсъдимият се появил и
св. Р. го посочила като лицето, което е управлявало автомобила на съпруга й.
Тази информация била потвърдена и от св. К.П., която работила в магазинчето, от
което св. Р. си купил кафе и цигари и също видяла как подсъдимият се е качил в
автомобила. Полицейските служители извършили проверка на самоличността на
подсъдимия и подали информация на дежурния инспектор. В това време другият
полицейски патрул докладвал, че автомобилът на св. Р. е намерен. На мястото
отишли св. И. и Н.заедно с подсъдимия и св. Р., като впоследствие при тях дошъл
и св. Р.. Автомобилът бил с отключени врати като от него не липсвали никакви
вещи. Бил извършен оглед от огледна група и подсъдимият бил отведен в 09 РУ-СДВР.
Впоследствие било извършено разпознаване на лица, при което св. Р. разпознала
подсъдимия като извършител на деянието.
Пъвоинстанционният
съд, както и настоящият, достига до тази фактическа обстановка след анализ на
доказателствения материал по делото.
На първо място въззивният съд установи, че в хода първоинстанционното съдебно следствие са
събрани в пълнота относимите доказателства и са изчерпани доказателствените
възможности. В този смисъл са неоснователни доводите на служебния защитник пред
въззивния съд, че са допуснати процесуални нарушения от решаващия съд,
изразяващи се в отказ за събиране на доказателства. Негативната позиция на
първия съд по попълване на доказателствената маса не би могла да бъде възприета
като допуснато от него процесуално нарушение, тъй като тя може да бъде попълнена
от въззивния съд, действащ като инстанция по същество на спора. Отделно от
това, контролирания съд, както бе посочено, е извършил всички изискуеми
съдопроизводствени действия, назначавайки и допълнителна съдебно-психиатрична
експертиза за изследване психичното състояние на подсъдимия след депозирани от
него обяснения.
На следващо място, настоящият съдебен състав извърши
проверка на оценката на доказателствата, извършена от районния съд и
констатира, че доказателствените материали са анализирани добросъвестно и
точно.
От заключението на съдебно-психиатричната и
психологична експертиза за подс. М. се установява, че подсъдимият не боледува
от психично заболяване и не се води на отчет в психиатрично заведение. Вещите
лица не са установили данни за интелектуална непълноценност или редукция, които
биха били пречка за правилна фактическа ориентация и адекватно на нея
ориентиране на лицето. От експертизата се установява още, че по време на
деянието подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на постъпките
си и е могъл да ръководи действията си. Подсъдимият може да участва адекватно в
наказателното производство и е в състояние да дава адекватни обяснения. От
заключението на допълнителната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза
се установява още, че въпреки лекия когнитивен дефицит, подсъдимият може да бъде
правилно фактически ориентиран и да реагира адекватно. Подсъдимият може
правилно да възприема факти и обстоятелства от обективната действителност,
включително по време на инкриминираното деяние.
Правилно
първоинстанционният съд е дал вяра на показанията на разпитаните по делото
свидетели поради тяхната яснота и конкретика. Така по отношение на св. В.Р.
обосновано първият съд е приел, че
те са ясни, конкретни и последователни, а и се подкрепят от останалия
доказателствен материал по отношение времеизвършване на деянието, мястото на
извършване на престъплението, марката и модела на отнетото превозно средство,
паркирането му пред магазинчето до вх******* и неговата липса впоследствие,
подадения сигнал до телефон 112, предприетите действия на полицията по
разследване на случая и намирането на автомобила. Съдът кредитира показанията
на свидетеля и относно самоличността на извършителя. Действително, свидетелят
не е видял лицето, което се качва в автомобила, но впоследствие е видял лицето,
което го управлява. Поради това съдът счита, че информацията, която дава
свидетелят относно обстоятелството на ползване на автомобила след неговото
отнемане е достоверна и от съществено значение за делото. Подобно отношение
съдът има и към показанията на св. К.П., доколкото не се констатират съществени
вътрешни противоречия в показанията й те се намират в синхрон с другите
доказателства по делото. Тя се явява пряк очевидец на процесното деяние и
възпроизвежда своите спомени за инкриминирания случай. Контролирания съд е счел
показанията на св. М.Р. за последователни и логични, която също не е била пряк очевидец на противозаконното
отнемане на автомобила, но е възприела лично последващото управление на
автомобила от подсъдимия. Показанията на свидетелката са източник на пряка
доказателствена информация относно самоличността на извършителя и че това е
именно подсъдимият. Показанията на свидетелката са в унисон с показанията на
останалите свидетели по делото. Именно от изнесеното от описаните свидетели и
обективираното в протокол за разпознаване на лица се установява, че подс. С.М.
е управлявал лекия автомобил, собственост на св. В.Р. и поради това са и несъстоятелни
изявленията на защитата за недоказаност авторството на деянието по отношение на
нейния подзащитен.
От
обективна страна съставът на престъплението, в което е обвинен подсъдимият С.М.,
изисква отнемане на на чуждо моторно превозно средство от владението на
другиго. От субективна страна съставът изисква, освен пряк умисъл и съзнаване
на факта, че предметът на престъплението е чужд за дееца, а също така и наличие
на специален субективен елемент в интелектуалната страна на умисъла на извършителя
- намерение да ползва автомобила без да го свои. Именно в този субективен
момент се изразява съществената разлика на посочения в обвинителния акт състав
спрямо този на кражбата по чл.194 от НК. Установената фактическа обстановка,
подложена под материалноправния хипотезис на разглежданата норма, безспорно
осъществява всеки един признак на състава. Деецът ясно си е давал сметка, че
автомобилът принадлежни на друго лице. Осъзнавал е, че ползвателят не се е
отказал от владение на колата, най-малкото поради факта, че тя е била отключена
и с наличие на контактен ключ в стартера, както и е била техническа изправна и
годна за управление. Обясненията на подсъдимия за грешка в обекта и изпълняване
желание на намиращи се в близост до автомобила малолетни деца, не намират опора
в доказателствения материал. Престъплението от своя страна е било довършено,
предвид факта, че деецът се отдалечил от мястото, откъдето е взел автомобила и
е можел безпрепятствено да се разпорежда със същия.
Първоинстанционният съд правилно е отчел наличието на
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което е рамкирал
наказанието лишаване от свобода на три месеца, чието изтърпяване е било
отложено за тригодишен изпитателен срок. Поради това за въззивният съд не
остава друга възможност освен да потвърди така определеното от районен съд
наказание.
Що се отнася до осъждането на подсъдимия С.М. да заплати
разноските, направени по делото в общ размер на 974.28 лв., както и тези за
негов служебен защитник в размер на 300.00 лева, това решение на съда стои в
унисон с разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК и възивният състав се съгласява с
направения извод.
След служебна проверка на
първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция не констатира основания за
неговата отмяна или изменение, поради което счита, че присъдата следва да бъде
потвърдена.
Поради изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 07.02.2019 г. по НОХД № 16216/2017г. на Софийски районен съд –
Наказателна колегия, 102 състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.