РЕШЕНИЕ
№ 991
гр. Пловдив, 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело
№ 20245300501696 по описа за 2024 година
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс.
Образувано по въззивна жалба на Б. М. М., с ЕГН ********** от ***, чрез
адвокат П.- К. против Решение №73 от 06.03.2024г.,поправено с решение №186 от
28.05.2024 г., постановени по гр.д. №1684/2023 г. по описа на Районен съд- Карлово, с
което съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на
детето - И. И. Ш. с ЕГН ********** на бащата - И. И. Ш. от *** с ЕГН **********,
като е определено местоживеене на детето при бащата; определен е режим за лични
отношения между майката Б. М. М. и детето както следва:всяка втора и четвърта
седмица от месеца за времето от 18.00ч. в петък до 18.00ч. на неделния ден, с право на
преспиване; - всяка първа, втора, трета и четвърта седмица в дните вторник и
четвъртък за времето от 17.30ч. до 19.30ч. Първа събота и неделя е тази, в която
всички дни от седмицата са от същия месец. Майката има право да присъства на
всички важни събития в живота на детето – рождени дни, именни дни, празници и
мероприятия в училище и други. Празничен режим: - за Коледните празници – всяка
четна година за времето от 10.00 ч. на първия ден обявен за начало на празниците
(почивни дни) до 17.00 ч. на последния ден обявен за празничен (почивен ден), с право
на преспиване; - за Новогодишните празници – всяка нечетна година за времето от
10.00ч. на първия ден обявен за начало на празниците (почивни дни) до 17.00ч. на
последния ден обявен за празничен (почивен ден), с право на преспиване; за
Великденските празници – всяка нечетна година за времето от 10.00ч. на първия ден
обявен за начало на празниците (почивни дни) до 17.00ч. на последния ден обявен за
празничен (почивен ден), с право на преспиване. Ваканционен режим: - 30 календарни
1
дни през лятото (в периода от 15-ти юни до 15-ти септември), разделени на три
периода от по 10 последователни календарни дни, по време, което не съвпада с
платения годишен отпуск на бащата, за времето от 10.00 часа на първия ден от
периода до 19.00 часа на последния ден от периода, като бащата следва да съобщи на
майката писмено в срок до 31-ви май на всяка календарна година - кога в периода 15-
ти юни до 15-ти септември ще ползва платения си годишен отпуск. При взаимно
съгласие между страните майката и детето могат да упражняват режим на лични
отношения и в различни от посочените периоди. Майката Б. М. М. е осъдена да
заплаща месечна издръжка в размер на 300 лв. за детето И. И. Ш.,чрез неговия баща и
законен представител - И. И. Ш., начиная от 14.09.2023г., ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на
първоинстнационното решение, като се отправя искане до въззивния съд за неговата
отмяна и постановяване на ново, с което упражняването на родителските права над
малолетното дете да бъде предоставено на майката, като на бащата бъде определен
режим на лични контакти с детето; бащата да бъде осъден да заплаща издръжка за
детето, чрез неговата майка, в размер на по 300 лева, считано от датата на влизане в
сила на съдебното решение. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна И. И. Ш., чрез адвокат П., с който оспорват въззивната жалба като
неоснователна. Изтъква се, че съдът подробно е анализирал доказателствения
материал по делото, свързан с родителския капацитет на страните и е достигнал до
обоснован извод, че родителските права следва да бъдат предоставени на бащата.
Излагат се подробни съображения в насока неоснователност на релевираните от
жалбоподателя възражения срещу първостепенния акт. Моли се първоинстанционното
решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Съгласно чл. 269 от ГПК съдът се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. С оглед задължителните указания, дадени в
Тълкувателно решение №1/2013г. от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд
може да приложи императивна материалноправна норма дори ако нейното нарушение
не е въведено като основание за обжалване, и не е ограничен от посоченото в жалбата,
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на
родените от брака ненавършили пълнолетие лица при произнасяне на мерките относно
упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и
ползването на семейното жилище. Обжалваното решение е валидно и допустимо,
поради което следва да се пристъпи към проверка на неговата правилност в рамките на
оплакванията в жалбата и при служебна преценка за това дали не са допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми и/или съществени процесуални
нарушения, които въззивният съд да трябва да поправи с оглед на задължението му да
следи за интереса на родените от брака или фактическо съпружеско съжителство деца
и без да има наведени от страните оплаквания.
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Б. М. М. с иск правна
квалификация чл. 127, ал. 2 от СК срещу И. И. Ш.. В обстоятелствената част на
исковата молба са изложени твърдения, че с ответника се намирали във фактическо
съпружеско съжителство в продължение на 14 години. На ***.2023г. се разделили, тъй
като била изгонена от общото им жилище. Имат едно дете - И. И. Ш., родено на ***г. с
ЕГН **********, което след раздялата им с ответника, останало при него, въпреки
нейното желание и настояване да го вземе при нея. Отношенията им с ответника били
2
влошени от шест години, като последните две години били в непрекъснати конфликти
и скандали, свързани с поддържаните от него връзки с други жени и крайно
негативното му отношение към нея, което се проявявало в груби обиди и непрекъснат
психически и емоционален тормоз. Искането е да бъде постановено решение, с което
да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете; да се определи местоживеенето на детето да бъде при нея; на
бащата бъде определен режим на лични отношения с детето, както следва: всяка първа
и трета събота и неделя от месеца, с преспиване, от 10.00 часа на първия ден до 18.00
часа на втория ден, 30 дни през лятото, които да не съвпадат с отпуска й, на рождените
и имените дни на ответника, на рождения и имен ден на детето - заедно двамата
родители, а ако това е невъзможно ответникът да го взима при себе си всяка нечетна
година от 10.00 часа до 18.00 часа; както и ответникът да бъде осъден да заплаща по
300 лева месечна издръжка за детето, считано от датата на влизане в сила на
съдебното решение.
Ответникът И. И. Ш. не е депозирал писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК.
В открито съдебно заседание пред КрлРС заявява, че с оглед интересите на детето
желае да бъде определено споделено родителство, като детето живее при двамата –
когато и където то реши.
Няма спор по делото, че страните са се намирали във фактическо съпружеско
съжителство, родители са на малолетното дете – И. И. Ш., родено на ***г. с ЕГН
**********, както и че са във фактическа раздяла.
От приетия по делото социален доклад, изготвен от Дирекция "Социално
подпомагане" –*** се установява, че след раздялата на майката Б. М. и бащата И. Ш.,
детето И. останало в дома на баща си. През цялото време майката поддържа връзка с
дъщеря си, но много рядко тя е оставала да нощува при нея. Изразява притесненията
си, че ако детето пожелае да остане при баща си, то ще изостане в училище и ще
присъства в неподходящи компании, заедно с баща си. Бащата е споделил, че има
близки, на които може да разчита за подкрепа при необходимост в грижите за И..
Детето споделило, че се разбира и с двамата си родители. Чувства се добре и при
двамата. Не е мислила при кой от двамата иска да живее, по-скоро желае и при
двамата. В доклада е отразено още, че основни грижи за детето към настоящия момент
се полагат от бащата. От около 2-3 седмици И. пребивава и при майка си, когато баща
й е ангажиран. По отношение на жилищни условия и среда за детето е посочено, че
майката към момента живее в жилище собственост на пълнолетната й дъщеря. Същото
представлява апартамент от две спални и кухня. В него живее заедно с майка си.
Хигиената в жилището е на добро ниво. Бащата живее в собствено жилище.
Представлява двуетажна къща. Обзаведена функционално. И. има собствена стая на
втория етаж. Хигиената е на добро ниво. И двамата родители работят като *** в ***.
Б. М. е *** и продължава да работи. Детето познава роднините си по майчина и
бащина линия. Майката на И. Ш. живее в с. ***. Има приятелска среда в училище и
извън него. И. е ученичка в ***-ти клас на СУ „Иван Вазов“ - гр. *** с класен
ръководител В.М.. Любим предмет на И. е български език. Момичето е интегрирано в
3
учебната среда. В социалния доклад е посочено, че детето е емоционално привързано
и към двамата си родители. Много е емоционална. Родителите също са емоционално
привързани към детето си.
Детето И. Ш. е изслушано от КрлРС. Заявява, в присъствието на социален
работник, че желае една седмица да е при майка си, една седмица при баща си.
Посочва, че майка й е по-строгия родител.
В хода на производството пред въззивната инстанция двамата родители са
изслушани по реда на чл. 59, ал. 6 СК.
Изслушана на основание чл. 59, ал. 6 от СК, в открито съдебно заседание от
10.07.2024 г., въззивницата Б. М. е посочила, че работи като ***. Бащата също е ***.
Работното им време е от 8 до 17 ч. пет дни в седмицата. В месеца дава един наряд, в
който отсъства 24 часа. Бащата има по 4-5 наряда в месеца. Бащата в момента
обмислял да ходи на курс, който евентуално се говори, че ще бъде 9 месеца. През това
време нямало кой да се грижи за детето. Детето пред повече време пребивава при нея.
По нова година бащата е отсъствал три седмици. Детето се справяло лошо с училище.
Когато е била при нея са учили заедно. Поддържа, че желае да упражнява
родителските права, тъй като е по- взискателния и строг родител,който упражнява по-
голям контрол над детето и от материална гледна точка ще се грижи по-добре за него.
Много често бащата е зает и оставя детето само. Може да разчита на подкрепата на
майка си, която живее при нея.
Изслушан, на основание чл. 59, ал. 6 от СК, въззиваемия И. Ш. е заявил, че
иска детето да живее при него. Твърди, че майката постоянно настройва детето
срещу него. Живее в къща сам. Детето е доста самостоятелно и той се опитва да го
направи самостоятелно, защото майката не позволявала да й падне косъм от главата.
Детето било прекалено задоволено. Майката имала доста по-добри доходи от него. С
домакинството се справял много добре. Детето не учи. Каквото научи в училище, това
е. Ходи на занималня и си пише домашните. Бащата никога не е оставял детето само.
Ако се наложи я водя при майка му. Когато пожелае детето може да отиде при майка
си.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетеля Г.Н. М., която е майка на Б. М..
По отношение на родителските права:
Съгласно т. I и т. II от Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г.
на Пленума на Върховния съд на Република България, при определянето на родителя,
който еднолично ще упражнява в бъдеще родителските права се държи сметка за
интересите на децата. В понятието "интереси на децата" се включват необходимостта
от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и
подготовка за справяне с житейските задачи. В това понятие влизат и материалните
интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия, управление на
имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др. Решаващо значение
за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси; не отделни обстоятелства,
а съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай. Такива съществени
4
обстоятелства, посочени и в чл. 59, ал. 4 СК са възпитателските качества на
родителите, но не тяхното наличие, а конкретното им проявление; моралният лик на
родителите, които чрез примера си ще създават нравствени добродетели в децата си.
Всяка проявена от родителите противообществена проява създава отрицателен
нравствен облик и лош пример за децата, т.е. явява се пречка за предоставяне на
родителските права; проявените лични грижи и отношение към децата; изявената на
дело готовност да отглеждат и възпитават децата си; привързаността на децата към
родителите; полът и възрастта на децата; социалната среда, в която ще живеят децата и
жилищно битовите условия и пр. фактори от значение за бъдещото им пълноценно
развитие. /така Решение № 67 от 06.03.2015 г. по гр. д. № 4648/2014 г. на Върховен
касационен съд/. Константна е практиката на ВКС, че въз основа на анализ на
доказателствения материал по делото, съдът следва да определи кой от двамата
родители отговаря в най-пълна степен на посочените критерии, с оглед интересите на
децата.
Съгласно формираната трайна съдебна практика в множество решения на
ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, съдът е длъжен да извърши преценката
си за това, на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските
права, единствено на базата на задълбочена и комплексна съпоставка на всички
относими в конкретния случай обстоятелства, давайки оценка на възпитателските
качества на всеки от родителите, на неговия морален облик, на начина, вида,
продължителността, ефективността на полаганите от него грижи към детето, на
изразената му готовност да живее с детето, анализирайки данните за реално
предприети действия в тази посока, изследвайки към кого от двамата родители в по-
голяма степен детето е привързано, както и дали родителят разполага с помощта на
трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита, съобразявайки
социалната среда, в която предстои да живее детето след развода - бит, нрави,
схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица, жилищно-битовите му
условия на живот, финансовите възможности, начинът на живот, както и да съобрази
пола и възрастта на детето. Съдът следи служебно за най-добрия интерес на детето,
като в този смисъл следва да преценява всички относими обстоятелства при
произнасяне относно родителските права.
Съобразявайки събраните доказателства съдът приема, че в най-добър
интерес на малолетното дете е то да може да общува с родителите си по равно, за да
запази емоционалната връзка с всеки от тях. Споразумение за равновременно
отглеждане на детето и от двамата родители не се постигна пред въззивната
инстанция. Съдът, съобразявайки задължителните указания по т. 2 от ТР № 1/2016 г. от
03.07.2017 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ВКС, ОСГК, съгласно която разпоредбата на
чл. 59, ал. 2 от СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени
за упражняване съвместно на двамата родители, в случай че не се постигне
5
споразумение по упражняването им, обосновава извод, че родителските права следва
да бъдат предоставени за упражняване само на единия от двамата родители, които са с
достатъчно много добри родителски качества.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят
заедно и могат да се споразумеят относно местоживеенето на детето, упражняването
на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се
разрешава от съда по реда на чл. 59, 142, 143 и 144 от СК. Производството не е исково,
а представлява спорна съдебна администрация, като съгласно чл. 3 Конвенцията на
ООН за правата на детето при разрешаване на спора съдът се ръководи от висшия
интерес на детето.
Понятието "висш интерес на детето" се свързва от международния акт с
правото на живот на децата, с тяхната сигурност и безопасност, с тяхното
физиологично, умствено, духовно и емоционално благоденствие, със запазването на
връзката с родителите, освен в извънредни обстоятелства. То кореспондира с
понятието "най-добър интерес на детето", което националният Закон за закрила на
детето дефинира в допълнителните си разпоредби чрез факторите, участващи в
преценката му - желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или
има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за
детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата;
други обстоятелства, имащи отношение към детето (пар. 1, т. 5 от ДРЗЗакДет).
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, вр. чл. 59, ал. 4 от СК и
правилата на т. II на Тълкувателно постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/74
г. на Пленума на ВС, която не е загубила силата си и намира приложение и при липса
на брак между родителите, при вземане на решение относно упражняването на
родителските права и режима на лични контакти между детето и неупражняващия
правата родител.
Така в настоящия случай след раздялата на двамата родители детето живее
както при майка си, така и при баща си . И двамата родители изразяват желание да
отглеждат детето си.
Следва да се отбележи, че и двама родители притежават висок родителски
капацитет. Родителският капацитет се установява по несъмнен начин, както от
събраните гласни доказателства в хода на първоинстанционното производство, така и
от личните и непосредствени впечатления след изслушването на родителите по реда
на чл. 59, ал. 6 СК пред настоящата инстанция.
И двамата родители притежават добри възпитателски качества.
От събраните по делото доказателства се установи и, че всеки един от
родителите проявява лични грижи.
Относно социалната среда и битовите условия, които могат да осигурят
двамата родители. От социалния доклад, свидетелските показания на св. Г. М.,
преценени по реда на чл. 172 ГПК, както и изслушването на родителите по чл. 59 ал.6
6
СК, се установява, че към настоящия майката и бащата живеят в гр. ***. Майката
живее със своята майка- баба на малолетната И. Ш., бащата живее сам.
От изслушването на самото дете може да се направи категоричен извод, че
детето се чувства добре както при майка си, така и при баща си.
Съвкупното обсъждане на така установените по делото обстоятелства сочат,
че най-добрият интерес на детето ще бъде задоволен, ако остане да живее при майка
си и на нея следва бъде предоставено упражняването на родителските права. И
двамата родители разполагат с необходимите възпитателски качества и имат желание
да отглеждат детето си, но при преценка на релевантните и посочени по-горе
критерии, спрямо които съдът преценява на кого да възложи упражняването на
родителските права, майката има приоритет. В разглеждания случай се касае до
момиче на *** години, което навлиза в пубертета. Не съществува риск или опасност за
нейното благоденствие под основните грижи на майката и подпомагащата грижа на
бащата. Майката може да разчита на подкрепата на своя родител- Г. М., която живее
при нея. Всичко това води до извода, че несъмнено интересът на детето ще бъде по-
добре защитен ако родителските права се предоставят за упражняване на майката.
Въз основа на изложеното настоящата инстанция приема, че следва
упражняването на родителските права по отношение и на детето да бъде предоставено
на майката, както и местоживеенето на детето да се определи на нейния адрес.
По режима на лични отношения на детето с бащата:
Правото на всяко дете да общува с неговите родители е основно негово
право, закрепено както във вътрешното ни законодателство - чл. 124, ал. 2 от СК, така
и в международните актове, по които Република България е страна – чл. 9, §. 1 от
Конвенцията за правата на детето (КПД) и чл. 8 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), където правото на детето за
общуване с двамата му родители е проявление на правото на семеен живот. В този
смисъл е последователната съдебна практика на ВКС (Решение № 480/06.07.2010 г. по
гр. дело № 4313/2008 г., III г. о. и Решение № 51 от 13.03.2018 г. по гр. д. № 4092/2017
г., IV г. о.) и на Европейския съд по правата на човека (Margareta a Roger Andersson v.
SWE; Nuutinen v. Finland; Schneider v. Germany; Kosmopoulou v. Greece и Sylvester v.
Austria). Връзката дете–родител, която е признато право от конвенциите цели да
способства за правилното физико-психологично и социално развитие на детето като
личност и да го предпази от развитие на синдром на родителско отчуждение, в случай
че се приоритизира контакта само с единия родител. Поради изложеното и бидейки
задължен да следи служебно за интереса на децата, съдът следва да установи такъв
режим на детето с бащата - родителя, на когото не са възложени родителските права,
че да му даде възможност за пълноценно общуване с него.
Режимът на лични отношения представлява система от взаимосвързани
7
елементи – време, място, лица и техните задължения, за осигуряване на редовен
контакт между детето и родителя, с когото детето не живее. Независимо, че на бащата
не са предоставени родителските права, връзката между него и детето следва да бъде
поддържана, като същият следва да участва пълноценно в отглеждането и
възпитанието на детето.
Съобразно предписанията в посоченото вече ППВС 1/1974 г. съдилищата
трябва да определят така личните отношения между родителите и децата, че да се
създава нормална обстановка за поддържането на тези отношения като е необходимо
определените мерки да не стават допълнителен източник на недоразумения и спорове.
В тази връзка режимът на лични отношения следва да представлява широк и детайлен
план на личните отношения на родителя, който не упражнява родителските права с
детето. Поради това следва да бъде регламентиран неговия контакт не само всеки
месец, но и през ваканции, официални и лични празници. Това би довело до
предотвратяване на конфликти от страна на родителите при тълкуването на режима на
лични отношения.
Така въз основа на анализа на посочените по-горе критерии, обуславящи
интереса на детето, според настоящия съдебен състав следва да се определи следния
режим на лични отношения между бащата и малолетното дете:
Бащата ще има право да вижда и взема детето, като го връща на майката:
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, от 10.00 часа в
събота до 18.00 часа в неделя;
- по един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на
майката;
- всяка четна календарна година по време на Коледните празници, от 20.00 ч.
на 23-ти декември до 20.00 ч. на 26 -ти декември с пресипване;
- всяка нечетна календарна година по време на Новогодишните празници от
20.00 ч. на 29-ти декември до 20.00 ч. на 1-ви януари с преспиване;
- през първата половина на пролетната /Великденска/ ваканция, когато не
съвпада с училищни лагери и екскурзии, посещавани от детето;
- на нечетна година детето ще прекарва имените и рождените си дни с бащата
за времето от 09.00 ч. до 20.00 ч.;
- всяка календарна година на рождения и имен ден на бащата за времето от
09.00 ч. до 20.00 ч.
Според настоящия съдебен състав посочения режим на лични отношения в
най-пълна степен би отговорил на интересите на детето и би способствал за запазване
на връзката родител – дете, като по този начин бащата ще участва активно в живота и
8
на детето.
По издръжката:
Като последица от предоставяне непосредственото упражняване
родителските права на майката, то следва бащата да бъде осъдена да заплаща на
ненавършилото пълнолетие дете ежемесечна парична издръжка. Съгласно
разпоредбата на чл. 143 ал. 2 СК родителите дължат издръжка на ненавършилото
пълнолетие дете, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, като съобразно своите възможности и материално състояние следва
да осигуряват условията на живот, необходими за развитието на детето. Размерът на
издръжката съгласно чл. 142, ал. 1 СК се определя в зависимост от нуждите на детето
и възможностите на родителя, който я дължи. За размера й следва да бъдат взети
предвид общите и особените за детето потребности, възможностите на призования
родител (ответника), кой от родителите полага непосредствена грижа за детето и други
конкретни за случая особености. При присъждане на дължимата издръжка следва да
бъде определен общ размер, съответен на конкретните нужди, който да се разпредели
между родителите според техните възможности, според упражняването на
родителските права и други конкретни обстоятелства, като във всички случаи се
вземат предвид (приспадат) грижите и даваната в натура издръжка от родителя,
упражняващ родителските права. С оглед на това съотношението на паричното
задължение е различно за двамата родители, съобразно обстоятелствата и при
отчитане на личното отглеждане от единия от тях. В изложения смисъл е
задължителната и казуалната съдебна практика (ППВС 5/1970 г., ППВС № 5/30.11.1981
г.; Решение № 152/22.12.2020 г. по гр. д. № 4162 за 2019 г. на 4-то ГО на ВКС; и други).
Съгласно чл. 142, ал. 2 от СК размерът на издръжката за едно дете е равен
най-малко на 1/4 част от минималната заплата за страната, определена с действащото
към устните състезания ПМС. Съобразно ПМС № 193/12.10.2023 г. от 01.01.2024 г.
минималната работна заплата в България е в размер 933. 00 лв., поради което
минималната издръжка на дете възлиза на 233. 25 лв. Такава се присъжда за деца в
най-ранна възраст и без никакви особени нужди. На общо основание същата е явно
недостатъчна за дете в ученическа възраст.
Към датата на приключване на съдебното дирене във въззивна инстанция
детето И. Ш. е навършила *** години. Отглеждането на дете в тази възраст е
съпроводено от редица разходи, в това число, както такива от базова необходимост
/облекло, обувки, храна/, така и други, свързани с обучението и израстването на детето
/необходимост от допълнителни, извънкласни занимания, учебници, ученически
пособия и др./ Следва да бъдат съобразени и възможностите на бащата да заплаща
издръжка - неговото имотно положение, получаваните от него доходи и дали има
задължение за даване на издръжка към друго лице. Не се установи бащата да дължи
издръжка на други ненавършили пълнолетие лица. Същият е в работоспособна
9
възраст, като липсват данни да страда от заболявания или да е с признат процент
временна или трайна неработоспособност. Предвид изложеното, съдът намира, че
издръжката, съобразена с нуждите на детето, възлиза на 550 лв. месечно. Родителят, на
когото е предоставено упражняването на родителските права, следва да поеме по-
малък размер от общата месечна издръжка на детето, доколкото той дава част от
издръжката в натура. Поради изложеното бащата следва да осигурява по - голямата
сума, а именно 300 лева, като разликата до необходимия, посочен по- горе размер се
допълни от доходите на майката, която полага грижи за фактическото отглеждане на
детето. Така определената издръжка, която съобразно разпоредбата на чл. 146 ал.1 СК,
следва да се присъди от датата на влизане на решението в сила до настъпването на
обстоятелства, обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка просрочена месечна вноска.
Като е присъдил издръжка от датата на подаване на исковата молба, а не от
датата на влизане на постановеното решение, районният съд е постановил
недопустимо решение, тъй като ищцата е претендирала присъждане на издръжка
именно от влизане в сила на решението. В тази недопустима част
първоинстанционното решение следва да се обезсили.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени съдебни разноски във въззивното производство в размер на
1025 лева, от които 25 лева държавна такса и 1000 лева адвокатско възнаграждение и в
първоинстанционното производство в размер на 800 лева - адвокатско
възнаграждение. И. Ш. дължи и такса върху тригодишния платеж на определената
издръжка ,съгласно Тарифа №1 за ДТ в размер на 432 лв.
Воден от изложеното, Пловдивският Окръжен съд, Седми състав
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №73 от 06.03.2024г.,поправено с решение №186 от
28.05.2024 г., постановени по гр.д. №1684/2023 г. по описа на Районен съд- Карлово, в
частта, с която издръжката е присъдена от датата на подаване на исковата молба-
14.09.2023 г.
ОТМЕНЯ Решение №73 от 06.03.2024г.,поправено с решение №186 от
28.05.2024 г. в останалата му част, с която е постановено на основание чл. 127, ал. 2
СК детето И. И. Ш., ЕГН ********** да живее при баща си И. И. Ш., ЕГН
**********, който да упражнява спрямо него родителските права и е определен режим
на лични отношения между детето и майката Б. М. М., ЕГН **********, която е
осъдена да заплаща месечна издръжка за малолетното дете в размер на 300 лева и
сумата от 432 лв., представляваща държавна такса по определената издръжка, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
10
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над малолетното дете
И. И. Ш., ЕГН ********** на майката Б. М. М., ЕГН **********, като определя
местоживеене на детето при майката.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между детето И. И. Ш.,
ЕГН ********** и бащата И. И. Ш., ЕГН **********, както следва: бащата ще има
право да вижда и взема детето, като го връща на майката:
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, от 10.00 часа в
събота до 18.00 часа в неделя;
- по един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на
майката;
- всяка четна календарна година по време на Коледните празници, от 20.00 ч.
на 23-ти декември до 20.00 ч. на 26 -ти декември с пресипване;
- всяка нечетна календарна година по време на Новогодишните празници от
20.00 ч. на 29-ти декември до 20.00 ч. на 1-ви януари с преспиване;
- през първата половина на пролетната /Великденска/ ваканция, когато не
съвпада с училищни лагери и екскурзии, посещавани от детето;
- на нечетна година детето ще прекарва имените и рождените си дни с бащата
за времето от 09.00 ч. до 20.00 ч.;
- всяка календарна година на рождения и имен ден на бащата за времето от
09.00 ч. до 20.00 ч.
ОСЪЖДА бащата И. И. Ш., ЕГН **********, да заплаща на детето си И. И.
Ш., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител - Б. М. М., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 300 лева с падеж – 10-то число на месеца,
за който се дължи издръжка, считано от влизане в сила на съдебното решение
занапред, до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на друга
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И. И. Ш., ЕГН **********, да заплати на Б. М. М., ЕГН
********** сумата 1825 лева разноски за първоинстанционното и въззивното
производство.
ОСЪЖДА И. И. Ш., ЕГН ********** да заплати сумата 432 лв. – държавна
такса в полза на Окръжен съд Пловдив по определената издръжка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му пред ВКС.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12