О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№…………../…….02.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на 03.04.2018 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като
разгледа докладваното от съдията Маркова
в.ч.т.д.
№ 143/2020 г., по описа на ВОС, ТО,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 418, ал. 4 ГПК и е образувано частна
жалба вх. № 3464/15.01.2020 г. от „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“, № 19 срещу
Разпореждане № 917/09.01.2019 г., по ч.гр.д. № 20868/2019 г., на ВРС, XLVI
с., с което е отхвърлено Заявление вх. № 94938/18.12.2019 г., за издаване на
заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу К.Т.Д., ЕГН **********, с
местожителство ***, за сумата 6855.52 лв., дължима главница, сумата 767.25 лв.,
възнаградителна лихва за периода 03.01.2019 г. –
16.12.2019 г., сумата 25.75 лв., лихвена надбавка за забава, за периода
04.02.2019 г. – 16.12.2019 г., сумата 1.90 лв., законна лихва за периода
17.12.2019 г. – 18.12.2019 г., сумата 120.00 лв., дължими разходи при изискуем
кредит, всички дължими по силата на Договор за кредит за текущо потребление от
07.03.2016 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране
на заявлението в съда – 18.12.2019 г. до изплащането, както и разноските
възлизащи на 155.41 лв., държавна такса и определено служебно от съда юрисконсултско възнаграждение.
Частният въззивник
излага доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакувания съдебен акт.
Сочи, че към представеното заявление са приложени 2 бр. уведомления за
предсрочна изискуемост, отправени до длъжника. Едното от тях е отправено до
постоянния адрес в гр. Варна, но второто е отправено до настоящият адрес в гр.
Ст. Загора, където е и било редовно връчено. По същество отправя искане за отмяна
на атакуваното разпореждане и издадаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен
интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
След запознаване
с писмените доказателства по делото и като
съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски
окръжен съд намира частната жалба за частично основателна, по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. № 20868/2019 г. по
описа на ВРС, XLVI с., е образувано по заявление на „БАНКА ДСК“ ЕАД за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу К.Д.,
за заплащане на сумата 6855.52 лв., дължима главница, сумата 767.25 лв., възнаградителна лихва за периода 03.01.2019 г. – 16.12.2019
г., сумата 25.75 лв., лихвена надбавка за забава, за периода 04.02.2019 г. –
16.12.2019 г., сумата 1.90 лв., законна лихва за периода 17.12.2019 г. –
18.12.2019 г., сумата 120.00 лв., дължими разходи при изискуем кредит, всички дължими
по силата на Договор за кредит за текущо потребление от 07.03.2016 г. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда –
18.12.2019 г. до изплащането, както и разноските възлизащи на 155.41 лв.,
държавна такса и определено служебно от съда юрисконсултско
възнаграждение. В заявлението изрично е посочено, че вземането произтича от
договор за кредит, задълженията по който са предсрочно изискуеми, поради
настъпване на предвидените условия и, която е надлежно обявена на
кредитополучателя. Към заявлението е приложено и извлечение от счетоводните
книги съгласно чл. 417, т. 2 ГПК, в което като задължение по договор за кредит
от 07.03.2016 г. са посочени възпроизведените в заявлението, вземания с
основание и размер, описани по-горе. С допълнителна молба са внесени разяснения
по отношение на претендираните разходи при изискуем
кредит.
За
да откаже издаване на заповед за изпълнение, първостепенния ВРС е приел, че не
е налице редовно уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост.
За да направи този извод, съдът е приел, че е извършен опит за връчване на
представената покана само на постояния адрес на
длъжника, където след неоткриването е залепено уведомление. Приел е, че при
данни за наличие на вписан настоящ адрес, не са налице доказателства да е
предприемано връчване на обявление за предсрочна изискуемост на този адрес.
В производството по издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК съдът следва да извърши
формална проверка на представеното изпълнително основание, или проверката,
която съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК се дължи е досежно
това дали представения документ по чл. 417, т. 2 ГПК (в случая това е
извлечение от счетоводните книги) е редовен от външна страна и удостоверява ли
той подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, което се сочи като длъжник.
В настоящия случай от страна на заявителя е
представено в оригинал извлечение от счетоводните книги, носещо подписа на
длъжностно лице на банката, което съдържа минимално необходимото съдържание, а
именно: данни за договора за кредит (номер, дата на разрешаване, договорен
размер, падежна дата и срок на договора), размера на просрочените задължения за
главница, договорни лихви и такси. Посочена е и датата на изискуемост на кредита,
произтичаща от клаузите на договора за
кредит.
Следователно, в случая е налице редовен от
външна страна документ по чл. 417, т. 2 ГПК, който удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу посочения длъжник.
За да е настъпила предсрочна изискуемост на
целия размер на дълга следва да е налице и упражнено от страна на банката потестативно право да обяви кредита за предсрочно изискуем,
за което длъжникът трябва да е уведомен (така
разясненията, дадени в т. 18 на ТР № 4/18.06.2014 г., тълк.
д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК). Моментът, в който
настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която
волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е
достигнало до длъжника - кредитополучател и то ако към този момент са били
налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока.
В случая, видно от материалите по делото е,
че длъжникът е регистрирал в НБД постоянен адрес в гр. Варна и настоящ такъв в
гр. Ст. Загора. От страна на кредитора е било предприето връчване на постоянния
адрес в гр. Варна, чрез ЧСИ като от материалите по делото е видно, че поради
невъзможност да бъде открит длъжника при посещения на 05.08.2019 г., 24.08.2019
г. и 06.09.2019 г., на последната дата на адреса е залепено уведомление. При
този резултат от предприетото връчване на постоянния адрес, отново чрез ЧСИ е
било предприето връчване и на вписания настоящ адрес в гр. Ст. Загора, където
на 24.10.2019 г. уведомлението за предсрочна изискуемост е редовно връчено чрез
съпруга на длъжника.
Поради изложеното сезиралото ВРС
заявление подлежи на уважаване за сумите 6855.52 лв., дължима главница, сумата
25.75 лв., лихвена надбавка за забава, за периода 04.02.2019 г. – 16.12.2019
г., сумата 1.90 лв., законна лихва за периода 17.12.2019 г. – 18.12.2019 г.,
сумата 120.00 лв., дължими разходи при изискуем кредит, всички дължими по
силата на Договор за кредит за текущо потребление от 07.03.2016 г. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда –
18.12.2019 г. до изплащането.
Съставът на въззивния
съд намира, че въпреки наличието на минимално изискуемото съдържание,
представеният документ по чл. 417 ГПК не обосновава наличие на изискуемо и
ликвидно задължение досежно претенцията за договорна
(възнаградителна) лихва 767.25 лв., възнаградителна лихва за периода 03.01.2019 г. – 16.12.2019
г. Това е така, защото в него не се съдържат достатъчно данни обосноваващи
периода и размера на начисляване на претендираната за
присъждане възнаградителната лихва, с оглед
начисляването на такава и след датата на предсрочната изискуемост. Такива
фактически твърдения не се съдържат и в сезиралото ВРС заявление. Поради което
в тази част заявлението подлежи на отхвърляне, а в тази част актът на ВРС следва
да бъде потвърден.
Разноските за първоинстанционното производство, изрично посочени в
списък, инкорпориран в самото заявление, следва да се включат в издаваната
заповед за изпълнение съразмерно с уважената част от заявлението, а именно
140.06 лв. Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
чл. 26 Наредба за заплащането на правната помощ, следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв., което
също да бъде включено при издаване на заповедта.
С оглед
основателността на жалбата, следва да се уважи и искането на частния въззивник за определяне и на разноски за въззивното производство – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част
от жалбата. Така дължима се явява държавна такса в размер на 70.03 лв. Следва
да бъде определено служебно и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лв. Тези допълнителни разноски следва да се
възложат на длъжника на основание чл. 81 ГПК, във вр.
с чл. 78, ал. 1 ГПК. Определените от въззивният съд
разноски следва да се включат в заповедта при изпълнение на въззивния
акт.
Мотивиран от
изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане № 917/09.01.2019 г., по ч.гр.д.
№ 20868/2019 г., на ВРС, XLVI с., в
частта, с която е отхвърлено Заявление вх. № 94938/18.12.2019 г., за
издаване на заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК
********* за сумата 6855.52 лв., сумата
25.75 лв., сумата 1.90 лв. и сумата 120.00 лв. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ в полза на „БАНКА
ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Московска“ № 19, представлявано от Виолина Маринова Спасова и Диана Дечева
Митева срещу К.Т.Д., ЕГН **********, с местожителство ***, относно следните
парични вземания: - 6855.52 лв.,
дължима главница, - 25.75 лв.,
лихвена надбавка за забава, за периода 04.02.2019 г. – 16.12.2019 г., - 1.90 лв., законна лихва за периода
17.12.2019 г. – 18.12.2019 г., - 120.00
лв., дължими разходи при изискуем кредит, всички дължими по силата на
Договор за кредит за текущо потребление от 07.03.2016 г. ведно със законната
лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда –
18.12.2019 г. до изплащането, както и разноските възлизащи на 140.06 лв., държавна такса и определено
служебно от съда юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50.00 лв..
ДОПУСКА незабавно изпълнение на така издаваната
заповед за изпълнение, с оглед на което на кредитора ДА СЕ ИЗДАДЕ и изпълнителен лист.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 917/09.01.2019 г., по ч.гр.д.
№ 20868/2019 г., на ВРС, XLVI с., в останалата му обжалвана част.
ОПРЕДЕЛЯ разноски за въззивно
производство в размер на 120.03 лв. (сто
и двадесет лева и 03 ст.), в полза на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19, представлявано
от Виолина Маринова Спасова и Диана Дечева Митева, която сума да се включи в
издаваната заповед, на основание чл. 81 ГПК, във вр.
с чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, вр.
чл. 25а, ал. 2 НЗПП.
ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.