РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Варна, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20233000500406 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК и е образувано по въззивна
жалба, подадена от пълномощника на К. Т. К., ЕГН ********** от гр.Варна,
бул.„Владислав Варненчик“ № 111, ет.3, ап.** срещу решение №
643/29.05.2023 г. по гр.д.№ 2047/2022 г. на Окръжен съд – Варна, с което са
отхвърлени изцяло предявените искове с правно основание чл.74, ал.1 от
ЗЧСИ, вр. чл.45 ЗЗД и акцесорна претенцията на ищеца за обезщетение за
забава в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД, при участието на трето
лице-помагач – „ЗК Лев Инс“ АД-София. Оплакванията са за неправилност
поради нарушение на закона, незаконосъобразност и необоснованост, с молба
за отмяна и за отхвърляне на предявения иск.
В подаден писмен отговор, пълномощникът на С. К.-Д. оспорва
въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението, с молба
същото да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените пред
въззивната инстанция разноски.
1
Третото лице-помагач на страната на ответника – „ЗК Лев Инс“ – София
не е изразил становище.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е
процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото,
поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за
установено следното:
Предявени са искове от К. Т. К. срещу ЧСИ С. Д. К. с правно основание
чл.74, ал.1 ЗЧСИ, вр.чл.45 и чл.86 от ЗЗД, основани на твърдения за
претърпени имуществени вреди в резултат на незаконно проведено
принудително изпълнение по изп.д.№ 20167180400232, за които претендира
обезщетение в размер на 137 000 лева, ведно със законната лихва от датата на
извършване на деликта – 20.04.2021 г., до окончателното изплащане на
претендираната сума.
В исковата и уточняващата молби са наведени твърдения, че въз основа
на акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК № МД – АУ –
046/02.04.2012 г. на Община Варна за заплащане на такса битови отпадъци и
лихви е образувано изп.д.№ 20123110414259 по описа на ДСИ при СИС
Варна, преобразувано в изп.д.№ 484/2015 г. на ЧСИ с рег. № 718. Твърди се,
че от датата на образуване на изпълнителното дело в СИС – Варна, до
предаване на същото на ЧСИ рег. № 718 е настъпила перемпция. Изложено е,
че въпреки това, на 04.12.2015 г. била наложена възбрана върху описан в
исковата молба недвижим имот, за която ищецът не бил уведомен. Към изп.д.
№ 484/2015 г. било присъединено изп.д.№ 20167180400232 по описа на ЧСИ с
рег. № 718. Посочено е, че взискателят по изп.д.№ 232/2016 г. не е поискал
извършването на нито едно изпълнително действие. В тази връзка е изразено
становище, че предвид датата на образуване на второто изпълнително делото
– 22.04.2016 г., на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК, същото е прекратено на
23.04.2018 г., а извършената публична продан на 19.04.2019 г. е
незаконосъобразно проведена. Изложени са оплаквания за понесени вреди от
незаконосъобразно насрочена публична продан при липса на наложена
възбрана върху апартамент на ул. „Княз Батенберг“ № 18. Изразено е
становище, че не е следвало да бъде назначаван особен представител. Твърди
се, че ЧСИ е провел принудително изпълнение, макар че е узнала за отмяната
на изпълнителния титул.
2
С депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответницата ЧСИ
С. К. е оспорила така предявените искови претенции, считайки ги за
неоснователни.
Не се спори по делото, установява се от представените писмени
доказателства, че по молба с вх.№ 14936/01.11.2012 г. на Община Варна, въз
основа на Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК № МД-
АУ-046/02.04.2012 г., е образувано изп.д.№ 14259/2012 г. по описа на СИС
към Районен съд – Варна срещу длъжника К. Т. К.. Вземанията на Община
Варна по акта за установяване на задължения е бил за такса битови отпадъци
в размер на 10 732.37 лева, за лихви към 17.10.2012 г. в размер на 3 333.56
лева и за законната лихва след тази дата до окончателното погасяване на
задължението.
На 12.11.2012 г. е наложена възбрана върху самостоятелен обект в
сграда с площ по документи 255.63 кв. м., за търговска дейност, с адрес
обл.Габрово, общ.Трявна, гр.Трявна, ул.„Кънчо Скорчев“ № *, представляващ
магазин в ЖСК „Диана“ и 17.055% ид. ч. от общите части на сградата и
правото на строеж, заемащ част от първи етаж на жилищен блок, разположен
в парцел III, кв. 134. На 24.11.2014 г. със съобщение до „Юробанк България“
АД, съответно на 26.11.2014 г. със съобщение до „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД, на 20.03.2015 г. със съобщение до „Първа инвестиционна банка“ АД са
наложени запори върху сметките на длъжника в посочените банки.
На 11.09.2015 г. изпълнително дело № 20123110414259 по описа на
СИС при РС – Варна е получено от ЧСИ с рег. № 718 и преобразувано под
изп. д. № 20157180400484.
На 04.12.2015 г. е наложена възбрана на самостоятелен обект в сграда с
предназначение – жилище, представляващ апартамент с площ по док. – 42.710
кв. м. в гр. Варна, находящ се на ул. „Княз Батенберг“ № ** в подпокривното
пространство, ведно с ид. ч. от пералня-сушилня, в парцел I в кв. 49-а.
На 13.05.2016 г. е образувано изпълнително дело № 20167180400232 по
описа на ЧСИ с рег. № 718 г. по искане на взискателя Община Варна въз
основа на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД-
АУ-3079-1/09.11.2015 г. срещу длъжника К. Т. К. за сумите от 1) 133.14 лева –
данък върху недвижимите имоти; 2) 142.42 лева – лихва върху акт; 3) 5.26
лева – доначислена лихва към 07.04.2016 г. и лихвата от 08.04.2016 г. до
3
окончателното погасяване на задължението; 4) 10 823.15 лева – такса битови
отпадъци; 5) 1 853.45 лева – лихва по акт; 6) 451.56 лева – доначислена лихва
към 07.04.2016 г. и лихвата от 08.04.2016 г. до окончателното погасяване на
задължението; 7) 750 лева – данък върху превозните средства; 8) 211.24 лева –
лихва по акт; 9) 31.28 лева – доначислена лихва към 07.04.2016 г. и лихвата от
08.04.2016 г. до окончателното погасяване на задължението. Посоченото
изпълнително дело е присъединено по искане на взискателя към изп. д.
№ 20157180400484 по описа на ЧСИ с рег. № 718.
Предвид многократните посещения на постоянният и настоящият адрес
на длъжника, при които същият не е бил откриван, с писмо вх. №
890/25.01.2017 г. по описа на ЧСИ с рег. № 718 взискателят Община Варна е
поискала да бъде назначен на К. К. особен представител по изпълнително
дело № 20157180400484.
На 16.05.2017 г. и 17.06.2017 г. са наложени запори по сметките на
длъжника в „Юробанк България“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД за
сумата от 20 882.51 лева – дължима към 16.05.2017 г.
С разпореждане от 24.08.2018 г. по изп. д. № 20157180400484 ЧСИ с
рег. № 718 е назначил особен представител на длъжника К. на осн. чл. 430 вр.
чл. 47, ал. 6 ГПК. За процесуален представител е определен адв.Веселин
Савов Иванов от АК – Варна.
На 30.01.2019 г. е извършен опис на възбранения недвижим имот, а
оценката е предявена на взискателя и длъжника с протокол от 08.02.2019 г.
Проведена е публична продан на имота през периода от 18.03.2019 г. до
18.04.2019 г. С молба от 17.04.2019 г. К. К. е поискал прекратяване на
изпълнителните производства с твърдения, че е заплатил всички дължими от
него данъци и такси до 11.04.2019 г. с изключение на тези за такса битови
отпадъци установени с актове за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3
ДОПК №№ МД-АУ-2204-1 и МД-АУ-2205-1 от 11.04.2019 г, които щял да
оспори пред съд. Поискал е и отмяна на всички наложени обезпечителни
мерки в изпълнителните производства. ЧСИ с рег. № 718 е издал
постановление за възлагане от 02.05.2019 г., с което е възложил на имота на
спечелИ. проданта наддавач, а именно „Варна кредит груп“ ООД, ЕИК
*********.
По жалба на длъжника, срещу така издаденото постановление за
4
възлагане е постановено решение № 945/26.07.2019 г. по в.гр.д.№ 1303/2019 г.
по описа на Окръжен съд – Варна, влязло в сила на 26.07.2019 г. в
производство по чл. 435, ал. 2 ГПК, с което жалбата срещу постановлението
за възлагане е оставена без уважение. В мотивите си съдът подробно е
изследвал осъщественият изпълнителен способ, завършил с публичната
продан на недвижимия имот находящ се на ул. „Княз Батенберг“ № 18, гр.
Варна и е достигнал до извод за законосъобразно проведено принудително
изпълнение в производството по изп. д. № 20167180400232 по описа на ЧСИ.
Решението формира сила на пресъдено нещо, която следва да бъде зачетена в
настоящото производство.
Към така образуваното изпълнително производство са присъединени
изп. дело № 20197180400632 по описа на ЧСИ с рег. № 718 и изп. дело №
20188930400858 по описа на ЧСИ с рег. № 893 – преобразувано под №
20197180400629 по описа на ЧСИ с рег. № 718.
На 11.12.2019 г. ЧСИ е извършил въвод във владение в полза на „Варна
кредит груп“ ООД.
С осребрената от недвижимия имот сума е извършено пълно погасяване
на вземанията на взискателя и на таксите дължими в производството по
принудителното изпълнение, поради което последното е приключено на
14.01.2020 г., а наложените други обезпечителни мерки са отменени.
При така установеното от фактическа страна настоящият състав на съда
прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.441, ал.1 от ГПК, частният съдебен
изпълнител отговаря при условията на чл.45 от ЗЗД за вредите, причинени от
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, а съгласно чл.74,
ал.1 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които
неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. От текста на
двете разпоредби е видно, че отговорността на частния съдебен изпълнител за
причинените от него при изпълнение на дейността му вреди е деликтна. За да
възникне същата е необходимо да са налице предвидените в закона
предпоставки, а именно: неправомерно виновно /вината се презюмира/
действие или бездействие на съдебния изпълнител, причинени вреди и
причинна връзка между тези вреди и действието или бездействието.
Действието на съдебния изпълнител ще бъде неправомерно, в случай когато
5
то е предприето въпреки нормативната забрана за извършването му или
въпреки това, че не са налице необходимите за извършването му
предпоставки. Същевременно бездействието му ще бъде противоправно,
когато не се предприема действие, което следва да бъде извършено по силата
на правна норма или въпреки направеното от съответната страна искане за
това, макар и да са налице предвидените в закона предпоставки за
извършване на действието. Относно причинно-следствената връзка следва
незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител да са това условие,
което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването на отрицателните
последици в сферата на увреденото лице, т. е. деянието следва да бъде
условието, без което вредата не би настъпила, и обратно, ако вредата би
настъпила в тази сфера и ако деянието не беше осъществено, то липсва
причинна връзка между тях.
С оглед разрешението по т.10 от ТР № 2/2013 г. по тълк.д. № 2/2013 г. е
прието, че изпълнителният процес съществува доколкото чрез него се
осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да
бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника
от трети задължени лица. Предприемането на кое да е изпълнително действие,
изграждащо определен изпълнителен способ, независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18,
ал. 1 ЗЧСИ, напр. налагане на запор, възбрана, присъединяване на взискателя,
прекъсва давността. Не е изпълнително действие и не прекъсва давността
образуването на изпълнително дело.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение и по този начин се поддържа висящността на
изпълнителното производство.
6
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В доктрината и съдебната
практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата
на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти.
Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение
съдебният изпълнител служебно следва да вдигне наложените запори и
възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се
обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи
тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са
придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и редовността
на извършените от трети задължени лица плащания.
Давността изключва принудителното изпълнение /но пред съдебния
изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител
не може да я зачете/, а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага
неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това
съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е
направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ –
той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен титул. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.
Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали
съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново
дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на
кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде
квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител,
само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на
отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на
7
изпълнителните дела /така решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020
г., IV г. о. на ВКС/.
В случая, след образуване на изп. дело № 20157180400484 по описа на
ЧСИ с рег. № 718 не е настъпвала перемпция, поради извършване на
изпълнителни действия преди изтичане на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и
законосъобразно е осъществен изпълнителния способ предвиден в глава
четиридесет и трета на ГПК, като е наложена възбрана, извършен е опис,
разгласена е публичната продан, отворени са пликовете с наддавателните
предложения на лицата внесли задатък в размер и имотът е възложен на
наддавача предложил най-висока цена. При разпределянето на средствата за
погасяване на задълженията на длъжника е съобразен редуцирания размер на
вземанията за такса битови отпадъци и данък за МПС установени с акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД-АУ-2204-1 от
11.04.2019 г., който е бил постановен по жалба на въззивника К. подадена
пред директора на дирекция „Местни данъци“.
Особен представител на длъжника е бил назначен в съответствие с
процедурата предвидена в чл.430 вр. чл.47, ал.6 ГПК, тъй като при три
посещения, осъществени в продължение на един месец, на постоянния и
настоящия адрес на К., същият не е бил открит. В тази връзка съдът намира за
недоказани твърденията на въззивника за противоправност на действията на
съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство.
Предвид гореизложеното, крайните изводи на ВОС за неоснователност
на исковите претенции са правилни, поради което решението постановено по
гр.д. № 2047/2022 г. по описа на ВОС следва да бъде потвърдено.
Същият извод е налице и при съобразяване на обстоятелството, че с
решение № 8/08.01.2022 г. по адм. д. № 2816/2020 г. /потвърдено с решение №
3661/05.04.2023 г. по к.адм.д. № 3513/2022 г. по описа на ВАС/ е отменен Акт
за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД-АУ-
046/02.04.2012 г., послужил като изпълнително основание за образуване на
изп. дело № 14259/2012 г. по описа на СИС към Районен съд – Варна срещу
длъжника К. Т. К.. Това е така, понеже новото обстоятелство /отмяната на
актът за установяване на задължения/ е настъпило през 2023 г., т. е. след
приключване на изпълнителното производство.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 643/29.05.2023 г. по гр.д.№ 2047/2022 г.
на Окръжен съд – Варна, с което са отхвърлени изцяло предявените от К. Т.
К. искове по чл.74, ал.1 от ЗЧСИ, вр. чл.45 ЗЗД и акцесорна претенцията на
ищеца за обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.86, ал. 1
ЗЗД.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от съобщаването му на страните при наличие на предпоставките по чл. 280
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9