МОТИВИ по НОХ дело № 327/2015год. на ВОС
Подсъдимият С.П.С. е предаден на съд, въз основа на обвинителен
акт, внесен от Врачанска окръжна прокуратура по обвинение за извършено
престъпление по чл. 343, ал.3, пр.1 и 4, б."б", пр.1, вр. чл. 342, ал.1 НК затова, че на 18.09.2014год. около 23,00часа
на път ІІ-16, км 21 000 с посока на движението гр. Мездра - с. Е., при
управление на МПС - мотоциклет "Ямаха"
модел TDR 125-КАТ, с
рег. № ВР **** К е нарушил правилата за движение на чл. 5, ал.3, т.1, пр.1 и на
чл. 20, ал.2 ЗДвП, като не се е съобразил със състоянието на пътя, вследствие
на което при изпълнение на маневра по чл. 27 ЗДвП е завъртял рязко ръчките за
управление на мотоциклета, изгубил е контрол върху управлението му, мотоциклета
паднал на дясно, приплъзнал се по асфалта по посока
на движението си и от него изпаднала возещата се зад С.С. пътничка Д.Г. С. ***,
при което по непредпазливост е причинил смъртта на С., починала вследствие на
тежка черепно-мозъчна травма и настъпилите от нея усложнения на 27.09.2014год.
в 15,20часа в УМБАЛСМ "Пирогов" гр. София, като деянието е извършено
в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 0,68 промила, установена
с протокол № 303/26.09.2014год. и след неговото извършване С. е избягал от
местопроизшествието.
Участващият в
съдебното производство прокурор поддържа обвинението така, както е внесено.
По делото не са
предявени и приети за съвместно разглеждане граждански искове. Пострадалите не
са заявили претенции за конституирането им като частни обвинители.
Подсъдимият се
признава за виновен и изразява съжаление за извършеното, като прави искане за
разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ НПК, в хипотезата на чл. 371, т.2 НПК. Същият признава изцяло фактите, отразени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като заявява съгласие да не се събират доказателства за тези
обстоятелства. Това искане, за разглеждане на делото по реда на чл. 371, т.2 НПК се поддържа и от договорният защитник на подсъдимия - адв.
М.Н..
В ход по същество,
представителят на обвинението поддържа същото, така както е внесено с
обвинителния акт, като с оглед проведената диференцирана процедура прави искане
за определяне на наказанието на подсъдимия при превес на смекчаващите вината
обстоятелства на три години лишаване от свобода и редуцирането му по реда на
чл. 58а, ал.1 НК на две години. Относно изпълнението на наложеното наказание
предлага същото да бъде отложено по реда на чл. 66, ал.1 НК за срок от три
години от влизане на присъдата в сила.
Защитата на
подсъдимия също прави искане за определяне на манимално
наказание, изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл. 66, ал.1 НК.
В правото си на
лична защита и в последна дума подсъдимият прави искане за по-леко наказание, за
да може да се грижи за своите деца.
Съдът, като
съобрази признанията, направени от подсъдимия на изложените в обстоятелствената
част на обвинителния акт факти, които се подкрепят от събраните на досъдебното
производство писмени и гласни доказателства, заключенията по допуснатите
специализирани експертизи и разпоредбата на чл. 373, ал.3 НПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С.С. и
пострадалата Д. С. са били съпрузи и заедно с двете си деца- П.С. - на 18години
и Г.С. - на 6 години живеели в с. Е. на ****. През 2014год. подсъдимият работел
в гр. Нови Искър в "****" като общ работник, а съпругата му С.
работела в гр. София.
На 18.09.2014год.
подсъдимият С. се прибрал от работа в с. Е. към 19,30часа, заедно със свои
колеги, като във влака изпил няколко бири. По късно вечерта към 23,00часа решил
да посрещне своята съпруга Д. С., която се прибирала с влак от София, а
спирката на влака била на около 2 км извън селото и вече било тъмно и студено.
След като
пострадалата слязла от влака, тя се качила на мотоциклета зад съпруга си, като
и двамата били без поставени каски. Подсъдимият подкарал мотоциклета в посока към
с. Е., движейки се по път ІІ-16 със скорост около 60 км/час. След като отминал отбивката за завод "Е.", на прав хоризонтален път
имало участък, който бил фрезован /асфалта бил
отрязан/, поради което подсъдимият не отреагирал с
намаляване на скоростта или спиране пред този участък, а рязко се опитал да го заобиколи от лявата му страна, при което изгубил контрол
върху управлението на мотоциклета. В резултат на това мотоциклета паднал на
дясната си страна и започнал да се влачи по асфалта, като се установил на
35,5метра след ориентира, приет при огледа. Подсъдимият С. успял да се задържи
върху него до окончателното му спиране, но съпругата му паднала. След спиране
на мотоциклета, подсъдимият С. отишъл при пострадалата, която била на земята
цялата в кръв и се опитвала да диша и извадил езика от гърлото й, за да й
помогне да не се задуши. В това време ги настигнал св. Д.К., който пътувал с
пострадалата във влака, но се прибирал към селото пеша. Виждайки състоянието на
пострадалата, св. К. се обадил на 112, за да повика помощ. В същото време
подсъдимият С. отишъл до дома си и извикал сина си П.С., като го завел на
местопроизшествието, след което се качил на мотоциклета и се отдалечил в посока
на така наречените "жилища", където го укрил в гориста местност,
югозападно от селото. След това подсъдимият се върнал на местопроизшествието.
През това време на
място бил пристигнал екип на ЦСМП гр. Мездра, който натоварил пострадалата и я
закарал в МБАЛ "Хр. Ботев" гр. Враца. Непосредствено след медицинския
екип пристигнал и екип на РУП Мездра -
св. Н.С. и Е.В., които не заварили никой на местопроизшествието. Същите го
огледали, като забелязали динамични следи от гуми, както и голямо червено петно
от кръв. Двамата полицейски служители се
качили в автомобила и потеглили в посока
с. Е., като на около 500метра от местопроизшествието настигнали подсъдимия,
който се придвижвал пеша и бил с охлузвания
и кръв по дясната част на тялото. На полицаите подсъдимият обяснил, че
двамата със съпругата си вървели по платното, когато ги настигнала и блъснала
кола. Същият бил видимо притеснен и объркан и давал нелогични обяснения, поради
което двамата свидетели го привели в РУП Мездра за изясняване на случая. Там бил
изпробван за алкохол, като техническото средство отчело 1,49 промила алкохол в
издишания въздух. Същият бил откаран в ЦСМП Мездра, където с медицински
протокол му била иззета кръв.
На следващия ден -
19.09.2014год. подсъдимият разбрал, че състоянието на съпругата му се е влошило
и разказал на полицаите какво се е случило, като им посочил и мястото, където е
укрил мотоциклета. На 27.09.2014год., въпреки проведеното лечение в УМБАЛМ
"Н.И.Пирогов", пострадалата Д. С. починала.
Горната фактическа
обстановка се установява от направеното от подсъдимия признание на изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, което се подкрепя от
събраните на досъдебното производство гласни доказателства - показанията на
свидетелите Д.К., Н.С., Е.В.. Показанията
на всички посочени по-горе свидетели и подробните обяснения на подсъдимия С. са
еднопосочни и потвърждават признатите от него факти относно начина, по който
той и неговата съпруга са се качили на мотоциклета, без каски и са се
придвижвали в посока с. Е., факта, че именно той е управлявал мотоциклета, с
който е станало ПТП и последващите действия на
подсъдимия след него - начина на укриване на МПС. Горните обстоятелства се
подкрепят и от писмените доказателства - протоколите за оглед на
местопроизшествие с приложените към тях фотоалбуми, протокола за доброволно
предаване на мотоциклета и ключа от него, протокола от химическото изследване
на кръв, протокол за медицинско изследване, справката за нарушител/водач, СУМПС
и комбинирана полица за застраховка, справка за съдимост.
Освен от описаните
по-горе гласни и писмени доказателства, фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт и възприета в настоящите мотиви се потвърждава и от
допуснатите на досъдебното производство специализирани експертизи - СМЕ и САТЕ,
по които са изготвени заключения.
От заключението на
вещото лице по СМЕ се установява, че в резултат на ПТП и изпадането от
мотоциклета, пострадалата Д. С. е получила съчетана черепно-мозъчна и гръдна
травма, както и травма на крайниците. Тежката черепно-мозъчна травма се
изразява в разкъсно-контузна рана в дясната тилна
област на главата, подлежащо масивно кръвонасядане на
меките черепни обвивки, линейно счупване на дясната половина на тилната кост с
ход вдясно от ръба на големия тилен отвор до основата на турското седло вдясно,
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка вляво, изразен дифузен кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки, мозъчна контузия по основата на двата челни дяла, вляво
външно предно и на левия слепоочен дял по основата, травматичен вътремозъчен кръвоизлив в левия слепоочен дял, състояние
след оперативно лечение на черепно мозъчната травма вляво, охлузвания в дясната
челна област, оток на горен десен клепач, кръвоизлив под очните лигавици на
дясното око, кръвоизлив в меките тъкани на дясната орбита. Гръдната травма се
изразява в кръвонасядане на меките тъкани на дясно
рамо и горната трета на гръдния кош вдясно на нивото на ключицата - трето
външно ребро странично, контузия на двата бели дроба по задните им повърхности,
кръвонасядане на двата белодробни хилуса
с минимално разкъсване на десния, излив на кръв в
количество 320мл в дясната гръдна половина, кръвонасядане
на средностението. Пострадалата е получила и кръвонасядане на дясната мишница и охлузвания на десния
крак. Получени са усложнения - кръвоизлив в мозъчния ствол, мозъчна смърт,
слузно гноен трахеит.
Съгласно
заключението на вещото лице по СМЕ смъртта на Д. С. е настъпила в резултат на тежката ЧМТ и
настъпилите от нея усложнения.
По делото е
приложен протокол от химическо изследване, на иззетата от подсъдимия С.С. след
ПТП кръв, от който е видно, че в кръвта на подсъдимия непосредствено след
деянието е имало алкохолна концентрация от 0,68 промила.
От заключението на
вещото лице по авто-техническата експертиза се
установява, че преди ПТП подсъдимият е управлявал мотоциклета със скорост около
60км/час, при която опасната зона на спиране е била 41,5м. На къси светлини
същият е имал видимост около 50м пред МПС, а на дълги - 100м. Водачът на
мотоциклета е имал техническа възможност да види и възприеме неравността в
дясната лента и да премине покрай нея без да загуби контрол върху управлението
на МПС. Освен това, същият е имал техническа възможност да види и възприеме
неравността на 50метра преди да я достигне, да намали скоростта или да спре, за
да я премине. Вместо да спре обаче, водачът е продължил със същата скорост и
достигайки в близост до неравността рязко е завъртял ръчките на управляваното
МПС, за да избегне преминаване през нея, при което е загубил контрол върху
мотора, което е довело до падането му на дясната страна, приплъзването
му по асфалта и изпадането на пострадалата С. от него, което е причина за
получените от нея увреждания, описани по-горе. Съгласно заключението на вещото
лице по САТЕ от техническа гледна точка причината за настъпилото ПТП е загубата
на контрол върху управлението на мотоциклета, настъпило в резултат на
неправилната реакция на подсъдимия - вместо да намали скоростта и да спре пред
препятствието, същият рязко е навил ръчките на МПС с цел да го заобиколи.
Възприетите за
установени при условията на чл. 373, ал.3, вр. чл.
372, ал.4 НПК и изложени по-горе фактически констатации дават основание да се
направят следните правни изводи: На 18.09.2014 г. около 23:00 ч. на път II-16, с посока на
движение гр.Мездра - с.Е., при управление на МПС - мотоциклет марка "Ямаха", модел TDR
125-КАТ,
с рег.№ BP **** К, подсъдимият С. е нарушил
правилата за движение на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 и на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като не се е съобразил
със състоянието на пътя - не е намалил скоростта, с която е управлявал и не е
спрял пред възникнало препятствие, вследствие на което е загубил контрол върху
управлението на моторното превозно средство и мотоциклетът е
паднал на дясно, в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на съпругата
си Д. С. ***, починала на 27.09.2014 г. вследствие на тежка черепно-мозъчна
травма, получена при падането и настъпилите от нея усложнения, деянието е
извършено в пияно състояние и след него С. е избягал от местопроизшествието, с
което от обективна и субективна страна е осъществил престъпният състав на чл.343,
ал.3, пр.І и IV, б."б", пр.І, вр. чл.342,
ал.1 НК. От обективна страна, подсъдимият е реализирал престъпното деяние с допуснатото
от него виновно нарушаване на правилата за движение и в конкретност на чл. 20,
ал.2, изр.2 ЗДвП. Същият, виждайки препятствието на пътя, което е
представлявало фрезована част от лентата, в която се
е движил, не е намалил скоростта на управлявания от него мотоциклет от 60км/час
и не е спрял, каквато възможност е имал, а е предприел рязко заобикаляне на
това препятствие, в резултат на което е загубил контрол върху МПС и същото е
паднало на дясната си страна. Това обстоятелство е установено по несъмнен начин
както от обясненията на самия подсъдим, дадени на ДП, така и от протокола за
оглед и заключението на вещото лице по АТЕ и същото се признава в хода на
съкратеното съдебно следствие. Действително, в заключението на вещото лице е
отразено, че причината за настъпване на ПТП е загубата на контрол върху
управляваното МПС, в резултат на рязко завъртане на ръчките за управление на
мотоциклета, което е нарушение по чл. 20, ал.1 ЗДвП. Тази загуба на контрол обаче
се дължи на предходното поведение на
подсъдимия - това, че не е намалил скоростта с която е управлявал, нито е
спрял, за да може да премине безпрепятствено фрезования
участък. Това му задължение произтича от разпоредбата на чл. 20, ал.2, изр.2 ЗДвП, поради което настоящият състав приема, че именно това е нарушената
разпоредба от ЗДвП, така, както е посочено и в обвинението. При падането на
мотоциклета, от същия е изпаднала возещата се зад подсъдимия негова съпруга Д. С.,
която в резултат на падането е получила съчетана тежка черепно-мозъчна и гръдна
травма, както и травма на крайниците. От претърпяната в резултат на ПТП тежка
ЧМТ и последвалите я усложнения, пострадалата С. е починала на 27.09.2014год. в
УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" гр. София. Безспорно е установено, че смъртта
на С. е в пряка причинна връзка с ПТП, настъпило в резултат на поведението на
подсъдимия при управлението на МПС. Този съставомерен
елемент от обективната страна на престъплението също е установен по несъмнен
начин както от заключението на вещото лице по СМЕ, така и от приложените
писмени доказателства - акт за смърт на пострадалата С..
Установени по
несъмнен начин са и двете квалифициращи деянието по ал. 3 на чл.343 НК
обстоятелства - управлението в пияно състояние от подсъдимия и неговото бягство
от местопроизшествието. Освен, че подсъдимият признава тези две обстоятелства,
същите се потвърждават и от протокола за химическо изследване, установяващ
съдържание на алкохол в кръвта на С. от 0,68промила, медицинският протокол за
изследване, в който е отразено, че същият е изпил 5-6 бири. За прецизност
следва да бъде отбелязано, че неправилно нормата на чл. 5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП
е включена като запълваща бланкетната норма на чл.
343 НК. Тази разпоредба е обща и не би следвало да бъде използвана като
запълваща, още повече, че пияното
състояние е установено в самата наказателна норма като квалифициращо
обстоятелство. Второто обстоятелство - бягство от местопрестъплението се
потвърждава от протокола за оглед на местопроизшествие /л.20 от ДП/ на мястото,
където подсъдимият е бил укрил мотоциклета, с който е извършено ПТП и на самия мотоциклет.
От субективна
страна, претъплението е извършено от подсъдимия по
непредпазливост, при форма на вината престъпна небрежност, като същият не е
предвиждал настъпването на противоправните последици,
но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Виждайки препятствието, подсъдимият С.
е бил длъжен да предвиди, че ако не намали скоростта или не спре пред това
препятствие може да загуби контрол върху управлението на МПС, но въпреки това е
направил опит със скоростта, с която е управлявал рязко да го заобиколи, с което се е поставил в невъзможност да овладее
управляваното от него МПС. Именно това е довело до настъпването на ПТП и до
леталния изход за пострадалата Д. С. - нейната смърт.
При изложените по-горе съображения, съдът с
присъдата си призна подсъдимия за виновен в извършено престъпление по
транспорта по чл. 343, ал.3, пр.1 и 4, б."б", пр.1, вр. чл. 342, ал.1 НК, по който текст му наложи наказание.
При определяне вида
и размера на наказанието, което съдът наложи на подсъдимия С.С. взе предвид от
една страна чистото му съдебно минало /същият е реабилитиран по чл. 86, ал.1,
т.1 НК, което заличава всички последици от осъждането/, добрите му
характеристични данни, неговото семейно положение - същият се грижи за две
деца, едното от които току що е навършило пълнолетие, а другото е само на 6
години, неговото критично отношение и съжаление за извършеното, трудовата му
ангажираност. От друга страна обаче не може да не бъде отчетено като отегчаващо
вината обстоятелство това, че предходното му осъждане, по което е реабилитиран
е било именно за управление на МПС след употреба на алкохол. Отчитайки горните
обстоятелства, съдът прие, че наказанието на подсъдимия С. следва да бъде
определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства, на предвидения в
приложимата наказателна норма минимум от три години лишаване от свобода. Не са
налице основания за определяне на наказанието при многобройни или изключителни смекчаващи
обстоятелст-ва, тъй като по делото не се установиха
такива. Съгласно императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 НПК, определеният
размер от три години лишаване от свобода следва да бъде редуциран по реда на
чл. 58а, ал.1 НК с 1/3, като определеното наказание следва да бъде намалено с
една година, при което наложеното на подсъдимия наказание се определи на две
години лишаване от свобода. За изпълнение целите на чл. 36 НК, както личната,
така и генералната превенция на закона, решаващият състав прие, че не следва да
бъде постановено ефективно изтърпяване на наказанието, поради което и на
основание чл. 66, ал.1 НК отложи същото за срок от три години от влизане на
присъдата в сила. Съображенията затова са от една страна, че е налице формалното
изискване на закона за отлагане на изпълнението - подсъдимият не е осъждан на лишаване
от свобода за тежко умишлено престъпление. Освен това, отчитайки данните за
неговата личност, целите на наказанието и най-вече, поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия може да бъде постигнато без ефективно наказание.
Основно съображение, което натежа при този извод обаче е факта, че подсъдимият
има две деца, за които следва да се грижи. Вярно е, че едното от тях е
пълнолетно и би могло само да полага грижи за себе си. Другото дете обаче - Г.С.
е малолетно- само на 6 години и единственият родител, който може да се грижи за
нея е нейният баща - подсъдимия. Изолирането му в пенитенциарно
заведение и оставянето на малолетното дете на грижите на социални институции би
било неоправдано нито от законова, нито от морална страна.
Всичко това даде
основание на съда да отложи изпълнението на наложеното наказание лишаване от
свобода за срок от три години от влизане на присъдата в сила.
Съобразно
изискванията на чл. 343г НК, съдът с присъдата си наложи наказание на
подсъдимия по чл. 37, ал.1, т.7 НК, като го лиши от право да управлява МПС за
срок от три години от влизане на присъдата в сила. При определяне на този срок
съдът отчете данните от справка за
нарушител/водач /л.72 ДП/, от които е видно, че от 2009год. до настоящият
момент подсъдимият е санкциониран само два пъти - един път за превишена скорост
и един път за невключени светлини. Не може да се приеме, че като водач на МПС
подсъдимият С. е допускал груби нарушения на правилата за движение, поради
което съдът определи това му наказание на три години.
Съгласно
изискванията на чл. 189, ал.3 НПК съдът възложи в тежест на подсъдимия
направените на ДП разноски в размер общо на 230лв., които присъди в полза на
Държавата. На съдебното производство разноски не са направени.
При условията и по реда
на чл. 301, т.11 от НПК, съдът се произнесе и по веществените доказателства,
като постанови иззетите мотоциклет "Ямаха"
с рег. № ВР **** К и ключ за този мотоциклет да бъдат върнати на лицето, от
което са иззети, а именно на подсъдимия, а приложеният по делото тампон с
червена течност от кормилото и резервоара на мотоциклета, да остане по делото
до влизане на присъдата в сила, след което да бъде унищожен.
При горните
съображения съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: