Р Е Ш Е Н И Е
№ 252
гр. Русе, 02.10.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в открито заседание на тридесет и първи август през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: Спас
Спасов
при участието на секретаря Мария Станчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 414 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба от "Лоджистик
сентър груп" ЕООД - гр. Русе, ЕИК: *********, представлявано от К.-Н.Е.,
чрез адв. Д., срещу ревизионен акт № Р-03000320008326-091-001/09.06.2022 г. на
органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение (РО) №
169/01.09.2022 г. на директора на дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест
на дружеството са установени задължения за ДДС за д.п. 06.2018 г. в размер на
17 328 лева, ведно с лихва 6 864, 36 лв. вследствие непризнато право на данъчен
кредит във връзка с констатации за неправомерно начислен данък от доставчик на
лек автомобил.
В жалбата се твърди, че етапите на транспорт
на процесния автомобил след вноса му в ЕС, а именно Германия-Румъния и впоследствие
Румъния -България, не противоречат на предоставената по преписката информация,
която потвърждава основателността за начисляване на ДДС. Оспорва се валидността
на подписаните с КЕП административни актове. Иска се отмяна на ревизионния акт
и присъждане на направените в производството съдебно-деловодни разноски.
Ответникът - директорът на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП,
чрез юрк. Е., изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че в
производството, поради конкретно изложени несъответствия, е останало недоказано
превозването на автомобила до България и предаването му на жалбоподателя, което
поставя под съмнение мястото на изпълнение на доставката в България и
задължението на доставчика да издаде фактурата. Моли жалбата да бъде отхвърлена
и в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от
жалбоподателя и моли в случай на уважаване на жалбата същият да бъде намален до
минимума по Наредба № 1/2004 г.
Съдът,
след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното:
Въз основа на заповед за възлагане на
ревизия № Р-03000320008326-020- 001/29.12.2020 г., изменяна със заповеди №
Р-03000320008326-020-002/12.04.2021 г. и № Р-03000320008326-020-003/31.05.2021
г., спирана със заповеди № Р-03000320008326-023-001/23.04.2021 г №
Р-03000320008326-023-002/01.06.2021 г., № Р-03000320008326-023-003/05.01.2022
г., възобновявана със заповеди № Р-03000320008326-143-001/10.05.2021 г., №
Р-03000320008326-143-002/08.12.2021 г. и № Р-03000320008326-143-003/06.04.2022
г. (л. 1-34) на дружеството била извършена ревизия с обхват данък върху
добавената стойност за периода 01.06.2018 г. - 30.06.2018 г. Заповедите са
връчени по електронен път в законоустановения срок. В резултат на проведеното
ревизионно производство е издаден процесният РА, с който са установени
задължения за данъци в общ размер на 24 192,36 лв.
Органите по приходите, след
извършена проверка в информационната система на НАП за декларираните данни от
РЛ и от контрагентите на РЛ „Справка за съпоставени данни за ВОП, декларирани
от „Лоджистик сентър груп“ ЕООД и данни от VIES декларациите, подадени от
чуждестранните контрагенти лица от други държави членки“, са установили, че дружеството
Cross Trans Service GMBH декларира доставка на стока към българското дружество
на стойност 49 425 евро, която доставка
не била декларирана от „Лоджистик сентър груп“ ЕООД. (л. 198).
С цел изясняване на декларираните данни от
германското дружество била инициирана процедура за обмен на информация с компетентните
органи на Германия, приобщена от предходно производство (л. 215). Получен е
отговор от данъчната администрация на Германия (л. 121-132), с който
уведомяват, че Cross Trans Service GMBH е данъчен представител за „Лоджистик
Сентър Груп“ ЕООД. Данъчният представител изпълнява данъчните и статистически
задължения на чуждестранния клиент в случаите на вътреобщностни сделки след
внос. Митническите сборове и ДДС по внос се изпълняват от Cross Trans Service
GMBH в качеството му на данъчен представител. Автомобилът е доставен до гр.
Русе, България. „Лоджистик Сентър Груп“ ЕООД е закупило колата от дружество
„Веlatra“ гр. Минск, Беларус. Към отговора на германската администрация са
приложени следните документи:
-
инвойс
№ 2016-5BMW-03/25.01.2017 г., издаден от „Веlatra“ с получател „Лоджистик Сентър Груп“ ЕООД за
придобиването на автомобила на стойност 44 300 eur
(л. 121);
-
ЧМР за доставката на автомобил марка КU21,
BMW Х6 хDrive, WBAKU2107H0R65423 (оттук насетне „автомобилът“) от гр. Бремерхавен, Германия до гр. Русе, България,
с дата на тръгване 18.06.2018 г. и дата на пристигане 21.06.2018 г. (л. 120 - гръб)
-
удостоверение за платени данъци
АТ-С-42-000083-06-2018-2452, издадено от Cross Trans Service GMBH на „Лоджистик
Сентър Груп“ ЕООД за заплащане на мито без ДДС в размер на 4430 евро (л. 125)
-
договор за представителство пред митница от
22.05.2018 г., който „Лоджистик Сентър Груп“ ЕООД сключва с Cross Trans Service
GMBH (л. 127)
-
потвърждение от „Лоджистик Сентър Груп“ ЕООД
за получения автомобил в гр.Русе на 21.06.2018 г. (л. 123)
-
копие на документ за самоличност на шофьора
на автомобила посочен в ЧМР – Theisz Eduard (л. 122).
Във връзка с процесната доставка на
автомобила доказателства са представени и от „Лоджистик сентър груп“ ЕООД - с
вх. № 7762-1/01.06.2020 г., № 7762-2/10.07.2020 г.; с вх. № 7193-2/15.07.2019
г. (л. 107), вх. № 7193/11.04.2019 г. (л. 192) и от 16.08.2019 г. (л. 136),
които са приобщени и към настоящето производство.
От приходната администрация на Румъния е изискана
и получена информация (л. 276 и сл.), че превозното средство е регистрирано от дружеството
Logistic center group SRL - работен пункт община Jilava. VAT RO16833198 с дата на първа регистрация:
16.07.2018 г. (л. 272)
Получен е и окончателен отговор от Румъния
по Молба за информация че дружеството S.C. Auto Mili SRL е фактурирало транспорт на колата за
Logistic center group SRL (л. 243)
Към отговора на румънската администрация са
приложени следните документи: ЧМР от 18.06.2021 г. (нечетлив печат в кл. 24 на
18.06.2021 г.) и второ ЧМР с попълнена клетка 17 и 24 (л. 262 и 260), пътен
лист за платформа В929МIL, талон за регистрация на платформа № IF-09-КLZ, лични
документи на шофьорите Буной Богдан и Theisz Eduard, документи за платени такси
и зареждане на гориво. Констатациите на данъчната администрация на Румъния са
подробно описани на стр. 6-7 от РА. Установено е, че автомобилът е предаден на
шофьор от Logistic center group SRL с
шофьор Б.Б. с платформа № IF-09-КLZ, като в ЧМР за транспорта на колата от
Германия, в клетка 24 „Получаване на стоката“ е записана дата: 22.06.2018 г. (л.
262) Румънската данъчна администрация изрично е посочила, че превозното
средство е регистрирано в Румъния от дружеството Logistic center group SRL на 16.07.2018 г. (л. 265).
Органите
по приходите са установили, че автомобилът е транспортиран от Германия до
Румъния, впоследствие е натоварен на друга платформа и е транспортиран от
Румъния до България, като
отново е върнат в гр. Букурещ, Румъния по ЧМР, с посочен изпращач на
автомобила „Лоджистик Сентър Груп“ ЕООД с ЕИК *********, а получател Logistic
center group SRL, с място на тръгване - гр. Русе, България на 26.06.2018 г. и
пристигане в гр. Букурещ, Румъния.
Направен е извод, че превозът не завършва на
територията на страната и не може да се счита, че за придобиванията възниква
право на приспадане на данъчен кредит по общия ред на ЗДДС, т.е. автомобилът е
транспортиран от Германия до Румъния, където е и последното местоназначение.
Органите по приходите са извършили проверка
в ПП „Митница“, модул ПТРР чрез предоставен отдалечен достъп, относно
регистрирани преминавания на влекач МАN рег.№ В-929-МIL, ремарке рег. №
В-930-МIL и платформа рег. IF-09-КLZ периода 01.06. - 30.06.2018 г. и са
установили, че няма регистрирани преминавания. За констатираните обстоятелства
е съставен Протокол 1456619/09.06.2022 г. (л. 311).
От събраните доказателства в хода на
ревизионното производство органите по приходите са установили следните факти и
обстоятелства:
Осъществено е ВОП на автомобила като на осн.
чл. 82, ал. 2, т. 3 вр. с чл. 13, ал. 3
от ЗДДС за извършеното ВОП с обжалвания РА е начислен ДДС за д.п.м. 06/2018 г.
в размер 17 328 лв. върху данъчна основа в размер на 86643,27 лв.
Основен
довод на данъчната администрация е, че посочената в придобивната по ВОП фактура
относно дестинацията на транспорта – от Бремерхавен, Германия до Румъния,
противоречи на данните, посочени в представените два броя ЧМР – от Германия до
Русе и от Русе до Букурещ като това
противоречие възпрепятства извеждането на категоричен извод, че автомобилът е
достигнал в България преди последващата (крайната) реализация.
Този извод се потвърждава, според тях, и от
установените факти от румънската данъчна/приходна администрация във връзка с
Молба за информация, Референтен номер: VAT_BG_034695_RO_rrrrrr_20210601_G_RI. В
отговор, вх. № 1218 #3 от 06.12.2021г., е посочено, че автомобилът е натоварен
в Бремерхавен, Германия на 18.06.2018 г. Превозът е извършен с камион MAN рег.№
B-929-MIL и влекач с рег.№ B-930-MIL, а шофьорът на камиона MAN (отразен в
ЧМР-то) е служител на фирма S.C
Auto Mili SRL. Автомобилът е разтоварен в
Букурещ, ул. Balota, no. 8, sector 1, Букурещ, който адрес представлява гараж
на S.C. Auto Mili SRL. От адреса на последното
автомобилът е натоварен на платформа, собственост на Logistic Center Group SRL,
с рег. № IF-09-KLZ, и транспортиран до България до седалището на Logistic
Center Group Русе. Платформата се е
ръководила от шофьора Буной Богдан, назначен в Logistic Center Group SRL. Той е
използвал ЧМР-то от 18.06.2018 г., собственост на S.C Auto Mili SRL, без да е посочил, че автомобилът,
пристигнал от Германия в Румъния, е натоварен на друга платформа и е върнат
обратно в гр. Русе, България. В ЧМР-то за транспорта на автомобила от Германия,
в клетка 24 "Получаване на стоката" е записана дата: 22.06.2018 г.
По делото са назначени две
съдебно-технически и една съдебно-счетоводна експертизи.
При
така установените факти, съдът приема от правна страна, че жалбата е подадена в
срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от адресата на акта, за когото е налице правен
интерес от обжалването, поради което намира жалбата за допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Ревизионното производство е образувано със заповед
за възлагане на ревизия № Р-03000320008326-020-001/29.12.2020 г. с предмет
задълженията на дружеството за данък върху добавената стойност за данъчни
периоди м. 06.2018 г.. Заповед за възлагане на ревизия №
Р-03000320008326-020-001/ 29.12.2020 г., изменяна със заповеди
Р-03000320008326-020-002/ 12.04.2021, Р-03000320008326-020-003/1.05.2021,
спирана със Заповеди Р-03000320008326-023-001/23.04.2021,
Р-03000320008326-023-002/01.06.2021, Р-03000320008326- 023-003/05.01.2022,
възобновявана със заповеди Р-03000320008326-143-001/ 10.05.2021,
Р-03000320008326-143-002/08.12.2021, Р-03000320008326-143-003/ 06.04.2022, са с
екип от ревизори: Р.М.С. - Главен инспектор по приходите (ръководител на
ревизията) и Светла Янкова Вичева - Главен инспектор по приходите.
Ревизията е извършена в сроковете по чл.
114, ал. 4 ДОПК.
На 15.04.2022 г. е издаден ревизионен доклад
№ Р-03000320008326-092-001
От
доказателствата в преписката съдът установява, че заповедите за възлагане на
ревизия са издадени от орган по приходите, определен за това със заповед №
Д-2273/20.12.2018 година на директора на ТД на НАП - гр. Варна.
Ревизионният акт, предмет на контрол в
настоящото производство, е издаден от органа, възложил ревизионното
производство и органа-ръководител на ревизията, при спазване на изискванията на
чл. 119, ал. 2 от ДОПК и с предписаните от закона форма и съдържание.
Решението, с което е потвърден ревизионния акт в обжалваната част, е издадено
от компетентен орган в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК.
Относно възраженията за липса на валидност
на електронните подписи на документите, издадени с КЕП – ЗВР, ЗИЗВР, РД, РА
съдът назначи съдебно-техническа експертиза с вещо лице – инженер по
електроника и автоматика, което да отговори на служебно формулирани въпроси в
определение от 13.02.2023 г.
Вещото лице посочва, че подписите отговарят
на изискванията за квалифицирани такива, но е установил проблем и проблемът при
проверката на електронните подписи на процесните документи се състои в това, че
не може по автоматичен път да бъде установено дали удостоверението на
подписващия не е било предсрочно прекратено и за да се провери това, следва да
се извлече списък на прекратените удостоверения от съответния доставчик, издал
удостоверението и да се потърси по сериен номер, за да се установи дали това
удостоверение не е било предварително прекратено. Това е начинът да бъде
извършена проверка, която дейност е доста специфична дейност.
При различните проверки на електронния
подпис е посочил, че не може да бъде установено еднозначно дали са валидни или
не, тоест валидността на подписите е неопределена. Сочи, че това е порок на
цялата система, който порок внася едно съмнение в потребителя.
С оглед констатациите на експертизата е
дадена възможност на ответника по реда на чл. 192 от ГПК да ангажира
доказателства. Постъпили са писмени отговори относно подписите на С.С.А. –
началник на сектор при ТД на НАП, възложил ревизията, Светла Янкова Вичева – главен
инспектор по приходите и Р.М.С., главен инспектор по приходите – съставили РД и
издали РА.
Постъпил е отговор от издателите на КЕП –
Информационно обслужване АД (20.07.2023) и Борика АД (03.08.2023), които сочат,
че към момента на подписването сертификатите на служебните лица са били валидни
(сочат се и съответните идентификационни данни). В този смисъл съдът намира
издадените електронни документи за валидни актове, надлежно подписани.
При служебната проверка относно наличието на
нарушения на административнопроизводствените правила при провеждане на ревизията,
съдът не констатира допуснати такива от естество да доведат до отмяната на
ревизионния акт само на това основание.
По приложението на материалния закон, съдът
намира следното:
По същество АО твърди, че в конкретния
случай съгласно разпоредбите на чл.13, ал. 3 и ал. 6 от ЗДДС във връзка с чл. 63,
ал. 1 от ЗДДС ревизираното лице е извършило покупка на автомобил, за което е
налице ВОП. На основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС във връзка с чл. 13, ал. 3
и ал. 6 от ЗДДС за извършеното ВОП "Лоджистик Сентър Груп" ЕООД дължи
ДДС за данъчен период м. юни/2018г. в размер 17328,00 лв. върху данъчна основа
- 86643,27 лв., което представлява стойността в лева на придобивния издаден от Belaltra инвойс № 2016-5BMW-03/25.01.2017 г. чрез данъчния
представител в Германия Cross Trans Service GMBH.
Оспорва се правото на данъчен кредит, като видно от фактурата № 20321,
издадена от S.A. Auto Mili SRL на 28.06.2018 г. с получател
дружеството-жалбоподател (л. 241 – гръб) маршрутът на доставката е от Германия
до Румъния, която противоречи на данните посочени в представените 2 бр. ЧМР –
от Германия до Русе, България и от Русе до Букурещ. Установеното противоречие
възпрепятства, според тях, извеждането на категоричния извод, че е налице
транспортиране на процесния автомобил от Германия до България (ВОП) и съотв. ВОП
е осъществено при условията на чл. 62, ал. 1 от ЗДДС.
На основание чл. 62, ал. 1 от ЗДДС мястото
на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната,
когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната. В
този случай режимът на самоначисляване, приложим при ВОП, изисква получателят
да начисли ДДС и в същото време да упражни правото на приспадане на данъчен
кредит, като по този начин резултатът за данъчния период (когато са осъществени
само ВОП) трябва да бъде 0,00 лв.
При ВОП с място на изпълнение на територията
на страната с оглед на приложението на чл. 62, ал. 1 от ЗДДС, в случаите,
когато транспортът е осъществен от или за сметка на получателя, придобиващият (получателят)
следва да разполага с транспортни документи.
В случая АО се позовава на частен документ
(фактура), който няма обвързваща материална доказателствена сила.
Въпросният автомобил е индивидуално
определена вещ, спор за съществуването на който липсва. Прехвърлянето на
собствеността върху него по общите правила става с постигане на съгласие между
страните, ако не е уговорено друго.
За жалбоподателя доставката по разглежданите
фактури е с място на изпълнение на територията на България на основание чл. 17,
ал. 1, последно предложение от ЗДДС. Следователно тя е облагаема доставка по
общия ред и за нея не се прилагат правилата да бъде безспорно доказано, че
стоките - предмет на доставката - физически са напуснали територията на
страната.
Това обстоятелство – за последващата сделка,
се доказва и от други приобщени по преписката документи, а именно два бр. ЧМР –
едното, удостоверяващо транспорт на автомобила от Германия до България с дата
на тръгване 18.06.2018 г. и дата на пристигане 21.06.2018 г. – л. 124 и второ
ЧМР съотв. с дестинация София-Букурещ и дата на тръгване – 26.06.2018 г. (л.
235 гръб и 236)
Както и писмено потвърждение за пристигане
на автомобила в България (л. 123).
В самия ревизионен акт също е констатирано,
че видно от представените транспортни документи и потвърдено и от ревизираното
дружество автомобилът е транспортиран от Германия до Румъния и впоследствие е
натоварен на друга платформа и е транспортиран от Румъния до България.
Впоследствие автомобилът е транспортиран отново до Румъния с ЧМР, изпращач на
автомобила е "Лоджистик Сентър Груп" ЕООД, ЕИК *********, а получател
- "Logistic Center Group" SRL с VAT RO16833198, с място на тръгване -
гр. Русе, България на 26.06.2018 г. и пристигнал в Букурещ, Румъния. Тази
информация е потвърдена и от Германските, и от Румънските власти.
Предходната сделка - придобиването на
автомобила от продавача е вътреобщностно
придобиване по чл. 13, ал. 2 от ЗДДС. Това обстоятелство не е оспорено от
страна на органите по приходите в ревизионното производство на последното
дружество.
Последващата сделка - продажбата от
жалбоподателя на Logistic Center Group - е приета за реализирана от страна на
органите по приходите е и не се оспорва от страните.
Надлежното осчетоводяване на сделките се
установява и от изготвената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от
страните:
От експертизата се установява, че полученият
автомобил от жалбоподателя е надлежно заприходен.
Хронологичен регистър на дружеството за
отчетен период - м.01/2017 г. на сметка 304 “Стоки“ показва коректно завеждане
на закупеният автомобил в счетоводството на "Лоджистик Сентър Груп"
ЕООД през м.01/2017 г.
Хронологичен регистър на сметка 401
“Доставчици“, аналитична партида „Belatra" - чрез сметка 402 - Доставчици по аванси, са
отразени Инвойс № 2016 - 5BMW-03/25.01.2017 г. и закриването на задълженията
към доставчика, с извършени авансови плащания.
Налице е пълно заплащане на закупения
автомобил от "Лоджистик Сентър Груп" ЕООД
към доставчика на автомобила.
С Инвойс № **********/26.06.2018 г. е
извършена продажба на автомобила от "Лоджистик Сентър Груп"ЕООД на
Logistic Center Group SRL c VAT: RO16833198, на стойност - 50000,00 евро.
Съгласно представена квитанция за платена
такса на Митница в Румъния се вижда, че транспортирането е извършено с
автомобил с рег.№ IF09KLZ.
Режимът на вътреобщностни доставки и
придобивания е въведен с цел прехвърляне на данъчните приходи в държавата
членка, в която се осъществява крайното потребление на доставените стоки (така
в решения Teleos и др., C 409/04, R., С-285/09 и др.). Механизмът се състои, от
една страна, в освобождаване на извършената чрез вътреобщностно изпращане или
вътреобщностен транспорт доставка в държавата членка, от която се изпращат или
транспортират стоките, и същевременно допускане на право на приспадане или
възстановяване на платения по получени доставки ДДС в тази държава, а от друга
страна, в облагане на вътреобщностното придобиване в държавата членка по
пристигане.
В случая, от перспективата на България,
стоките са придобити чрез ВОП, препродадени са на територията на България
(процесните доставки) и в крайна сметка са предмет на ВОД с оглед износа, тоест
крайното им потребление не се осъществява на територията на страната. За реално
осъществени от страна на органите по приходите обаче са счетени само
предходната и последващата доставка при условията на ВОП/ВОД.
Няма изложени конкретни мотиви по какъв
начин фактурираната доставка, която е в средата между ВОП и ВОД, е с цел
неправомерното начисляване на ДДС.
Обстоятелството, че автомобилът транзитно е
преминал през Румъния, пристигнал в България и впоследствие реализиран отново в
Румъния, не сочи на извод, че крайната дестинация при транспорт с начална точка
в Германия при ВОП/ВОД е Румъния, като данните за междинната сделка са коректно
залегнали в РД, РА и РО.
В този смисъл и при събраните от АО данни
твърдението на приходната администрация, което се поддържа, че автомобилът,
предмет на доставка по спорните фактури е транспортиран само на територията на
Германия и до Букурещ, Румъния е необоснован, респ. в противоречие с
материалния закон.
При това положение само въз основа на
посочените несъответствия в съставените частни документи за превоза на
автомобила (по фактурата) по предходните доставки от Германия до Румъния, не
може да се приеме, че транспортът на автомобила е само на територията на
Германия и Румъния (виж решение № 275 от 11.01.2023 г. по адм. д. № 135/2022
г.на ВАС, постановено по сходен казус).
Неоснователен е отказът на правото на
приспадане на данъчен кредит за доставката на международен транспорт,
единствено поради факта, че от страна на ГКПП на РБългария не е регистрирано
преминаване на процесното МПС към Румъния. Следва да се има предвид, че след
01.01.2007 г. проверките по ГКПП на РБългария със страните от ЕС (каквато е Румъния)
са репрезентативни. При това положение не може да се приеме, че след като
движението на дадено МПС не е регистрирано на граничния пункт на България със
страна от ЕС, то не се е състояло (виж мотивите на решение № 7858/14.07.2023 г.
по адм. д. № 3849/2023 г. на ВАС).
Ако съгласно твърденията на органа по
приходите автомобилът изобщо не е пристигнал на територията на България, то
българската данъчна администрация не е териториално компетентна да начислява и
събира ДДС за тях на нито един етап от описаните по-горе сделки, тъй като
данъкът се дължи в държавата на крайното потребление на автомобила или в
държавата на изпращане при твърдяната ВОД, ако доставчикът не е доказал
условията за освобождаването.
В настоящия случай органите по приходите
изрично или имплицитно признават ВОП и ВОД със същия автомобил, независимо от
твърденията си, че автомобилът не е бил никога на територията на България, но
отказват да признаят право на данъчен кредит по междинната сделка, като по този
начин установяват задължение за ДДС върху цялата стойност на автомобила. Това
води до нарушаване на принципа на неутралитет и на териториалната компетентност
за облагане на сделки, чието място на изпълнение не е на територията на
страната.
По гореизложените съображения, съдът намира
жалбата за основателна, а ревизионният акт за незаконосъобразен, което налага
отмяната му.
При този изход на производството, в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените в производството разноски в
размер на 50 лева д.т., 1820, 60 лв. – съдебни експертизи и 2464,34 лв.
адвокатско възнаграждение, което не се явява прекомерно с оглед разпоредбата на
чл. 7, ал. 2, т. 3, вр. чл. 8 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
160, ал. 1 и 2 от ДОПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ревизионен
акт № Р-03000320008326-091-001/09.06.2022 г. на органи по приходите при ТД на
НАП - Варна, потвърден с решение (РО) № 169/01.09.2022 г. на директора на дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на
НАП, с който в тежест на "Лоджистик сентър груп" ЕООД са установени
задължения за ДДС за д.п. 06.2018 г. в размер на 17 328 лева, ведно с лихва 6
864, 36 лв.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите да заплати на "Лоджистик сентър груп"
ЕООД - гр. Русе, ЕИК: *********, сумата 4 334,94 (четири хиляди триста
тридесет и четири лева и деветдесет и четири стотинки) лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: