№ 16
гр. Варна, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Златина Ив. Кавърджикова
Членове:Константин Д. И.
Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Марияна Ив. И.а
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20243100501245 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по чл. 258 и сл. ГПК
Образувано е по въззивна жалба на Д. Х. Г., чрез адв. Л. Д., против Решение №
4114/18.12.2023г., постановено по гр. д. № 16294/2022г. на 18-ти състав на ВРС, в частта,
относно определения от съда режим на лични отношения на бащата В. И. Р. с детето П. В.ов
Р., роден на **********г.
Смята, че определеният режим не е достатъчно плавен и е неподходящ, т. к.
предвижда преспиване на детето при бащата, преди да е навършило 5-годишна възраст. На
детето не е следвало да бъде определян режим с преспиване преди 5-годишна възраст, 30
дни през лятото и по Коледните, Новогодишните и Великденските празници. Условията в
дома на бащата не позволяват спокойно пребиваване на две годишно дете с преспиване след
изтичане на предходния 8-месечен режим. До тогава детето няма да е преспивало при баща
си и той все още няма да има представа какъв е режимът на детето и свързаните с него
отговорности. Според данните в социалния доклад, бащата ползва жилище под наем, със
срок на действие на договора от 6 месеца, считано от 01.11.2022г., а към момента на
постановяване на решението не е ясно къде ще пребивава бащата с детето и при какви
условия. Бащата няма близък, на когото може да разчита за помощ, в случай на възникнала
ситуация, с която не може да се справи или се налага да излезе спешно от дома. От
1
събраните по делото доказателства страната счита за установено, че фокусът на бащата е по-
скоро по отношение на нея, като бивша партньорка и не толкова към неговия син. Не следва
да бъде прието, че тя е прекъснала контактите на детето с баща му, а и поведението и
̀
ограничава възможността бащата да научи какви са нуждите на детето и как адекватно да ги
посреща.
Моли се определеният с обжалваното решение режим на лични отношения на бащата
с детето да бъде изменен, в посочения по-горе смисъл – без преспиване до 5-годишна
възраст на детето, без 30 дни през лятото, по Коледните, Новогодишните и Великденските
празници, по време на които отново ще се налага детето П. да остава с преспиване при баща
си. Претендира присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 263 ,ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от В. И. Р., чрез адв. В. Я., в
който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Съдът е събрал всички възможни
доказателства, за да постанови решението си в частта за режима. Той е достатъчно плавен, с
оглед интересите на детето. Майката нито съдейства за изпълнение на режима, нито пък
този по привременните мерки се изпълнява. Иска се режим, който отдалечава детето от
бащата и се къса връзката между тях. Решението в обжалваната част е правилно и
законосъобразно.
Моли се за потвърждаване на решението.
Постъпила е и въззивна жалба от В. И. Р., чрез адв. В. Я., която е уточнявана
многократно, насочена против Решение № 4114/18.12.2023г., постановено по гр. д. №
16294/2022г. на 18-ти състав на ВРС, в частта, в която е осъден да заплаща в полза на детето
П. издръжка за детето за минал период от **********г. до 12.12.2022г. в размер на
1030.65лв., която смята, че не дължи, т. к. в периода от м. март 2023г. до м. декември 2023г. е
превел по банков път по сметка на Д. Х. Г. издръжка за детето в общ размер на 3067.41лв.,
надвишаващ дължимия размер, определен от съда съобразно привременните мерки и
окончателното решение за издръжка, още по-малко за периода от раждане на детето –
**********г. до датата, на която го е припознал – 24.08.2022г.
Моли се да бъде отменено решението в обжалваната част.
В писмен отговор Д. Х. Г., чрез адв. Л. Д. оспорва въззивната жалба на В. Р., в
обжалваната част, като неоснователна. Издръжката за детето се дължи от неговото раждане
– **********г., след като раздялата между родителите не е спорно, че е настъпила преди
раждането на детето-през м. април 2022г. Претендираната издръжка за минал период касае
този от **********г. до 12.12.2022г., а представените доказателства за плащане на издръжка
касаят периода от м. март 2023г. до м. декември 2023г. Признала е, че бащата е дал 300лв.
като издръжка за детето и съдът е приспаднал от определения като дължим размер на
издръжката за миналия период.
Моли се да бъде отхвърлена подадената от В. Р. жалба и потвърждаване на
първоинстанционното решение в обжалваната част.
ДСП-Варна не подава писмен отговор на постъпилите жалби, не изпраща
2
представител, не взема становище по спора на въззивна инстанция.
В редовно проведените о.с.з. Д. Г. лично и чрез адв. Л. Д., както и в писмена защита
поддържа становището си, изразено в подадената от нея жалба и отговор на жалбата на
насрещната страна, а въззиваемият В. И. Р., чрез адв. В. Я. поддържа своята въззивна жалба
и отговор, становище залегнало и в представените по делото писмени бележки.
Въззивният съд съобрази следното:
В исковата си молба ищцата Д. Х. Г. излага, че с ответника В. И. Р. са родители на
детето П. В.ов Р., роден на **********г. Връзката между страните започнала да се разпада
още преди раждането на детето, като разривът в отношенията им бил толкова сериозен, че
първоначално след раждането на П. тя не упоменала бащата в издадения акт за раждане. Тя
се грижи за детето от раждането му. Бащата започнал да проявява внимание и загриженост
към П. след неговото раждане. Липсата на близък човек през трудните моменти на
бременността и след раждането е причината отчуждението на ищцата спрямо ответника да е
трайна и необратима. Всички грижи за детето и задоволяване на неговите нарастващи нужди
за издръжка се заплащат с нейни средства и с помощта на нейните близки. От раждането на
П. живеят с майка й в общо жилище, находящо се в гр. Варна, ж. к. „Ч.“, БЛ.**, вх.*, ет.**,
ап.**, в което е обособена детска стая и са налице всички условия за отглеждането му.
Ответникът закупил след раждането на П. стоки на стойност около 190лв. Дал и сумата от
300лв. и три играчки. С уточняваща молба ищцата е изложила в хронология подробности за
личните взаимоотношения между нея и ответника. Предвид липсата на постигнато
споразумение, моли съдът да определи упражняването на родителските права и
местоживеенето на детето да е при нея на посочения адрес, ответникът да изплаща издръжка
на П. в размер на 380лв., както и такава в същия размер за минал период: от **********г. до
12.12.2022г. включително, или за 5 месеца и 9 дни сумата от 2 010,32лв., както и съдът да
определи режим на лични отношения на бащата В. Р. с детето П., както следва: до
навършване на 2-годишна възраст от детето: всяка първа и трета събота от месеца за два
часа, по споразумение между родителите, в присъствието на майката; до навършване на 5-
годишна възраст: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10 часа до 14 часа и в
двата дни, без преспиване, като бащата взема и връща детето в дома на майката; след
навършване на 5-годишна възраст: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10 часа
в събота до 18 часа в неделя, с преспиване, като бащата взема и връща детето в дома на
майката, както и два дни през пролетта и пет дни през лятото, два часа през първия учебен
ден на всяка учебна година, както и по всяко друго време, по споразумение между
родителите.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. И. Р., чрез адв. В. Я., е депозирал писмен
отговор, в който изразява становище за частична основателност на предявения иск. Не се
противопоставя родителските права по отношение на детето да бъдат предоставени на
майката, при която да се определи и местоживеенето му при нея. Оспорва предложения от
ищцата режим на лични отношения, както и размера на претендираната издръжка, както и
периода, за който дължи издръжка за минало време. Иска режим до навършване на 2
3
годишна възраст от детето: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00ч. до
14.00ч., всеки първи и трети вторник от месеца от 17.00ч. до 18.00ч., четири часа за всеки
25.12 за времето от 10.00ч. до 14.00ч., четири часа на всеки 01.01. от 10.00ч. до 14.00ч.,
четири часа в последния ден на Великденските празници, така, както са определени по
решение на МС, четири часа от 10.00ч. до 14.00ч. на рождения и имения ден на детето всяка
година, четири часа от 10.00ч. до 14.00ч. на рождения ден на бащата през 2024г., като
срещите се провеждат в присъствието на майката, ако тя желае да присъства. След
навършване на две годишна възраст иска режим с преспиване, както подробно излага
конкретен такъв. Предлага издръжка в размер на 200.00лв. месечно, включително и за
минал период от датата на вписването му като баща-30.11.2022г., като се приспадне сумата
от 190.00лв. и сумата от 300.00лв.
Въззивният съд установява следното от фактическа страна:
Няма спор между страните по делото, а това се установява и от декларацията за
припознаване от В. И. Р. и издаденото след това удостоверение за раждане, съставено въз
основа на акт за раждане № 0519/07.07.2022г., че родители на детето П., р. **********г. са Д.
Х. Г. и В. И. Р..
Бащата В. Р. работи като продавач-консултант във верига магазини „С.“, видно от
приложения по делото трудов договор № 936/27.04.2022г. и допълнително споразумение от
01.01.2023г. към него, според което получава месечно възнаграждение от 780.00лв., считано
от 01.01.2023г.
Майката Д. Х. Г. работи като продавач-консултант в „Е.К.А.Г.“ ООД, видно от
представения трудов договор № 1336/30.03.2015г. и приложените към него множество
допълнителни споразумения и получава основно месечно трудово възнаграждение от
910.00лв., считано от 01.02.2023г.
В производството пред ВРС е приобщен социален доклад, изготвен от ДСП-Варна от
13.03.2023г. Социалният работник е посочил, че в интерес на детето П. е да се отглежда от
майка си Д. Г., за да запази емоционалната му стабилност и да се подсили чувството за
сигурност. От друга страна, момчето се нуждае от чест контакт със своя баща. Доколкото
обаче и двамата родители не умеят да комуникират помежду си, в интерес на детето е да не
се постановява режим на контакт на детето по тяхна договореност, за да се предотвратят
бъдещи конфликтни ситуации между тях. Среща с бащата не е проведена и не са изследвани
жилищните и битови възможности с които разполага, при отглеждане на малкото дете.
Пред първоинстанционния съд са изслушани показанията на водените от страните
свидетели: К.П.П. – братовчед на Д. Г., П.К. Х.-нейна майка и Г. Х. Г. – нейна сестра.
Свидетелят П. сочи, че бащата не полага никакви грижи за детето П., а се интересува
само от Д. и как те отново да се съберат. Споделя, че е присъствал на среща между В. и
детето П., която се провела няколко месеца след раждането му, към края на 2022г. Д. се
оплакала, че В. постоянно я тормозел, искал да я прегръща и целува, а тя нямала такива
намерения. Постоянно я обиждал. Причината за срещата с детето била В. да срещне Д.. В.
4
проявил някакъв интерес към детето. Срещнали се в едно заведение през зимата. В. грабнал
П. директно от детската количка, без да го съблече, на детето не му било комфортно и
веднага се разревало. Д. му казала да изчака да го съблече, но В. не възприемал какво му се
говори. Знае, че конфликтът между страните не бил свързан с детето, а с това, че В. отново
искал да се събере с Д.. Разказва за случай по време на празника Сирни Заговезни, когато
били заедно и понеже той е по-голям Д. му поискала прошка. После отишла и поискала
прошка от В., при което той отговорил със заплашителен тон: „Ще си прощаваме по-късно,
вкъщи!“. След този празник, започнало партито с разкриването на пола на детето. Имало
балон с конфети, като ако са с розов цвят, детето ще е момиче, а ако са със син цвят-момче.
Д. държала балона, а В. игла. След като спукал балона, излетели сини конфети, при която се
разбрало, че детето ще е момче, от който факт В. се ядосал и хвърлил иглата към Д.. Тя се
стреснала и отскочила назад, при което В. седнал и започнал да пие бира. Споделя, че след
тази случка Д. си тръгнала, но понеже валяло и било студено, й предложил да отиде при
него и да я закара с колата. Д. му споделила, че не иска никъде да я кара и седели в колата,
докато В. си замине. Не е бил пряк свидетел на някакво агресивно отношение спрямо нея от
страна на В.. На въпросната среща на В. с детето П. разказва още, че му направило
впечатление, че В. извадил Библията и започнал да се кълне, че вече е друг човек и се е
променил. Знае, че Д. е блокирала телефоните и другите мобилни средства за връзка с В.,
защото я притеснява, вкл. обикаля пред блока и стои на пейката отпред и се интересува само
от контакт с нея.
Свидетелката Х. сочи, отношенията между страните не са добри. Разказва, че В. още
по време на бременността на дъщеря и започнал да я тормози с обиди. Не вижда между него
̀
и детето да има отношение. Споделя, че на срещите, на които е присъствала, В. не се е
интересувал толкова от детето, колкото от Д.. Разказва, че на почти всички срещи е
присъствала, тъй като дъщеря и изпитва страх от него. Той не гледа детето, а гледа нея.
̀
Дразни се с нея, обижда я. В. е казвал на Д., че ще съжалява ако не се съберат, но тя не желае
и следва писмена комуникация по телефоните. Сочи, че на 21.05.2023г. В. посрещнал нея и
Д. пред входа на блока, в който живеят и започнал на висок тон да крещи, че трябвало да се
разхожда с тях. Д. на свой ред му казала, че неговите срещи и час са минали, на което той
отговорил: „Ако не ми дадете детето, ще видите какво ще се случи с вас!“. Свидетелката му
казала, че ще звънне на тел. 112, след което той блъснал вратата на входа и заминал. Детето
се уплашило и заплакало, майка му също. Сочи, че В. изплаща издръжка на детето на два
пъти. От няколко месеца започнал един път в началото на месеца, един път в края да
превежда суми, които не са определени. Свидетелката не мисли, че В. може да полага
някакви грижи за детето, нито че има някакви умения или подход към него. Интересът му не
е към детето, а към дъщеря и. На срещите с детето, баща му го взема, но то се разплаква. П.
̀
не може да остане с друг човек без да потърси майка си.
Свидетелката Г. сочи, че отношенията между ищцата и В. не са добри. В. не се държи
добре със сестра и. Постоянно я тормози, дори от началото на бременността и. Лично е била
̀̀
свидетел, дори и на партито за разкриване на пола на бебето, отношението му не било
5
добро. Тогава при самото спукване на балона се разхвърчали сини конфети, което
означавало, че бебето е момче. Провокиран от този факт, хвърлил иглата срещу сестра и, тя
̀
се стреснала и отдръпнала, а В. не и се извинил. Той седял, започнал да блъска, да се
̀
тръшка, да ходи от една страна на друга страна, което поведение се дължало на факта, че
детето ще е момче, а не момиче, както той искал. От сестра си знае, че след раждането на
детето, до момента в който Д. завела исковата молба за родителските права, В. проявявал
интерес главно към нея. Споделя, че в момента не осъществяват срещи с детето, защото В.
не търси контакт няколко дни по-рано, а просто идва пред блока, където живеят и започва да
звъни на вратата. Сестра и винаги му пише всеки петък, но той не отговаря. Разказва, че за
̀
много кратко е присъствала на една от срещите на В. с детето П., тъй като сестра и трябвало
̀
да си тръгне малко по-рано. Когато обаче Д. заминала, В. не проявил никакво внимание към
детето и не се интересувал от него по никакъв начин.
Пред ВРС е изслушано заключение по допуснатата Комплексна Съдебно-
психиатрична и психологична експертиза за преценка емоционалното и психично състояние
на бащата В. Р. и нивото на родителския му капацитет. От заключението на вещите лица се
установява, че В. е умерено емоционален тип личност с преобладаващи екстровертни
особености. Проявява изразена фиксация на тема „пълноценно“, респективно пълно
семейство. Липсват данни за употреба на ПАВ и алкохол от негова страна. Към момента
няма данни В. да проявява депресивни и тревожни състояния. Същият е в състояние да
взема правилни решения за сина си, доколкото получава необходимата информация относно
нуждите на детето и когато това се изисква от него. Решенията си е необходимо да съгласува
с майката, като процесът е необходимо да бъде двустранен. Не се наблюдава склонност у В.
към предприемане на необмислени действия в определени ситуации, склонност към
агресивно поведение, лъжи и манипулации. В. има свръхценна фиксация на тема отношения
и емоции, които още изпитва към Д.. Вещите лица посочват, че е необходимо В. да проявява
повече пластичност в поведението си към Д. с цел подобряване на диалога по между им, в
името на сина им. В. открито страда от раздялата с Д. и търси възможност да живеят
тримата заедно. Той е способен да се контролира, като заявява добра устойчивост в рискови
ситуации. Относно описаните в исковата молба емоционални изблици, той проявява
самокритичност и ги отчита като грешка. Няма данни за проява на неадекватно поведение.
Психичното му състояние и отношението към детето е адекватно и позволява да поема
отговорност за доброто психическо и физическо развитие на детето. Той е с изразена
положителна нагласа към своя наследник. Споделя силно чувство на обич и привързаност
към сина си, въпреки че до момента е контактувал за много кратко време с него. Има данни
за постепенно изграждане на родителския му капацитет, но същият трудно би могъл да бъде
доказан, предвид откъслечните срещи, ограничеността на правото да взема решения за
детето и невъзможността да се наблюдава неговото развитие към момента. При
изслушването им в съдебно заседание, вещите лица споделят, че на този етап В. не е
превъзмогнал раздялата с майката на сина си. Той има обаче реалистична представа за
семейството, няма неадекватност в поведението и не се възпрепятства възможността да
полага адекватни грижи. Няма данни за личностно разстройство.
6
Единствено бащата В. И.а Р. е изслушан на осн. чл. 59, ал. 6 СК пред
първоинстанционния съд. Заявява, че би се грижил много по-добре за детето ако Д. желае да
му споделя точно с какво го храни, в колко часа, кога го слага да спи и т.н. Счита, че два часа
са недостатъчни за срещи с детето. Чувства голяма връзка с детето си и е силно привързан
към него. Детето вече го разпознава и се радва, иска да излиза от количката. Иска да полага
грижи за сина си.
В съдебно заседание пред ВОС е допусната Съдебно-психологична експертиза, от
заключението на която се установява, че детето познава баща си, но в присъствието на
майката, предпочита да остане при нея, тъй като тя е довереното лице в момента за него.
Емоционалната връзка между бащата и детето не е формирана на този етап, тъй като детето
е в ранна детска възраст. Нужно е повече време бащата да остава насаме с детето, но майката
следва да съпровожда детето при последователното изграждане на емоционалната връзка с
бащата. Тази емоционална връзка се изгражда с времето прекарано заедно с детето и
неговата продължителност, при условие че родителите са преработили качествено своите
партньорски отношения. В съдебно заседание вещото лице заявява, че доверените лица на
детето П. са неговата майка и баба му по майчина линия. Добре е майката да съпровожда
детето, когато то установява контакт с бащата, но постепенно следва и да се отделя и да
прави опити да го оставя насаме с бащата. Майката трябва да е спокойна да съпровожда
детето, а бащата да приеме факта на раздялата по между им.
От приложения по въззивното дело допълнителен социален доклад се установяват
жилищните условия, които бащата В. Р. предлага. Социалният работник заявява, че
жилището, в което бащата живее представлява стая с кухненски бокс и тоалетна, находящи
се на четвъртия етаж на къща в гр. Варна, ул. „Ж.В.“, № ***. Стаята е обзаведена с легло,
гардероб, детска кошара, батут, телевизор. В кошарата има детски играчки, бащата
разполага с гърне и леген за къпане на дете, в случай на необходимост. Жилището е
електрифицирано и водоснабдено. Отоплението е на печка, тип конвектор. Обзавеждането е
старо и захабено, но хигиената е на добро ниво. Има поставени обезопасители на
прозорците и вратите на гардеробите.
Родителите на П. са изслушани лично и пред въззивния съд, на осн. чл. 59, ал. 6 СК.
От показанията на разпитаната на въззивна инстанция свидетелка П.К. Х.-майка на Д.
Г., се установява как протичат срещите между бащата В. и детето П.. Тя е тази, която
постоянно води детето на срещите с баща му, като причината за това е, че когато майката го
води, В. забравя за П.. Срещите се осъществяват пред „Ф.“, както е дадено по съдебно
решение, където се виждат, след което ходят в Морската градина, ако времето е хубаво. Сега,
когато времето не е хубаво, срещите са пак пред „Ф.“, но никой не идва. Той иска срещите да
са на друго място, но то не е удобно за детето. Там се пуши. Обяснява подробно как
протичат срещите между В. и сина му, както и за случката при среща в бар „К.“, когато В.
отвел детето в жилището, в което живее, без да я уведоми и без съгласието й.
С оглед така установената фактическа обстановка, ВОС прави следните изводи.
7
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК.
С първоинстационното решение родителските права по отношение на детето П., р.
**********г. са предоставени на майката и при нея е определено местоживеенето на детето.
Жалба в тези част няма. Жалба няма и в частта, с която съдът е определил издръжка на
детето П. с правно осн. чл. 143 от СК, считано от датата на исковата претенция.
Относно режима на лични отношения на бащата В. И. Р. с детето П. В.ов Р., р.
**********г.
След като родителските права по отношение на детето П. се упражняват от майката,
бащата следва да има определен режим на лични отношения с него. С обжалваното решение
е определен следния:
- за срок от четири месеца от влизане в сила на решението по настоящото дело: всяка
събота, за времето от 10:00 часа до 17:00 часа, в присъствието на майката или на посочено от
нея трето лице;
- за срок от четири месеца след изтичане на горния четиримесечен срок : всяка
събота, за времето от 10:00 часа до 17:00 часа, без присъствието на трето лице, като бащата
взема детето от дома на майката и да го връща там;
- след изтичане на осем месеца от влизане в сила на решението по настоящото дело:
всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, за времето от 10:00 часа в събота до 17:00
часа в неделя, с преспиване; на четна година – през Коледните празници, от 10:00 часа на 24-
ти декември до 17:00 часа на 26-ти декември; на нечетна година – през Новогодишните
празници, от 10:00 часа на 30-ти декември до 17:00 часа на 1-ви януари; на нечетна година –
през Великденските празници, от 10:00 часа на Разпети петък до 17:00 часа на втория ден от
Великден /понеделник/; на четна година - през първата половина на пролетната ваканция, а
на нечетна - през втората половина на пролетната ваканция, от 10:00 часа на първия ден от
периода до 17:00 часа на последния ден; тридесет дни през лятото, разделени на два периода
от по 15 дни, както следва: на четна година – от 01-ви юли до 15-ти юли и от 01-ви август до
15-ти август, а на нечетна година – от 16-ти юли до 30-ти юли и от 16-ти август до 30-ти
август, от 10:00 часа на първия ден на периода до 20:00 часа на последния ден; на четна
година – на рождения ден на детето /3-ти юли/, а на нечетна година – на деня, следващ
рождения му ден /4- ти юли/, за времето от 10:00 часа до 17:00 часа, като на четна година на
деня, следващ рождения ден на детето /4-ти юли/ то ще бъде при майката за времето от
10:00 часа до 17:00 часа; на нечетна година – на имения ден на детето /29-ти юни/, а на четна
година – на деня, следващ имения му ден /30-ти юни/, за времето от 10:00 часа до 17:00 часа;
всяка година на рождения ден на бащата /15-ти февруари/, за времето от 10:00 часа до 17:00
часа, като за осъществяване на режима на лични отношения бащата взема детето от дома на
майката и да го връща там; на рождения ден на майката /14-ти април/ детето да бъде при
нея, независимо от гореописания режим.
8
Настоящият състав намира, че следва да се произнесе вземайки предвид най-добрия
интерес на детето П.., за който има задължение да следи и служебно. В § 1, т. 5 ДР на ЗЗкрД
на детето, при определяне на понятието "най-добър интерес на детето" е налице изброяване
на обстоятелствата, които следва да бъдат съобразени, сред които са чувствата на детето,
физическите, психическите и емоционалните му потребности, възрастта и пола, опасността
или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена и
другите обстоятелства, имащи отношение към него.
Интересът на детето П. с оглед правилното му психическо и емоционално развитие
налага то да контактува с баща си. Това се установява от заключението по допуснатата от
ВРС Комплексна СППЕ и от заключението по допуснатата от ВОС СПЕ. Бащата има
капацитет да обгрижва детето си, а и няма вредоносно поведение, което да представлява
заплаха за П.. Следва да се има предвид обаче заключението на вещото лице, което не е
оспорено от страните, че емоционалната връзка между бащата и детето не е формирана на
този етап, тъй като то е в ранна детска възраст и е нужно повече време бащата да остава
насаме с него. Следва да бъде съобразено и това ,че бащата живее в жилище под наем, което
се обитава и от други лица. Вярно, че според социалния доклад са налице подходящи
жилищни условия, при които детето да бъде гледано от баща си, но не е в негов интерес на
тази възраст то да остава там и да се среща с чужди за него лица, доколкото банята и
тоалетната са за общо ползване с обитателите на останалите три стаи при положение, че
няма изградено чувство на сигурност, когато е с баща си. Не без значение по казуса е и това,
което свидетелите и вещите лица по допуснатите две експертизи сочат, а именно, че бащата
не е превъзмогнал раздялата с Д., няма комуникация с нея и което рефлектира върху
възможността на В. да изгради стабилна емоционална връзка с общото им дете. Ако бащата
работи над този проблем, включително и чрез посещение при психолог и проблемът бъде
отстранен, това би подобрило комуникацията между родителите и би допринесло за
опознаване на детето и бащата, като последният се запознае с неговите особености,
предпочитания и желания с помощта на информация, съвети и указания, получавани от
майката, при което и тя би била по-спокойна, че бащата е запознат с нуждите на детето, а
той- подготвен да реагира адекватно.
Основните оплаквания във въззивната жалба на Д. Х. Г. са, че определеният от ВРС
режим на лични отношения на бащата В. И. Р. с детето П. не е достатъчно плавен, както и,
че бащата не разполага със собствено жилище, в което детето да пребивава, когато остава да
спи при него.
Настоящият състав намира, че не е в интерес на детето да контактува с баща си в
присъствието на майка си или трето посочено от нея лице, както е посочено от ВРС, от
10.00ч. до 17.00ч. или в продължение на 7 часа. Така определеното време е много
продължително за малкото дете, особено щом се отнася до първите срещи на детето с
бащата, в които те ще се опознават и привикват един с друг, докато се формира
емоционалната връзка между тях, още повече, ако срещите се провеждат на открито или на
обществено място. Детето би се преуморило, а и то се нуждае от следобеден сън. Периодът
9
от 4-месеца, както е постановил първоинстанционният съд е прекалено кратък за постигане
целите на този встъпителен режим. Следва да има действие за първите осем месеца.
Режимът следва да се изпълнява всяка събота, както е посочил ВРС, за да се стимулират
контактите между детето и родителя, който не го отглежда ежедневно и създаде връзка,
особено щом майката не възразява срещу това.
След този 8-месечен срок и до навършване на 5-годишна възраст от детето, би
следвало да е установена връзка между детето и баща му, те би следвало да са се опознали,
бащата да е придобил умения да полага самостоятелно почасови грижи за момченцето и
това би позволило срещите да се осъществяват без присъствието на майката или друго
доверено лице, определено от майката от 09.00ч. до 17.00ч. Контакт в продължение на 8 часа
вече би следвало да бъде осъществим, като бащата осигури за детето си освен съобразени с
възрастта на детето забавления, подходящ обяд и условия за следобеден сън. Контактите
следва да се осъществяват всяка първа и четвърта събота, за да е възможно и на майката,
която вече би следвало да се е върнала на работа, да има време за лични контакти с детето
си, като му отделя време през почивните дни и да бъде с него, включително и като
предприеме пътувания, да способства за развиване на уменията и способностите му.
В следващата една година след навършване на 5-годишна възраст от детето връзката
между детето и бащата би следвало да е укрепнала и това да позволява детето да е в
състояние да остава с преспиване при баща си два пъти месечно, както и за десет дни през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, на четна година по Коледа, а на
нечетна-по Великден, би могло да се осъществяват срещи на рождения ден на детето на
четна година, а на нечетна-в деня следващ рождения ден, както и всяка година на рождения
ден на бащата.
След навършване на 6-годишна възраст ежемесечният режим на лични отношения
между бащата и детето би следвало да са осъществява с две последователни преспивания в
края на втората и четвъртата седмица на месеца от петък от 17.00ч. или след занятия до
17.00ч. в неделя, два пъти по петнадесет дни десет дни през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск, на четна година – през Коледните празници; на нечетна година –
през Новогодишните празници; на нечетна година – през Великденските празници; на четна
година – на рождения ден на детето /3-ти юли/, а на нечетна година – на деня, следващ
рождения му ден; на нечетна година – на имения ден на детето /29-ти юни/, а на четна
година – на деня, следващ имения му ден и всяка година на рождения ден на бащата /15-ти
февруари/, като за осъществяване на режима на лични отношения бащата взема детето от
дома на майката и да го връща тама е
Следва да бъде отменено първоинстанционното решение в частта, в която е
определен режима на лични отношения и определен следния:
През първите осем месеца, считано от влизане в сила на решението: Всяка събота
от месеца от 09.00ч. до 12.00ч. в присъствието на майката или определено от нея трето
лице;
След първите осем месеца и до навършване на 5-годишна възраст от детето: Всяка
10
втора и четвърта събота от месеца от 09.00ч. до 17.00ч. без присъствието на майката,
като бащата взема детето от дома на майката и да го връща там;
Следващата една година и до навършване на 6-годишна възраст от детето: Всяка
втора и четвърта седмица от месеца от 09.00ч. в събота до 17.00ч. в неделя с
преспиване в дома на бащата, както и десет дни през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск, определен по взаимно съгласие между родителите, за времето
от 09.00ч. на първия ден до 17.00ч. на последния ден, на четна година – през
Коледните празници, от 09.00 часа на 24-ти декември до 17:00 часа на 26-ти декември;
на нечетна година –през Великденските празници от 09.00 часа на Разпети петък до
17:00 часа на втория ден от Великден /Светли понеделник/; на четна година – на
рождения ден на детето /3-ти юли/, а на нечетна година – на деня, следващ рождения
му ден /4- ти юли/, за времето от 09:00 часа до 17:00 часа и всяка година на рождения
ден на бащата /15-ти февруари/, за времето от 09:00 часа до 17:00 часа, като за
осъществяване на режима на лични отношения бащата взема детето от дома на
майката и да го връща там;
След навършване на 6-годишна възраст от детето: Всяка втора и четвърта седмица
от месеца от 17.00ч. в петък или след занятията в детското заведение, което посещава
детето П. или училище до 17.00ч. в неделя с преспиване в дома на бащата и два пъти
по петнадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск,
определени по взаимно съгласие между родителите от 09.00 часа на първия ден на
периода до 17.00 часа на последния ден; на четна година – през Коледните празници,
от 09.00 часа на 24-ти декември до 17:00 часа на 26-ти декември; на нечетна година –
през Новогодишните празници, от 09.00 часа на 30-ти декември до 17:00 часа на 1-ви
януари; на нечетна година – през Великденските празници, от 09.00 часа на Разпети
петък до 17:00 часа на втория ден от Великден /Светли понеделник/; на четна година –
на рождения ден на детето /3-ти юли/, а на нечетна година – на деня, следващ
рождения му ден /4- ти юли/, за времето от 09:00 часа до 17:00 часа, на нечетна година
– на имения ден на детето /29-ти юни/, а на четна година – на деня, следващ имения му
ден /30-ти юни/, за времето от 09.00 часа до 17:00 часа и всяка година на рождения ден
на бащата /15-ти февруари/, за времето от 09:00 часа до 17:00 часа, като за
осъществяване на режима на лични отношения бащата взема детето от дома на
майката и да го връща там.
Относно издръжката за минало време в полза на детето П., р. **********г., на
осн. чл. 149 СК.
Неоснователно е оплакването на въззивника, че определената от съда издръжка за
периода от **********г. до завеждане на иска в съда, т.е. до 12.12.2022г. в размер на
1030,65лв. е недължима, с уговорката, че не оспорва размера, определен му от съда от
250.00лв. месечно.
11
Неоснователно е становнището, че не дължи издръжка за миналия период, понеже
видно от представените от него банкови извлечения е превел сумата от 3067.41лв., която
надвишава задължението му за издръжка от раждането на детето до постановяване на
първоинстанционното решение, понеже най-малкото аритметически не е вярно. От
раждането на детето на **********г. до постановяване на решението на 18.12.2023г.
задържението за издръжка при месечна такава от 250.00лв., доколкото размерът не се
оспорва възлиза на сумата от 5338.71лв. за изминалите 1 година, 9 месеца и 11 дни.
Задължението за издръжка явно надвишава по размер направеното плащане.
Няма никакво основание да се приеме, че бащата дължи издръжка на детето си, чак
считано от датата на която е направил декларацията за припознаване-24.08.2022г., както
смята В. Р.. Припознаването има обратно действие. Припознатият се счита дете на
припозналия го от момента на раждането и това е установено изцяло и само в интерес на
детето и с цел гарантиране правата на припознатото дете, произтичащи от правото на
припознаване, като право на издръжка, право на наследяване на припозналия го родител и
др., както е прието в решение № 571/22.07.2009г. по гр.д. № 766/2008г. на ВКС, Първо ГО.
След като издръжката се дължи от датата на раждане на детето П.-**********г., то майката
може да предяви претенцията си по чл. 149 от СК именно от тази дата и до завеждане на
исковата молба в съда-12.12.2022г. Вярно, че според представените по въззивното дело
доказателства за извършени плащания, В. Р. е заплатил издръжка за сина си на 23.03.2023г. в
размер на 200.00лв., а от 24.04.2023г. до 24.07.2023г.-издръжка в размер на 250.00лв. На
28.12.2023г. е заплатил още и сумата от 200.00лв. В периода от м.08.2023г. до м. 01.2024г. е
заплащал издръжка за детето в размер на по 250.00лв. месечно, като изрично е посочено, че
плаща издръжка за м.08.2023г., м.09.2023г., м.10.2023г., м.11.2023г., м.12.2023г. и м.01.2024г.
Така за периода от м.март 2023г. до м.12.2023г. В. Р. е заплатил сумата от 2900.00лв., за която
в о.с.з. на 09.10.2024г. е заявил на съда, че представлява издръжка за съответния месец на
2023г. Следователно, не може да намери приложение разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД и
да се считат погасени най-старите задължения-тези за минал период. Вярно, че на
28.12.2023г. В. Радославо е направил плащане на сумата от 200.00лв., за която не е посочено,
че представлява издръжка. Предвид направеното от В. Р. допълнително пояснение,
представляващо обръщение към семейството му в „Детайли за трансакцията“ на л. 91 от
делото и изявлението му в о.с.з. на 17.11.2023г. по първоинстанционното дело, че е заделил
пари за Коледа за Д., за майка й, за сестра й, за П. за подаръци, настоящият състав намира, че
изпратените на 28.12.2023г. с получател Д. Х. Г. 200.00лв. са тъкмо подарък. На въззивна
инстанция са представени и 5бр. фискални бонове, за закупени в периода от 29.07.2023г. до
30.12.2023г. памперси и бебешки храни на обща стойност 242.39лв. Сборът от преведените
суми за издръжка, изпратеният пощенски запис и таксата за изпращането му, стойността на
закупените принадлежности и храни действително възлиза на първоначално посочената от
страната сума от 3149.21лв. След като тази сума се отнася до предоставена издръжка и
направени покупки за 2023г., тя се явява неотносима към задължението на В. Р. за издръжка
в периода от **********г. до 12.12.2022г. Не следва да бъде взета предвид и сумата от
190.00лв., посочена в исковата молба от Д. Г. като приблизителна стойност на
12
предоставените от бащата памперси и мляко на прах, както е постъпил и ВРС, доколкото
покупката на двата артикула не изключва задължението му за парична издръжка, още
повече, че стойността е ориентировъчно спомената от майката по размер, а не точно, а
бащата не е ангажирал съответните доказателства.
След като първоинстанционният съд е посочил началният момент, от който се дължи
издръжка от бащата на детето П.-датата на раждането му и е приспаднал платената от В. Р.
сума от 300.00лв., то правилно е достигнал до извода за дължимостта на сумата от
1030.65лв., представляваща издръжка за периода от **********г. до 12.12.2022г., на осн. чл.
149 от СК.
Първоиначалното решение следва да бъде потвърдено в тази си част.
По разноските.
Не следва преизчисляване на разноските за първата инстанция само предвид изхода
на спора. Решението по иска за режима на лични отношения на бащата В. с детето П. касае
произнасяне по спорна съдебна администрация, ползва и двамата родители, поради което
разноските по този иск следва да останат в тежест на страните, както са направени. Не така
стои въпросът за разноските по иска за издръжка- за минало време на осн. чл. 149 СК.
Въззивната жалба на В. в тази част е изцяло отхвърлена, поради което не му се следват
разноски.
Съдът дължи произнасяне за разноските за въззивна инстанция, с право на разноски
разполага другата страна. Доколкото в представения по делото договор за правна помощ и
списък за разноските на л. 177 по делото е уговорен общ размер на адвокатското
възнаграждение от 3000.00лв., а пред въззивния съд са разгледани два иска, то размерът на
адвокатското възнаграждение по иска за издръжка следва да се приеме, че е 1500.00лв.
Доколкото насрещната страна е възразила за прекомерност, а настоящият състав намира
възражението за основателно, адвокатското възнаграждени е следва да бъде намалено, на
осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК с оглед ниската фактическа и правна сложност на 500.00лв., като
размерът е определен по реда на чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/09.07-.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. От представения списък на
разноските по чл. 80 ГПК следва да се изключат освен това, тези за държавна такса в размер
на 12,50лв. и за депозит за вещо лице в размер на 300лв., доколкото касаят другия иск. В. Р.
следва да бъде осъден да заплати в полза на Д. Г. сума в размер на 500.00лв.,
представляваща разноски по въззивното дело по иска за издръжка.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4114/18.12.2023г., постановено по гр. дело № 16294/2022г. на
13
18-ти състав на ВРС в частта, в която на В. И. Р., ЕГН ********** е определен режим за
осъществяване на лични контакти с детето П. В.ов Р., ЕГН **********, както следва:
за срок от четири месеца от влизане в сила на решението по настоящото дело:
всяка събота, за времето от 10:00 часа до 17:00 часа, в присъствието на майката или на
посочено от нея трето лице;
за срок от четири месеца след изтичане на горния четиримесечен срок : всяка
събота, за времето от 10:00 часа до 17:00 часа, без присъствието на трето лице, като
бащата взема детето от дома на майката и да го връща там;
след изтичане на осем месеца от влизане в сила на решението по настоящото
дело: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, за времето от 10:00 часа в
събота до 17:00 часа в неделя, с преспиване; на четна година – през Коледните
празници, от 10:00 часа на 24-ти декември до 17:00 часа на 26-ти декември; на нечетна
година – през Новогодишните празници, от 10:00 часа на 30-ти декември до 17:00 часа
на 1-ви януари; на нечетна година – през Великденските празници, от 10:00 часа на
Разпети петък до 17:00 часа на втория ден от Великден /понеделник/; на четна година -
през първата половина на пролетната ваканция, а на нечетна - през втората половина
на пролетната ваканция, от 10:00 часа на първия ден от периода до 17:00 часа на
последния ден; тридесет дни през лятото, разделени на два периода от по 15 дни, както
следва: на четна година – от 01-ви юли до 15-ти юли и от 01-ви август до 15-ти август,
а на нечетна година – от 16-ти юли до 30-ти юли и от 16-ти август до 30-ти август, от
10:00 часа на първия ден на периода до 20:00 часа на последния ден; на четна година –
на рождения ден на детето /3-ти юли/, а на нечетна година – на деня, следващ
рождения му ден /4- ти юли/, за времето от 10:00 часа до 17:00 часа, като на четна
година на деня, следващ рождения ден на детето /4-ти юли/ то ще бъде при майката за
времето от 10:00 часа до 17:00 часа; на нечетна година – на имения ден на детето /29-
ти юни/, а на четна година – на деня, следващ имения му ден /30-ти юни/, за времето
от 10:00 часа до 17:00 часа; всяка година на рождения ден на бащата /15-ти февруари/,
за времето от 10:00 часа до 17:00 часа, като за осъществяване на режима на лични
отношения бащата взема детето от дома на майката и да го връща там; на рождения
ден на майката /14-ти април/ детето да бъде при нея, независимо от гореописания
режим и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ на В. И. Р., ЕГН ********** режим на лични отношения с детето П. В.ов
Р., ЕГН **********, както следва:
През първите осем месеца, считано от влизане в сила на решението: Всяка събота
от месеца от 09.00ч. до 12.00ч. в присъствието на майката или определено от нея лице;
След първите осем месеца и до навършване на 5-годишна възраст от детето: Всяка
втора и четвърта събота от месеца от 09.00ч. до 17.00ч. без присъствието на майката,
като бащата взема детето от дома на майката и да го връща там;
Следващата една година и до навършване на 6-годишна възраст от детето: Всяка
втора и четвърта седмица от месеца от 09.00ч. в събота до 17.00ч. в неделя с
преспиване в дома на бащата, както и десет дни през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск, определени по взаимно съгласие между родителите, за
времето от 09.00ч. на първия ден до 17.00ч. на последния ден, на четна година – през
Коледните празници, от 09.00 часа на 24-ти декември до 17:00 часа на 26-ти декември;
на нечетна година –през Великденските празници от 09.00 часа на Разпети петък до
17:00 часа на втория ден от Великден /Светли понеделник/; на четна година – на
рождения ден на детето /3-ти юли/, а на нечетна година – в деня, следващ рождения му
14
ден, за времето от 09:00 часа до 17:00 часа и всяка година на рождения ден на бащата
/15-ти февруари/, за времето от 09:00 часа до 17:00 часа, като за осъществяване на
режима на лични отношения бащата взема детето от дома на майката и да го връща
там;
След навършване на 6-годишна възраст от детето: Всяка втора и четвърта седмица
от месеца от 17.00ч. в петък или след занятията в детското заведение, което посещава
детето П. или училище до 17.00ч. в неделя с преспиване в дома на бащата и два пъти
по петнадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск,
определени по взаимно съгласие между родителите от 09.00 часа на първия ден на
периода до 17.00 часа на последния ден; на четна година – през Коледните празници,
от 09.00 часа на 24-ти декември до 17:00 часа на 26-ти декември; на нечетна година –
през Новогодишните празници, от 09.00 часа на 30-ти декември до 17:00 часа на 1-ви
януари; на нечетна година – през Великденските празници, от 09.00 часа на Разпети
петък до 17:00 часа на втория ден от Великден /Светли понеделник/; на четна година –
на рождения ден на детето /3-ти юли/, а на нечетна година – на деня, следващ
рождения му ден, за времето от 09:00 часа до 17:00 часа, на нечетна година – на
имения ден на детето /29-ти юни/, а на четна година – на деня, следващ имения му ден,
за времето от 09.00 часа до 17:00 часа и всяка година на рождения ден на бащата /15-
ти февруари/, за времето от 09:00 часа до 17:00 часа, като за осъществяване на режима
на лични отношения бащата взема детето от дома на майката и да го връща там.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4114/18.12.2023г., постановено по гр. дело №
16294/2022г. на 18-ти състав на ВРС в частта, с която В. И. Р., ЕГН ********** е осъден да
заплати в полза на детето П. В.ов Р., ЕГН **********, чрез неговата майка Д. Х. Г., ЕГН
********** сумата от 1030.65лева, представляваща издръжка за периода от ********** г. до
12.12.2022 г., или по 250.00лв. месечно, на осн. чл. 149 СК, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на иска в съда-13.12.2022г. до окончателното
изплащане на задължението.
В останалата си част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА В. И. Р., ЕГН ********** да заплати на Д. Х. Г., ЕГН ********** сума в
размер на 500.00лв., представляваща разноски за въззивното производство по иска за
издръжка за минало време, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
препис на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
15
2._______________________
16