№ 2432
гр. София, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. Х.
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. Х. Гражданско дело №
20231110129573 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и сл. и е образувано по подадена
от „А.С.В.“ ЕАД, искова молба против А. К. П., с която са предявени искови
претенции с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и
чл.86, ал.1 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено
между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата
от 2 204,17 лв. – главница за периода от 18.02.2017 г. до 14.07.2020 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.03.2023 г. до
окончателното изплащане; 98,01 лв. - договорна лихва за периода от 18.02.2017 г. до
14.07.2020 г. и 627,55 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.07.2020 г.
до 31.03.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 17223/2023 г., по описа на СРС, 180-ти състав.
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че между него и
„Б.П.П.Ф.С.А.К.Б.“ на 15.07.2020 г. е подписано приложение 1 към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г., по силата на който банката
цедирала на ищеца вземанията си произтичащи от Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX-
14526836 oт 18.02.2017 г. и Приложение № Card-14651826. Сочи, че за извършеното
прехвърляне на вземания, ответникът е уведомен с уведомително писмо с изх. № УПЦ-
П-БНП/CARD-14651826 от 17.07.2020 г. от цесионера, в качеството му на
пълномощник на цедента. Развива съображения, че ответникът следва да се счита за
уведомен за извършената цесия и с получаване на препис от исковата молба, за което
прилага уведомително писмо. Твърди, че на 18.02.2017 г. А. К. П. е сключила Договор
за отпускане на револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна
карта № CREX-14526836 от 18.02.2017 г. и Приложение № CARD-14651826 към
Договора. Сочи, че съгласно Приложение № CARD-14651826, БНП Париба Пърсънъл
Файненс ЕАД е предоставило на кредитополучателя револвиращ заем с максимален
кредитен лимит в размер на 2 500 лв., за усвояването на който издал международна
кредитна карта Mastercard с персонален идентификационен номер. Сочи, че преди
използване на картата кредитополучателят е длъжен да я активира съгласно
1
процедурата за активиране на кредитната карта, посочена в Приложението, като
задълженията на кредитополучателя по картата възниквали към момента на
активирането й. Поддържа, че съгласно т. 14 от Приложението, кредитополучателят
дължи върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му
годишен лихвен процент в размер на 35%, като за ползването на картата следвало да се
заплащат и такси съгласно Тарифата посочена в Приложението. Твърди, че
Кредитополучателят е извършвал транзакции посредством услугите плащания чрез
терминални устройства POS и тегления в брой от банкомат ATM. Към момента на
подаване на заявлението ответникът не заплатил изцяло усвоените суми, като
непогасена останала сума в размер на 2 204,17 лева. Излага, че кредиторът издавал
месечно извлечение за осъществените транзакции до 15-то число на месеца и го
изпращал на електронната поща на Кредитополучателя. Месечните погасителни
вноски следвало да се извършват до 1-во число на месеца, следващ месеца на издаване
на извлечението, като Кредитополучателят бил длъжен да заплати поне минималния
размер на вноската съгласно Тарифата поместена в Приложението. Сочи, че лихвата се
начислява върху сумата, формирана от всички суми в месечното извлечение, считано
от датата на извършване на съответната транзакция до момента, в който задължението
бъде погасено. Тази лихва се обявявала като дължима в следващото месечно
извлечение. С оглед посоченото на Картодържателя била начислена лихва в размер на
98,01 лв. за периода от 18.02.2017 г. до 14.07.2020 г. Претендира и обезщетение за
забава в размер на 627,55 лв. за периода от 15.07.2020 г. до датата на подаване на
заявлението, като излага, че за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана
лихва съгласно чл. 6 ЗМДВИПОРНС. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че е
сключен договор за кредит с „Б.П.П.Ф.С.А.К.Б.“. Твърди, че е платил суми в размер на
4 000 лева за погасяване на кредита. Прави възражение за недействителност на
договора, с оглед на което излага, че следва да дължи единствено чистата стойност на
кредита. Прави възражение за изтекла погасителна давност досежно претендираната
законна лихва. Развива съображения в насока, че договорът за кредит е недействителен
поради противоречие със ЗПК. Твърди, че не му е предоставена преддоговорна
информация, както и че ОУ не са подписани на всяка страница. Излага, че размерът на
ГПР е посочен само като процент, без да са посочени взетите предвид допускания.
Развива и съображения в насока, че не е посочен действителният размер на ГПР, както
и че не е конкретизиран начинът по който е формиран. Твърди, че договорът е с шрифт
по-малък от 12. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени искови
претенции с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
По исковите претенции с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл.
99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже по
делото пълно и главно, че между „Б.П.П.Ф.С.А.К.Б.“ и ответника е сключен Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
№ CREX-14526836 oт 18.02.2017 г. и Приложение № Card-14651826, по силата на
който на ответника е предоставен револвиращ заем с максимален кредитен лимит в
размер на 2 500 лв., за усвояването на който е издадена кредитна карта, в това число и
предоставянето на картата на ответника; че за ответника е възникнало задължението да
върне кредита; че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заплащане
2
на възнаградителна лихва, размерът на същата, както и валидното прехвърляне на
кредитните задължения в негова полза и уведомяването на ответника за това
прехвърляне.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че между
„Б.П.П.Ф.С.А.К.Б.“ и ответника са сключени Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX-14526836 oт
18.02.2017 г. и Приложение № Card-14651826.
Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства
намират опора и в приобщените по делото писмени доказателства, в частност
приложеното на л. 6 копие на Договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX-14526836 oт 18.02.2017 г. и
приложеното на л. 13 копие на Приложение № Card-14651826.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно мотивирано и изготвено от
лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация се установява, че А.
П. по индивидуализирания в исковата молба Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX-14526836 oт
18.02.2017 г., е усвоила сумата от 12 931.12лв., част от които чрез теглене от АТМ и
друга част усвоена чрез плащане чрез терминални устройства. Експертът е посочил, че
непогасеният размер на главницата е 2204.17лв., на договорната лихва 98.01.лв. и на
мораторната лихва 613.98лв.
Ищцовото дружество се легитимира като носител на вземанията, предмет на
настоящото производство, като излага съображения, че същите са му прехвърлени от
кредитора „Б.П.П.Ф.С.А.К.Б.“ с Рамков договор за продажба на вземания от
19.08.2019г. /л.20/ и приложение № 1 към рамковия договор от 15.07.2020г. /л.28/
Настоящият съдебен състав намира, че от страна на ищеца остана недоказано
твърдението, че вземанията, предмет на исковите претенции, са му прехвърлени от
„Б.П.П.Ф.С.А.К.Б.“ с Рамков договор за продажба на вземания от 19.08.2019г. /л.20/ и
приложение № 1 към рамковия договор от 15.07.2020г. /л.28/.
Както се посочи по-горе в изложението не е спорно по делото, че между
„Б.П.П.Ф.С.А.К.Б.“ и ответника са сключени Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX-14526836 oт
18.02.2017 г. и Приложение № Card-14651826.
От представеното на л. 20 копие на рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания / цесия/ сключен между „Б.П.П.Ф.С.А.К.Б.“ и ищеца, се установява, че
кредиторът „Б.П.П.Ф.С.А.К.Б.“ прехвърля на ищеца – „А.С.В.“ ЕАД, вземанията,
индивидуализирани в Приложение № 1.
От приложеното на л. 28 копие на Приложение № 1 към рамковия договор от
15.07.2020г. не се установява, че кредиторът „Б.П.П.Ф.С.А.К.Б.“ е прехвърлил на
ищцовото дружество вземанията си по Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX-14526836 oт
18.02.2017 г., доколкото в колоната „номер на договор“ под № 1185 е
индивидуализиран друг договор, а именно: Договор № CARD - 14551526
На следващо място представеното копие на приложение №1 не може да се
обвърже с процесния договор за цесия, доколкото има съвпадение единствено на
цедента и цесионера, но не и индивидуализация на договора, неразделна част от който
е същото. На следващо място съдът намира, че същото няма необходимата
доказателствена стойност да установи идентичността на претендираните вземания
доколкото очевидно не съвпадат с претенцията на ищеца. От така представеното
3
приложение не може да се направи извод, че предмет на цесията са били и вземанията
по процесния Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № CREX-14526836 oт 18.02.2017 г. Описаният в
Приложение № 1 номер на договора е различен от номера на договора предмет на
настоящото производство. Процесното приложение има характер на частен
свидетелстващ документ, който се ползва с формална доказателствена сила, но същият
не съдържа никаква доказателствена информация. Доказателствената стойност на
частните свидетелстващи документи се преценява от съда по вътрешно убеждение с
оглед на всички обстоятелства по делото – така Решение № 136 от 14.05.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 6554/2014 г., IV г. о., ГК; Решение № 88 от 23.04.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 4766/2013 г., III г. о., ГК. Когато по делото не са сочени, респ. не са събрани други
доказателствени средства и вземанията са оспорени, то това е достатъчно, за да съдът
да направи извод, че твърденият факт не се е осъществил пълно и главно в обективната
действителност. В случая е налице оспорване от ответника, че вземането е
прехвърлено с процесния договор за цесия, което съдът, по гореизложената
аргументация намира за основателно.
По гореизложената аргументация съдът намира, че ищецът при условията на
пълно и главно доказване, не доказа по делото, че носител на вземането, предмет на
настоящото производство.
Този извод не се променя и от заключението на вещото лице по ССчЕ,
доколкото експертът е имал поставена задача да посочи дали има и какъв е размерът на
непогасените задължения, а не да индивидуализира носителя на вземането, каквото
правомощия същият и няма доколкото това е правен извод от компетенциите на съда.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1, вр. чл. 99 от ЗЗД:
За основателността на предявения иск е необходимо да се установи наличие на
главен дълг и забава в погасяването му.
Доколкото съдът не достигна до извод за наличие на главен дълг, то акцесорната
претенция за лихви се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцовото дружество
следва да заплати на ответника разноски в размер на 1100.00лв., от които 300.00лв. –
депозит вещо лице, 600.00лв. – адвокатско възнаграждение в исковото производство и
200.00лв. – адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
Доколкото в заповедното производство ответникът е представил договор за
правна защита и съдействие с уговорено адвокатско възнаграждение в размер на
600.00лв., настоящият съдебен състав намира, че следва да посочи следното:
В Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о.,
ТК, е пояснено, че заповедното производство е уредено като едностранно, затова в чл.
7, ал. 7 НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства –
производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на
изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези производства се
осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този случай
минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба №
1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за
иницииране на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне,
а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен
характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита
на длъжника, в този смисъл – определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т.
4
д. № 3074/2018 г., споделяно от настоящия съдебен състав.
По аргумент от изложеното следва извода, че при подадено възражение от
длъжника, чрез процесуален представител се дължи възнаграждение по реда на чл. 6, т.
5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, което е в размер на
200.00лв.
На следващо място за пълнота следва да се отбележи, че съгласно практиката на
СЕС, обективирана в решения постановени по дела С-427/16 и С-428/16, съдът, след
като съобрази фактическата и правна сложност на делото, може да присъди
възнаграждение под определения минимален размер по Наредба № 1 за минималните
адвокатски възнаграждения. С оглед изложеното в полза на ответника следва да се
признаят разноски за адвокат в заповедното производство в размер на 200.00лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „А.С.В.“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, против А. К. П., ЕГН
**********, искови претенции с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл.
99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът
дължи сумите както следва: 2 204,17 лв. – главница по Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CREX-
14526836 oт 18.02.2017 г. за периода от 18.02.2017 г. до 14.07.2020 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.03.2023 г. до
окончателното изплащане, 98,01 лв. - договорна лихва за периода от 18.02.2017 г. до
14.07.2020 г. и 627,55 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.07.2020 г.
до 31.03.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 17223/2023 г., по описа на СРС, 180-ти състав, като
неоснователни.
ОСЪЖДА „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на А. К. П., ЕГН **********, сумата от 1100.00лв. – разноски / от които
300.00лв. – депозит вещо лице, 600.00лв. – адвокатско възнаграждение в исковото
производство и 200.00лв. – адвокатско възнаграждение в заповедното производство/.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5