РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Бургас, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20252000500151 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Прокуратурата на РБ против решение №
347/28.11.2024г, постановено по гр.д.№144/2024г на ОС – Сливен в частта, с
която съдът е осъдил Прокуратурата да заплати на Г. И. К. сумата 90 000лв,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на обвинение в
извършване на престъпление, за което е оправдан и сумата 3500лв,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди. В жалбата
се посочва, че съдът правилно е установил фактите, свързани с воденото
против ищеца наказателно производство, като в мотивите са изложени
основните обстоятелства, свързани с образуването на досъдебното
производство, привличането на ищеца в качеството на обвиняем,
приключването на досъдебната фаза и етапите, през които е преминала
съдебната фаза на наказателния процес. Правилно е прието от съда, че
ищецът не твърди да са настъпили вреди извън обичайните, нито е доказал да
е претърпял такива; че не е доказано по делото влошено здравословно
състояние или каквито и да е други вреди, извън обичайните – тежки и
трайни увреждания на здравето и психиката; не се твърди неразумен срок за
1
провеждане на наказателното производство; не се установява ищецът да е
заемал публична длъжност или да има разгласяване в медии или по друг
начин за воденото против него наказателно производство; няма доказателства
за влошаване на личния и социалния живот на ищеца вследствие на воденото
срещу него наказателно производство. Като не оспорва всички тези изводи,
Прокуратурата сочи, че съдът е мотивирал определения размер на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди само с продължителния
период за взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ – 3 години,
2 месеца и 24 дни, като с това се изчерпват мотивите относно присъдения
размер на обезщетение.Не са изложени мотиви във връзка с обществено-
икономическите условия и стандарта на живот в страната към периода на
увреждането, които критерии са възприети от практиката и от доктрината при
определяне на размера на обезщетението. Счита, че мярката за неотклонение в
досъдебната фаза е продължила само 8 месеца, а останалата част от срока на
задържане – над 2 години и половина, се е осъществила в съдебната фаза, в
която господар е съдът. С три съдебни акта взетата мярка за неотклонение е
потвърдена и това не следва да бъде отнесено в тежест на ответника –
Прокуратурата. На практика Прокуратурата е осъдена да заплати
обезщетение в изключително завишен размер за мярка за неотклонение, върху
чиято продължителност няма законов контрол, а това е в правомощия на съда.
Оспорено е решението и в частта относно присъденото обезщетение
за имуществени вреди в размер на 3500лв, като се възразява, че по делото не
са събрани никакви доказателства за извършено плащане от страна на ищеца
на разноски в наказателното производство.
Моли да се отмени решението в обжалваните части, като се отхвърлят
изцяло претенциите за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, за обезщетение за имуществени вреди и разноски по
настоящото дело, евентуално се прави искане да се уважи претенцията на
обезщетение за неимуществени вреди в размер до 700лв. Няма искания за
нови доказателства.В становището си по същество пред АС представителят
на АП –Бургас поддържа становище за основателност на претенцията за
неимуществени вреди в размер на 30 000лв.По отношение на имуществени
вреди се поддържа становище за основателност на претенцията в размер на
500лв.
По делото е постъпил писмен отговор от адв.Н., процесуален
2
представител на ищеца Г. К., в който жалбата е оспорена като неоснователна.
Счита, че в нея не се твърдят конкретни допуснати от съда нарушения, а
посоченото от Прокуратурата обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 700лв, до какъвто размер иска да бъде уважена претенцията, не отговаря
на критериите за справедливост. Оспорва се възражението, че в съдебната
фаза не прокуратурата, а съдът носи отговорност за продължителността на
задържане на ищеца под стража. Прокуратурата е органът, който повдига и
поддържа обвинението пред съда и отговорността за претърпените вреди е
нейна. По отношение на присъденото обезщетение за имуществени вреди в
жалбата не се съдържат аргументирани доводи против постановеното
решение, което според въззиваемия е доказано с неоспорени писмени
доказателства. Моли жалбата на Прокуратурата да се остави без уважение.
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба и от
ищеца Г. И. К., чрез адв.Н.. Жалбата е насочена против обжалвания съдебен
акт в частта, в която е отхвърлена претенцията му против Прокуратурата за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата
над 90 000лв, до пълния размер от 450 000лв, частичен иск от общо 700 000лв,
ведно със законната лихва , считано от 30.09.2021г; обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 162лв, ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска и в частта за присъденото
адв.възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗАдв. В нея се твърди, че обжалваното
решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.
Счита, че така определеното обезщетение за неимуществени вреди е в
занижен размер, без да се отчитат множеството негативи , които са понесени
от ищеца през немалкия период от време, през който е провеждано спрямо
него наказателно производство. В рамките на този период ищецът е бил с
мярка за неотклонение „задържане под стража“ 3 години, два месеца и 24
дни.Като необоснован е посочен изводът на съда, че причинените
неимуществени вреди са в рамките на обичайните и типични такива.От една
страна съдът е приел, че по време на задържането му ищецът е бил в тежко
емоционално състояние, а след това се променил, станал унил и се затворил в
себе си, но в противоречие с това е направил извод, че незаконното обвинение
не се отразило на начина му на живот. Необосновано съдът е приел, че
повдигнатото незаконно обвинение не се е отразило на семейния му живот,
тъй като не се е установило да е имал семейство, като не е изложил мотиви
3
във връзка с твърденията в исковата молба, че продължилото наказателно
производство му е попречило на социалните контакти и възможността да
създаде семейство. Счита за неправилен извода на съда, че претърпените
негативни мисли и преживявания, депресивни състояния, причинени от
повдигнатото и поддържано обвинение за едно от най-тежките престъпления
в НК са обичайни и типични, а освен това следва да се вземе предвид и
осъдителната присъда на ОС – Сливен по НОХД №82/2019г, потвърдено с
решение на АС –Бургас по ВНОХД № 230/2020г, по силата на които е бил
осъден на 20 години лишаване от свобода. По делото са налице и
доказателства за образувана преписка за осъществено над ищеца полицейско
насилие в хода на досъдебното производство.
По отношение на сумата от 162лв, счита, че претенция за присъждането
й е заявена в исковата молба и ако съдът е счел, че следва да се присъди като
разноски , а не като обезщетение за имуществени вреди, то е следвало да го
стори. По отношение на присъденото адв.възнаграждение по реда на
чл.38,ал.2 от ЗАдв. счита, че неговият размер следва да се определи спрямо
действително присъдените суми, а не с оглед размера на предявения иск.
Моли да се отмени обжалваното решение и да уважи в пълен размер
претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - 450 000лв, частичен от 700 000лв, ведно със законната лихва, считано
от 30.09.2021г; да се присъдят разноски в размер на 162лв и
адв.възнаграждение в пълен размер, съобразно присъдените суми.
Претендира разноски и в настоящото производството, представляващи
държавна такса и адв.възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 ЗАдв.
Няма искания за нови доказателства.
Производството е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Предявен е иск от Г. И. К., от гр.Т. против Прокуратурата на
Република България за присъждане на обезщетение в размер на 450 000лв –
частичен от 700 000лв, за претърпени неимуществени вреди , произтичащи
от незаконно и неправомерно взета спрямо ищеца мярка на неотклонение
„задържане под стража“ за периода 21.06.2018г до 14.09.2021г – обезщетение
в размер на 300 000лв и обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
поддържано спрямо него незаконно обвинение за извършено престъпление
по чл.199, ал.2, т.2, предл.1, във връзка с чл.198,ал.1 от НК, по което е
оправдан с влязла в сила присъда в размер на 400 000лв.С оглед изложените
4
фактически твърдения в исковата молба, съдът приема, че цялото
претендирано обезщетение е за претърпени неимуществени вреди от
поддържано обвинение в престъпление, за което ищецът е оправдан,
независимо от направено разделяне на претенцията на две. Съгласно
задължителната за съдилищата практика на ВКС, опредметена в ТР № 3 от
22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК – т. 13 обезщетението за
неимуществени вреди от деликтите по чл. 2, т. 2, предл. 1 и предл. 2 ЗОДВПГ
(понастоящем чл.2, т.3 ЗОДОВ/, сред които попада и незаконното обвинение,
обхваща и обезщетението за вреди от незаконно наложената мярка за
неотклонение "задържане под стража", а обезщетението за имуществени
вреди се присъжда самостоятелно. В исковата молба се сочи, че наложената
мярка „задържане под стража“ е продължила три години, три месеца и осем
дни, през което време ищецът е бил лишен от възможността да има свободни
социални контакти, да създаде семейство и деца, както и да има всички
останали обичайни и присъщи човешки взаимоотношения, изпълващи
съдържанието на човешкия живот. При повдигане на обвинението той е бил
на 37 години, по време на продължилото повече от три години производство е
бил приеман в обществото противоречиво, с оглед добилия популярност
факт, че спрямо него се води наказателно производство за грабеж, придружен
с убийство, вкл. и поради факта, че са били постановени от два съдебни
състава осъдителни присъди.Твърди се също, че през целия период ищецът
е изпитвал психическо напрежение, неспокойствие, несигурност, подтиснато
настроение и депресивни състояния. Дългият период, прекаран в Затвора в
Бургас е бил съпроводен с ежедневен психологически дискомфорт,
съпътстван със силен стрес, обективирани в неспокоен сън, загуба на сън за
определени периоди , психически притеснения, че може да получи
наказание лишаването от свобода от 20 години, каквото му е наложено от
първоинстанционния съд, без да е извършил престъплението, за което е
обвинен.Твърдят се и вреди от извършена полицейска регистрация.
Претендират се и имуществени вреди в размер на заплатените хонорари на
процесуални представители в размер общо на 6000лв., а също и 162лв –
държавна такса за представяне на заверени преписи на книжа към исковата
молба.
Прокуратурата оспорва предявените искове, като твърди в отговора
на исковата молба, че претендираното обезщетение за претърпени
5
неимуществени вреди е силно завишено по размер. Сочи се, че задържането
под стража по време на досъдебното производство е продължило в рамките
на около 8 месеца, а самото досъдебно производство е продължило за период
от около 10 месеца. Обстоятелството, че съдебната фаза е продължила по-
дълго не може да се вмени във вина на Прокуратурата.Счита, че твърдените в
исковата молба вреди са в рамките на обичайните такива, които следва да се
презюмират при всяко обвинение, приключило с оправдателна присъда за
тежко престъпление. Оспорена е и претенцията за присъждане на обезщетение
за имуществени вреди, като се твърди, че няма доказателства за реално
заплатени адв.възнаграждения в рамките на наказателното производство.
Наведено е и възражение по чл.5,ал.1,алт.ал.2 от ЗОДОВ, във връзка с
процесуалното поведение на ищеца в рамките на наказателното
производство.Това възражение е развито в съдебно заседание, като се твърди,
че ищецът е допринесъл за повдигане на обвинение и поддържането му, тъй
като първоначално е признал извършването на престъплението и е дал
подробни обяснения в хода на досъдебното производство. Счита, че промяната
в процесуалното поведение на ищеца впоследствие е довела до промяна в
изхода на делото пред касационната инстанция. Счита за основателен иска за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 700лв и за
изцяло неоснователен иска за присъждане на имуществени вреди.
С атакуваното решение ОС –Сливен е уважил частично предявения
частичен иск за присъждане на обезщетение до размер от 90 000лв за
претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
30.09.2021г до окончателното изплащане и частично иска за присъждане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 3500лв, ведно със
законната лихва, считано от 01.04.2024г и е присъдил разноски в размер на
2,05лв.Прието е в мотивите, че не се твърдят и не се доказват настъпили
вреди, извън обичайните, в пряка причинна връзка с повдигнатото и
поддържано обвинение; не са събрани доказателства за влошено здравословно
състояние, за трайни и съществени последици върху психиката по време на
престоя в следствения арест или в затвора, или впоследствие. Съдът при
определяне на размера на обезщетението за претърпени неимуществени
вреди е съобразил тежестта на повдигнатото обвинение за тежко умишлено
престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 15
години до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна,
6
продължителността на мярката за неотклонение „задържане под стража“;
причинения при престоя в ареста и в затвора дискомфорт, стрес и битови
неудобства; че е бил осъден на лишаване от свобода 20 години на две
инстанции и е търпял обичайните неимуществени вреди до края на съдебния
процес.Приел е също, че цялото наказателно производство е продължило в
рамките на разумния срок; че няма данни ищецът да е заемал публична
длъжност, да има разгласа в медиите за воденото наказателно производство, с
което да са накърнени доброто име и авторитета на ищеца в обществото; не е
установено да е имал семейство преди да бъде повдигнато обвинение, което
да се отразило на семейните му отношения. Според съда, единственият
критерий, който налага определяне на по- висок размер на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди е продължителността на прилагане на
мярката за неотклонение „ задържане под стража“ – 3 години, 2 месеца и 24
дни. По исковете за присъждане на обезщетение за претърпените
имуществени вреди съдът е приел, че по досъдебното производство са
налични доказателства за платен в брой адв.хонорар в размер на 500лв.В
съдебното производство са налице доказателства за платен хонорар за
защитник в размер на 3000лв, или общо за 3500лв е приет за основателен
иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди.По отношение на
сумата 162 лв е приел, че тя касае разноски по настоящото производство, а не
по наказателното, поради което може да се претендира като разноски в
делото, а не като вреди по наказателното дело.Тъй като липсва такава
претенция, съдът е отхвърлил иска и за тази сума.
При служебната проверка за валидност и допустимост на обжалваното
съдебно решение, съдът не констатира пороци, водещи до нищожност или
недопустимост на акта. По правилността му съдът е ограничен от посоченото
в жалбата – чл.269 ГПК.
По отношение на приетата от съда фактическа обстановка във връзка с
проведеното наказателно производство против ищеца по повдигнатото
обвинение по чл.199, ал.2, т.2, пред.1, вр. чл. 198, ал.1 НК, завършило с
оправдателна присъда по НОХД № 109/2021г на АС – Бургас няма
оспорвания в двете въззивни жалби.Безспорно е установено, че с
постановление от 21.06.2018г му е повдигнато обвинение за посоченото
тежко умишлено престъпление, като е взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“.Тази мярка е прилагана до 14.09.2021г, когато е
7
заменена с „подписка“ и ищецът е освободен.Общо задържането е
продължило 3 години, 2 месеца и 24 дни, като през част от този период
задържането е било в следствения арест, а впоследствие – в Затвора в Бургас.
Няма спор и относно продължителността на досъдебното производство – 10
месеца и 12 дни и на съдебното производство – 2 години, 6 месеца и 26 дни.
Основното възражение и в двете жалби касае размерът на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди. В жалбата на Прокуратурата е
посочено, че единственият критерий, на база на който е определен
конкретният размер на дължимото обезщетение, е срокът на прилагане на
мярката за неотклонение „задържане под стража“ в рамките на наказателното
производство. Действително, съдът е посочил цитирания критерий, но също
така е анализирал доказателствата за претърпените негативни емоции от
престоя в ареста и затвора, както и от повдигнатото обвинение, като е приел,
че те са в рамките на обичаните за такова обвинение в тежко умишлено
престъпление.По отношение на изложеното в жалбата на Прокуратурата, че
мярката за неотклонение „задържане под стража“ е продължила 8 месеца в
рамките на досъдебното производство, в съответствие с законовите „лимити“,
а за останалия период от време съдът е този, които се е произнасял по мярката
за неотклонение, т.е. Прокуратурата не следва да отговаря за тези действия
на съда, настоящият състав намира, че това възражение е
неоснователно.Цялото наказателно производство е протекло в съдебната
фаза, тъй като Прокуратурата е органът, който е поддържал в тази фаза
обвинението за тежко умишлено престъпление, което е недоказано и, по
което ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда.
По отношение на вреди от извършената полицейска регистрация,
принципно е положението, прието в съдебната практика, че Прокуратурата
отговаря за действия по време на нейното извършване, ако се установи, че
тези действия са причинили душевен дискомфорт на пострадалия от
незаконното обвинение. В конкретния случай не се твърди за причинен
такъв дискомфорт, нито са събрани доказателства в този смисъл.
Няма доказателства и за упражнено над ищеца полицейско насилие,
както се твърди в жалбата му, тъй като е установено по делото, че по преписка
вх.№ 1995/2021г на РП – Сливен, образувана по повод жалба на К. за
изтръгнати с насилие от служители на МВР самопризнания, с постановление
на РП е отказано да се образува досъдебно производство за извършено
8
престъпление от общ характер. Други доказателства за осъществено насилие
не са ангажирани, а отделно от това в исковата молба не се твърдят вреди от
такова насилие.
Във връзка с фактите, които следва да се вземат предвид при
определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, в
жалбата на ищеца е посочено, че съдът неправилно е квалифицирал
претърпените от него страдания по време на наказателното производство
като такива, които обичайно са налице при незаконно обвинение. За
установяване на тези вреди по делото са разпитани трима свидетели.
Свидетелят Матеев в показанията си сочи, че негови близки, които са го
посещавали в затвора му споделяли, че ищецът бил много разстроен, плачел
и твърдял, че е невинен, искал да сложи край на живота си. След
приключване на делото се променил, говорел само за случилото му се.Свид.
С., племенница на ищеца в показанията си посочва, че в разговор с майка й /
негова сестра/, той отричал да е извършил убийството, плачел и искал да се
самоубие. След като излязъл от затвора бил стресиран, често говорел за
преживяното. Свид.К. разбрал за обвинението от брата на ищеца, той му
казал, че в полицията са го тормозели да признае вината си, при задържането
му бил нанесен побой.От племенниците му разбрал, че психически не бил
добре, а след като излязъл от затвора имал промяна в поведението, бил
нервен, често говорил за преживяното.Следва да се отбележи, че в исковата
молба липсват твърдения за наличие на суицидни мисли у ищеца по време на
задържането му така, че свидетелските показания в този смисъл не следва да
се коментират.Що се отнася до твърденията в исковата молба, че
продължителния период на прилагане на мярката за неотклонение „
задържане под стража“ е довела до невъзможност ищецът да осъществява
социални контакти, да създаде семейство и да има деца, оглед възрастта, на
която е бил при повдигане на обвинението/37 години/, следва да се има
предвид следното: Прокуратурата отговаря за причинените от повдигнатото и
поддържано незаконно обвинение неимуществени вреди, но само за тези,
които са в пряка причинно-следствена връзка с това обвинение и за които има
доказателства по делото. Действително, при задържане под стража,
социалните контакти на лицето са ограничени, той е лишен от възможността
за свободно придвижване и всичко това се отразява на личния му живот. Но,
за да се приеме, че ограничаването на свободата му е попречило да създаде
9
семейство и деца, следва, на първо място, тези вреди да са в пряка причинно-
следствена връзка със задържането и да е установено със съответните
доказателства, че действително са настъпили. Няма данни по делото, преди
задържането ищецът да е имал трайна връзка с партньорка в живота, с която
да е планувал брак и взетата мярка за неотклонение да му е попречила за
това.Освен това липсва висока степен на сигурност, че и да не беше
задържан под стража ищецът, би създал семейство. Липсата на доказателства
в тази насока сочи, че такива вреди не са установени – принципното
положение, че задържането под стража ограничава свободата на придвижване
и води до липса на социални контакти, не може да обуслови в конкретния
случай настъпването на претендираните вреди.
По отношение на приетото от окръжния съд, че причинените
неимуществени вреди са в рамките на обичайните при такова обвинение за
тежко умишлено престъпление следва да се има предвид следното:
действително, нито в исковата молба , нито от събраните
доказателства/анализираните по- горе свидетелски показания/ се установява
настъпването на вреди, извън обичайните при такова обвинение. Това са тези
вреди, които нормално, предвидимо от правилата на житейската логика и
психологията, едно обвинено в извършването на престъпление лице търпи,
като: стрес и притеснения от повдигнатото обвинение и за развитието на
наказателното производство; страх от несправедливо осъждане и налагане на
наказание по НК; негативни изживявания и чувство за онеправданост;
накърняване на чувството за собствено достойнство, за справедливост и на
самооценката на лицето, както и на доверието му в държавността; смущения в
социалното общуване; дестабилизиране на здравословното състояние без
болестни прояви. По делото не е доказано трайно влошаване на
здравословното състояние /няма такива твърдения/, обществен отзук, който
да се отрази на доброто име на ищеца, незаконното обвинение да е дало
отражение върху професионалния му живот или други вреди, в пряка
причинно-следствена връзка с обвинението, по което е оправдан. Съгласно
задължителните указания, дадени в т. ІІ от Постановление на Пленума на
Върховния съд № 4/68 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от
ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението, като в мотивите към
10
решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни
обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Така дадените в
постановлението указания са доразвити във формираната практика на ВКС по
приложението на чл. 52 от ЗЗД в случаите на ангажиране на отговорността на
държавата по чл. 2 от ЗОДОВ за дейност на правозащитните органи. Съгласно
тази практика, за да определи справедливо обезщетение за неимуществени
вреди от неоснователно предприето наказателно преследване, съдът следва да
вземе предвид данните за личността на увредения, за предишни осъждания, за
начина му на живот и обичайната среда; за тежестта на престъплението, за
което е повдигнато обвинението; за продължителността на наказателното
производство и наложените мерки на процесуална принуда, за отражението
върху личния, обществения и професионалния живот на лицето; за разгласата
и отзвука в общественото пространство; за това стигнало ли се е до
разстройство на здравето и ако има такова- трайно ли е увреждането и каква е
медицинската прогноза за развитието му, както и обществено-икономическите
условия в страната и стандарта на живот. При определяне на размера на
дължимото обезщетение съдът взе предвид, при доказан обичаен характер на
понесените вреди, от една страна тези фактори, които обосновават по-нисък
размер на обезщетението: разумна продължителност на наказателното
преследване, неповлияване на професионалната сфера на ищеца, липса на
разгласа, няма данни и твърдения за сериозно трайно разстройство на
физическото или психическо здраве на ищеца вследствие на поддържаното
от прокуратурата незаконно обвинение,предишно осъждане на ищеца за
престъпление от общ характер/ по НОХД № 367/2021г на РС – Сливен/, а
факторите, които водят към извод за по-висок размер на обезщетението -
много дългата продължителност на прилагане на мярката за неотклонение
„задържане под стража“,част от която е изтърпяна в Затвора –Бургас,
обвинение в тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, за
което се предвиждат най-тежките наказания, предвидени в НК, а също и
фактът, че лицето е осъдено на две инстанции на 20 години лишаване от
свобода при първоначален строг режим, преди да бъде оправдан, което също
води до страдания, емоционален стрес, притеснения и несигурност и се
отразява негативно на психиката, възрастта на ищеца -37 години при
започване на нак.производство против него. Съпоставката на двете групи
фактори, при съблюдаване на обществено-икономическите условия в страната
11
към датата на деликта и на принципа, че репарацията не може да бъде
източник на обогатяване, мотивират настоящата инстанция да приеме,че
размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се
определи на 90 000 лева.Последната сума съответства на доказаните
действително претърпени неимуществени вреди и отговаря на общественото
разбиране за справедливост. Този размер отчита болките и страдания, които са
доказани и чието настъпване е в пряка причинна връзка с незаконното
обвинение, а също удовлетворява и изискването за справедливо възмездяване
на морално увреденото лице.В тази част атакуваното решение следва да се
потвърди.
По отношение на претенцията за присъждане на обезщетение на
имуществени вреди: претендират се суми, заплатени като адв.възнаграждение
на процесуални представители на ищеца в рамките на наказателното
производство. В тази връзка са представени три договора за правна защита и
съдействие. По първия договор от 21.06.2021г е уговорено и посочено като
платено в брой адв.възнаграждение в размер на 2000лв. По втория договор от
03.07.2020г е уговорено възнаграждение в размер на 1500лв, със срок на
плащане 30.07.2020г.Няма данни да е извършено реално плащане на
договорената сума – такова не е отразено в договора. По третия договор от
18.10.2018г е уговорено възнаграждение в размер на 2500лв и е платена сума
500лв.Това означава, че реално платени суми за осъществена защита по
наказателните производства в различните инстанции е 2500лв.До този размер
е основателен иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди.В
тази част атакуваното решение следва да се отмени и да отхвърли искът за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди за сумата над 2500лв.
По отношение на сумата от 162лв , която представлява разноски за
снабдяване с копия от документи по наказателните дела, приложени към
исковата молба, то тази сума наистина може да се претендира като разноски
по настоящото дело.С постановено определение № 206/26.03.2025г съдът се е
произнесъл по молба по чл.248 ГПК на ищеца за изменение на решението в
частта за разноските, като я е оставил без уважение.Това определение не е
обжалвано и е влязло в сила, така че спорът относно тази сума е приключил
с влязъл в сила съдебен акт.
Тъй като въззивната жалба на ищеца е приета за неоснователна, не се
дължи възнаграждение на неговия процесуален представител по реда на
12
чл.38,ал.2 ЗАдв.Тъй като в отговора на ищеца по повод въззивната жалба на
Прокуратурата не се претендират разноски за защита против нея, такива
отново следва да се присъждат.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 347/28.11.2024г постановено по гр.д.№
144/2024г на ОС – Сливен, в частта, в която е присъдено обезщетение за
претърпени имуществени вреди по иска на Г. И. К. против Прокуратурата на
РБ за сумата над 2500лв до присъдения размер от 3500лв и вместо него
постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. И. К. от гр.Т., обл.С., ул.“И.“ №* против
Прокуратурата на РБ за присъждане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление по
чл.199,ал.2,т.2, предл.1 вр.с чл.198,ал.1 НК , за което е оправдан с влязла в
сила присъда по НОХД № 109/2021г на АС –Бургас за сумата над 2500лв
до претендирания размер от 3500лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението може да се обжалва, в частта по иска за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба, а в останалата част е
окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13