Решение по дело №129/2025 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 62 |
| Дата: | 20 февруари 2025 г. (в сила от 8 март 2025 г.) |
| Съдия: | Камен Георгиев Гатев |
| Дело: | 20255220200129 |
| Тип на делото: | Административно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 30 януари 2025 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Мотиви:
Обвинението е срещу Н. К. Т. от с.Г., обл.Пазарджик за това , че на
02.10.2024 г. в гр. Пазарджик, чрез стискане с ръце в областта на шията и
бутане на пострадалата на земята е причинил лека телесна повреда на
съпругата си А. В. Т.а, изразяваща се в охлузване по шията в дясно и болка в
лявата гръдна половина, довело до болка и страдание, без разстройство на
здравето, като деянието е извършено в условията на домашно насилие —
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. с чл.130ал.2 НК. Направено е от
Районна прокуратура Пазарджик предложение обвиняемият Т. да бъде
освободен от наказателна отговорност,с налагане на административно
наказание за извършеното от него престъпление, по реда на чл.78 а НК.
В съдебно заседание обвиняемият Т. се явява лично , като не дава
обяснения и признава изложената в постановлението фактическа обстановка.
Представителят на Районна прокуратура гр.Пазарджик поддържа така
направеното предложение.Не сочи нови доказателства.
Районният съд, като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,от фактическа страна прие за
установено следното:
Свидетелят А. Т.а и обвиняемият Н. Т. били съпрузи от 2010 г., като от
брака си имали малолетно дете,родено през 2015г. Двамата живеели в
семейното им жилище в гр. Пазарджик, ул. ... От години обвиняемият Т.
упражнявал вербална и физическа агресия спрямо свидетеля Т.а. Същата била
подавала няколко пъти сигнали на ЕЕН 112 и в полицията.
На 02.10.2024 г. вечерта, св. Т.а, обв. Т. и малолетната им дъщеря се
намирали в дома им. Св. Т.а споделила на обв. Т. намерението си да запише
дъщеря им на частни уроци. Обв. Т. не бил съгласен и казал на съпругата си,
че не желае детето им да ходи на уроци. Между двамата родители възникнал
словесен конфликт, който бързо бил прекратен, но обв. Т. останал подразнен
от създалата се ситуация. След като св. Т.а излязла от банята, обв. Т. отново
започнал конфликта с нея, който прераснал в отправяне на обиди от негова
страна с думите: „Курва, мърляк, боклук, простачка“. Св. Т.а се ядосала на
отправните към нея обиди и също му отправила обида, като го нарекла
„боклук“. Тъй като осъзнала, че конфликта между тях ескалира и може да се
стигне за пореден път до физическо насилие спрямо нея, св. Т.а се заключила в
спалнята, заедно с дъщеря й. Детето започнало да плаче, като й казала, че
иска да остане да спи при нея,а св. Т.а й се скарала. В същия момент обв. Т.
започнал силно да рита по вратата на спалнята и св. Т.а се принудила да му
отвори вратата, за да не я разбие.
Обв. Т. влязъл ядосан в стаята , хванал св. Т.а за шията и започнал да я
1
стиска, като продължавал да отправя обиди и закани към нея. Дъщеря им се
изплашила от действията на обв. Т. и започнала да плаче и да вика: „Тате, не,
моля ти се!“. Обв. Т. взел една тубичка с крем и я изсипал върху св. Т.а и на
пода. Св. Т.а веднага се преоблякла , подала сигнал на ЕЕН 112 и съобщила за
случилото се, защото се уплашила, че обв. Т. отново ще я пребие. Обв. Т. се
ядосал, като чул, че св. Т.а подава сигнал в полицията. Обвиняемият дръпнал
за ръката малолетната им дъщеря и й казал, че отиват при родителите му в с.
Г.. Св. Т.а помолила обвиняемия да остави нея и детето им да си лягат. Тогава
обв. Т. отново хванал св. Т.а за шията и започнал да я стиска, след това я
блъснал назад, при което св. Т.а паднала на пода и си ударила тялото в
областта на лява гръдна половина в един стол. Обв. Т. излязъл от дома им,
като заключил входната врата. Св. Т.а се обадила на майка й, която имала ключ
за жилището им и дошла да отключи вратата. Впоследствие на място дошли
полицейски служители от РУ Пазарджик.
По досъдебното производство била изготвена съдебно-медицинска
експертиза на живо лице № Х-0003/2024 г., от заключението на която се
установява, че на А. Т.а са причинени следните травматични увреждания:
охлузване по шията в дясно, което й е причинило болка по смисъла на чл. 130,
ал. 2 от НК; продължаваща болка в лява гръдна половина, без видими
травматични промени, което й е причинило болка и страдание по смисъла на
чл. 130, ал. 2 от НК.
Такава фактическа обстановка Съдът възприе въз основа признанията на
обвиняемия Т., които кореспондират изцяло с показанията на свидетелите А.
Т.а и Я.А. от досъдебното производство, както и останалите
доказателства,преценени съобразно чл.378ал.2 НПК чрез съответните
доказдателствени средства - съдебно-медицинска експертиза на живо лице №
Х-0003/2024 г. на д-р Х.А., извадка от чат на приложението Вайбър между св.
А. Т.а и Я.А., приложените по делото съдебно медицински удостоверения –
СМУ №187/2023г. на д-р П., СМУ №32/2018г. на д-р П., СМУ №142/2019г. на
д-р П., СМУ №293/2022г. на д-р П. и снимков материал към тях, Писмо на РЦ
112 Кърджали относно сигнал от 24.07.2023г., за упражнено домашно насилие
около 21.00ч. в гр.Пазарджик, ул.... подаден от Я.С.., Протокол за оглед на
веществени доказателства – 2бр. компакт дискове, касаещи три сигнала на
ЕЕН 112 от 02.10.2024г. ,30.07.2023г. и от 24.07.2023г. – обективирани
разговори със съдържание , сочещо на упражнено домашно насилие от
обвиняемия Т. спрямо св.Т.а.
Съдът даде вяра на показанията на св.Т.а/л.14 и 15 ДП/ - скоро след като
се омъжила за обв.Т. през 2010г., обвиняемият станал агресивен и периодично
упражнявал психическо насилие, а често и съчетан с физически тормоз ,
особено след като починал баща и, майка и била възрастна, а брат и стоял
настрана.
Т.е. обвиняемият Т. разбирал, че пострадалата Т.а е беззащитна и няма
подкрепата на своето семейство.
2
Сочи св.Т.а , че няколко пъти през годините е звъняла на тел.112, идвали
са полицаи , които предупреждавали обвиняемия, като четири пъти си е
вадила медицински удостоверения след побоите.За един от случаите на
нанесен и побой писала на шефката си – св.Я.А. да се обади на тел.112, тъй
като се страхувала обвиняемият да не разбере , че има телефон в себе си.След
този случай напуснала общия семеен им дом и отишла да живее при майка
си, но обвиняемият и се примолил да му прости,след което отново заживели
заедно,като известно време нямало инциденти.
И така до 02.10.2024г. ,когато обвиняемия и св.Т.а влезли в пререкание
относно частни уроци на детето им. След като св. Т.а излязла от банята, обв. Т.
отново започнал конфликт ,отравяйки обиди към св.Т.а - „курва, мърляк,
боклук, простачка“. като св. Т.а в яда си също го нарекла „боклук“. След това
св. Т.а се заключила в спалнята, заедно с дъщеря й,но обв. Т. започнал силно да
рита по вратата на спалнята и св. Т.а му отвори вратата, за да не я разбие. Обв.
Т. влязъл в стаята , хванал св. Т.а за шията и започнал да я стиска, отправяйки
обиди и закани към нея. ,като в същото време дъщеря им се разплакала и
уплашила. Обв. Т. пък взел една тубичка с крем и я изсипал върху св. Т.а и на
пода, а св.Т.а се обадила на тел ЕЕН 112 и съобщила за случилото се.Това
ядосало обв.Т., който отново хванал св. Т.а за шията и започнал да я стиска,
след това я блъснал назад, при което св. Т.а паднала на пода и си ударила
тялото в областта на лява гръдна половина в един стол, а обв. Т. излязъл от
дома им, като заключил входната врата. Св. Т.а от своя страна се обадила на
майка й, която имала ключ за жилището им и дошла да отключи вратата,
впоследствие на място дошли полицейски служители от РУ Пазарджик.
Тези показания кореспондират с обективните данни от съдебно-
медицинска експертиза на живо лице № Х-0003/2024 г ,извършена на
03.10.2024г. ./л.49-52 ДП/. Съдебният лекар е преценил Листа за преглед на
пациент в МБАЛ“Пазарджик“ от 03.10.20024г. ,Диск от рентгеново изследване
на гръден кош от същата дата, както и е извършен преглед на пострадалата.
Установено е, че на А. Т.а са причинени следните травматични увреждания:
охлузване по шията в дясно, което й е причинило болка по смисъла на чл. 130,
ал. 2 от НК; продължаваща болка в лява гръдна половина, без видими
травматични промени, което й е причинило болка и страдание по смисъла на
чл. 130, ал. 2 от НК.Тези увреждания отговарят да са получени така, както
съобщава пострадалата в предварителните сведения.
Показанията на св.Т.а кореспондират и с показанията на св.А. –л.18 ДП и
представената извадка от електронна кореспонденция – л.19-25 ДП.
Св.Яна Араповна стопанисвала заведение, в което пострадалата Т.а
работела като сервитьорка от около 13 г. , към момента на инкриминираното
деяние.
В някакъв момент св.Т.а започнала да и споделя, че съпругът и не се
държи добре с нея, обижда я и проявява агресия.Спомня си за случай от
24.07.2024г.,която дата установила чрез справка на кореспонденцията и със
3
св.Т.а във Вайбър, при който св.Т.а я помолила да ес обади на тел.112,което
сторила приятелката на св.А. – Я.С...
Последното обстоятелство пък се установява от цитираният вече
Протокол за оглед на веществени доказателства ,касаещ три сигнала на ЕЕН
112 от 02.10.2024г. ,30.07.2023г. и от 24.07.2023г.
За последната дата сигналът е подаден именно от Я.С.. /л.64 ДП, на
гърба/.Сочи още св.А., че св.Т.а и споделила и за процесния случай от
02.10.2024г., при който обвиняемият я душил и блъскал, а св.Т.а е паднала и си
ударила ребрата, като всичко това е станало пред детето им.
Показанията на св.Т.а съвпадат и с цитираните четири броя
съдебномедицински удостоверения – СМУ №187/2023г. на д-р П., СМУ
№32/2018г. на д-р П., СМУ №142/2019г. на д-р П., СМУ №293/2022г. на д-р
П.. Всички те съдържат предварителни сведения за нанесен побой от
обвиняемия Т. на св.Т.а на съответните дати. Поради това Съдът дава вяра на
показанията на св.Т.а в смисъл, че от години – не по-късно от 2018г. и
насетне обвиняемият Т. е упражнявал вербална и физическа агресия спрямо
съпругата си – св.Т.а.
При така установената фактическа обстановка Съдът от правна страна
намери за безспорно доказано,че обвиняемият Н. К. Т. на 02.10.2024 г. в гр.
Пазарджик, чрез стискане с ръце в областта на шията и бутане на пострадалата
на земята е причинил лека телесна повреда на съпругата си А. В. Т.а,
изразяваща се в охлузване по шията в дясно и болка в лявата гръдна половина,
довело до болка и страдание, без разстройство на здравето, като деянието е
извършено в условията на домашно насилие — престъпление по чл. 131, ал. 1,
т. 5а вр. с чл.130ал.2 НК.
От обективна страна на пострадалата А. Т.а е нанесена лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК,в семейното им жилище, в
присъствието на малолетното им дете,която телесна повреда представлява акт
на физическо и психическо насилие спрямо съпругата му А. Т.а, с която
живеят в едно домакинство, т.е. извършено в условията на домашно насилие ,
по смисъла на чл.93т.31 НК.
От субективна страна обвиняемият Н. Т. е извършил инкриминираното
деяние при пряк умисъл .Той е съзнавал, че чрез стискане с ръце в областта на
шията и бутане на пострадалата ще й причини телесна повреда, и е целял
постигането на инкриминирания престъпен резултат. Такъв извод се налага
от възприетата фактическа обстановка.
Налице са и предпоставките на чл.78а НК по отношение на обвиняемия
Т..
Видно от Справката му за съдимост, същият не осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по този ред,пълнолетен и по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. с чл.130ал.2
НК се предвижда наказание лишаване от свобода до 1г. или пробация.
4
При определяне вида и размера на наказанието Съдът, съобразявайки
разпоредбите на 27ал.1 – 3 ЗАНН отчете значителен превес на смекчаващи
вината обстоятелства – обвиняемият Т. е признал всички фактически
констатации в постановлението още на досъдебното производство и е изразил
съжаление за стореното. Видно от приетата Характеристична справка срещу
него не са постъпвали сигнали за нарушаване на обществения ред и
оплаквания.От приетата Декларация за семейно и материално положение се
установява, че обвиняемият Т. не реализира постоянни трудови доходи и не
притежава значимо имущество, като единственият му доход е от пенсия. В
тази връзка следва да се акцентира на неговите обяснения, а и на показанията
на самата пострадала – св.Т.а, в смисъл, че преди около три години ,
вследствие на трудова злополука е извършена ампутация на част от десния
крак/стъпало/ на обвиняемия, след което събитие не може да работи и не се
чувства пълноценен.Дори и св.Т.а е заявила, че заради това и е жал за
него/обвиняемия/.
Отегчаващо вината обстоятелство е факта на продължилото с години
домашно насилие, упражнявано от обвиняемия спрямо съпругата му - св.Т.а.
Ето защо, при съвкупна преценка на гореописаните обстоятелства
Съдът намери, че следва да се наложи на обвиняемия Т. административно
наказание глоба в минимален размер от 1000лв., съобразно нормата на чл.78а
НК.
Относно веществените доказателства – 3 бр. СД дискове се постанови да
останат на съхранение по делото до архивирането му, по аргумент от
чл.112ал.4 НПК.
На основание чл.189ал.3 НПК в тежест на обвиняемия Т. се възложиха
сторените разноски на досъдебното производство в размер на 195.93лв.
,платими в полза на ОДМВР Пазарджик.
По изложените съображения, Пазарджишкият районен съд постанови
решението си.
Районен съдия:
5