Решение по дело №51711/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3695
Дата: 29 февруари 2024 г.
Съдия: Натали Пламенова Генадиева
Дело: 20231110151711
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 3695
гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110151711 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Производството е образувано по молба с правно основание чл. 8, т. 1, т.2 от ЗЗДН,
подадена от А. И. Х. ЕГН ********** и Г. П. Х., ЕГН ********** срещу В. Г. Х., ЕГН:
**********, син на молителите и вуйчо на пострадалата, за налагане на мерки за защита на
молителите както и на тяхната внучка Ц. Б. Н., ЕГН: ********** /конституирана в
производството на основание чл. 9, ал.2 от ЗЗДН/.
Твърди се, че ответникът по молбата е осъществил спрямо молителите и пострадалата
актове на домашно насилие, както следва:
- на 19.09.2023 г. около 13:30 часа в дома на двамата молители находящ се в гр. ....., ж.к.
.......изразяващ се в крещене към внучката на молителите, както и в удар в следствие на
които тя паднала на земята; отправял заплахи, душил и усукване, щипал лицето на
молителя Г. Х. в следствие на което го разкървавил; по отношение на втората молителка и
майка на ответника акта на насилие се изразил в хващане за косата на молителката с едната
си ръка, а другата я блъснал назад, при което тя паднала на леглото.;
- на 27.08.2023г. ; на 06.09.2023г. и на 18.09.23г. в дома на двамата молители изразяващ се
в заплахи и удари по главата и краката на молителката А. Х.., която се поддържа и в
съдебно заседание.
Ответникът, редовно призован, явява се лино в съдебно заседание, като признава
твърденията на молителите в сезиращата съда молба, както и в уточнителната такава.
1
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните
правни и фактически изводи:
Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Следва да се отбележи, че в случая доколкото производството е започнало преди
измененията Обн. - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г. и съгласно § 30 от
преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗЗДН,
производството се разглеждат по досегашния ред.
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство” - съгласно това определение актът на домашното
насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва да са налице
характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и противоправност
на деянието на извършителя. В случая молбата е подадена от лица, които твърдят лично да
са пострадали от домашно насилие на основание чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, както и за защита на
лице с което са в родство по права линия- внучката им на основание чл. 8, т.2 от ЗЗДН, т.е.
от процесуално легитимирани да търси защита лица. Ответникът е син на молителите и
вуйчо на пострадалата /видно от удостоверение за раждане на л. 6 от делото/, предвид което
попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 5 и т. 6 от ЗЗДН.
Описаните в молбата актове на 19.09.2023 г. и на 27.08.2023г. ; на 06.09.2023г. и на
18.09.23г. представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е
налице твърдение за осъществено емоционално, психическо и физическо насилие. Молбата
е депозирана в едномесечния тримесечния преклузивен срок, съгласно чл. 10 от ЗЗДН.
Предвид изложеното съдът намира същата за допустима.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в
която са описани подробно процесните актове на домашно насилие по време, място, начин
на извършване, като е посочено и авторството им. В случая на актовете на домашно насилие
не са присъствали очевидци, предвид което и с оглед декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН
съдът намира, че се установява по делото ответникът да е осъществил спрямо молителите на
процесните дати твърдените актове на домашно насилие, като е крещял към внучката на
молителите, ударил я е в следствие на които тя паднала на земята; отправял е заплахи,
душил е и е усуквал, щипал лицето на молителя Г. Х. в следствие на което го разкървавил;
хванал е за косата на молителката А. Х. с едната си ръка, а другата я блъснал назад, при
което тя паднала на леглото, а също е заплашвал, ударял по главата и краката А. Х..
Показанията на разпитания по делото свидетел – Валентина Г.а Н., дъщеря на
молителите, майка на пострадалата Ц. Н. и сестра на ответника, съдът кредитира като
обективни и последователни, както и като кореспондиращи си с всички събрани по делото
доказателства, преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК. От същите се установяват
2
последиците от процесните актове на насилие за молителите, доколкото в на процесната
дата 19.09.23г. дъщеря и Ц. й се е обадила, като проведения телефонен разговор дъщеря й
плачела, казала й, че ответника ги напада и да идва бързо. Свидетелката сочи, че се е
обадила на тел.112 и е отишла в апартамента на родителите си, като когато е видяла майка
си и дъщеря си те били много уплашени в истерия, а от лицето на баща й текло кръв.
Всички събрани по делото доказателства напълно кореспондират със самопризнанието на
ответника направено в първото по делото съдебно заседание на 13.12.2023г., като същият е
признал всички изложени в молбата факти и обстоятелства, които са били отделени от съда
като безспорни.
По изложените съображения, съдът намира молбата за доказана, поради което същата
следва да бъде уважена.
Относно вида на мярката за защита
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН/ и мотивирането на
самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на
последиците за последното от акта на насилие /чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН/. При налагане на
мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки /чл. 16, ал. 1
ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера на акта на акта на домашно насилие, съдът намира
за подходящи спрямо ответника мерките за защита по чл.5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗЗДН:
задължаване да се въздържа от домашно насилие спрямо пострадалите, отстраняването му
от съвместно обитаваното с пострадалите жилище и забраняване на ответника да се
доближава до молителите и пострадалата, както до обитаваното от молителите жилище на
разстояние, по-малко от 200 м. Посочените мерки /освен задължаването на ответника да се
въздържа от домашно насилие, което е постоянно негово законово задължение/ следва да се
наложат за срок от 12 месеца от постановяване на настоящото решение за издаване на
заповед за защита /по арг. от чл. 19 ЗЗДН/, който ще даде възможност на ответника да
преосмисли както извършените деяния, така и своето бъдещо поведение.
Относно размера на наложената глоба
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи
на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1 000 лв. Съдът, като
съобрази извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици за
молителката от деянието спрямо нея, счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба
в размер на 200,00 лв.
Относно разноските за делото
3
При този изход на делото молителката има право на разноски, но предвид
обстоятелството, че същата не претендира такива, не следва и да й бъдат присъждани. При
този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския
районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал.
2 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу В. Г. Х., ЕГН: **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН В. Г. Х., ЕГН: **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на А. И. Х. ЕГН **********, Г.
П. Х., ЕГН ********** и Ц. Б. Н., ЕГН: **********.
ОТСТРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН В. Г. Х., ЕГН: **********, от
съвместно обитаваното с А. И. Х. ЕГН **********, Г. П. Х., ЕГН **********, жилище,
находящо се на адрес: гр. ........, за срок от 12 месеца, считано от датата на постановяване
на решението.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗЗДН В. Г. Х., ЕГН:
**********, да не доближава А. И. Х. ЕГН **********, Г. П. Х., ЕГН ********** и Ц. Б.
Н., ЕГН: **********, на разстояние, по-малко от 200 метра, за срок от 12 месеца, считано
от датата на постановяване на решението.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗЗДН В. Г. Х., ЕГН:
**********, да не доближава жилището, което обитава А. И. Х. ЕГН **********, Г. П.
Х., ЕГН **********, жилище, находящо се на адрес: гр. ........, на разстояние, по-малко
от 200 метра, за срок от 12 месеца, считано от датата на постановяване на решението.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН В. Г. Х., ЕГН: **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на В. Г. Х., ЕГН: **********, глоба в размер на
200,00 лв., платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН В. Г. Х., ЕГН: **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер
на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/, като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение /чл. 20 ЗЗДН/.
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните
4
за сведение и изпълнение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5