Р Е Ш Е Н И Е № 1599/29.7.2021г.
гр. Пловдив, 23.07.2021 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А.
Административен съд – Пловдив, II състав,
в публично съдебно заседание на петнадесети
юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря Т. Ц., като разгледа докладваното от съдия
Дичев административно дело № 3080 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе съобрази:
Производството е образувано по жалба на "Рубо груп"
ООД, гр. Пловдив, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: - гр. ***представлявано
от Г.Н., против Решение към MRN
19BG002002000908R8/21.01.2019 г., рег. № 32-312329/26.10.2020 г., издадено от директора
на ТД "Северна морска" в Агенция "Митници“. В жалбата се твърди,
че оспореното решение е незаконосъобразно, постановено в противоречие с
приложимия материален закон, както и са налице допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Твърди се, че решението е постановено при неизяснена
фактическа обстановка и без ясни мотиви за предприетата корекция, поради което
и неправилно е определена нова митническа стойност на внесените стоки. Иска се
отмяна на акта по доводи, подробно изложени в представената по делото писмена
защита и се претендират разноски по делото, съобразно приложения списък с
разноските.
Ответникът по
оспорването - директор на ТД "Северна морска" при Агенция
"Митници", чрез процесуален представител счита жалбата за неоснователна, като
аргументи в този смисъл се излагат в представеното по делото становище по
основателността на жалбата рег. № 3207733 от 11.01.2021 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 21.01.2019 г. оспорващият "Рубо груп" ООД, гр. Пловдив,
като вносител, декларира за режим "допускане на свободно обращение" с
МД MRN 19BG002002000908R8 16 бр. стоки, с държава на износ – Китай, деклариран
произход – Китай, условие на доставка FOB Нингбо, между които и
стоки: № 3 стока № 3 "постелки за врата и под – 1730 бр./кт, (от
изкуствени материали текстил и ПВЦ); [РС=55]“; код по ТАРИК **********, 1287.50 кг нето; декларирана митническа
стойност 2 250.29 лв. или 1.30 лв./бр., декларирана цена 1.75 лв./кг.; стока №
9 – „ръкавици за работа – 3 600 чифта, [РС=30]“, код по ТАРИК **********,
195.00 кг него, декларирана митническа стойност 813.67 лв. или 0.23 лв./чифт,
декларирана цена 4.17 лв./кг. и стока № 14 - „шатри – 312 бр./кт., [РС=312]“,
код по ТАРИК **********, 5 324.80 кг него, декларирана митническа стойност 12
511.24 лв. или 40.10 лв./бр., декларирана цена 2.34 лв./кг. Определена е
митническа стойност в размер на 22 620.00 лв. (312 бр. х 72.50 лв./бр.).
Към митническата декларация са приложени: търговска фактура №
RG2018017/09.12.2018
г., линеен коносамент № HLCUNG11812BFBН9/09.12.2018 г., спедиторски коносамент № SENB180157/09.12.2018
г., фактура № 5164/14.01.2019 г. за морско навло, терминални разходи и вътрешен
транспорт и фактура № 742/19.01.2019 г. за митнически услуги.
При извършване на последваща проверка, на основание чл.84 ал.1 т.1 от Закона за митниците (ЗМ), на декларираната митническата стойност и породило се
съмнение у митническите органи, пред които са декларирани стоките, че
декларираната стойност представлява цялата платена или подлежаща на плащане
сума по реда на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., на основание разпоредбата на чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията за определяне на подробни правила за
прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447), с писмо № 32-49085/13.02.2020 г. от дружеството са
изискани за нуждите на повторна проверка допълнителни документи в подкрепа на
декларираната митническа стойност на стоката по цитираната митническа
декларация. (л.66).
В отговор, с писмо № 32-190868/03.07.2020 г. (л.68),
деклараторът е предоставил обяснения, според които за закупуването на стоките
не е сключван външнотърговски договор в писмена форма с продавача, а стоките са
поръчвани на място в малки търговски обекти, като спедиторът, който организира
доставката, прави разплащане, поради което дружеството не разполага с оферти,
поръчки, ценови листи, проформа фактура, кореспонденция и други документи,
предшестващи издаването на търговската фактура; връзките с доставчика на
стоките са изцяло бизнес отношения; не е налице свързаност по смисъла на чл.127
от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2447/2015 между „Рубо груп“ ООД, в ролята му
на купувач, и доставчика на стоки, в ролята му на продавач; конкретните покупки
или цената на стоките не са подчинени на условия или съображения, чиято
стойност по отношение на подлежащите на остойностяване стоки може да бъде
определена към момента; не е налице и никога не е договаряно условието – част
от прихода от всяка следваща продажба, отстъпено право на ползване или на
разпореждане със стоките от купувача да се връща пряко или косвено на
продавача; плащанията, направени към доставчика на стоките /като продавач на
същите, и към доставчиците на транспортни, спедиторски и митнически услуги по
вноса, са на база издадените фактури и платените суми/, съвпадат с
фактурираните, което е видно от приложените документи; продажната цена на
стоките, реализираща се на вътрешния пазар се формира по следния начин: - към
доставната цена се включват разходите за транспорт до склада в Пловдив, мито,
митнически услуги и увеличена с обичаен процент надценка според пазарните цени.
Със същото
писмо, от страна на декларатора, са предоставени документи и мостри: - снимков
материал за стока № 14 и стока № 15 (страници за шатри – части за шатри);
мостра от плата – покривало и страница за шатри; - копия на фактури за
извършени транспортни разходи и митнически услуги с № 5164/14.01.2019 г. и №
742/19.01.2019 г.; копие на МД MRN 19BG002002000908R8; копия на банкови
извлечения и платени нареждания за извършените разплащания с доставчика, и
разходите по вноса. Представени са и 2 бр. SWIFT: - от
13.08.2019 г. за платено задължение към китайското дружество INTERCОNTINENTAL (NK) INTERNATIONAL IMPORT
EXPORT CO. LIMITED за стойност 14 990 €. Като основание за заплащане е
посочена фактура № RG2018017/09.12.2018 г.; - от 05.03.2020 г. за платено задължение
към китайското дружество INTERCОNTINENTAL
(NK) INTERNATIONAL IMPORT EXPORT CO. LIMITED за стойност
10 000 €. Като основание за заплащане е посочена фактура № ********* 2018,
която няма отношение към процесната декларация.
Поради възникнали съмнения относно посочените стоки дали
декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на
плащане сума е извършена проверка в националната база данни за оформени
митнически декларации за установяване на стойности на идентични и сходни стоки,
с цел събиране на доказателства и определяне на митническата стойност по реда
на член 74, пар. 2 буква а) и б) от МКС. В резултат на проверката органът
приел, че не са установени декларирани и приети митнически стойности на сходни
стоки за стока № 3 от други вносители, а по отношение на стока № 9 са намерени
резултати, както следва:
С MRN
18BG001007H0046195/11.09.2018 г. е допусната за свободно обращение стока с
описание: „трикотажни ръкавици, покрити с пластмаси – 1 500 дузини; [2=BMOU2023624,
СТ=150], транспорт =
441.46 лв., други разходи = 133.80 лв.“ и осреднена митническа стойност в
размер на 0.43 лв./чифт;
С MRN
18BG002002H010617/12.11.2018 г. е допусната за свободно обращение стока с
описание: „работни ръкавици от полиестер – 3 984 чифта, [2=MEDU2459521,
РС=15] и осреднена
митническа стойност в размер на 0.52 лв./чифт;
С MRN
18BG005808H0165048/14.12.2018 г. е допусната за свободно обращение стока с
описание: „работни ръкавици от полиестер, промазани с изкуствени материали
– 8 150 дузини = 97 800 чифта,
[РС=815,2=MAGU2408486], транспорт
1 441.19 лв. и осреднена митническа стойност в размер на 0.46 лв./чифт;
Прието е, че съгласно
чл.141 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и
на основание чл.74 §2 б.“б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., за стока № 9 следва
да бъде определена декларираната по митническа декларация MRN 18BG001007H0046195/11.09.2018 г. в размер на 0.43 лв./чифт.
Посочено е, че за стока № 14, в националната база данни за
оформени митнически декларации за допускане до свободно обращение в същия или
приблизително същия момент на сходни стоки за стока № 14 не са намерени
резултати за декларирани и приети митнически стойности от други вносители,
които не са необичайно ниски.
Прието е, че поради липсата на данни относно физическите
характеристики, качество, репутация, търговска марка, единични цени, по които
се продава най-голямото сборно количество и/или възникнали разходи при
производството на оценяваната стока, разпоредбите на чл. 74, пар. 2, букви от а) до г) от Регламент (ЕС) № 952/2013 не могат да бъдат приложени за посочените две стоки и е
определена нова митническа стойност на стока № 3 и стока № 14 , по реда на член 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, съответно в размер на 4.81 лв./бр. и 72.50 лв./бр.
До дружеството е изпратено съобщение рег. № 32-225801 от 04.08.2020
г. (л.16) по реда на чл.22 пар. 6 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. на ЕП и на Съвета за създаване на Митнически кодекс, с което
адресатът бил уведомен за мотивите, на които ще се основава решение на
митнически орган относно МД № MRN 19BG002002000908R8.
На 26.10.2020 г. директорът на ТД "Северна морска"
при Агенция "Митници" издава оспореното решение.
В хода на съдебното производство към делото са приобщени: - 3
бр. митнически декларации, предоставени от жалбоподателя; заверени копия на
справки от системата „THESEUS“; 5 бр. митнически
декларации, послужили да анализ на процесните стоки; справки от информационната
система за декларирани митнически стойности за стока „шатри“ и две произволно
избрани декларации.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява
от всички събрани по делото доказателства и изявленията на страните.
При така изложеното от фактическа страна съдът формира
следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу индивидуален
административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, от
надлежна страна - непосредствен адресат на акта, което обуславя и правния му
интерес от оспорването. Оспореният административен акт е съобщен на оспорващият
на 09.11.2020 г., а жалбата е подадена по пощата, като е спазен срока по чл.149 ал.1 от АПК.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото,
както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с
оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита
жалбата за основателна.
Обжалваният административен акт е издаден от материално,
териториално и персонално компетентен орган, по арг. от чл.19 ал.7 от Закона за митниците (ЗМ). Съгласно тази норма, за целите на прилагане на чл.29 от
Регмамент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се
издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и
обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Разпоредбата на чл.29 от Регмамент (ЕС) № 952/2013 г. указва, че освен когато даден митнически орган действа
като правораздавателен орган, разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7,
член 23, параграф 3 и членове 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от
митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление.
Следователно, оспореното решение е издадено от директор на ТД "Северна
морска" при Агенция "Митници", при спазване пределите на
предоставените му от закона правомощия и в предписаната от закона форма.
При преценка на приобщените по делото писмени доказателства,
съставляващи част от административната преписка, допълнително представените
такива и с оглед относимите правни норми, съдът преценява атакуваното решение
като постановено в противоречие с
материалния закон, по следните съображения:
Митническата стойност е определената за митнически цели
стойност на стоките в лева, която подлежи на деклариране от вносителя при
представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение и служи за база
за определяне на възникващите от вноса митнически задължения. Предвид
значението на митническата стойност за определяне на размера на възникналите от
вноса митнически задължения, Митнически кодекс на Съвета,
Регламента за изпълнение и вътрешното митническо законодателство, въвеждат
редица правила и мерки за контрол и определяне елементите на облагане,
гарантиращи както добросъвестното деклариране на относимите към вноса
обстоятелства, така и установяването, обезпечаването и събирането на
действителния размер на митническите задължения. Една част от мерките се
прилагат при представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение, а
друга, след като вдигането на стоките е разрешено. Съгласно чл. 70 § 1 и § 2 от
МК, митническата стойност на внасяните стоки е тяхната договорна стойност, т.
е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при
продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза,
коригирана при необходимост, като действително платената или подлежаща на
плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на
продавача, или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в
полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени
или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.
Освен това, митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа
стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат
икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International
Corporation, С-306/04, EU: C: 2006: 716, т.20. Когато митническата стойност не
може да бъде определена по правилата на чл.70 от МК, остойностяването на
внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 от МК при последователно прилагане
на методите в чл. 74 § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви,
по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при
митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по
чл.70 от МК, разпоредбата на чл.140 § 1 от Регламента за изпълнение дава
възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали
декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на
плащане цена по чл.70 § 1 от МК, да поискат от декларатора да предостави
допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна
информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл.140 § 2
от Регламента за изпълнение те могат да отхвърлят декларираната цена.
При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва да се
замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат вторичните
методи за определяне на митническата стойност по чл.74 от МК, като в тежест на
митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат
основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове
извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки.
Прилагането на § 3 от чл.74 от МКС е последната предвидена
възможност за определяне на митническата стойност на стоките, съгласно който,
когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се
определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като
се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби
на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава.
Разпоредбата на чл.22 § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 изрично установява правилото, че всяко решение, което е
неблагоприятно за заявителя, трябва да бъде мотивирано.
Следователно, митническият орган е длъжен да събере
доказателства и да изложи конкретни мотиви в своя акт за следните
обстоятелства: наличието на обстоятелства, които да обосновават съмненията дали
декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на
плащане сума (арг. от чл. 140 от Делегиран регламент на Комисията (ЕС) № 2015/2447, който изисква да са налице "основателни
съмнения") и наличието на обстоятелства, изключващи приложението на
вторичните методи за определяне на митническа стойност в последователността,
посочена в чл. 74 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Едва след като събере доказателства и изложи конкретни
мотиви защо предходните методи са неприложими в случая, органът може да
определи митническата стойност по реда на чл.74 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
В конкретния случай административният орган е посочил, че
хипотезата на чл.74 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е последна възможност за определяне на митническата стойност
на процесната стока и я е определил именно по този ред, без да посочи конкретни
фактически обстоятелства и доводи за невъзможността за определяне на
митническата стойност по някой от предходните методи, изключвани в посочената
по-горе последователност. В тази връзка в решението си органът е направил
констатация, че: „Поради липсата на данни
относно физическите характеристики, качество, репутация, търговска марка,
единични цени, по които се продава най-голямото сборно количество и/или
възникнали разходи при производството на оценяваната стока, разпоредбите на чл. 74, пар. 2, букви от
а) до г) от Регламент (ЕС) №
952/2013 не могат да бъдат приложени за определяне на митническата
стойност на процесната стока“ реда на член 74, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. " Така административният орган е направил обобщение,
че поради липсата на документи и данни, както и поради изчерпване прилагането
на другите методи за определяне на митническата стойност, ще приложи
разпоредбата на чл. 74, § 3 Регламент (ЕС) № 952/2013.
Настоящият съд намира, че в случая напълно формално от страна
на митническия орган е посочено, че са изчерпани всички възможности за
определяне на митническата стойност по чл.74 § 2 Регламент (ЕС) № 952/2013, без да е изложил каквито и да било конкретни в решението
мотиви, касаещи хипотезите по б.а), б.б), б.в) и б.г). Липсата на обосновка за
неприложимостта на всички последователно уредени хипотези от чл.74 § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е пречка за преминаване към възможността по чл.74, § 3 от същия Регламент.
Наред с това по делото е представена справка, от която е
видно, че за периода м.08.2018 г. – м.01.2019 г. (л.204 -211) за стока № 9 са
подавани митнически декларации по същия тарифен номер (**********). Въпреки
наличието на такъв внос в по-близък момент от вноса предмет на оспореното
решение, административния орган не е приложил хипотезите на чл.74 § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
По отношение на останалите две стоки - № 3 и № 14, съдът
констатира следното:
Видно
от мотивите на оспореното в настоящото производство решение, митническите
органи са приели, че тъй като декларираната от жалбоподателя договорна стойност
е необичайно ниска в сравнение с цената на вноса на сходни стоки в
приблизително същия момент, са налице основателни съмнения относно стойността
на стоките, определени по реда на чл.70 §1 от МКС. В случая, съобразно
съдържанието на обжалваното решение, в него е отразено, че след направен анализ
в националната база данни за оформени митнически декларации за допускане на
свободно обращение с крайно потребление в същия или приблизително същия момент
на сходни стоки са не са намерени такива артикули.
Също
така, представена е информация от системата „ТЕЗЕЙ“ (л.215 – л.226), според
която, справедливата цена при внос в ЕС за стоки с кодове по ТАРИК – 63049300
(стока № 3)- изделия за вътрешно обзавеждане от синтетични влакна (с изключение
на трикотажни или плетени, одеяла и пътнически завивки, спално бельо, покривки
и кърпи за маса, за баня или за кухня, завеси, вкл. пердета, вътрешни щори,
драперии или волани за легла, кувертюри, абажури и изделия от позиция 9404) същите
стоки са посочени с цени в диапазон между 5.10 €/кг : 5.59 €/кг; за стока с код
63062900 (за стока № 14) – палатки от текстилни материали (с изключение на тези
от синтетични влакна и на чадъри и детски палатки за игра) същите стоки са
посочени в диапазона между 0.57 €/кг : 0.80 €/кг., поради което е прието, че
декларираната стойност за посочените две стоки е необичайно ниска в сравнение с
цената на вноса на сходна стока в приблизително същия момент и са налице
съмнения относно стойността на стоките, определена по реда на чл.70 §1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
Според
чл.1 §2 14) от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 „сходни стоки“ означава
- в рамките на определянето на митническата стойност - стоки, произведени в
същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат
подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност
да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменяеми в търговско отношение;
сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на
стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка, като в тежест на
административния орган е да докаже, че се касае именно за „сходни стоки“.
По
горните съображения съдът не установи в оспореното решение да са изложени
мотиви как е прието, че се касае за внос на сходни стоки по тези два случая,
още повече, че по отношение и на стока № 3 и на стока № 14, не е предоставена
никаква информация за сравнение - не е извършен анализ на характеристиките и
съставните материали на стоките, нито е изследвано дали те могат да изпълняват
същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Достатъчно
данни, които да обосноват несъмнен и категоричен извод, че се касае именно за
„сходни стоки“ по смисъла на цитираното легално определение не се съдържат и в
посочените и представени по делото МД от 11.09.2018 г., 12.11.2018 г., 14.12.2018
г., както и тези от 21.092018 г. и 05.07.2018 г. за допускане до свободно
обращение.
Видно
от съдържанието на сочените в административното производство, като послужили за
изготвяне на анализа митнически декларации, посочени по-горе, стоката, която е
била предмет на вноса е с различно наименование – „работни ръкавици от
полиестер промазани с изкуствени материали“, „трикотажни работни ръкавици,
покрити с пластмаса“, „трикотажни работни ръкавици, покрити с каучук“, „ръкавици
за еднократна употреба от нитрилен, каучук“, докато стока № 9, предмет на вноса
по процесната митническа декларация MRN 19BG002002000908R8/21.01.2019 г. е с
наименование „ръкавици за работа“.
За
съда не става ясно на какво основание митническите органи, а впоследствие, и
началникът на ТД „Северна морска“ при А „Митници“ са приели, че става въпрос за
сходни стоки, които могат да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимозаменяеми в търговско отношение.
По
отношение на стоки с №№ 3 и 14, дори от представените справки от програматаа
„Тезей“ не може да се приеме, че се отнася до сходни стоки, които да са
взаимозаменяеми.
За
да обосноват съмненията си относно декларираните от жалбоподателя митнически
стойности, митническите органи са се позовали само и единствено на информацията
от посочените МД, без да е посочен: код по ТАРИК, страна на произход на стоките
- производител, изпращач, като дори няма съвпадение на артикулите, така както
са посочени по обследваната в настоящото производство МД – за стока № 9., още
по-малко пък има достатъчно информация по отношение на стоки № 3 и № 14. В
резултат на изложеното, е констатирано, че сходни стоки се търгуват на
многократно по-висока цена. Не са посочени, обаче, нито в оспореното решение,
нито пред настоящата инстанция конкретни обяви и не е доказано действително да
е налице сходство по смисъла на чл.1 §2 т.14 от Регламента за изпълнение между
посочените в МД и справката от „Тезей“ за сравнение стоки и стоките, предмет на
процесния внос.
В
доказателствена тежест на административния орган е да установи съществуването
на относимите факти - защо в случая са възникнали съмнения относно договорената
стойност на стоките по смисъла на чл.140 §1 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, както и въз основа на какви доказателства и на какво правно
основание е определена новата митническа стойност на стоките.
Това
обстоятелство обаче не е взето предвид от решаващия орган при издаване на
оспореното в настоящото производство решение, а е прието, че митническата
стойност на трите стоки следва да бъде определена по формула: бр./чифт на
стоката умножени по единичната й цена.
Липсват
аргументи и в насока, защо, след като в решението изрично се посочва, че не
намира приложение нито един от методите за определяне на митническата стойност
по реда на чл.74 §2 б. а) до г) на МКС, и е формиран извод, че МС следва да се
определи по реда на чл.74 § 3 от МКС, а митническата стойност на стоки № 9 е определена на основание чл.74 §2 б. б) от
МКС.
Липсват
и аргументи за разликата между декларираната стойност на стоката по процесния
внос и стойността на вноса на сходни стоки по цитираните по-горе МД, без да е
изследвано дали тези стоки действително са със сходно качество и дали са
взаимозаменяеми със стоката, чийто внос е оформен със митническа декларация с MRN
19BG002002000908R8/21.01.2019 г. за стока № 9. Формалното позоваване на
информация от МД на други вносители относно извършени три вноса на стоки, без
да е посочен изпращач и страна на произхода, без други мотиви за неприемане на
митническа стойност определена по реда на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013г.,
не обосновава приложение на чл.74 §2, б.“б“ от същия регламент. Сама по себе си
разликата в цените е счетена за достатъчна да обоснове съмненията за отхвърляне
на декларираната от жалбоподателя митническа стойност, което е неправилно.
На основание изложените съображения, съдът намира оспореното
решение за постановено при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и като такова се явява
незаконосъобразно.
Независимо от гореизложеното съдът намира оспорения акт за
постановен и при неправилно приложение на материалния закон.
В тежест на митническите органи е, при условията на
приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията и
разликите в стойността, което обосновава извършеното увеличаване на стойността
на процесните стоки, което в конкретния случай не се направи.
От събраните по делото доказателства справката се установи,
че цената на процесните стока съответства на декларираната с МД цена, както и
плащането на тази договорена цена, което предопределя приложение на чл.70 пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 или на чл.74 § 2 Регламент (ЕС) № 952/2013, но не и по чл.74 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Последното води до извод за неправилно приложение на
закона. В този смисъл е практиката на ВАС, изразена в: Решение № 15563 от
15.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6328/2019 г., VIII о.; Решение № Решение №
6072 от 19.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1058/2021 г., I о.; Решение № 5568 от
10.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11906/2020 г., VIII о.
На основание всичко гореизложено съдът намира оспореното решение
за постановено при неправилно приложение
на материалния закон и като такова следва да бъде отменено.
С оглед изхода на спора и предвид претенциите на страните за
присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на
жалбоподателя и същите се констатираха в размер на 550 (петстотин и петдесет)
лева, представляващи – 50.00 лева ДТ и 500.00 лева адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.172 ал.2 предл. второ от АПК, Административен съд – Пловдив, II състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение към MRN
19BG002002000908R8/21.01.2019 г., рег. № 32-312329/26.10.2020 г., издадено от
директора на ТД "Северна морска" в Агенция "Митници".
ОСЪЖДА Агенция "Митници да заплати на "Рубо груп"
ООД, ЕИК по булстат ***, със седалище и адрес на управление: - гр. ***представлявано
отГ.Н., сумата от 550.00 (петстотин и петдесет) лева, представляващи разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от
съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: