В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Гражданско I инстанция дело |
Производството е по чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. В исковата си молба ищецът твърди, че на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а” от Кодекса за застраховане изплатили по Щета № */01.03.2007 г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 524.40 лв. на С. Д. К. от гр. Д. – собственик на лек автомобил, увреден на 05.09.2006 г. при ПТП. Виновен за катастрофата е ответника Д., който управлявайки лек автомобил „.............” с ДК № *, собственост на М. В. С. от с. Я., на У-образно кръстовище при наличие на задължителен за него знак Г2 „Движение само надясно след знака” предприема завой на ляво и се удря в движещото се направо МПС. Твърдят още, че в нарушение на чл. 259, ал. 1, т. 1 КЗ ответникът управлявал автомобила, без да има за него сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност. С регресна покана № */25.07.2007 г., поискали от ответника да възстанови платеното, но и до днес не е погасило задължението си. Молят, съдът да постанови решение, с което да осъди ответникът, да им заплати сумата 768.50 лв., представляваща сбора от изплатеното от тях обезщетение в размер на 524.40 лв. и мораторна лихва в размер на 244.10 лв., изчислена върху изплатеното обезщетение за периода от 01.09.2007 г. – до датата на изтичане на едномесечния срок от получаване на регресната им покана до завеждане на иска, ведно със законната лихва върху исковата сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане, както и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът редовно призован не се явява и не взема становище по иска. Не е представил и писмен отговор. Постъпила е молба В. № 1900/26.09.2011 г., с която ищецът изразява становище за постановяване на неприсъствено решение. Съдът, след като прецени доказателствата по делото, прие за установено следното. Видно от протокол за ПТП № * от 05.09.2006 г. в 11:15 ч. ответникът при наличие на знак Г2 предприема завой на ляво и се удря с движещия се направо автомобил „...........” с ДК № *. С НП № */15.09.2006 г. за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 ЗДвП на ответника му е наложена „глоба” в размер на 150.00 лв. С НП № */15.09.2006 г. за нарушение на чл. 259, ал. 1, т. 1 КЗ на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 315, ал. 1, т. 1 КЗ му е наложена „глоба” в размер на 400.00лв. Наказателните постановления са връчени на ответника на 02.11.2006 г. и са влезли в сила на 10.11.2006 г. Застрахователна полица № */03.02.2006 г. е на името на М. В. С. от с. Я. Видно от уведомление за имуществени вреди, собственик на автомобил „.............” с ДК № * е С. Д. К. от гр. Д. и същият е декларирал, че желае да получи обезщетение по експертна оценка, която видно от заключителна техническа е експертиза възлиза на 524.40 лв. и същата е изплатена на 29.05.2007 г. От ищеца е изпратена регресна покана с изх. № */25.07.2007 г. до ответника за доброволно изплащане на сумата, но до настоящия момент не е направил това. По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която дава заключение, че мораторната лихва върху сумата от 524.40 лв. за периода от 01.09.2007 г. до 02.05.2011 г. е в размер на 244.28 лв. Съдът, прие експертизата като обективно и компетентно изготвена. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Правната квалификация на предявените обективно и субективно съединени искове е чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Според чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Ответникът е бил уведомен за тези последици с Разпореждане № 483/12.05.2011 год. по чл. 131 от ГПК, връчено му лично. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, искът е допустим и основателен, т.е. налице са предпоставките и на чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Неприсъственото решение не се мотивира по същество, тъй като същото се основа на наличието на посочените предпоставки. То не подлежи на обжалване и влиза в сила веднага, след обявяването му. Съдът намира, че предявеният иск в размер на 524.40 лв. е основателен и доказан и ще следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от 02.05.2011 год. до окончателното й изплащане. Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД също е основателен и доказан и ще следва да бъде уважен до размер на 244.10 лева. Сумата представлява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, за периода от 01.09.2007 г. до 02.05.2011 г., С оглед изхода на делото ответникът на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 180.00 лв., от които 100.00 лв. – ДТ и 80.00 лв. за експертиза. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И: ОСЪЖДА М. Л. Д., ЕГН * от гр. З., У. Г. № 1 да заплати на Г. Ф. гр. С., У. ............. № .., представляван от изпълнителния директор и председател на УС на ГФ Б. И. М., със съдебен адрес: гр. П., У. П. № 2. . 1, А. 3, адв.К. „М. и Н.”, сумата 524.40 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди по Щета № */01.03.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 02.05.2011 г. до окончателно изплащане; 244.28 лв. мораторната лихва за периода от 01.09.2007 г. до 02.05.2011 г. и разноски по делото в размер на 180.00 лева. РЕШЕНИЕТО, съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.4 ГПК, не подлежи на обжалване. С Ъ Д И Я:/п/ |