№ 32
гр. Разград, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН ТРОЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
в присъствието на прокурора И. Р. Р.
като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Частно наказателно дело
№ 20233300200061 по описа за 2023 година
Производство по чл. 32 във вр. с чл. 16, ал. 1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции.
Образувано е по постъпило в Окръжен съд - Разград Удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно
признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение рег. № 96/168791-21 от
01.03.2021 г., влязло в сила на същата дата, постановено от съдебен орган Окръжен съд -
Ротердам, Кралство Нидерландия, с което на българския гражданин Ю. Б. И., с последен
известен адрес ***, роден на ********** г., за нарушение, извършено на 29.08.2020 г. в
Buijserlaan, Ротердам, Кралство Нидерландия, за това, че консумирал алкохолни напитки в
пътен участък от зона, посочена от кмета и общинските съветници като обособена, е
наложена финансова санкция в размер на 95.00 евро. Нарушението е квалифицирано като
такова по чл. 2:48/2 APV (Общ регламент на община Ротердам).
В съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура - Разград взема
становище за основателност на направеното искане за признаване и изпълнение на
решението за наложената финансова санкция.
Засегнатото лице, чиято точна самоличност, ЕГН и адрес са установени след
направена в НБД справка – Ю. Б. И. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, е
1
нередовно призован, като по данни на служителя в кметството, отговарящ за връчванията,
към момента се намира в Нидерландия. Назначеният му служебен защитник адв. А.-М. К. Н.
изразява становище, че не са налице предпоставките за признаване на решението. Според
защитника деянието, описано в решението, не съставлява престъпление. Освен това по
преписката нямало доказателства кой е посочения участък от пътя, забранен ли е за
движение и забранено ли е да се употребява алкохол в този участък. Защитникът изтъква
още, че са налице непълноти на удостоверението, като не става ясно от същото запознато ли
е било засегнатото лице с наредбата, въз основа на която е било наказано, знае ли лицето,
което е български гражданин нидерландски език, ползвало ли е преводач, защитник и дали
не са били нарушени неговите права при постановяване на решението. Предвид всичко
изложено служебния защитник моли съдът да откаже признаване на решението.
Съдът като се запозна с доказателствата по делото установи следното:
Изпратеното за признаване по реда на чл. 30 и следващите от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане
на финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС ) Удостоверение по чл. 4 от Рамковото Решение
2005/214 на Съвета, е издадено въз основа на Решение рег. № 96/168791-21 от 01.03.2021 г.,
влязло в сила на същата дата, на съдебен орган Окръжен съд - Ротердам, Кралство
Нидерландия.
Посоченото административно нарушение е от тези, визирани в чл. 30, ал. 1 от
ЗПИИРКОРНФС, и не попада в обхвата на тези по чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, за
които не се изисква двойна наказуемост, като същото е административно нарушение и по
българското законодателство - Наредба за обществения ред на територията на Община
Разград. Съгласно чл. 12б от цитираната наредба(нов – приет с Решение № 53 от 29.02.2016
г. по Протокол № 6 на Об.С) се забранява употребата на алкохолни напитки на открити
обществени места - по улиците, площадите, парковете, зелените площи и други обществени
места, с изключение на заведенията за обществено хранене и развлечение – ресторанти,
заведения за бързо хранене, питейни заведения, кафе – сладкарници, барове и други подобни
обекти. Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС решенията за налагане на финансови
санкции, които са постановени в наказателни или административнонаказателни
производство в държава – членка на ЕС, се признават и изпълняват на територията на
Република България, ако се отнасят за деяния, които съставляват престъпления или
административни нарушения и по българското законодателство, независимо от елементите
на състава им по законодателството на издаващата държава. В случая безспорно не става
въпрос за престъпление, каквото е становището на защитника, а както вече бе посочено,
деянието съставлява административно нарушение и по българското законодателство.
Удостоверението е законосъобразно от формална страна, като видно е, че същото
е подписано и съдържанието му е удостоверено от компетентния орган на издаващата
държава. Придружено е с изискуемия превод на български език и е издадено по образец,
съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона. Удостоверението е постъпило по пощата съставляващ един
от начините, предвиден в условията за надлежна кореспонденция по чл. 9, ал. 3 от Закона.
2
Удостоверението е законосъобразно и по същество, доколкото при извършената
проверка съдът не установи основания за прилагане на факултативно предвидените
предпоставки, при които съдът може да откаже признаване и изпълнение на Решението.
1. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението, приложено по
делото, като имената на лицето, местоизвършването на нарушението, размерът на
наложената финансова санкция, референтния номер на преписката, по която е издадено
Решението и датата на издаване са идентични с отразените в преведеното Удостоверение.
2. Съгласно изричното посочване от компетентния изпращащ орган на
обстоятелството, че в изпълняващата държава не е постановено решение срещу същото
лице за същото деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна
от решаващата или изпълняващата държава( б. ”з”, т. 1 б. ”б” от Удостоверението), не е
налице условието за отказ по чл. 35, т. 2 от Закона.
3. Не са налице и основания за отказ от признаване и изпълнение, свързани с
особеното качество на българския гражданин, спрямо когото е издадено Удостоверението.
Видно от установените пълни данни за самоличността на Ю. Б. И., същият е пълнолетен -
роден е на ********** г. и съгласно българското законодателство е наказателно и
административно отговорен, а с оглед социалния и обществения му статус, не е лице, по
отношение на което съществува законодателно предвиден имунитет или привилегия,
правещи изпълнението на решението недопустимо. В този смисъл не са налице и
основанията за отказ от признаване и изпълнение, предвидени в чл. 35, т. 8 и т. 4 от
ЗПИИРКОРНФС.
4. Не са налице и основания за отказ, изведени от материално правните предпоставки
за действие на постановеното Решение и наложената със същото финансова санкция за
административно нарушение. Видно от констатираното време на извършване на
нарушението, влизането в сила на същото и местоизвършване на нарушението –
изпълнението на решението НЕ Е с изтекла давност по българското законодателство, която
съгласно чл. 285, ал. 1 от АПК е пет години от влизане в сила на акта и НЕ СЕ ОТНАСЯ
за деяние, подсъдно на български съд, както и не се ОТНАСЯ за деяние, което според
българското законодателство да се счита извършено изцяло или отчасти на територията на
България, нито се ОТНАСЯ за деяние, което да е било извършено извън територията на
издаващата държава и българското законодателство да не позволява предприемане на
наказателно производство по отношение на такИ. деяния. В този смисъл не са налице
основанията за отказ от признаване и изпълнение, предвидени в чл. 35, т. 3 и т. 5 от
Закона.
5. Посоченият в Решението и в представеното Удостоверение размер на наложената
финансова санкция е 95 евро, което е над предвидената в чл. 35, т. 6 минимална санкция от
70 евро, поради което и не е налице и отрицателната предпоставка по чл. 35, т. 6 от Закона.
6. Не е налице на следващо място и основанието, изведено от неизпълнение на
процесуалните изисквания, свързани с гарантиране правото на защита на наказаното лице,
3
обобщени в условията по чл. 35, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПИИРКОРНФС. Съгласно б. ”з”, т. 3.1
от представеното Удостоверение, лицето се е явило лично на съдебния процес, вследствие
на което е постановено решението. Съгласно б.”g”, т. 1, i от Удостоверението, решението е
постановено от съд в решаващата държава въз основа на наказуемо деяние по нейния
наказателен закон. В този смисъл гаранциите, предвидени с разпоредбите на чл. 35, т. 10 и
т. 11 са били спазени, респективно не са налице основанията за отказ от признаване и
изпълнение, посочени в тези разпоредби. Тук следва изрично да се посочи, че
международното сътрудничество по наказателни дела се основава на взаимно доверие
между страните членки на ЕС, като настоящия съд е обвързан с отразените обстоятелства в
представеното удостоверение по чл. 4 от Рамковото Решение 2005/214 на Съвета. Нещо
повече, в случая съдът действа в условията на обвързана компетентност, като не разполага с
правомощията да ревизира влязлото в сила решение на издаващата държава, нито да
изследва обстоятелствата доколко са били защитени правата на засегнатото лице на
съдебния процес, вследствие на който е постановено решението за налагане на финансова
санкция.
При извършената справка за фиксинга на БНБ към 01.03.2022 г. (съгл. изискването
на чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС) за курса на българската валута към паричната единица -
евро, съгласно Решение № 233/1998 г. на БНБ, фиксиращ постоянното съотношение между
двете парични единици – 1 евро се равнява на 1955,83 лева. С прилагането и на Закона за
деноминацията на лева обн. в ДВ.бр.20/05.03.1999 год. в сила от 05.07.1999 год. официалния
фиксиран курс на 1 евро е 1.95583 лева. От така посоченото следва,че равностойността на 95
евро по официалния фиксиран курс на БНБ е 185.80 лева.
По изложените съображения съдът намира, че са налице законовите изисквания за
признаване и допускане изпълнение на Решението за налагане на финансови санкции,
предмет на настоящото производство, поради което и представеното Решение следва да
бъде признато и изпратено за изпълнение на компетентния за това орган, който в Република
България съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, е Националната агенция за приходите.
Ето защо и на основание чл. 6, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение рег. № 96/168791-21 от 01.03.2021 г., влязло в сила на
01.03.2021 г., постановено от съдебен орган Окръжен съд - Ротердам, Кралство
Нидерландия, с което по отношение на българския гражданин Ю. Б. И. с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес ***, е била наложена финансова санкция - глоба в размер на 95
евро с равностойност 185.80 лева за наказуемо деяние по националния закон на решаващата
държава - нарушение на по чл. 2:48/2 APV (Общ регламент на община Ротердам), Кралство
Нидерландия.
ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати незабавно на Национална агенция за
приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и
4
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на решението НАП
своевременно следва да уведоми настоящия съд, както за предприетите действия по
изпълнение на решението на основание чл. 36 във вр. с чл. 22, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС,
така и за резултата от същите, с оглед изпълнение задължението на съда по чл. 38, ал. 1, т.
4 от същия закон.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава, посочен в
Удостоверението, б. “г“, за признаване на решението. С оглед изричното отбелязване на
издаващата държава, че желае да бъде уведомена чрез формулярите, прикачени на сайта EJN
(European Judicial Network) и с оглед резултата, приложимо е уведомяването чрез Формуляр
2.
Уведомителен формуляр да се изпрати незабавно и на Министерството на
правосъдието на Република България, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес пред Апелативен
съд - Варна, като обжалването съгласно чл. 20, ал. 1, изр. последно от ЗПИИРКОРНФС не
спира изпълнение на решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5