Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 23.01.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА

 

при секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6880 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът С.М.Г. твърди, че на 09.09.2018 г. в резултат на настъпило ПТП в гр. София на кръстовището на бул. Цариградско шосе с бул. Йерусалим по вина на водача на самокатастрофиралия автомобил Сеат Леон с ДК ********, деликтната отговорност на който е застрахована при ответника по застраховка Гражданска отговорност, като пътник в него й е причинено телесно увреждане, изразяващо се в открита разкъсно-контузна рана в предна област на дясна подбедрица и наложило оперативна интервенция. Поддържа претърпени от нея болки и страдания, неудобства и стрес, справедливото обезщетяване на които възлиза на 26000 лева и неизплатено от застрахователя по задължителна застраховка Гражданска отговорност обезщетение в срок след отправена до него писмена претенция на 29.01.2019 г. Претендира посочената сума, заедно със законната лихва за забава върху нея от 29.04.2019 г. и разноските по производството.

Ответникът З.Л.И. АД в законоустановения срок оспорва така предявените искове, възразявайки че механизмът на процесното ПТП не е описания от ищцата, а и за настъпването му липсвало виновно поведение на застрахования при него водач, не е налице причиняване на твърдяните вреди и причинна връзка с произшествието. Навежда евентуални възражения за съпричиняване на вредоносния резултат поради допускане от родителите на „непълнолетната“ ищца да се вози в автомобила без обезопасителна система за деца и непоставен от нея предпазен колан и за прекомерност на претендирания размер на обезщетението, респ. за недължимост на законната лихва за забава. Претендира разноски.

Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

По делото се установява от представените констативен протокол № К584 от 09.09.2018 г., протокол за оглед на местопроизшествие от 09.09.2018 г. с изготвения към него албум и документи по преписка на досъдебно производство № 11335/2018 г. по описа на СРТП – ОДП при СДВР, че на 09.09.2018 г., около 6.00 часа, в гр. София водачът на автомобил Сеат Леон с ДК ******** – Д.С.В.,*** шосе от бул. Г. М. Д. ***. М. и в района на образуваното кръстовище с бул. Йерусалим се удря последователно в мантинела в дясно от пътното платно и стоманобетонна стена на изхода на подземен паркинг на The mall. В протокола е констатирано, че от произшествието са пострадали пътници в автомобила, сред които и ищцата С.Г., получила контузна рана на дясно бедро и че за водача на автомобил Сеат Леон с ДК ******** е била сключена със З.Л.И. АД задължителна застраховка Гражданска отговорност по полица № BG22118001936303, със срок на застрахователно покритие от 17.07.2018 г. до 16.07.2019 г. (факт, безспорен между страните).

От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът възприема за достоверно като обективно и компетентно изготвено от вещото лице, се установява, че процесното ПТП е настъпило при движение на автомобила със скорост от около 100 км/ч и предприемане на десен за водача на автомобила завой, без да намали скоростта на движение, при което е настъпило странично поднасяне и последвали от поднасянето последователни челни удара в метална мантинела и стоманобетонна стена на изхода на подземен паркинг на The mall. Вещото лице изяснява, че причина за настъпването на процесното ПТП е поведението на водача на автомобил Сеат Леон, чийто действия с органите за управление и избора на скорост са довели до отклоняване на превозното средство наляво и удар в предпазната мантинела и стената. Автомобилът фабрично е бил снабден с два триточкови колана на предни седалки и три триточкови колана на задни седалки, които имат функцията да фиксират тялото на водача и пътниците към облегалката и седалката, да ограничат движението им напред при рязко спиране и да предотвратят контакт с детайли от вътрешността на купето.

По делото са представени също медицински документи – епикриза и удостоверение, издадени през релевантния период и които са били предмет на изследване от приетото заключение на съдебномедицинската експертиза и съответно са послужили на вещото лице за достигане на крайните му заключения, които съдът възприема за достоверни дадени. Според вещото лице в резултат от настъпилото ПТП ищцата С.Г. е получила разкъсно-контузна рана на дясна подбедрица поради удар на десния й крак в намираща се метална част от купето, като раната представляваща „временно разстройство на здравето неопасно за живота“ е била локализирана в средната част на дясната подбедрица с наранена кожа и подкожие, но без засягане на магистрални кръвоносни съдове и нерви, и с дължина 6.5 – 7 см при запазени в долната й част кожни мостчета. За лечението си ищцата е постъпила в МБАЛ Св. Анна, където след кратка предоперативна подготовка била оперирана, като се извършила хирургична обработка на раната, отстраняване на девитализираните меки тъкани и поставен първично отсрочен шев. Ищцата е била изписана от лечебното заведение на 12.09.2018 г., след което лечението й продължило амбулаторно с назначени превръзки на раната. Общо лечебният и възстановителен период на ищцата приключил за срок от 20 дни, през който тя изпитвала болки и страдания - интензивни през първите 7-8 дни след произшествието, а след тези дни спорадични, предизвикани от умора на десния крак или при студено и влажно време и които бързо отминавали. Към настоящия момент общото здравословно състояние на ищцата е напълно възстановено – раната е зараснала, но с остатъчен линеен белег с дължина 6 см, който има непроменим характер. Вещото лице е категорично, че ищцата е пътувала в автомобила с поставен предпазен колан, който не ограничава долните крайници и те са свободно подвижни, изхождайки от високата скорост на автомобила и интензивността на удара и липсата на други увреждания при нея.

Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан и св. М.Г.– баща на ищцата С.Г.. От показанията на свидетеля се установява, че той е видял ищцата непосредствено след приемането й в лечебното заведение, като тя била много изплашена, оплаквала се от болки в цялото тяло и имала отворена рана на крака си. Нуждаела се от придружител в началото, защото се страхувала да стъпва на крака си, но след това се обслужвала сама и се възстановила за около месец, като останал само белег на мястото на нараняването й. Ищцата обаче продължила да изпитва страх, особено когато била пътник в автомобил, което наложило да посещава психотерапевт за около 4-ри месеца след процесното произшествие. Съдът цени показанията на св. М.Г.при преценката им съобразно чл. 172 от ГПК с оглед на всички данни по делото, като отчита възможната му заинтересованост от изхода на спора. Доколкото изложеното от свидетеля почива на непосредствените му и трайни възприятия и не се опровергава от останалите доказателства, съдът не намира основание да им откаже вяра, а и показанията му се подкрепят от останалите доказателства по делото.

Други относими доказателства не са ангажирани в предвидените от процесуалния закон преклузивни срокове.

При така установените факти съдът приема от правна страна следното:

По иска с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ.

За възникването на имуществената отговорност на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, исковата претенция за която в настоящото производство е процесуално допустимо поради наличието на проведено рекламационно производство пред застрахователя по чл. 496 от КЗ, трябва да бъде осъществен следния фактически състав: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на правоотношение по договор за застраховка Гражданска отговорност между делинквента и ответника.

В разглеждания случай се установи по делото, че при настъпилото на 09.09.2018 г. в гр. София в района на кръстовището на бул. Цариградско с бул. Йерусалим пътнотранспортно произшествие застрахованият при ответника водач на автомобил Сеат Леон - Д.В., поради нарушаване на правилата за движение по пътищата по чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП относно подходящата скорост на движение на пътното превозно средство, осигуряваща възможност за непрекъснато контролиране на управляваното превозно средство и осуетяваща създаването на опасност, отклонил управлявания от него автомобил наляво и последвали челни удари на автомобила в предпазна мантинела и стоманобетонна стена на изхода на подземен паркинг на The mall, в резултат от което причинил на ищцата С.Г. – пътник в автомобила, телесно увреждане, изразяващо в разкъсно-контузна рана на дясна подбедрица. Ищцата е изпитала болки и страдания, страх от случилото се и имала козметичен дефект. От съвкупната преценка на събраните и обсъдени допустими доказателствени средства по делото се установява по несъмнен начин, че причина за претърпяното от ищцата С.Г. увреждане е в причинно-следствена връзка с противоправно поведение на водача на процесното МПС, извършено в противоречие с изискванията на правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП, като виновното им причиняване от него съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага и тази презумпция не се опроверга в настоящото производство с обратно доказване от ответника. Следователно са налице всички елементи от фактическия състав на деликта чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - увреждане, вина, противоправност, вреди и причинна връзка, и съответно представляващи една от предпоставките на исковете, предявени пряко срещу застрахователя на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Неоснователно е възражението на ответника във връзка с обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП и отразени в констативния протокол. От констативния протокол, който по правната си същност представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото на ПТП-то, причините за неговото настъпване и наличието на задължителна застраховка Гражданска отговорност за участниците в ПТП-то, се установяват по несъмнен начин по делото обстоятелствата, при които същото е настъпило, а и те се установяват по безпротиворечив начин и от останалите доказателствени средства (протокол за оглед на местопроизшествие и съдебно-автотехническа експертиза).

Доказа се по делото наличието и на следващата материална предпоставка, включена във фактическия състав, обуславящ правото на вземане на ищцата С.Г. срещу ответника З.Л.И. АД, а именно съществуването на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от действащ към момента на процесното ПТП договор за застраховка Гражданска отговорност. По силата на този договор ответникът съгласно чл. 431, ал. 1 и чл. 493, ал. 1 от КЗ е обезпечил деликтната отговорност на водачите, причинили вреди на трети лица, при управлението на автомобил Сеат Леон. Този правнорелевантен факт е безспорен между страните, а и се доказа от представения констативен протокол.

Претърпените от ищцата неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради което предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите по чл. 52 от ЗЗД. Съгласно Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства - вид и обем на причинените неимуществени вреди, интензивност и продължителност на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото. Настоящият състав на съда при преценка на всички събрани по делото доказателства счита, че с оглед на вида на увреждането, довело до временно разстройство на здравето неопасно за живота, интензивните болки и страдания при настъпване на увреждането и през време на 7-8 дни след произшествието, стихващите такива след този период и до края на възстановителния такъв на ищцата от 20 дни, пълното заздравяване на раната за този кратък възстановителен период, наличието на козметичен дефект (линеен белег с дължина около 6 см, който е пожизнен), психологическите неудобства от преживяното (страх и безпокойство при пътуване) и младата й възраст към момента на настъпване на увреждането – 20 години, следва да й бъде определено заместващо обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 5000 лева. Във връзка с тези съображения, съдът счита, че така определеното обезщетение е съобразено с характера и степента на засягане на ищцата С.Г., а също и с принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 от ЗЗД.

Настоящият състав на съда намира за неоснователно направеното от ответника възражение за съпричиняване на причинените от процесното ПТП вреди. Ищцата С.Г. е пълнолетно лице към момента на настъпване на процесното ПТП, а и съпричиняването на вредоносния резултат е поведение на самия пострадал, с което той обективно е допринесъл за неговото настъпване, създавайки предпоставки или улеснявайки настъпването му, без да е необходимо да е действал виновно, каквото наведеното поведение на родителите не е. Ответникът, който в разглеждания случай има доказателствена тежест по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, не установи и ищцата С.Г., като пътник в автомобил Сеат Леон, със своите действия да е нарушила правилото за движение по пътищата относно използването на обезопасителни колани по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП с непоставянето на такъв през време на движението на автомобила, както и с него тя да е съпричинила настъпването на вредоносния резултат. Напротив, от събраните по делото доказателства (заключението на съдебномедицинската експертиза) се доказа, че ищцата С.Г. при настъпване на процесното ПТП е пътувала в автомобила като пътник с поставен обезопасителен колан. По тези съображения съдът приема, че в случая не е налице съпричиняване от ищцата С.Г. на процесните вреди, което да бъде основание за намаляване на размера на отговорността на застрахователя съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Предвид изложеното, искът следва да бъде уважен за сумата от 5000 лева, а за разликата над нея до пълния предявен размер от 26000 лева – отхвърлен, като неоснователен.

По акцесорната претенция за лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в рамките на застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.

В случая основателността на главния иск в посочения размер води до основателност и на акцесорната претенция. Като при липса на данни по делото, а и твърдения от страните, за по-ранна дата на уведомяване на ответника от застрахования или увреденото лице за настъпването на процесното застрахователно събитие, настоящият съдебен състав на съда намира, че лихвата за забава се дължи от предявяването на застрахователната претенция от ищцата С.Г. – 29.01.2019 г., но при спазване на диспозитивното начало в гражданския процес същата следва да се присъди от 29.04.2019 г. до окончателното изплащане на дължимото обезщетение.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата С.Г. сумата 75 лева, представляваща сбора на реално заплатените по производството разходи за държавна такса и възнаграждения за вещи лица, а на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв на адв. Я.Д. сумата 251.92 лева за предоставената на ищцата безплатна правна помощ, определена съразмерно на уважената част на иска въз основа на възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 година в размер на 1310 лева. На основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК на ответника следва да се присъди сумата 403.85 лева, представляваща разноски по производството за възнаграждения за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение, определена съразмерно на отхвърлената част на иска.

Ответникът на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати и на съда сумата 50 лева, представляваща остатъка от дължимата държавна такса по производството.

По изложените съображения Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.М.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата 5000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от причиненото й травматично увреждане – разкъсно-контузна рана на дясна подбедрица, в резултат от осъществено на 09.09.2018 г. в гр. София на кръстовището на бул. Цариградско с бул. Йерусалим пътнотранспортно произшествие по вина на водача на автомобил Сеат Леон с ДК ******** – Д.С.В., чиято деликтна отговорност е обезпечена чрез договор за застраховка Гражданска отговорност със З.Л.И. АД, заедно със законната лихва върху тази сума от 29.04.2019 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 75 лева - разноски по производството, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ за разликата над уважения размер от 5000 лева до пълния предявен размер от 26000 лева.

ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. Я.Д.Д. на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв сумата 251.92 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 година за предоставената на С.М.Г. безплатна правна помощ по производството.

ОСЪЖДА С.М.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, да заплати на З.Л.И. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК сумата 403.85 лева, представляваща разноски по производството.

ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 50 лева - държавна такса.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

 

СЪДИЯ: _________

Р. Бошнакова