Решение по дело №2617/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.

С Решение № 1300 от 24.07.2023г., постановено по АНД № 3792/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, I нак.състав е потвърден Електронен фиш серия К № 6315161, издаден от ОД на МВР, гр. Пловдив, с който К.Г.Б., ЕГН **********, е санкциониран с административно наказание ГЛОБА в размер на 50.00 лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Санкцията е наложена за нарушение извършено на 13.07.2022г. в 23:25 часа в гр.Пловдив, бул. „България“ до номер 232, посока изток към запад.

В жалбата се навеждат касационни основания за постановяването на атакуваното решение при неправилно приложение на материалния закон и при недоказаност на административното обвинение. Иска се отмяна на решението и постановяването на друго, с което да се отмени обжалваният електронен фиш. Претендират се разноски.

Ответникът по касация- ОД на МВР-Пловдив, редовно призован, с писмено становище от процесуален представител по пълномощие, оспорва жалбата. Моли да се остави в сила решението на районния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив предлага да се остави в сила обжалваното решение.

Настоящият съдебен състав приема, че разглежданата касационна жалба се явява подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, следователно е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Настоящият състав установи, че с оспорения ЕФ, издаден от ОД на МВР – Пловдив, серия К № 6315161 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система на 13.07.2022г. в 23:25 часа в гр.Пловдив, бул. „България“ до номер 232, посока изток към запад, Б., в качеството му на собственик, на когото е регистрирано МПС – лек автомобил „Мерцедес Е 220 Д 4матик“ с рег.№ ****е бил санкциониран на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.1, т.2 ЗДвП, като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева за това, че управлява МПС със скорост от 63 км/ч, при максимално разрешена скорост от 50 км/ч – нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакувания ЕФ, състав на районния съд е приел, че от една страна по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на водача Б. на вмененото му нарушение на ЗДвП, а от друга, че наложеното му наказание съответства на осъществената от него противоправна дейност, както и че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от административнонаказващия орган.

Така постановеното решение е неправилно.

Това е така, тъй като електронният фиш не отговаря на изискването, посочено в чл.39 ал.4 ЗАНН, според който „За случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш“. В случая с електронния фиш е предвидена и наложена глоба в размер точно на 50 лева, което е хипотеза по чл.39 ал.2 ЗАНН.

При това положение, макар и минимумът вече да не се явява необжалваем, то е бил налице безспорно „маловажен случай“, като по правилата на цитираните по-горе законови разпоредби в тези случаи редът за санкциониране е този с фиш/но не електронен такъв/, а при отказ /т.е. липса на съгласие/ е следвало да се състави АУАН, респ. издаде НП.

Този извод следва недвусмислено и от новелата на особената разпоредба на чл.85а ЗАНН, според която „Доколкото в този закон няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл.39 ал.4, се прилагат разпоредбите на Закона за движението по пътищата“. Т.е. ЗАНН има приоритет пред разпоредбите на ЗДвП, при наличие на съответно правило в него, както е в случая.

Следва да се отбележи, че нормите на чл.39 ал.4 и чл.85а ЗАНН са приети от законодателя и обнародвани с изменението и допълнението на ЗДвП, направено с бр.10 от 2011г. на ДВ. Това е именно изменението, с което се въвежда и институтът на „електронния фиш“, респ. и самата норма на чл.189 ал.4 ЗДвП.

Или всъщност основното изменение е в самия ЗДвП, а съгласувано с него са изменени и други закони, вкл. и ЗАНН.

След това изменение, въпреки последвали други изменения в ЗДвП, в резултат на сложилата се съдебна практика, цитираните норми в ЗАНН не са били променяни.

Освен това новелата на чл.189 ал.4 ЗДвП/с оглед съдържанието ѝ/ няма как да се яви и като специална по отношение тези на чл.39 ал.4 и чл.85а ЗАНН, които са очевидно от публичен ред.

Изложеното до тук, не е съобразено от ПРС при постановяване на обжалваното в настоящото производство решение, поради което процесният съдебен акт се явява незаконосъобразен и като такъв ще следва да бъде отменен. Това има за последица и отмяна на оспорения ЕФ.

По разноските.

С оглед изхода от спора, следва да се отмени и решението в частта на присъдените разноски. На касатора се дължат направените такива, процесуалният представител на същия е приложил договори за правна защита и съдействия от 21.07.2023г. и 21.08.2023г., в които е посочено, че предоставя безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката. Посочените предпоставки в случая са налице, адв. А.С. е претендирал присъждане на адвокатско възнаграждение за две инстанции, поради което на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на адв. Ал.С. следва са се присъди възнаграждение в размер на 800 лева. Като неоснователно съдът намира възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото същото е определено съобразно правилата на чл.18 ал.2, вр. чл.7 ал.2, т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ето защо Пловдивският адми­ни­ст­ративен съд, ХХI к. състав на основание чл.221 ал.2, от АПК:

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1300 от 24.07.2023г., постановено по АНД № 3792/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, I нак.състав, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 6315161, издаден от ОД на МВР, гр. Пловдив, с който К.Г.Б., ЕГН ********** е санкциониран с административно наказание ГЛОБА в размер на 50.00 лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив да заплати на адв. А.С.С., АК-Благоевград, с адрес за кореспонденция- гр.Стамболийски, ул. „Перущица“, № 16 адвокатско възнаграждение за оказана адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 800 (осемстотин) лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Особено мнение на съдия Мариана Шотева

Може да се издава ЕФ за глоба до 50 лв., като аргумент в тази насока може да бъде почерпен и от разпоредбата на чл.189, ал.13 /отм./ от ЗдвП. От друга страна следва да се отбележи, че няма никаква логика за „по-леките случаи“ на нарушения от вида на процесното да се прилага утежнената процедура по установяване на нарушението и налагане на наказанието /съставяне на АУАН и издаване на НП/, която процедура се прилага при „най-тежките“ нарушения от този вид, при които се предвижда и лишаване от правоуправление. На следващо място - да се направи абсолютен извод, че нарушенията за превишена скорост, за които се предвижда наказание „глоба“ до 50 лв. са винаги „маловажни“, означава да се приеме, че законодателят е дал възможност на всеки водач веднъж годишно да извършва административно нарушение от този вид без да бъде санкциониран, по аргумент от чл.28 от ЗАНН, което е абсурдно като разсъждение. Що се отнася до „необжалваем минимум“, такъв отдавна не съществува, още повече че чл.59, ал.3 от ЗАНН /отм./ е предвиждал необжалваем минимум от 10 лв., а не от 50 лв., поради което и по-подробен анализ на тази практика е абсолютно ненужен. Намирам необходимо да отбележа също, че ЗДвП се явява специален закон по отношение на ЗАНН, съответно съдържа собствени специални разпоредби по отношение на санкционирането с фиш, ЕФ и с НП, както и на понятието „маловажно“. Съгласно § 6, т.32 от ДР на ЗДвП "Маловажно" е нарушението, което, макар и с незначителни отклонения от нормативно предписаното поведение на участника в движението, при друга пътна обстановка би могло да доведе до настъпване на пътнотранспортно произшествие.“ Чл.182 от ЗДвП не предвижда санкции за превишение на скоростта от 1 до 9 km/h, а настоящият състав на съда приема, че всички наказуеми превишения по чл.182 от ЗДвП не са маловажни, още повече че всяко от тях при друга пътна обстановка би могло да доведе и до настъпване на пътнотранспортно произшествие, като сочи специалната разпоредба.

ПОДПИС: ……………………………………

Председател:
Членове: