№ 711 / 20.11.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
20.11.2019 година
град Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Татяна Иванова и в присъствието на прокурора……………., като
разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д. № 2197 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.49 ал.1
от СК, обективно съединен с иск с правно основание чл.53 СК.
Ищцата И.М. ***, с ЕГН ********** твърди в исковата молба, че с ответника
са сключили граждански брак на 22.07.1998 година в град Монтана, от който брак
имат едно навършило пълнолетие дете – ЕМИЛИ РАДОСЛАВОВА ТОДОРОВА, родена на ***
година, с ЕГН **********. Поддържа, че първоначално отношенията между тях били
нормални, но с течение на времето охладнели един към друг. Загубила се
нормалната за едно семейство привързаност и уважение. Твърди също, че
отношенията им отдавна вече не се изграждат на основата на взаимно уважение,
общи грижи за семейството, разбирателство и вярност. Заявява, че брачната им
връзка изцяло е опразнена от дължимото се съдържание и това е непоправимо.
Твърди, че са регистрирани на един и същ адрес, но са разделени окончателно от
2017 година, когато тя останала да живее в жилището на нейните родители, където
живеело семейството дотогава, а ответникът отишъл да живее на сегашния си адрес
в град Монтана, ул.“П.А.Славков” 14. В течение на тези години, в които са били
разделени двамата са контактували само по повод на детето и нищо друго не ги
свързвало. Твърди, че след навършване на пълнолетие на детето, двамата почти не
контактували и вече нямало причини да го търси. Ищцата твърди, че бракът й е
трайно и непоправимо разстроен и брачната връзка не може повече да съществува.
У нея е налице сериозно и непоколебимо решение за развод. Не желае съдът да се
произнася по въпроса за вината. Твърди, че през време на брака са живели в
жилище, собственост на нейните родители, което след раздялата тя продължава да
ползва. Поддържа също, че имат придобити по време на брака движими вещи, които
са си поделили при раздялата и нямат претенции един към друг. Предвид
гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака между
тях поради дълбоко и непоправимо разстройство, без да се произнася по въпроса
за вината, както и да постанови след развода да носи фамилното си име от преди
брака - ПЕТРОВА. Моли съда да й присъди и сторените в производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Р.Т.С. ***, с ЕГН ********** не е
представил писмен отговор на исковата молба и не изразява становище по исковите
претенции.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните по свое убеждение и при условията на чл.235 от ГПК, приема за
установено следното:
Безспорно е установено по делото, че страните И.М. СТАМЕНОВА и Р.Т.С. са
сключили граждански брак на 22.07.1998 година, от който брак имат навършило
пълнолетие дете – ЕМИЛИ РАДОСЛАВОВА ТОДОРОВА, родена на *** година, с ЕГН **********.
Установено е, че първоначално отношенията между тях били нормални, но с течение
на времето охладнели един към друг. Загубила се нормалната за едно семейство
привързаност и уважение. Няма спор между страните, че отношенията им вече не се изграждат на основата на взаимно
уважение, общи грижи за семейството, разбирателство и вярност. Това довело до
тяхната фактическа раздяла през месец август 2016 година, когато ответникът
напуснал семейното жилище. От показанията на разпитаната по делото свидетелка Йордана
Иванова Илиева, която е майка на ищцата, се установява, че откакто са разделени
страните по делото не са правили опити да укрепват отношенията си. Свидетелката
заявява също, че ответникът живее вече с друга жена.
Така изложената фактическа обстановка не се оспорва от страните и се
установява по безспорен и несъмнен начин от събраните писмени и гласни
доказателствени средства.
От изложеното следва, че в брака на страните е настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство, поради което следва да се допусне развод между
страните и се прекрати брака им.
Бракът създава определени задължения за всеки един от съпрузите и докато
същият не бъде прекратен, те не могат да се считат за освободени от тях.
Съпрузите са длъжни с общи усилия, съобразно своите възможности, имущество и
доходи да осигуряват благополучието на семейството и да живеят съвместно, освен,
ако важни причини не налагат да живеят разделени. Установено е, че от както
съпрузите са разделени до настоящия момент не са полагали каквито и да било
усилия за изглаждане на своите взаимоотношение. Нещо повече, и двамата напълно
са се дезинтересирали един от друг. С това си поведение и двамата съпрузи са
демонстрирали пълната си дезинтересованост от семейството си. Разстройството на
брака е дълбоко, тъй като е довело до разкъсване на семейната общност, до липса
на взаимност, уважение, доверие, при което по време на фактическата раздяла
брачната връзка е съществувала само формално и не е съответствала на закона.
Разстройството на брака е и непоправимо, тъй като не може да се преодолее, за
да се възстановят нормалните съпружески отношения. По време на фактическата
раздяла отношенията им са съществували само формално. Липсата на лични контакти
и на съвместно поемане на грижи за семейството е довела до окончателно
разпадане на семейната общност между страните.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да допусне развод и прекрати
брака като дълбоко и непоправимо разстроен, при условията на чл.49 ал.1 от СК.
Желанието на ответницата по отношение на фамилното й име е след
прекратяване на брака да го промени, а именно да носи фамилното си име преди брака
– Петрова.
Съобразно този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на Районен съд - Монтана държавни такси, както следва: 25,00 лева -
държавна такса по иска за допускане на развода, както и сумата от 5 лева -
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Разноски на
ищцата не следва да бъдат присъждани, тъй като, когато няма вина, както е в
настоящия случай, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги
направили – аргумент от разпоредбата на чл.329 ал.1 ГПК.
Предвид изложените по-горе мотиви съдът
Р
Е Ш И :
ДОПУСКА развод между И.М. ***, с ЕГН ********** и Р.Т.С. ***, с ЕГН **********
и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 22.07.1998 година с акт № 0146/22.07.1998
година на Община Монтана, поради настъпило в него дълбоко и непоправимо
разстройство.
След допускане на развода и прекратяване на брака съпругата И.М. СТАМЕНОВА ще
носи предбрачното си фамилно име -ПЕТРОВА.
ОСЪЖДА Р.Т.С. ***, с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд -
Монтана сумата от 25,00 /двадесет и пет/ лева - държавна такса по иска за
допускане на развода, както и сумата от 5 /пет/ лева - държавна такса в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :