О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ................/12.12.2018г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на дванадесети
декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА СТОЯНОВА
като разгледа
докладваното от съдията Диана Стоянова
търговско дело № 905 по описа за 2018г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД срещу И.Я.Р., А.И.Р. и М.И.Р..
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, на
основание чл.372, ал.1 от ГПК, съдът е връчил препис от него на ищеца, който е
депозирал допълнителна искова молба, връчена за отговор по реда на чл.373 от ГПК.
С оглед редовността на проведената процедура по размяна на книжа и
допустимостта на предявените искове на основание чл. 374 от ГПК съдът следва да
насрочи делото; да се произнесе по доказателствените
искания, като допусне доказателствата, които са относими,
допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за
събиране на доказателства.
Съдът на основание чл.374, ал.2 от ГПК изготви следния проект доклад по
делото:
Производството е образувано по предявен от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул.
„Н.Й.Вапцаров“ №55 срещу „И.Я.Р., ЕГН **********, с адрес ***, А.И.Р., ЕГН **********,
с адрес ***, М.И.Р., ЕГН **********, с адрес ***
иск с правно основание чл.135 от ЗЗД да бъде прогласен за относително недействителен спрямо кредитора ищец
договор за дарение, обективиран в нотариален акт No 141, том III, per. No 5953, дело No 476 от 2016г. на нот. Ал.
Ганчев с per. No 194 на НК,
вписан в СВ с вх. per. No
21712 от 30.08.2016г., No от дв.
вх. per. 21521, акт 94, том 57 по силата, на който И.Я.Р.
дарява на А.И.Р. и М.И.Р. ½ ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор No 10135.2516.4261 с адрес гр. Варна,
общ. Варна, обл. Варна, р-н Приморски, с.о.
„Манастирски рид", "Бялата чешма - Дъбравата", м. „Дилбер чешма", с площ по кад.
карта 3 986 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин
на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план:
5164261, а с описание, съгласно документ за собственост - нива с площ 3 909
кв.м., находяща се в м. „Дилбер
чешма" в землището на кв. Виница, гр. Варна, представляваща имот No 272 по кад. план „Бялата чешма
и дъбравата" - 1988г. при граници: ПИ №10135.2516.9560, ПИ
№10135.2516.367, ПИ №10135.2516.9954, ПИ №10135.2516.274, ПИ №10135.2516.281.
Обстоятелства, от които се твърди,
че произтича претендираното право:
В исковата молба се твърди, че е бил сключен Договор за револвиращ
банков кредит от 09.02.2009г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 29.04.2009г.,
Анекс № 2 от 28.12.2009г., Анекс № 3 от 15.04.2010 г., Анекс № 4 от
16.06.2010г. и Анекс № 5 от 13.08.2010г., по силата, на който ищецът е
предоставил на "Кастел" АД банков кредит в размер на EUR
818 414. Изложено е, че договорът за кредит бил подписан, в качеството на
солидарни длъжници от "Панорама България"
АД, И.Я.Р. и Георги Симеонов Василев. Поради неизпълнение на задълженията, в
полза на ищеца срещу солидарните длъжници били
издадени заповед от 10.12.2010г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 10.12.2010г. по ч.гр.д. № 868/2010 г. по описа на Районен
съд – Берковица. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп. д. № 4915/2010г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов, per. № 844.
По силата на Договор за
инвестиционен банков кредит от 19.09.2007г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от
09.02.2009г., Анекс №2 от 28.12.2009г.,Анекс № 3 от 15.04.2010г., Анекс № 4 от
16.06.2010 г. и Анекс № 5 от 13.08.2010г., банката предоставила на
"Кастел" АД сумата от EUR 215 000. Договорът за кредит бил
обезпечен с поръчителството на "Панорама България" АД, ответникът И.Я.Р.
и Георги
Симеонов Василев. Задълженията и по този договор не били изпълнявани, поради
което банката се е снабдила срещу длъжниците със
заповед от 10.12.2010г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист от 10.12.2010г. по ч.гр.д. № 867/2010г. на Районен съд –
Берковица и въз основа на тях било образувано изп. д.
№ 4915/2010г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов.
По изложените съображения банката се явява кредитор по
отношение на ответника И.Р.. Същият с договор за дарение, обективиран
в нотариален
акт No 141,
том III, per. No 5953, дело
No 476 от 2016г. на нот.
Ал. Ганчев с per. No 194 на
НК, вписан в СВ с вх. per. No
21712 от 30.08.2016г., No от дв.
вх. per. 21521, акт 94, том 57 се е разпоредил
безвъзмездно в полза на А.И.Р. и М.И.Р. с ½ ид.ч.
от поземлен имот с идент.
No 10135.2516.4261 с адрес гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, р-н Приморски, с.о. „Манастирски рид",
"Бялата чешма - Дъбравата", м. „Дилбер
чешма", с площ по кад. карта 3 986 кв.м. Счита,
че с разпореждането ответникът
И.Я.Р. умишлено е увеличил платежната си неспособност и по този начин пряко и
непосредствено е увредил банката - кредитор, намалявайки имуществото си и
създавайки затруднения за удовлетворяване на вземането й. Разпоредителното
действие е извършено от длъжника при наличието на едно съществуващо и
непогасено вземане.
Ищецът излага, че доколкото разпоредителната сделка е
безвъзмездна не се изисква наличието на знание за увреждане у другите двама ответници.
По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да
прогласи договора за относително недействителен спрямо него.
По делото е постъпил отговор от ответниците И.Я.Р., М.И.Р. и А.И.Р. в срока по чл.367 от ГПК.
Ответниците твърдят, че предявените искове са допустими, но
неоснователни.
Излага се становище, че исковата молба е нередовна,
доколкото не била посочена конкретно коя от разпоредбите на чл.135 ЗЗД е
основание за предявяването й.
Аргументира се извод за
неоснователност на предявения иск, поради пълното погасяване на вземания
срещу ответниците към датата на иска. Като причина се
сочи предприето от банката принудително изпълнение след издаване на процесните изпълнителни листи, насочено с главния длъжник
„КАСТЕЛ“ АД, както и срещу имуществото на поръчителите. ДСИ Берковица продало
фабриката на „КАСТЕЛ“ АД в гр. Берковица на стойност 4 млн. лева, а ЧСИ Стоян
Якимов продал няколко недвижими имота, собственост на поръчителите. Освен това
се оспорва пълното усвояването на сумите по двата договора за кредит от
„КАСТЕЛ“ АД.
Ответниците правят възражение за нищожност на клаузите за неустойка
и наказателни лихви.
Отделно от
горното сочат, че поради изтичане на предвидения в чл.147, ал.1, вр. ал.2 ЗЗД шестмесечен преклузивен
срок, отговорността на поръчителя И.Я.Р. не може да бъде ангажирана. В
продължение на повече от шест месеца след обявяването на кредитите за
предсрочно изискуеми банката бездействала по отношение на главния длъжник,
следователно и отговорността на поръчителя отпаднала. Възразяват, че И.Р. се е
задължил да отговаря само до първоначално уговорените падежи на задълженията по
договорите за кредит, а впоследствие падежите на задълженията са били удължени
с анекси, за което И.Р. не е давал съгласието си. Позовават се на константната практика на ВС и
ВКС, за да обосноват извод, че разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗД е императивна и за нея съдът следи служебно.
На следващо
място се излага, че процесните договори не са
подписани от законните представители на „КАСТЕЛ“ АД, нито от законните
представители на банката, като се прави възражение за нищожност на основание
чл.26, ал.2 ЗЗД.
Оспорват да
е налице намерение за увреждане у първия ответник и знание за увреждането у
другите двама.
По
изложените съображения молят предявеният иск да бъде отхвърлен.
В допълнителната искова молба ищецът
излага, че исковата молба е редовна, а банката има
ликвидно и изискуемо вземане спрямо първия ответник, което почива на стабилизирани
изпълнителни титули. Освен това, вземанията на банката се основават на валидни
облигационни основания – договори за кредит и анекси към тях, писмени
доказателства за които са приложени към исковата молба, от които желае да се
ползва. Сочи, че по силата на извънсъдебни споразумения от 12.11.2011г. и от
03.09.2011г. между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, „КАСТЕЛ“ АД, „Панорама
България“ АД, И.Я.Р. и Георги Симеонов Василев, страните са уговорили
разсрочено плащане на задълженията по изп.д.№
4915/2012г. по описа на ЧСИ Стоян Якимов с район на действие СГС, вписан под
рег.№ 844 в регистъра на КЧСИ.
Оспорва се твърдението, че не
е ангажирана отговорността на поръчителя в срока по чл.147 от ЗЗД, като се
излага, че именно от представените допълнително извънсъдебни споразумения
следва знание и признаване на задължението от подписалите ги лица. Ищецът счита
и за неоснователно възражението за нищожност на процесните
договори, поради липса на съгласие, както и това за липса на знание за
уврежданите у надарените ответници. Изразява
становище по направените доказателствени искания.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК не е постъпил допълнителен
отговор от ответниците.
Съдът на основание чл.146, ал.1, т.5
от ГПК указва на ищеца, че носи доказателствената
тежест да установи, че има качеството на кредитор спрямо ответника И.Я.Р. /задължението по основание и размер,
включващо двата договора за кредит, единият от които - обезпечен с
поръчителство, че е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист/, че
ответникът И.Я.Р. се е разпоредил с ½ от свой собствен поземлен имот – нива, с идентификатор No
10135.2516.4261, с адрес гр. Варна,
общ. Варна, обл. Варна, р-н Приморски, с.о.
„Манастирски рид", "Бялата чешма - Дъбравата", м. „Дилбер чешма", с площ по кад.
карта 3 986 кв.м., в полза
на трето лице /втория и третия ответник/ чрез договор за дарение, че целта на договорите е била да се увреди
кредитора, да не може да реализира своето вземане.
Съдът на основание чл.146, ал.1, т.5
от ГПК указва на ответниците, че носят
доказателствена тежест за положителните факти, от
които черпят изгодни за себе си правни последици.
Съдът на основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът намира, че не са налице факти по отношение, на които страните не са ангажирали
доказателства.
По предварителните
въпроси по реда на чл.374, ал.1 от ГПК.
В подадените от ответниците отговори
е направено възражение, че исковата молба е нередовна, тъй като не била
посочена точната разпоредба на чл. 135 ЗЗД, която съставлява основание на
предявения иск.
Съдът извърши отново преценка и намира, че исковата молба
е редовна и отговаря на законовите изисквания, доколкото чл.127 ГПК не въздига
в изискване за редовността й посочване на правната квалификация на спорните
права, поради което и производството по
нея подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание.
Съдът на основание чл.374, ал.1 от ГПК следва
да се произнесе по допускане на доказателствата.
Следва да бъдат допуснати за
приемане представените с исковата молба и допълнителната такава писмени
доказателства, като допустими и относими към предмета
на спора, като направените възражения от ответната страна досежно
тяхната доказателствена стойност ще бъдат разгледани
при постановяване на крайния акт на съда.
Искането на ответниците за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза с посочените в отговора задачи е неотносимо, тъй като цели доказване на изброените по-горе
възражения на ответниците, касаещи съществуването на
материалното правоотношение, от което произтичат процесните
вземания, което правоотношение, което не е предмет на настоящото производство. Правоотношенията, от
които произтича вземането на кредитора, не са предмет на Павловия иск,
следователно направените от ответниците правопогасяващи възражения са неотносими
и по тях съдът не следва да допуска доказателства.
По изложените съображения следва да бъде отхвърлено и
искането на ответниците да бъде задължен ищеца по
реда на чл.183 от ГПК да представи всички анекси и споразумения към тях в
оригинал, доказателства за връчена покана за обявяване на двата кредита за
предсрочно изискуеми.
Искането на ответниците за откриване на производство по оспорване на
авторството на Договор за револвиращ банков кредит от 09.02.2009г., Анекс № 1 от
29.04.2009г., Анекс № 2 от 28.12.2009г., Анекс № 3 от 15.04.2010 г., Анекс № 4
от 16.06.2010г. и Анекс № 5 от 13.08.2010г. към него, на Договор за инвестиционен банков кредит от 19.09.2007г.,
Анекс № 1 от 09.02.2009г., Анекс №2 от 28.12.2009г.,Анекс № 3 от 15.04.2010г.,
Анекс № 4 от 16.06.2010 г. и Анекс № 5 от 13.08.2010г., Договор за
поръчителство от 09.02.2009г. и Извънсъдебни
споразумения от 12.11.2011г. и от 03.09.2011г. се явява също неоснователно,
поради което подлежи на отхвърляне. Ответниците са
оспорили посочените документи досежно авторството единствено
на процесните два договора за кредит в частта, касаеща подписите на законните представители на „КАСТЕЛ“
АД, в качеството му на кредитополучател. Изложеното относно възраженията на
длъжника срещу материалното правоотноошение, от което
произтича вземането на кредитора обуславя неотносимост
на доказателственото искане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯ разглеждане на делото по реда на глава тридесет и втора от ГПК „Производство по търговски спорове“.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 14.01.2018г. от 9.30 часа, за която
дата и час да се призоват страните като им се връчи копие от настоящото
определение.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО НА приложените с исковата молба, допълнителната такава и отговорите писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза с поставените в отговорите на исковата молба въпроси.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците за задължаване на ищеца на основание чл.183 от ГПК да представи оригиналите на Договор за револвиращ банков кредит от 09.02.2009г., Анекс № 1 от
29.04.2009г., Анекс № 2 от 28.12.2009г., Анекс № 3 от 15.04.2010 г., Анекс № 4
от 16.06.2010г. и Анекс № 5 от 13.08.2010г. към него, на Договор за
инвестиционен банков кредит от 19.09.2007г., Анекс № 1 от 09.02.2009г., Анекс
№2 от 28.12.2009г.,Анекс № 3 от 15.04.2010г., Анекс № 4 от 16.06.2010 г. и
Анекс № 5 от 13.08.2010г., Договор за поръчителство от 09.02.2009г., Извънсъдебни
споразумения от 12.11.2011г. и от 03.09.2011г. както и обратна разписка или друг
удостоверителен документ за връчването на покана за обявяване на всеки от двата
кредита за предсрочно изискуеми.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците за откриване на
производство по чл.190 от ГПК оспорване на автентичността на Договор за револвиращ
банков кредит от 09.02.2009г., Анекс № 1 от 29.04.2009г., Анекс № 2 от
28.12.2009г., Анекс № 3 от 15.04.2010 г., Анекс № 4 от 16.06.2010г. и Анекс № 5
от 13.08.2010г. към него, на Договор за инвестиционен банков кредит
от 19.09.2007г., Анекс № 1 от 09.02.2009г., Анекс №2 от 28.12.2009г.,Анекс № 3
от 15.04.2010г., Анекс № 4 от 16.06.2010 г. и Анекс № 5 от 13.08.2010г.,
Договор за поръчителство от 09.02.2009г. и Извънсъдебни споразумения
от 12.11.2011г. и от 03.09.2011г.,
по отношение на подписите положени от всички подписали ги лица.
Съдът приканва страните към спогодба като
им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
производство. При спогодба платената държавна такса се връща на половина на
ищеца, респективно страните ще заплатят държавни такси от 2%, вместо от 4%.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за
медиацията страните към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на
същите, че чрез Медиатора могат да постигнат
доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде помогнато
за постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация,
страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на
съдебния спор и сключат по тях споразумение. Участието в медиация е доброволно,
като процедурата се развива пред трето неутрално и безпристрастно за спора лице
– медиатор.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде
осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните могат да
заявят с подаване на заявление, на тел.
052 623 362, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните бланка –
заявление за участие в медиация.
УКАЗВА НА страните и техните процесуални
представители, че в съдебно заседание следва информират съда за
участието си в процедура по медиация или причините за невъзможността от такова
участие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
/ДИАНА СТОЯНОВА/